Р Е Ш
Е Н И Е
№ 349 / 27.05.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шести март през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2149 по описа за 2018
година; взе предвид следното:
Предявен е от Л.К.Х. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, с адрес в гр. Х., пл. ** №**,
представлявана от кмета Добри Беливанов – иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.I от ЗЗД.
Ищцата твърди, че ответникът неправомерно/неоснователно се е обогатил за
нейна сметка със сумата от 1 405,50 лв. Ищцата била земеделски
производител и при посещение в Общинска служба земеделие /ОСЗ/ - Хасково, й
било отказано да участва в разпределение на имоти за окрупняване на земеделски
блокове, т.к. имала задължение към Община Хасково. След извършена проверка в
Община Хасково, се констатирало наличие на претенция за дължими суми по
договори за наем. Ищцата обяснила, че с Община Хасково няма договорни отношения,
но предвид кратките срокове за участие в разпределението и окрупняването на
парцели, била принудена да заплати претендираната сума. За плащането й била издадена
фактура № **********/28.08.2018 г. за сумата от общо 1 405,50 лв., с
посочени основания за плащането – договор №/13.03.2018 г. за периода 9 2012; договор
№/13.03.2018 г. за периода 9 2013; договор №/13.03.2018 за периода 9 2014 и договор
№/13.03.2018 за периода 9 2015, всички за наем на земеделска земя. При опит за
изясняване на ситуацията, от администрацията на ответника обяснили на ищцата,
че помежду им нямало сключени договори от дата 13.03.2018 г., но не й дали
адекватен отговор, защо тогава й излизало задължение по такива договори. Така
се оказало, че ищцата е извършила в полза на ответника плащане без наличието на
основание, при несъществуващо и неосъществено основание. Ответникът дължал
връщане на сумата, ведно със законната лихва от датата на получаването на
исковата молба, която следвало да се счита покана по реда на чл. 57 от ЗЗД.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да й върне процесната сума, ведно със законната лихва от датата
на получаването на исковата молба до окончателното изплащане, като й присъди и
направените по делото разноски. В допълнително писмено становище, ищцата сочи,
че няма по протокол неплатени „бели петна”. Възразява, че процедурата за
полските пътища, която се претендирала, била по реда на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ,
която била създадена с ДВ бр. 14/ 2015 г., като в случая неправомерно се
претендирали вземания преди това. Преди 2015 г. полските пътища не се чертаели,
т.к. не участвали в допустимия за подпомагане слой, като до тогава не се и
ползвали, т.к. не било допустимо разораването им, за каквото от страна на
ищцата липсвали данни. Видно от самия представен от ответника протокол на
комисията, констатирано било, че всички ползватели на земеделски земи са внесли
в предходни години дължимите към ответника суми. В чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ
изрично бил предвиден механизмът на провеждане на процедурата, като ищцата не
била представяла искане за разрешение за разораване на полски път или искане за
сключване на договор с общината за полски път, който ОС-Хасково счита, че през
стопанската година може да бъде разоран. Следвало да се има предвид и чл.2 ал.2
т.1 от Наредба № 2/ 17.02.2015 г. за критериите за допустимост за подпомагане
на земеделски площи.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява, а се представлява от
пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло. Навежда
допълнителни доводи за нищожност на решенията на ОС-Хасково, на които се
позовава ответникът, а именно - № 398/26.04.2013 г. и №
470/02.08.2013 г., т.к. не почивали на нормативната уредба, която не
предвиждала събирането на такива наказателни такси. Тези решения не били приети
с необходимото квалифицирано мнозинство, което се изисквало за управление на
публична общинска собственост, каквито били пътищата. Липсвало залагане в
годишната програма за управление на общинска собственост именно на тези пътища
и евентуално изработване на процедура за събиране на такса или обезщетение за
същите.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за
неоснователен и недоказан. Изложеното от ищцата в исковата молба не отговаряло на действителната
фактическа обстановка. Неправилно се сочело, че ответникът неоснователно се е
обогатил със сумата от 1405,50 лева. Посочените суми във фактура № **********
от 28.08.2018 г., издадена от Община Хасково на ищцата, били за ползване на
така наречените „бели петна" по ЗСПЗЗ. В интернет сайта на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/ - Областна дирекция „Земеделие" бил публикуван Доклад за 2015 г. на
Комисията по чл.37в. ал.1 от ЗСПЗЗ, изготвен на основание чл.37в ал.4 oт ЗСПЗЗ.
От него било видно, че ищцата за тази календарна година ползвала в землището на
с. Нова Надежда, ЕКАТТЕ 51891, „бели петна" и дължи общо 2 030,05 лева. От
други справки от ДФЗ, съхранени в Община Хасково, отново за същото землище за 2012-2013
г. било видно, че ищцата за имот № 51891-000-003 ползвала 0.04 хектара /ха/, зa
имот № 51891-000-006 - 0.35 ха, за имот № 51891-000-675 - 0.54 ха, за имот №
51891-000-678 - 0.44 ха, за имот № 51891-000-680 - 0,4 ха. За 2013-2014 г.
ищцата ползвала в същото село: от имот № 51891- 000-003 - 0.04 ха, от имот №
51891-000-006 - 0,5 ха, от имот № 51891-000-675 - 0,57 ха, от имот № 51891-000-676
- 0.01 ха, от имот № 51891-000-678 - 0.44 ха, от имот № 51891-000-680 - 0,34
ха. За ползване на разорани полски пътища, Общински съвет-Хасково приел Решение
№ 470 от 02.08.2013 г. /действащо и до момента/, с което било изменено Решение
№ 398 от 26.04.213г. в частта за средната стойност на рентните вноски от 75
лева/дка на 25 лева/ дка.
Предвид изложеното, според ответника, ищцата дължала процесните суми за
ползване на земеделски земи и полски пътища, при което предявеният от нея иск
следвало да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. В допълнително
писмено становище, ответникът сочи, че платената от ищцата процесна сума пари
била за обработването на имоти общинска собственост, в т.ч. и полски пътища, в
периода 2012- 2015 г. Обработваните от ищцата имоти, собственост на ответника,
били посочени в процесната фактура като отделни пера за всяка от годините в
периода, с основание – наем, т.к. така се завеждали в електронната система. Ответникът
се представлява от пълномощник в открито съдебно заседание, който поддържа
отговора на исковата молба и иска отхвърляне на предявения иск изцяло като му
се присъдят направените по делото разноски. Алтернативно, в случай на уважаване
на иска, възразява за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение
на пълномощника й.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие фактура № **********/ 28.08.2018 г., издадена от ответника като доставчик на
името на ищцата, като получател за сумата от общо 1 405,50
лв. Като основание за плащането е отразено описание на сделката – договор
№/13.03.2018 за наем на земеделска земя, както следва:
- период 9 2012, досие № 2091-11 – 432,50 лв.;
- период 9 2013, досие № 2091-9 – 97,50 лв.;
- период 9 2014, досие № 2091 – 438 лв.; и
- период 9 2015, досие № 2091-10 – 437,50 лв.
От датата на фактурата
е и издаденият от ответника фискален фон за същата сума пари.
По протокол № 21 от заседание на
ОС-Хасково, проведено на 26.04.2013 г., е взето решение № 398, по т.1, като на
основание чл.21 ал.1 т.23 от ЗМСМА, ОС е приел за актуален протокол на
ОСЗ-Хасково за средната стойност на рентните вноски в размер на 75 лв./дка, изчислени
на базата на повече от половината договори, вписани в СВп и регистрирани в ОСЗ
за всички землища на територията на Община Хасково за стопанската 2011-2012 г.,
който протокол е неразделна част от решението. По т.2 от същото е възложено на
всички кметове на кметства и кметски наместници по землища в Община Хасково
събирането на наказателни такси за разораните полски пътища, като средствата се
предоставят на съответното кметство за извършване на дейности, съгласувани с
Общинска администрация – Хасково. Това решение е било изменено и допълнено с
решение № 470 на ОС-Хасково по протокол № 24 от заседание, проведено на
02.08.2013 г. Според т.1 от същото, първоначалното решение е изменено в частта
– «за средната стойност на рентните вноски от 75 лв./дка», като е приет размер
за разорани общински полски пътища – 25 лв./дка, определен съобразно актуален
протокол на ОСЗ-Хасково за средната стойност на рентните вноски за стопанската
2011-2012 г. Според т.2 от същото, добавена е нова т.3 в предходното решение,
според която – незаплатилите до 31.12.2013 г. земеделски производители за
съответната стопанска 2011-2012 г. – да заплащат тройния размер на приетото
обезщетение от 25 лв./дка или 75 лв./дка. По повод възражението на ищцата за
нищожност на горецитираните две решения, ответникът представи по делото
допълнителни доказателства. С докладна записка от кмета на Община Хасково до
ОС-Хасково е предложено вземането на решение № 398. В мотивите й се сочи, че с
влезлите в сила планове за земеразделяне в землищата на Община Хасково и с
изработените в последствие Карти за възстановена собственост, Общината
стопанисвала 18 459,384 дка полски пътища /публична общинска собственост/,
които обслужвали всички имоти – общински и частни. По данни на ДФЗ-РА,
разораните полски пътища били с площ от 10 110,01 дка, за които
земеделските производители получили финансиране с европейски средства и
национални доплащания, възлизащи приблизително на 260 000 лв. И т.к.
полските пътища нямали категория за определяне на таксата им, е предложено вземането
на решението в гореизложения смисъл. Видно от извлечение от протокола на заседанието
по приемане на решение № 398, то е прието единодушно с 35 гласа «за» и нито
един «против» или «въздържал се», като гласувалите и отсъствалите съветници са
поименно посочени. С друга докладна записка от кмета на Община Хасково до
ОС-Хасково е предложено изменение и допълнение на решение № 398, поради
постъпили възражения от земеделските производители за размера на обезщетението
за разорани общински полски пътища. Видно от извлечение от протокола на заседанието
по приемане на решение № 470, то е прието единодушно с 32 гласа «за» и нито
един «против» или «въздържал се», като гласувалите и отсъствалите съветници са
поименно посочени. Актуалният протокол на ОСЗ-Хасково за средната стойност на
рентните вноски за стопанската 2011-2012 г. също се представи по делото, а
именно - протокол от 08.10.2012 г., на основание заповед № 217/29.09.2012 г. на
директора на ОСЗ- Хасково, определящо ги в размер на средно 25 лв./дка.
Ответникът представи по делото
множество информации за пресичанията на КИ с Деклариран БЗС, всички от сайт на
ДФЗ, на името на ищцата като бенефициент за кампании 2012-2014 г., с
конкретната площ на пресичане по отношение на кадастрални имоти, както следва:
51891-000-003, 51891-000-006, 51891-000-675, 51891-000-676, 51891-000-678,
51891-000-680. Така описаните имоти са били заявени от ищцата, като
бенефициент, за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания за
кампании 2012-2015 г., видно от писмо от ДФ „Земеделие“
- София с вх. рег. № 2811/11.02.2019 г.
Останалите, събрани по делото писмени
и гласни доказателства, като ирелевантни за настоящия правен спор, съдът не
следва да обсъжда.
За цялостното изясняване на
фактическатата обстановка по делото, по искане на ответника, съдът назначи и
изслуша съдебно – икономическа експертиза, чиито първоначално и допълнително
заключения приема като компетенто и безпристрастно дадени. Същите в относимите
им към спора части, съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявените искове:
Производството по чл. 37в и сл.
от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ, регулира обществените отношения
в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като
създава облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. За постигане на
посочената цел законодателят е предвидил сложен фактически състав, съдържащ
няколко етапа. Така, до 31 юли всеки собственик, лично или чрез пълномощник,
подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация
по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно
ползване на земите /чл. 37б ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ/. В същия срок ползвателите
могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в
споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за
участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по
земеделие договори и/или документи за собственост /чл. 37б ал. 3 от ЗСПЗЗ/.
Посоченият етап е подготвителен и цели да бъде набавена необходимата информация
и документи, относно волята и правата на собствениците и ползвателите на
земеделските земи, предмет на окрупняването. Следващият етап е насочен към
постигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите за определяне
на масиви за ползване на земеделски земи. Сключването на споразумението се
ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със
заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 5
август на съответната година. В случай, че между ползвателите не се постигне
споразумение при условията на чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и за земите, които
споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на
ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година /чл. 37в
ал. 3 от ЗСПЗЗ /. Служебното разпределение се извършва по визиран в правната
норма ред- т.1 и 2 от ал.3. Последният етап от процедурата изисква комисията да
изготви доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който
да съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване,
данни за земите по ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото
рентно плащане. Въз основа на този доклад директорът на областна дирекция
"Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в
срок до 1 октомври на съответната година.
Спазването на гореописаната процедура по отношение
на ищцата не се установява за целия процесен период от време. Сумата от
1 405,50 лв., която тя твърди, че е платила на ответника без правно
основание за това, касае плащания за ползвана от нея общинска земя за периода
2012 – 2015 г. Самият ответник настоява, че тази сума била за обработването от ищцата на имоти общинска собственост, в т.ч. и полски
пътища, в периода 2012 - 2015 г., без да уточнява каква част от сумата се
отнася за земеделски земи и каква за пътища, както и дали периодът обхваща
съответните календарни или стопански години. За тези уточнения, на ответника
бяха дадени изрични указания от съда, на основание чл.145 ал.2 от ГПК, които
той не изпълни в цялост. Осъществяването на тази процедура, според целта на закона, изисква
завършването й с издаването на посочената заповед за разпределение на
ползването на масивите преди започване на стопанската година, респ. преди
01.10. на съответната година. В този смисъл и предвид процесния период от
време, съдът взема предвид редакцията на чл.37в от ЗСПЗЗ от ДВ бр.25/27.03.2012
г. От първоначалото заключение на вещото лице се установи, че процедурата е
била реализирана що се отнася до стопанската 2014/ 2015 г., единствено за която
ищцата е подала доброволно споразумение с вх. № 51891/ 27.02.2015 г. за
ползване на земеделски земи в землището на с. Нова Надежда, по чл.37в ал.2 от
ЗСПЗЗ; като за предходните три стопански години тя не е подавала такива.
Експертизата е констатирала доклад, без номер и
дата, от комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, изготвен на основание чл. 37в ал.4
от ЗСПЗЗ, въз основа на заповед № 88/18.02.2015 г. на директора на ОДЗ -
Хасково за землището на с. Нова Надежда, общ. Хасково. В него се сочи, за
имотите от ОПФ/ОДФ, които не са декларирани и попадат в масиви за ползване на
землището и не могат да се обособят в отделни масиви за ползване, да се приложи
процудерата по чл.37в ал.10 от ЗСПЗЗ, в т.ч. с ползвател ищцата на ниви, както
следва:
- имот, собствен
на Община Хасково, от 0,7 дка собствени и 0,584 дка ползвани, с № 030005;
- имот, собствен
на Община Хасково, от 1 дка собствени и 0,823 дка ползвани, с № 033029.
При проверката си в ДФЗ-ОД-Хасково вещото лице не е открило данни за
ползваните земеделски земи и полски пътища от ищцата в землището на с. Нова
Надежда, на основание чл.37в от ЗСПЗЗ. От приложените по делото на л.23-33
информации за пресичания на КИ с декларирани БЗС и проверка в ДФЗ-ОД-Хасково
експертизата е установила, че ищцата е ползвала полски пътища, както следва –
за стопанската 2011/2012 г. – общо 17,3 дка, за 2012/ 2013 г. – 17,1 дка и за 2013/2014
г. – 17,5 дка. Същевременно обаче при разпита си в открито съдебно заседание,
вещото лице посочи, че не са му били представяни документи в насока, че ищцата
е ползвала тези земи като земеделски производител. В Държавен фонд ,,Земеделие”
– Областна дирекция ,,Земеделие“ - Хасково му показали самата карта, на която е
масивът и на нея се виждало, че пътищата пресичат земите, но не ставало ясно
дали те са били разорани. Ето защо, съдът приема за недоказано, че ищцата
действително е ползвала процесните земеделски земи и пътища, описани в
заключението на вещото лице. Това е фактическо положение, подлежащо на доказване от ответника, по един
безспорен и несъмнен начин, което той не успя да стори в настоящия процес.
Следва да се посочи, че начинът на очертаване на земеделските площи, съгласно
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, се извършва върху цифрова ортофотокарта в
общинските служби по местонахождение на земите и те представляват блокове на
земеделско стопанство и земеделски парцели, а не кадастрални имоти. В този смисъл сама по себе си информацията за пресичания на КИ с
декларирани БЗС, в т.ч. и данните за това в писмото от 11.02.2019 г. на ДФЗ до
съда, не е достатъчна, за да се направи категоричен извод, че ищцата
действително е ползвала процесните земеделски земи и пътища. Не може да се направи и извод, че тя е декларирала,
че ползва тези имоти пред ДФ "Земеделие", тъй като такива декларации
по делото липсват.
При липса на доказано ползване на сочените общински земеделски земи и
пътища през претендирания период, липсва основание, ищцата да извършва плащане за
това. Същевременно, горецитираната приложима за случая редакция на чл.37в от
ЗСПЗЗ предвижда рентно плащане по ал.4 за ползваните земеделски земи, но не и
за ползваните пътища /както е в понастоящем действащата редакция/. За целия
процесен период от време календарни 2012- 2015 г., или стопански 2011 – 2015
г., не са действали и решенията на ОС-Хасково, на които именно ответникът
основава вземането си против ищцата. Ищцовото възражение за тяхната нищожност,
съдът намира за изцяло неоснователно. С първото решение № 398 от 26.04.2013 г.,
е приета средната стойност на рентните вноски в размер на 75 лв./дка, както и е
възложено на всички кметове на кметства и кметски наместници по землища в
Община Хасково събирането на наказателни такси за разораните полски пътища – в
непосочен размер. Това решение е изменено и допълнено с решение № 470 от
02.08.2013 г., като е изменено в частта – «за средната стойност на рентните
вноски от 75 лв./дка», като е приет размер за разорани общински полски пътища –
25 лв./дка, а така също е добавена нова т.3, според която – незаплатилите до
31.12.2013 г. земеделски производители за съответната стопанска 2011-2012 г. –
да заплащат тройния размер на приетото обезщетение от 25 лв./дка или 75
лв./дка. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че тези
решения са влезли в сила, съответно на 25.05.2013 г. и на 17.08.2013 г. Ето
защо, следва да се приеме, че те могат да имат действие, считано от стопанската
2013-2014 г. насетне, но не и обратно действие за целия процесен период.
Отделно от това, предвид недоказаното реално ползване от ищцата на
претендираните общински земеделски земи и пътища, липсва основание да й бъдат
начислявани рентни вноски за земи и наказателни такси за разорани полски
пътища, данни за каквото разораване липсват по делото. Най-сетне следва да се
отбележи, че издадената от ответника фактура за процесната сума пари на името
на ищцата – сама по себе си не е основание за отхвърлянето на предявения иск. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя
по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не
притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея
вземания. При наличие на изрично оспорване от насрещната страна, както е в
случая, в тежест на ответника е да докаже основанието на обективираното във
фактурата вземане, което както се посочи ответникът в настоящия процес не
стори.
Изложените съображения са достатъчни, съдът да приеме, че предявеният иск е
основателен, т.к. ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната сума пари му
е дължима от ищцата. В този смисъл, плащането на сумата от страна на ищцата на
ответника се явява извършено без правно основание, при което и според чл.55
ал.1 пр.I от ЗЗД подлежи на връщане. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като ответникът
се осъди да заплати на ищцата сумата от 1 405,50 лв. по фактура
№ **********/28.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на връчването на ответника
на исковата молба 21.09.2018 г. /според ищцовата претенция/ до окончателното
изплащане.
На основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 56,22
лв. за платена държавна такса. Неоснователно е искането й, да й се присъдят и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /според списъка за
разноски/. Това е така, т.к. действително тя е била представлявана от адвокат в
настоящото производство, за което двамата са подписали договор за правна защита
и съдействие /л.4/, но в същия е налице единствено уговорка за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., платимо в брой, без данни обаче същото
реално да е било изплатено от ищцата на пълномощника й.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Хасково с ЕИК *********, с адрес в гр. Хасково,
пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета Добри Беливанов; ДА ЗАПЛАТИ на Л.К.Х.
с ЕГН ********** ***; СУМАТА от 1 405,50
лева по фактура № **********/ 28.08.2018 г., изплатена същия ден от ищцата на ответника без основание за това; в която
фактура като основание за плащането е отразено описание на сделката –
договор №/13.03.2018 за наем на земеделска земя, както следва:
- период 9 2012, досие № 2091-11 – 432,50 лв.;
- период 9 2013, досие № 2091-9 – 97,50 лв.;
- период 9 2014, досие № 2091 – 438 лв.; и
- период 9 2015, досие № 2091-10 – 437,50 лв.;
ведно със
законната лихва от датата на връчването на ответника на исковата молба
21.09.2018 г. до окончателното изплащане; както и направените по делото
разноски от 56,22 лева за платена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.