РЕШЕНИЕ
№ 6458
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110171223 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Д. И. Г.,
ЕГН **********, срещу С. С. С., ЕГН **********, лице, с което молителката е живяла
при условията на фактическо съпружеско съжителство, за извършени от него актове на
домашно насилие на 29.12.2022г. по различно часово време, изразяващи се във
вербална агресия.
С депозираната уточнителна молбата по делото молителката твърди, че актовете на
домашно насилие са както следва:
• На 29.12.22г. в 03:32 часа сутринта ответника С. е изпратил СМС от неговия личен
телефонен номер- .....на нейния личен телефонен номер ....., с прикачен видео файл,
последвано от текстово съобщение с думите : „....., „Взе 1000лв., що за .....си. Като
свърши сеанса вдигни. ....
• На 29.12.22г. след 03: 32 часа ответника е започнал да звъни на молителката от
неговия личен номер на нейния през една минута, като това е продължило до сутринта.
• На 29.12.22г. около 09:00 часа молителката е решила да отговори на
позвъняванията на ответника и след като е вдигнала последния е започнал да я обижда
с думите: „ Курво, как не те е срам“; „ Видя ли се що за боклук си“; „ каква майка си“ ;
„ духаш без пари“; „ Знаех си, че ще те хвана, що за парцал си и ето, че те хванах“.
1
• На 29.12.22г. след 10:00 часа ответника продължил да пише и изпраща текстови
съобщения на молителката с обиди – „жалка си, боклук, парцал“.“ Ще взема детето то
няма да живее в такава курвенска среда. Ще мина през теб, ако трябва“, Ще я отвлека,
ако трябва“
Ответникът редовно призован, връчен му е и препис от заповедта за незабавна
защита, не се явява в проведени по делото две съдебни заседания, не взема становище
по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
в която е описано, че по време на фактическото съжителство на молителката с
ответника, същия я е обиждал и заплашвал, като след раздялата им същия е
продължил с поведението си спрямо молителката, дори е ставал все по агресивен. В
декларацията не се сочи конкретен акт на домашно насилие, за които да се търси
защита.
По делото са разпитани двама свидетели – Р. Б. Д. и Б. М. М., чиито показания съдът
прецени по реда на чл. 172 ГПК (л. 79 – л. 80 от делото).
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което
е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е
осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от закона от лице по чл. 3 ЗЗДН.
Следователно молбата на молителите, следва да се разгледа в следните посоки: дали
ответникът попада в някое от хипотезите по чл. 3 ЗЗДН, дали изложените факти могат
да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и
дали по делото са събрани доказателства, от които с категоричност да се установява
тяхното осъществяване.
По допустимостта на производството:
В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. В настоящия случай със сезираща съда молба
се твърди, че молителката и ответника са живяли при условията на фактическо
съпружеско съжителство и имат дете, който факт се установява и от показанията на
2
разпитаните в хода на производството свидетели. В този смисъл молителите са
активно материално легитимирани да търсят зашита, а ответникът е пасивно
материално легитимиран като лице, срещу което може да се търси защита. Молбата за
защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно
насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от
процесуално легитимирано за това лице. Молителката твърди, че на 29.12.2022г.
ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие, молбата до съда е
подадена на 30.12.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това
определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради
което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не следва
да се ползва с формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН. Посочената разпоредба разглежда декларацията като част от доказателствената
съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена
стойност. В настоящето производство не се установи по категоричен и безспорен
начин, ответникът да е извършил твърдения акт на домашно насилие. Когато
декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителят
следва да проведе пълно и главно доказване. В настоящето производство, въпреки
дадените указания, молителят не проведе доказването на твърдението си в степен,
която да убеди съда в основателността на молбата й.
Независимо от горното, че в конкретния случай декларация не разполага с формална
доказателствена стойност, следва да се отбележи и че в нея не е посочен конкретен акт
на домашно насилие, а същата съдържа общи твърдения за отправени обиди и заплахи
от страна на ответника към молителката, както по време на фактическото им
съжителство, така и след това. Следователно в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не
конкретизиран акт на домашно насилие описан по време, място и начин на
извършване, каквото е изискването на закона.
Показанията на разпитаните по делото свидетели – Р. Б. Д. и Б. М.М., съдът
кредитира като обективни и последователни. Самите показания не съдържат
противоречия помежду си, но от тях се установява единствено, че са налице влошени
3
отношения между страните и че същите докато са живели заедно на семейни начала са
имали конфликти. Свидетелят Р. Д.изрично сочи, че е бил съсед на молителката и
ответника, но от септември месец миналата година – 2022г. се е преместил заедно със
семейството си на друг адрес. Нито един от двата свидетели не свидетелства за факти и
обстоятелства касаещи конкретните актове на домашно насилие, за които се търси
защита в настоящото производство.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените
актове на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло
неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на
заповед за съдебна защита.
По разноските.
С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника разноски, но
доколкото последният не претендира присъждане на такива, съдът не следва да се
произнася в тази насока. Молителката Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 291871/30.12.2022 г., депозирана
от Д. И. Г., ЕГН **********, срещу С. С. С., ЕГН **********, по повод твърдени
актове на домашно насилие от 12.04.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. И. Г., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4