Решение по дело №2439/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260317 / 17.3.2021г.

гр. Перник, 17.03.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 2439 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. К.Т., срещу И.Р.А., с ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1280 лева – главница по договор за потребителски кредит № 30202/18.01.2019 г., сключен между ответника като кредитополучател и ищеца като кредитодател, и сумата от 70.76 лева – обезщетение за забава за периода от 19.11.2019 г. до 04.06.2020 г. вкл. /датата на исковата молба/,  както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между ищеца като кредитодател и ответника като кредитополучател договор за потребителски кредит № 30202/18.01.2019 г. Твърди се, че въз основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал на ответника кредит в размер на 1280 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при стриктно спазване на приложимото законодателство, като ответникът е бил наясно със съдържанието му и задълженията, които поема. Посочва се, че падежът на договора бил на датата 18.11.2019 г., но въпреки това ответникът не възстановил отпуснатата му в заем сума. В тази връзка се уточнява, че заемодателят започнал да начислява обезщетение за забава. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.      

С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит № 30202/18.01.2019 г. с погасителен план към него, разходен касов ордер, искане за кредит, декларация съгласие за обработване на лични данни, общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от ищцовото дружество и стандартен европейски формуляр.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез особения му представител адв. С. е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за липса на плащане от страна на ответника. Освен това не ставало ясно и как са начислени претендираните лихви. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.   

В съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца намира исковете за основателни, поради което и иска същите да бъдат уважени. Уточнява, че от страна на ответника по договора за кредит НЕ са постъпвали плащания.

Ответникът И.Р.А. се представлява в съдебно заседание от адв. С.. Последната иска постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № 30202/18.01.2019 г. с погасителен план към него се установява, че на 18.01.2019 г. между ищеца „НД Мениджмънт“ ООД като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1280 лева, срок на кредита 40 седмици – с падеж на първа вноска 18.02.2019 г. и с падеж на последна вноска – 18.11.2019 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 49.34 % и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 0.00 % годишно. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1280 лева при ежеседмична погасителна вноска в размер на 32 лева /40х32 лева/. По договора е уговорена е такса от 100 лева – комисионна за определяне на кредитния риск. Предвид липсата на други данни съдът счита, че същата попада в ГПР от 49.34 %. 

Страните не спорят, а и от представен по делото разходен касов ордер /РКО/ се установява, че сумата 1280 лева по кредит № 30202 е изплатена на ответника от страна на ищеца на 18.01.2019 г. Подписът в РКО, положен за получател от името на И.А., не е оспорен от ответната страна.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с  чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца задълженията си по договор за потребителски кредит № 30202/18.01.2019 г.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (40 седмици), падежите на всяка вноска (по погасителния план), брой на вноските (40 – при първа вноска – 18.02.2019 г.), сумата на кредита (1280 лева), ГЛП (0,00 % - годишно), ГПР (49,34 %) и общата сума дължима от потребителя (1280 лева и 100 лева – сбор от сумата по кредита и комисионна за определяне на кредитния риск), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 32 лева, а броят и падежът на вноските също са посочени: 40 броя, всяка платима до съответно число на седмицата съгласно погасителния план, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /чл. 9 от ОУ/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК /чл. 8 от договора/.

Както договорът, така и погасителният план, са подписани от ответника – чл. 11, ал. 2 от ЗПК, като подписът му не е оспорен.

Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.

Кредитът е усвоен от длъжника ответник, доколкото сумата му е предадена, за което е издаден разходен касов ордер. Подписът за получател на ответника в РКО не е оспорен. Предвид погасителния план и датата на последната вноска – 18.11.2019 г. съдът счита, че е настъпил падежът на всички вноски по кредита, поради което не е налице предсрочна изискуемост.

С оглед горното исковата претенция за главница съдът намира за основателна за пълния претендиран размер от 1280 лева.  

Основателна е и претенцията за обезщетение за забава в размер до 41.24 лева. Посочената сума съдът определя на основание чл. 162 от ГПК като съобразява частта от процесния период, която попада в хипотезата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, доколкото в този период не се начисляват лихви за забава. В тази връзка искът следва да бъде отхвърлен за разликата в размер на 29.52 лева.

Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1280 лева – главница и 41.24 лева – обезщетение за забава, като искът за разликата над посоченото вземане за обезщетение до пълния претендиран размер, е неоснователен.

По исканията за разноски на страните:

Искане за разноски е направила само ищцовата страна:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 1078.53 лева, от които 54.03 лева държавна такса, 300 лева – адвокатски хонорар за исковото производство, 300 лева – адвокатски хонорар за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1902/2020 г. на Пернишкия РС, 40 лева – държавна такса в обезпечителното производство; 84.50 лева – такси в изпълнително производство и 300 лева – адвокатски хонорар в изпълнително производство. Разноски за особен представител на ответника НЕ се претендират. За извършване на посочените разходи, с изключение на държавната такса в обезпечителното производство, са представени договори за правна защита и съдействие и платежни нареждания, видно от които разноските са действително извършени. В настоящото производство обаче разноските, направени в изпълнително производство, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 78 от ГПК, доколкото се касае за разходи, извършени пред друг орган, а не пред съд. В тази връзка и събирането им зависи от резултата по изпълнителното производство. От общо направените разноски в размер на 654.03[1] лева /по 300 лева – адвокатски хонарар в исковото и в обезпечителното производство и държавна такса в исковото производство – 54.03 лева/ съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 639.74 лева.

Ответната страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА И.Р.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Рашо Димитров, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, сумата от обшо 1321.24  лева, от които 1280 лева – представляват неплатена главница по договор за потребителски кредит № 30202/18.01.2019 г., сключен между ищеца като кредитодател и ответника като кредитополучател и сумата от 41.24 лева – обезщетение за забава по посочения договор за кредит за периода от 19.11.2019 г. до 04.06.2020 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 29.52 лева – представляваща разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от общо 70.76 лева, относима към частта от процесния период, попадаща в разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците  като неоснователна.

 ОСЪЖДА И.Р.А., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК: ********* сумата от общо 639.74 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство и разноски в производството по ч.гр.д. № 1902/2020 г. на Пернишкия РС /обезпечително производство/ съобразно уважената част от исковите претенции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.