Решение по дело №173/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. С. Н. от АК гр. Ловеч, в качеството на процесуален представител на д-р А. Г. А. – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр. Ловеч, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Ловеч, [улица], срещу Решение № 197 от 09.11.2024г., постановено по АНД № 80/2024г. по описа Районен съд гр. Ловеч, с което осми състав е отменил Наказателно постановление № 0919 от 09.01.2024г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Ловеч, като незаконосъобразно. За да отмени наказателното постановление, решаващият състав на Районен съд гр. Ловеч е приел по същество, че описаното нарушение представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, като е изложил съответни мотиви за това. По изложени доводи в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и потвърждаване на отмененото с посоченото съдебно решение наказателно постановление. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. В. Н., която поддържа касационната жалба и в хода на делото по същество излага подробни аргументи за основателност на същата. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като животновъдният обект съществува от значителен период от време от 2008 година.

Ответникът по делото С. М. Д., редовно призован, се явява лично. Представя писмена защита по същество на делото, с която моли да бъде оставено в сила обжалваното Решение № 197 от 09.11.2024г., постановено по АНД № 80/2024г. по описа Районен съд гр. Ловеч, като са изложени подробни аргументи в този смисъл. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от адв. Н..

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да се остави в сила решението на Районен съд гр. Ловеч като правилно и законосъобразно. Излага аргументи, че извършеното нарушение представлява маловажен случай и правилно първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр. Ловеч е било издадено Наказателно постановление № 0919 от 09.01.2024г. от д-р Т. В.-Д. – И.Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Ловеч, въз основа на АУАН № 00061/25.09.2023г., с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание: глоба в размер на 300.00 лева на основание чл. 449а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ за нарушение по същия законов тест.

Административнонаказателната отговорност на С. М. Д. е ангажирана за това, че същият отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД животински обект. В Наказателното постановление е посочено, че при извършена проверка на дата 08.09.2023г. в животновъден обект № 5580-0282, пчелин, вписан в ИИС ВетИс на БАБХ, находящ се в землището на гр. Угърчин, местност „Благоевски колиби“, собственост на С. М. Д., е било установено, че са налице 61 бр. кошера, разположени на три реда, като обектът не е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД в ОДБХ гр. Ловеч.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Съдът е приел за установено, че в хода на проведеното административнонаказателно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Посочил е, че както АУАН, така и НП, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите изискуеми задължителни реквизити. Обсъдил е наведените с жалбата и писмените бележки възражения, като е приел същите за неоснователни с изложени в този смисъл мотиви. Първоинстанционният съд е приел, че е посочена датата на извършване на нарушението като същото е констатирано от извършилите проверката лица на 08.09.2023г., както и че изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие. Съдът е приел, че описаното в НП деяние представлява продължено административно нарушение, т.е. фактическият състав на същото се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е то се установи от съответния контролен орган по реда на ЗАНН.

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН, като е посочил, че сроковете по чл. 34 са давностни, а не преклузивни и при нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока на изпълнение на задължението само в хипотезата на издадено предписание от контролните органи, с което има определен срок за изпълнение на задължението. Правилно съдът е приел за неоснователно и възражението, че в указаният му срок С. М. Д. е изпълнил предписанието за регистрация на животновъдния обект по реда на чл. 137 от ЗВД, поради което не е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД, за което е наказан. Съдът е посочил, че за неизпълнение на дадено от ветеринарномедицински орган предписание е предвиден отделен състав на административно нарушени в чл. 469 от ЗВД. Правилно е и възприетото от съда, че в хода на проверката е било установено, че са налични 61 броя кошери разположени на три реда, съответно първи ред 27 пчелни кошера, втори ред 20 кошера, трети ред 14 броя пчелни кошери, като при прегледа на пчелните семейства били 3 установени 40 живи пчелни семейства. При проверката е издадено Предписание № 1230/08.09.2023г. в присъствието на жалбоподателя С. М. Д., с което му е било възложено в срок до 28.09.2023г. да подаде заявление за регистрация по реда на чл. 137 от ЗВМД. Предписанието не е било обжалвано, влязло е в сила и е изпълнено видно от приложените по делото заверено копие на Заявление с вх. № 4744/15.09.2023г., с което С. М. Д. е направил искане да му бъде издадено Удостоверение на основание чл. 13, 15 и 16 от Закона за пчеларството, което да му послужи за регистрация на животновъден обект „пчелин“, който ще бъде регистриран; Заявление с вх. № ЗЖ-1430/21.09.2023г. до Директора на ОДБХ гр. Ловеч за регистрация на животновъден обект на основание чл. 137, ал. 1 от ЗВД; Удостоверение за пререгистрация на пчелин № 0105/30.09.2008г.; Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2047/29.09.2023 година. Напълно правилен е и извода на първоинстанционният съд, че Д. не е наказан за неизпълнение на дадено предписание, което представлява състав на отделно нарушение, а за нарушение на чл. 137 от ЗВМД, за това че като собственик на животновъден обект не е подал заявление за регистрацията му до ОДБХ. Предписанието за регистриране на обекта представлява принудителна административна мярка за преустановяване на констатираното нарушение и по характера си е индивидуален административен акт. Тя може да се прилага едновременно и независимо от реализиране на административно наказателната отговорност за съответното нарушение с издаване на НП, а неизпълнението на предписанието е въздигнато от закона в друго по вид административно нарушение. Жалбоподателят не е наказан за неизпълнение на даденото предписание. Затова изпълнението на предписанието не е основание да се приеме, че не е извършено нарушението, нито за отпадане на административнонаказателната отговорност. Горните мотиви се споделят изцяло от настоящият касационен състав.

Предвид така установеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че С. М. Д. е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД, за което е наказан. Съгласно тази разпоредба който отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. – при първо нарушение. Субект на нарушението е всяко лице, което отглежда селскостопански животни в нерегистриран животновъден обект, без значение дали е собственик или ползвател на обекта и чия собственост са животните. Предвид това съдът основателно и съобразно доказателствата по делото е приел, че по несъмнен начин е установено извършеното нарушение, самоличността на лицето – извършил на нарушението и неговата вина.

К. Р. съд гр. Ловеч е приел, така и настоящият касационен състав счита, че извършеното от С. М. Д. нарушение представлява маловажен случай. Съгласно §1, т. 4 ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по1ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на засягане реда на държавно управление и т.н., при съобразяване характера и целите на административно наказателната отговорност. Нарушението е формално, тъй като съставът на административното нарушение не предвижда настъпването на вредоносен резултат. Маловажността на нарушението следва от това, че нарушението е отстранено непосредствено след извършването му, жалбоподателят не е препятствал контролните органи да извършат проверка в обекта, като е депозирал заявление за регистрация на животновъдния обект на 21.09.2023г., което е почти веднага, след като му е било издадено предписание. Към този момент дори не е бил съставен АУАН на 25.09.2023 година. Удостоверението за регистрация на животновъдния обект № 2047/29.09.2023г. е било издадено няколко месеца преди да бъде издадено процесното Наказателно постановление. Предвид всичко това правилен е извода на първоинстанционния съд, че дори деянието формално да осъществява признаците на административното нарушение, съобразявайки установените обстоятелства за липса на реално настъпили вредни последици, незначимостта на увредените обществени отношения, неговата обществена опасност е с ниска степен, поради което налагането на санкция, макар и минимално предвидената в закона, се явява несъразмерно тежка и не съответства на характера и тежестта на нарушението.

Неоснователно е възражението по касационната жалба, че животновъдният обект е функционирал още от 2008г. без регистрация, което води до липса на предпоставки за маловажност на извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че до този момент не е извършвана проверка от ОДБХ и не е давано предписание на С. М. Д. относно регистрацията на обекта. При първата извършена проверка и след даденото му предписание, Д. незабавно е изпълнил дължимите действия по регистрация на животновъдния обект. Предвид това и с оглед изложеното по-горе, правилно Районен съд гр. Ловеч е приел, че са налице законовите предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН във вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е отменил наказателното постановление и с постановеното Решение № 44 от 04.03.2025г. е допълнил първоначалното Решение № 197 от 09.11.2024г., постановено по АНД № 80/2024г. по описа Районен съд гр. Ловеч, като е предупредил С. М. Д., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на делото ще следва да бъде отхвърлено направеното искане от адв. В. Н. за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197 от 09.11.2024г., допълнено с Решение № 44 от 04.03.2025г., постановено по АНД № 80/2024г. по описа Районен съд гр. Ловеч.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от адв. В. Н. – процесуален представител на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Ловеч, за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.