Решение по дело №168/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 197

гр. Видин, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

тринадесети септември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

168

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалби с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадени от д-р В.В.И. *** и Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, гр.София, представлявана от Изпълнителния си директор против решение № 102 / 25.03.2021г. по АНД № 1275/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е изменено НП № НП – 13 – 810 -1 / 05.11.2020г. на Изпълнителния директор на ИА“МН“, с което на д-р В. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, чийто размер е намален от ВРС на 350 лева.

В двете жалби се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора д-р И., че ВРС е направил неправилни правни изводи, като не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН и ЗЗ. В касационната си жалба ИА“МН“ твърдят, че неправилно ВРС е намалил размера на наложената глоба, тъй като извършеното нарушение е с по – висока обществена опасност.

Касаторът д-р И., чрез процесуалния си представител иска да бъде отменено решението на ВРС и бъде отменено и обжалваното НП. В качеството си на ответник по касационната жалба на ИАМН оспорва същата и моли съда да не я уважава. Претендира се присъждането на разноски.

Касаторът ИА“МН“, чрез процесуалния си представител молят да бъде отменено решението на ВРС, в частта, с която е намален размерът на наказанието „глоба“ и НП бъде потвърдено изцяло. В качеството си на ответник по касационната жалба на д-р И. оспорват същата и молят съда да не я уважава. Претендират се направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че и двете жалби са неоснователни, с оглед мотивите за доказаност на нарушението и за редуциране на размера на наложеното наказание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбите, като подадени в срока, са процесуално допустими.

Разгледана по съществото си, жалбата на д-р В. И. е и основателна.

Жалбата на ИАМН по същество е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят от Административният съд, но само отчасти.

………………………………………………………………….

В тази връзка на 14.05.2020г. актосъставителят д-р М.Н. съставила срещу д-р В.В.И. АУАН № А –13 – 810 - 1/ 14.05.2020г.

Въз основа на така съставения акт, било издадено и НП, с което на д-р В. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева на основание чл.229,ал.1 от ЗЗ за нарушение на чл.86,ал.1,т.3 от същия закон.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ, поради което и правилно е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.229,ал.1 от ЗЗ. Прието е единствено, че не е съобразен размерът на същото, поради което и е редуциран от 600 лева на 350 лева.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения:

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение, както и спазването на всички процедурата по издаването на НП.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават незаконосъобразността му и водят до неговата отмяна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбата е частично основателна, само относно размера на наложеното наказание.

Според настоящата съдебна инстанция обжалваното НП е постановено при нарушение правото на защита на наказаното лице, а посочените в акта и НП, като нарушени правни норми не представляват коректна правна квалификация, тъй като не съдържат всички съставомерни признаци на твърдяното като извършено нарушение. Видно от НП, макар и обемно по съдържание, то не е описано конкретно, точно и ясно извършеното нарушение. Не е описано какво е следвало да извърши наказаното лице, в качеството си на лекар неонатолог, къде са регламентирани конкретните дейности, които е следвало да бъдат извършени, но не са извършени.

Съгласно чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ, който текст се твърди от наказващия орган, че е нарушен, като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ.

От друга страна според чл.81,ал.2,т.1 от ЗЗ правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

А в чл.229,ал.1 от ЗЗ са предвидени наказанията за извършените нарушения на разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209 - 228в, а именно глоба от 100 до 600 лева, а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3 000 лева.

Неоснователен е изводът на ВРС за липса на допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, тъй като са налице именно такива, които нарушават правото на защита на уличеното лице, в горния смисъл, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, предвид липсата на посочване на нарушените от него правни норми.

На първо място наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише конкретно, точно и ясно извършеното нарушение, с всички съставомерни признаци и да му даде коректна правна квалификация. Посочената като нарушена разпоредба на чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ установява принципи, които следва да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но те са от категорията на несамостоятелнтите норми и не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертават само правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.

Съобразно изискванията на Закона за нормативните актове, посочената от административнонаказващия орган разпоредба на чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ установява принципите, които следва да се спазват при реализиране правата на пациента и предоставяне на здравна помощ за него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила за поведение в други конкретни норми. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице. Затова, наказващият орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи.

Следва да се посочи също, че съгласно чл.80,ал.1 от ЗЗ, качеството на медицинската помощ, съставляваща принцип по чл.81,ал.2,т.1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6,ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5,т.4 от ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за „достатъчност на медицинската помощ“, с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в НП като нарушена норма на чл.86,ал.1,т.3 – правото на достъпна и качествена медицинска помощ, няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира един от принципите посочени в чл.81,ал.2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ, а именно този на зачитане на неговите права, като само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл.80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушен.

Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържа конкретни норми, които са били нарушени, а вместо тях са посочени общи принципи за достъпна и качествена здравна помощ.

Неоснователни са твърденията за липса на нарушение на процесуалните правила, изложени в касационната жалба, подадена от ИА“МН“. В хода на производството пред наказващия орган е допуснато съществено нарушение, което води до незаконосъобразност на обжалваното пред ВРС НП и което няма как да бъде санирано от съда.

Според Административния съд са налице съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на обжалваното НП и са достатъчни, за да обосноват отмяната му, което обаче не е сторено от ВРС.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е неправилно, а НП е незаконосъобразно, като издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и като такива подлежат на отмяна.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, подадена от ИА“МН“, относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП. По посочените по – горе съображения касационната жалба на ИА“МН“ следва да бъде оставена без уважение.

Твърдението в касационната жалба на ИА“МН“ за установената с чл.14 от Конституцията на РБ особена закрила на майчинството и децата не променя факта, че в производството пред наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Особената закрила на майчинството и децата няма как да води до пренебрегване на останалите правила и норми, въведени с другите нормативни актове. Следва да се посочи, че цитираната разпоредба от КРБ е едно от основните начала и конституционен принцип за закрила на майчинството и децата, но конкретния им израз са конкретните процесуални и материални правила, регламентирани в отделните закони. В случая именно съобразяването с тези норми води до извода за незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като осигуряването на установяването на истината от съда, касаещо закрилата на майчинството и децата, както се твърди от наказващия орган може да се осъществи в определени законови рамки една, от които е именно конкретизирането на извършеното нарушение и то с всички квалифициращи го признаци, включително и с посочване на задълженията, които са нарушени, респ. не са изпълнени, както и евентуалните медицински стандарти, които са нарушени. Именно в интерес на установяването на обективната истина е конкретизирането на обвинението от страна на наказващия орган, включително и с посочване на нарушените конкретни правила и норми. Следва да се посочи, че административнонаказателната отговорност като репресивна такава не може да почива на предположения и не може да се прилага по аналогия, още повече, че тежестта на доказване, както за извършването на нарушението, така и за спазване на процесуалните правила при издаването на НП, тежи именно върху наказващия орган, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че според чл.121,ал.1 от КРБ съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, което в случая е сторено, а наказващият орган не се е справил с тежестта на доказване при осигурената му възможност за това.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност на НП и неправилност на решението на ВРС, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването им. В този смисъл и решението на РС – Видин, като неправилно следва да бъде отменено, както и НП, като издадено при нарушение на съществени процесуални правила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63,ал3 от ЗАНН искането на касатора д-р В. И., за присъждане на разноски, е своевременно направено и основателно, поради което следва да бъде уважено, като ИА“МН“, гр.София следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на д-р В. И., сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и съдействие пред въззивната и касационната инстанция, а именно по 300 лева за всяка от двете съдебни инстанции или общо в размер на 600 лева.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 102 / 25.03.2021г. по АНД № 1275/2020г. по описа на Районен съд – Видин по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП – 13 – 810 -1 / 05.11.2020г. на Изпълнителния директор на ИА“МН“, с което на д-р В.В.И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, гр.София да заплатят в полза на д-р В.В.И. *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 2.