Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 437 по описа на съда за 2018
г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „П.и.б.“ АД срещу М.Ц.М. за признаване за
установено, че дължи на ищеца сумата от 7 750 евро главница, ведно със законната лихва от 21.04.2015 г. до
окончателното изплащане, 2 603 евро договорна лихва за
периода 30.06.2011 г. – 30.09.2014 г. и наказателна лихва в размер на 4 519.65 евро за периода 30.06.2011 г. – 20.04.2015 г.
Ищецът
твърди, че предоставил на М.М. сумата от 7 750 евро по договор за кредит
от 02.06.2011 г. Задълженията били погасявани частично. Считано от 30.06.2011
г. кредитът бил в просрочие. На 30.09.2014 г. настъпил крайния срок на
издължаване на цялата усвоена сума.
По
подадено от кредитора заявление СРС издал заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът възразил. Поради това предявява иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който е възразил, че претендираните от
ищеца суми са погасени по давност. Оспорва и размера на задължението си.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 21931/2015 г. по
описа на СРС се установява, че на 21.04.2015 г. заявителят „П.и.б.“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на М.Ц.М. да
бъде разпоредено да заплати на заявителя посочените суми по приложеното
извлечение от сметка.
Съдът е издал
заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил М.Ц.М. да заплати на „П.и.б.“
АД сумата от 7 750 евро главница по договор за кредит от 02.06.2011 г.,
ведно със законната лихва от 21.04.2015 . до окончателното изплащане, 2 603
евро договорна лихва за периода 30.06.2011 г. – 30.09.2014 г., наказателна
лихва в размер на 4 519.65 евро за периода 30.06.2011 г. – 20.04.2015 г. и
1 548.10 лева разноски.
Срещу
постановената на 12.05.2015 г. заповед по чл. 417 от ГПК от длъжника М.М. е постъпило
възражение, поради което „П.и.б.“ АД предявява иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за банков кредит № 000LD-R-006779 от 02.06.2011 г., че „П.и.б.“
АД е предоставила на М.Ц.М. сумата от 7 750 евро, с краен срок за погасяване
30.09.2014 г.
Главницата
по кредита е олихвяема с годишна лихва в размер на 18.00%, а общата дължима от
кредитополучателя сума е на стойност 10 533.55 евро.
В раздел
ІІ, т. 4 от договора е уговорена наказателна надбавка при просрочие, която е в
размер на законната лихва.
Установява
се от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на 10.06.2011
г. разплащателната сметка на М.М. е заверена със сумата от 7 750 евро и на
същата дата тя е усвоена за договорени разплащания.
С това
банката е изпълнила основното си задължение по договора – да предостави на
кредитополучателя заемната сума. Установява се също, че от падежа на първата
вноска на 30.06.2011 г. до 30.09.2014 г. (крайният срок на договора за кредит)
не е извършено никакво погасяване на задълженията по договора от 02.06.2011 г. Дължимите
от М. суми възлизат на обща стойност 7 750 евро главница и 2 603 евро
договорни лихви за периода 30.06.2011 г. – 30.09.2014 г. Поради допуснати от
кредитополучателя просрочия на месечните вноски банката е начислила наказателна
лихва, която за процесния период от 30.06.2011 г. до 20.04.2015 г. възлиза на
сумата от 4 519.65 евро.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е уведомяван за свои задължения по договора
от 02.06.2011 г. М.М. е подписал приложение № 1 към договора за банков кредит,
, представляващо погасителен план, като неговата автентичност не е оспорена в
настоящото производство. В него е посочен падежа на всяка от вноските и нейния
размер.
Възражението
за ненастъпила предсрочна изискуемост съдът не обсъжда, тъй като същото е
неотносимо. Ищецът не основава претенцията си на настъпила изискуемост на целия
размер на главницата преди крайния срок, а на неплащане на изцяло падежиралите
вноски за главница от 7 750 евро и договорни лихви за периода на действие
на договора и съответно на ползване на главницата – 2 603 евро.
Съдът не
установи да е налице нищожност на някоя от клаузите на договора като
противоречаща на норми от Закона за защита на потребителите. Претендираната
възнаградителна лихва – цената за ползване на сумата от 7 750 евро за
времето от 30.06.2011 г. до 30.09.2014 г., ведно с главницата възлиза на
посочената в договора глобална сума от 10 533 евро.
По
възражението на М.М. за погасителна давност, съдът намира следното:
Относно
главницата е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Предмет на
договора за кредит е предоставяне за възмездно предоставяне на определена
парична сума за определен период от време. Връщането на главницата на части не
променя предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с
еднакъв произход, дължими през определен интервал от време, независимо от
различието в продължителността на интервалите и в размера на отделните
плащания. Искът е предявен на 21.04.2015 г., съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, с
подаване на заявление до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с
което давността е прекъсната. До 21.04.2015 г. не са изтекли пет години, поради
което това възражение е неоснователно и следва да се установи съществуването на
задължението на ответника за пълната стойност на главницата – 7 750 евро.
Що се
отнася до вземанията за договорни лихви, погасителната давност е тригодишна,
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на 21.04.2015
г., поради което лихвите за времето от 30.06.2011 г. до 20.04.2012 г. са
погасени по давност. Такива се дължат за период от три години от 21.04.2012 г. до
30.09.2014 г. и възлизат на сумата от 1 505.74 евро. За горницата до
2 603 евро искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Наказателната
лихва по т. 10 от договора за банков кредит има характер на неустойка, поради
което приложимата норма за погасителна давност е чл. 11, б. „б“, пр. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, по исковете за неустойка за забава давностният
срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Според
задължителната практика на ВКС под последен ден, за който неустойката се
начислява следва да се разбира последният ден на исковия период, т.е. от
периода, за която ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за
изтекла неустойка. Когато към датата на завеждане на иска не е извършено
плащане на главния дълг и върху него продължава да се начислява неустойка, по
давност следва да се счита погасено вземането за нея за период, по-голям от три
години преди датата на предявяване на претенцията, както е правилото за
погасяване на всички периодични вземания. В случая неустойка се дължи за
времето от 21.04.2012 г. до 20.04.2015 г. и нейният размер е 3 113.84
евро. За горницата до 4 519.65 евро и за периода 30.06.2011 г. –
20.04.2012 г. вземането на банката за наказателна лихва е погасено по давност.
Всяка от
страните е направила претенция за присъждане на разноски. Съразмерно на
уважената част от иска, на ищеца се следват разноски в размер на 1 066.05
лева, а на ответника – 235.62 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „П.и.б.“ АД, ЕИК ******срещу
М.Ц.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 750
евро изискуема главница по договор за банков кредит № 000LD-R-006779 от 02.06.2011 г., ведно
със законната лихва от 21.04.2015 г. до окончателното изплащане; договорна лихва
в размер на 1 505.74 евро за периода 21.04.2012 г. – 20.04.2015 г., като
отхвърля иска за горницата до 2 603 евро за периода 30.06.2011 г. –
20.04.2012 г.; наказателна лихва в размер на 3 113.84 евро за периода 21.04.2012
г. – 20.04.2015 г., като отхвърля иска за горницата до 4 519.65 евро за
периода 30.06.2011 г. – 20.04.2012 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 21913/2015 г. по описа на
СРС, 67 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.Ц.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 066.05 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 235.62 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: