Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 81 по описа на съда за 2014 г.,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483 от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по подадена от „Ю.Б.“ АД искова молба, с която моли съдът да
признае за установено, че Е.К.Р. дължи, в качеството си на авалист, сумата от 19 999.53
евро по запис на заповед от 18.12.2007 г., ведно със законната лихва от 26.02.2013
г. до окончателното изплащане и 3 669.92 евро годишна лихва за периода
06.12.2010 г. – 29.01.2013 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа на СРС, 70 състав.
Ищецът
твърди, че на 18.12.2007 г. „Д.“ ЕООД безусловно и неотменимо се задължил да
плати на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД при предявяване на записа на заповед сумата от
20 000 евро, ведно с годишната лихва в размер на 13% върху главницата,
считано от издаването на записа на заповед.
Ценната
книга била авалирана от Е.К.Р..
На
30.08.2012 г. с нотариални покани до издателя и авалиста записът на заповед от
18.12.2007 г. бил предявен за плащане. Тъй като сумата по менителничния ефект
не била платена, на 26.02.2013 г. „Ю.И Е.Д.“ АД (с променено наименование „Ю.Б.“
АД) предприела действия по събиране на вземането си по съдебен ред, като подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По образуваното
ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа на СРС, 70 състав била издадена заповед за
незабавно изпълнение за главницата по записа на заповед от 18.12.2007 г. – 20 000
евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението – 26.02.2013 г. до окончателното изплащане и 3 669.92 евро лихва
за периода 06.12.2010 г. – 29.01.2013 г., както и 2 021.39 лева разноски.
Срещу
заповедта авалистът Е.К.Р. възразил, поради което „Ю.Б.“
АД предявява иск за установяване на вземането си и моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумите по
заповедта.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва съдебно предявената претенция с доводи, че
записът на заповед не съдържа задължителните реквизити – липса на падеж поради
непредявяване за плащане в едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 от ТЗ. Липсвало и
каузално правоотношение, за обезпечение на което да е издаден менителничният
ефект. Възразява и за погасителна давност на вземането по записа на заповед.
На
следващо място, оспорва надлежното предявяване и редовно връчване на нотариална
покана, с която записът на заповед от 18.12.2007 г. е предявен.
Относно
претенцията за лихва, счита, че сумата не е точно определена като стойност.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Д.“ ЕООД не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните, че на 26.02.2013 г. „Ю.Б.“ АД е подал срещу Е.К.Р. заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждането му
да заплати на банката сумата от 19 999.53 евро главница по запис на
заповед от 18.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане и 3 669.92 евро лихва за периода
06.12.2010 г. – 29.01.2013 г.
Срещу постановената
заповед за незабавно изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа
на СРС постъпило възражение от длъжника Е.К.Р., поради което заявителят е
предявил иск за установяване на задължението по заповедта.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга (запис на заповед) от 18.12.2007
г. Записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да
е действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити
съгласно императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и
редовността на записа на заповед е постановено задължително за съдилищата ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на
заповед от външна страна означава документът да е наименуван „запис на
заповед”, като този израз следва да се съдържа и в текста, от който да се
извлича и безусловно задължение за плащане на определена по размер и валута
парична сума. В конкретния случай тези изисквания са налице. Документът, от
който произтича твърдяното от ищеца вземане е наименуван „запис на заповед“,
като в текста изразът е възпроизведен в удебелен шрифт и подчертан - „настоящия
запис на заповед“.
Процесният запис
на заповед има и другите задължителни реквизити – дата и място на издаване,
място на плащане, име на лицето, на чиято заповед следва да се плати и подпис
на издателя.
Правото
на ищеца произтича от менителнично поръчителство по ценната книга, поето чрез
положен подпис върху лицевата част на процесния запис на заповед. Относно
действителността на авала, като самостоятелна едностранна правна сделка,
ответникът не е въвел възражения. Налице е валидно възникнало менителничното
поръчителство, дадено с полагане на подпис на лицевата част на ценната книга от
Е.К.Р., под израза „Авалирам настоящия запис на
заповед при условията, при които е издаден:“. Посочени са три имена на
длъжника, негови лични данни, адрес и е положен подпис, който Р. не оспорва.
Относно падежа на задължение
за безусловно заплащане на сумата от 20 000 евро се установява, че същият
е уговорен като падеж на предявяване, което следва да се извърши не по-късно от
22.09.2016 г. Съгласно нормата на чл. 537 от ТЗ вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ,
падежът на записа на заповед може да бъде на предявяване, на определен срок
след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. В процесния
менителничен ефект от 18.12.2007 г. изрично е посочен
падежът, като това е сторено чрез определянето му на предявяване, а срокът за
предявяване за плащане е до 22.09.2016 г. По този начин срокът е определен на
предявяване по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Неоснователно е
направеното с отговора възражение от ответника Е.Р., че менителничният ефект е
следвало да се предяви в едногодишен срок по чл. 487, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Действително,
нормата на чл. 487, ал. 1 от ТЗ предвижда, че менителница на предявяване следва
да се предяви в едногодишен срок от издаването й. В случая обаче издателят е
определил по-дълъг срок – до 22.09.2016 г., което законът допуска (чл. 487, ал.
1, изр. 3 от ТЗ).
Относно
каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на
заповед, съдът намира същото за безспорно установено по делото. Самият ответник
в отговора на исковата молба е посочил при обосноваване на правен интерес от
привличане на третото лице помагач в процеса, че „Д.“ ЕООД е издател на записа на заповед „по силата на
договор за банков кредит“ от 06.07.2006 г. и анекс от 10.12.2007 г. за
обезпечаване на банковия кредит между страните“.
Освен че
е налице изявление от страна на ответника за знание на каузалното
правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, същото се установява от приложените
към допълнителната искова молба договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 2017/06.07.2006 г., сключен
между ищцовата банка и „Д.“ ЕООД за сумата от 9 000 евро и анекс №
1/10.12.2007 г., с който на дружеството са предоставени допълнително
11 000 евро. Добавен е чл. 7, ал. 1, според който за обезпечаване на
главницата, лихвите, таксите, комисионите и другите разноски по кредита
кредитополучателя издава в полза на банката запис на заповед за сумата на
увеличения размер на кредита, ведно с начислената върху тази сума лихва в
размер на лихвата по кредита, платима на предявяване при банката, със срок на
предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен
от издателя, платим без разноски и протест и авалиран
от Е.К.Р..
Причината
за издаване на записа на заповед е валидно съществуващо правоотношение по
договор за банков кредит между „Ю.Б.“ АД и „Д.“ ЕООД.
На
следващо място следва да се прецени дали е настъпил падежа на вземането. В
трайно установената съдебна практика е прието, че когато падежът е определен по
чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявяването за плащане е условие за настъпване
изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и
авалист (решение № 77/14.08.2015г. по т. д. № 1156/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 207/12.02.2018 г. по т.д. № 1100/2017 г.
на ВКС, І т.о. и др). Отговорността им възниква от
момента на изискуемостта на задължението, което изисква предявяване на
менителничния ефект за плащане на издателя. С други думи, това е необходимото
условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста. Предявяване обаче
само на издателя ангажира отговорността и на авалиста.
По
делото е приета нотариална покана до „Д.“ ЕООД, акт № 101, том І, рег. №
1937/30.08.2012 г. на нотариус рег. № 533 на НК, с която процесният запис на
заповед от 18.12.2007 г. е предявен за плащане на издателя. Поканата е връчена
на 03.09.2012 г. на Т.Н.П.със задължение за предаване. Доколкото се адресат на поканата
е юридическо лице, нормата на чл. 50, ал. 3 от ГПК предполага връчване на всеки
работник или служител, който е съгласен да приеме документа. В случая
качеството на Т.Н.П.не е посочено. Тя обаче се е намирала на адреса на
управление на „Д.“ ЕООД, отразен в търговския регистър - гр. София, район
„Подуяне“, ул. „******. Тя е получила поканата със задължение да я предаде,
като получаването е удостоверено с подписа й.
От
19.10.2007 г. Н.е с регистриран постоянен адрес ***, съгласно удостоверение от
ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“. Отделно от това, не
се спори, че баща на сина й А.Е.Я.е Е.К.Р..
Получаването
на обявлението от лице, което се е намирало на адреса на управление на
дружеството и е изразило съгласие да го получи и предаде, следва да се прецени
като редовно и пораждащо предвидените в закона последици, а именно - предявен
за плащане на издателя запис на заповед от 18.12.2007 г. (така определение №
681/11.10.2010 г. по ч.т.д. № 583/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение
498/23.09.2015 г. по ч.т.д. № 2027/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.)
При условията, при
които е възникнала отговорността на издателя отговаря и авалиста. В случая Е.Р.
не противопоставя на приносителя на ценната книга каквито и да било възражения,
които да се зачетат от настоящия състав като основателни и да обосноват
неоснователност на съдебно предявената претенция за главницата от
19 999.53 евро.
Що се отнася до
установяване на задължението за дължимост на сумата от 3 669.92 евро лихва
за периода 06.12.2010 г. – 29.01.2013 г., съдът намира този иск за недопустим.
Не се спори, че
размерът на годишната лихва е определен като 13% на база главницата и че се отнася
за период, предшестващ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение. В решение № 176/10.02.2016 г. по т.д. № 2621/2014 г.
на ВКС, ІІ т.о. съдът се е позовал на т. 4 от на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съобразителната част са възприети задължителните
указания в т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. на ВКС. Прието е, че е недопустимо издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за акцесорно вземане на кредитора за
обезщетение, каквито са лихвите за забава върху сумата по записа на заповед за
времето от падежа на записа на заповед до подаване на заявлението. Това е така,
защото вземането за лихви произтича от факта на забавата за изпълнение на
менителничното задължение, чието настъпване във времево отношение следва
издаването на записа на заповед и не е обективирано в
съдържанието на менителничния ефект. Поради това не може да бъде присъдено със
заповедта за изпълнение, и следователно е недопустимо да се въвежда и като предмет
на установяване с иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ето защо в тази
част производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, а
издадената на 23.04.2013 г. заповед – обезсилена.
По
изложените съображения съдът намира за доказан иска на ищеца за установяване на
вземането по записа на заповед от 18.12.2007 г. за сумата от 19 999.53 евро,
а искът по чл. 422 от ГПК за установяване на лихвата в размер на 3 669.92
евро – за недопустим.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска за главницата, на ищеца се дължат 1 707.98 лева разноски
по ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа на СРС, 70 състав и 1 229.27 лева
разноски по гр.д. № 81/2014 г. по описа на СГС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение, с което е даден ход на устните състезания и прекратява
производството по предявения от „Ю.Б.“ АД срещу Е.К.Р. иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено съществуването на задължение
в размер на 3 669.92 евро, представляващо лихва за периода 06.12.2010 г. –
29.01.2013 г. върху главницата от 19 999.53 евро по запис на заповед от
18.12.2007 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение от
23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа на СРС, 70 състав.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ от 23.04.2013 г. по
ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа на СРС, 70 състав в частта, в която е разпоредено на Е.К.Р., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******сумата от 3 669.92 евро лихва за периода 06.12.2010 г. –
29.01.2013 г. върху главницата от 19 999.53 евро по запис на заповед от
18.12.2007 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 483, ал. 1 от ТЗ, че Е.К.Р., ЕГН **********, в качеството си на авалист, дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*******сумата от 19 999.53 евро, представляваща главница по запис на
заповед от 18.12.2007 г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа на СРС, 70
състав, ведно със законната лихва от 26.02.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.К.Р., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1 707.98 лева разноски по ч.гр.д. № 8308/2013 г. по описа на СРС, 70
състав и 1 229.27 лева разноски по гр.д. № 81/2014 г. по описа на СГС,
І-17 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника Е.К.Р. – „Д.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: