Мотиви
към присъда по НОХД №580
по описа за
2019г. на ВРС
Производството пред
първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна
обвинителен акт против И.Н.В. - ЕГН
********** за това, че през периода от месец
юни 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително, в град Варна, след като е
бил осъден с решение № 2182/03.06.2016 г. по гражданско дело № 4679/2016 г. по
описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 03.06.2016 г., да издържа
своя низходяща - дъщеря - В.И.В., родена на *** г., чрез нейната майка и
законен представител Б.С.В., с месечна издръжка от 300 лева, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - а именно 17
/седемнадесет/ месечни вноски по 300 /триста/ лева равняващи се общо на 5 100
/пет хиляди и сто/ лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ВРП поддържа възведеното с обвинителния акт
обвинение и предлага на съда да не налага на подсъдимия от наказание на
основание чл.183 ал.3 от НК.
Производството по делото се
проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият
бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подсъдимият по същество се признава за виновен в
извършването на посоченото в обвинителния акт деяние. Представя доказателства,
че е изпълнил задължението си изцяло. В последната си
дума подсъдимият съда да приложи ал.3 на чл. 183 от НК
.
Подс.В. участва в
производството лично не се представлява от процесуален представител. В хода на досъдебното производство е признал авторството на
деянието. Самопризнания прави и хода в хода на съкратено съдебно следствие,
като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. С последната си дума изразява съжаление, заявява че е
изплатил дължимата издръжка и сочи за това доказателства, а именно вносна
бележка.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: Подс. И.Н.В. и св.Б.С. Стефанова имали сключен
брак, като били родители на В.И.В., родена на *** г. Със съдебно решение №
2182/03.06.2016 г. по гр.д. № 4679/2016 г. по описа на Районен съд-Варна,
влязло в законна сила на 03.06.2016 г., бил прекратен брака между подс.В. и
св.С=. Упражняването на родителските права по отношение
на В.В. било предоставено на майката, съответно било определено местоживеене на
детето също при майката в град Варна. Със съдебното решение подс.В. бил осъден
да издържа своята непълнолетна дъщеря, В.И.В., като и заплаща месечна издръжка
в размер на 300 лева, платима до пето число на месеца, за който тя се дължала,
като издръжката следвало да се заплаща чрез нейната майка и законен
представител - св.С=, до
настъпването на законна причина за изменението или прекратяване й.
От месец юни 2016 г. до
месец октомври 2017 г., когато св.В. навършила пълнолетие, подс.В. не
бил заплатил нито една вноска за издръжката, която дължал по отношение на
детето си В.И.В., чрез нейната майка и законен представител,
св. Б.С. Стефанова.
В хода на съдебното
заседание подсъдимия представи вносна бележка с която удостоверява, че е
заплатил дължимата издръжка на дъщеря си, в размер на 5100 лева. В съдебната зала свид.Б.С. потвърди
за получения превод със сумата.
Подсъдимият
И.Н.В. - роден на *** **, живущ ***, български гражданин, средно
образование, не работи, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията свидетелите, както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото
и тези събрани в съдебно заседание. Всички доказателства по делото са без противоречиви и
взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер,
наказуеми по чл.183 ал.1 от НК, защото:
обект на
престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото
си имущество;
от обективна страна
подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща
издръжка на свой низходящ по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е
бил осъден да го издържа на месечни вноски в
определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече
от две месечни вноски – 17 месечни вноски по 300лв всяка или общо 5100 лева.
Т.е. изминали са повече от два месеца – 17 месеца през които подсъдимият
не е изплащал сумата предмет на издръжките определени от съда; до постановяване
на присъдата в първоинстанционния съд подсъдимият е възстановил сумата -
предмет на дължимата за детето парична издръжка и на настоящото
наказателно производство и по отношение на детето няма настъпили вредни
последици в резултат на забавянето на издръжката.
субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа своя
низходяща;
от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане
на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.
По изложените правни
съображения подсъдимия следва да бъде признат за виновен, че е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за
това, че за периода от месец юни 2016 г. до месец октомври 2017
г. включително, в град Варна, след като е бил осъден с решение №
2182/03.06.2016 г. по гражданско дело № 4679/2016 г. по описа на Районен
съд-Варна, влязло в законна сила на 03.06.2016 г., да издържа своя низходяща -
дъщеря - В.И.В., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител Б.С.В.,
с месечна издръжка от 300 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски - а именно 17 /седемнадесет/ месечни вноски по
300 /триста/ лева равняващи се общо на 5 100 /пет хиляди и сто/ лева,
след като следва да се приеме, че до постановяване на присъдата от първата
инстанция подсъдимият е изпълнил задължението си за посочения в обвинителният
акт период и че не са настъпили вредни последици за пострадалата.
При определянето на
наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, която съдът преценява като ниска с оглед конкретната житейска ситуация,
в която е изпаднал подсъдимият; степента на обществена опасност на дееца - от
данните за личността му може да се направи извод, че той е личност с ниска
степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението
и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.:
смекчаващите вината
обстоятелства - чисто съдебно минало, прави самопризнания, добросъвестно
поведение в наказателния процес, добри характеристични данни;
липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като то бъде определено при наличието на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: Съобразно чл.183
ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Предвид
на това съдът намира, че подсъдимият е
изпълнил задължението си към детето и не са настъпили вредни последици и поради
това следва да се приложи чл.183 ал.3 от НК.
Съдът намира това за
справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
а освен това съдът счита, че така ще се въздейства предупредително върху него и
ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това
наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Съдия:
