№ 184
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500167 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Решение №131/13.02.2025г. по гр.д.
№2299/2024г. на С.ски районен съд, с което е прогласена недействителността на
Договор за потребителски кредит №********** от 12.10.2022г., сключен между „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и Я. Х. А., на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от
ЗЗД. С Решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 657лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София и с нея се обжалва посоченото
решение изцяло.
Дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. К. З., посочва, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че
изрично в договора са посочени както размера на ГПР, общата дължима по договора
сума, така и взетите предвид допускания, като е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. По отношение на основния спорен въпрос дали застрахователната премия
представлява разход, който следва да се включи при калкулирането на ГПР, посочва,
че в случая застраховката няма задължителен характер, поради което
застрахователната премия не следва да се включва в ГПР. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на
1
ЗПК, разход по кредита е застрахователната премия, само, когато сключването на
договора за услуга /застраховка/ е задължително условие за получаването на кредита.
Съдът не обсъдил изложените от тях аргументи в тази насока. Не било отчетено, че е
отделно договорно отношение и застрахователната премия е цената на предоставената
застрахователна услуга, която се определя от покритите застрахователни рискове и
срока на покритието им. Ако потребителят се откажел от застраховката по договора, то
премиите щели да бъдат възстановени, поради което и премията не е включена в ГПР.
Застрахователната премия се връщала по сметка на кредитополучателя и банката не
можела да я използва. Въззивникът посочва, че преди сключване на договора за
кредит, ищецът подписал заявление – декларация за установяване на договорни
отношения и в нея в т.13 изрично е заявил желанието си и дал съгласие да бъде
сключена застраховка. Посочва, че не оспорва факта, че застрахователната премия не е
взета предвид при изчисляване на ГПР и че при включването й, същият ще се измени.
Заявява обаче, че с оглед изложеното разходите по застрахователния договор не следва
да бъдат причислени към ГПР. Поради това и извода на районния съд за неотговаряне
на ГПР на посочения в договора такъв бил неправилен. Договорът отговарял на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. С оглед изложеното, дружеството въззивник
моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като
неправилно и да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата
страна.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - Я. Х. А. чрез пълномощника адв. Н. М. от АК - Ямбол, отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата оспорва жалбата като
неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и
законосъобразно и моли въззивният съд да го потвърди. Посочва, че от събраните по
делото доказателства се оборвал доброволният характер на сключената застраховка.
От приложеното заявление – декларация за установяване на договорни отношения,
т.13, било видно желанието и съгласието за сключване на описаната застраховка, това
желание и съгласие обаче било дадено предварително – преди сключването на
процесния потребителски договор и се отнасяло до конкретно описана застраховка.
Това водило до извод, че сключването било необходимо условие за предоставяне на
кредита, а от тук и задължението да бъде включена в разходите по кредита. Поради
това и обжалваното решение е правилно, като съдът е направил правилен извод за
2
недействителност на договора за потребителски кредит. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна.
С отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В с.з. дружеството въззивник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, редовно
призовано, не се представлява.
В с.з. въззиваемата Я. Х. А., редовно призована, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител
по пълномощие адв. Н. М. от АК - Ямбол, който оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа подадения отговор.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и неправилно.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява следното от
фактическа страна:
На 12.10.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е
предоставило в заем на ищцата Я. Х. А. сумата 2550 лева, при уговорени фиксиран
годишен лихвен процент от 18,37 % и ГПР в размер на 19,90%. Срокът на договора е
15.10.2027г. Ищцата е сключила застраховка “BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“,
в размер на 1116,89 лв. изастраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 599,42
лв., като тези суми се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно
чл. 7.2.3 от Договора за кредит. Така общото задължение по договора възлиза съгласно
чл.10 от договора на 6552,06 лева.
В чл.10 от договора е посочен ГПР от 19,9%, като са изброени отчетените
3
допускания в четири пункта.
В чл.11.2 е подробно посочен погасителния план по договора с посочване на
номер на вноска, падеж, размерна вноската, в т.ч. главница, лихва и остатък от
кредита.
Между страните не се спори, че сумата по кредита е отпусната по
разплащателната сметка на потребителя – ищцата и усвоена от нея.
В чл.19 от договора е посочено, че при сключването на договора, потребителят
не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение
Потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството му на
застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на
самия договор.
Не се спори между страните, че на 12.10.2022г. Я. Х. А. в подписана от нея
заявление – декларация е заявила желанието си и е дала съгласие да бъдат сключени
застраховки, предлагани от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, действаща като застрахователен
агент на „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“ КЧТ. Изрично е заявила, че приема Общите условия на
застраховката и потвърдила, че ще спазва задълженията на Застраховано лице по
полицата.
С подписването на декларация, на 12.10.2022г. А. е удостоверила, че е получила
информационен документ за застрахователния продукт и информацията, съгласно КЗ
по отношение на застрахователя, Застрахователния посредник и застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.
Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав направи
следните правни изводи:
Първоинстанционният е сезиран с иск за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит №********** от 12.10.2022г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.22 от ЗПК.
Съдът намира иска за нищожност на процесния договор за потребителски
кредит за неоснователен.
С оглед качеството на страните, предмета на договора и характера на
правоотношението, съдът счита, че ищецът има качество на потребител и приложение
намират специалните разпоредби на ЗПК, във връзка с общите норми на ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма,
като отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1 от ЗПК.
В договора са посочени ГЛП - 18,37% и ГПР – 19,9%.
4
Следва да се отбележи, че погасителният план отговаря на законовите
изисквания, съдържа необходимата за потребителя информация относно условията на
погасяване на кредита /размер на вноската, брой вноски, дата на плащане на вноските/.
В европейското право е предвидено и СЕО приема за достатъчен погасителен план
съдържащ тази основна информация за погасяване на кредита. В случая, в
погасителния план се съдържа и по подробната информация относно каква част от
вноската погасява лихвата и каква главницата, както и какъв е остатъка от кредита
след всяка вноска.
По отношение на лихвения процент, следва да се посочи, че същият е фиксиран
и не следва договорът да съдържа методика за изчисляване на референтен лихвен
процент.
Съдът обаче намира за неоснователни твърденията на ищеца, че в договора не
съдържа методиката на изчисляване на ГПР, не са посочени основните данни, взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Напротив, в договора
освен посочване на стойностите на лихвения процент по кредита, на ГПР на кредита и
общата дължима сума по кредита, са подробно посочени в 10 и всички допускания,
които са отчетени при формирането на ГПР. Съдът не намира да е налице нарушение
на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съдът не споделя извода на районния съд, че само при поглед на посочените в
договора суми и ГПР, то следвало извода, че действителния размер на ГПР бил много
по-голям от посочения в договора. Този извод е произволен и не почива на
доказателства по делото, най-малко на заключение на вещо лице, разполагащо със
специални знания /заключение по делото няма/. Не е ясно как съдът стигна до този
извод, който се явява немотивиран.
Спорният въпрос по делото и най-вече във въззивното производство, с оглед
въззивната жалба и отговора на същата, е следва ли сумите за заплащане на
застрахователни премии да се включат при изчисляване на ГПР и съответно – дали
последният действително надвишава законовия максимум от 50%.
Въззивникът - ответник счита, че посоченият в договора процент ГПР е
действителен, получен при спазване на законовите изисквания и е в рамките на
допустимия и при изчисляването му не следва да се включват застрахователните
премии. Въззиваемата – ищца поддържа тезата, че в посочения ГПР не са включени
всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е
недействителен, такъв е и поради нарушение на изискванията за задължително
съдържание.
Установено е, че едновременно с договора за потребителски кредит ответникът
е избрал да сключи и застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като
5
застрахователните премии следвало да се превеждат от кредитора, за сметка на
потребителя, директно на застрахователя.
В случая не са отразени като разход по кредита застрахователните премии и те
не са взети предвид при калкулацията на ГПР.
При преценката дали по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е трябвало да бъде включен
този разход, доколкото ГПР изразява общите, преки или косвени разходи, комисионни
и възнаграждения от всякакъв вид, следва да се държи сметка за съдържанието на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“.
Легалната дефиниция за него се намира в пар. 1, т.1 на ДР на ЗПК и чл. 3, буква
"ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора /с изключение на нотариалните разходи/, разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
В случая, категорично се установява от представените по делото документи, че
за получаването на кредита при конкретните условия не се е изисквало задължително
сключване на договор за застраховка. Видно от чл.19 от договора, изрично е
предвидено, че това не е задължително условие за сключването на договора, а е изцяло
по преценка на потребителя. Видно от съдържанието на договора, несключването на
застраховка не води до промяна на условията по договора, до утежняващи
положението на потребителя условия. Изрично в чл.18 от договора е посочено, че
кредитополучателят не е длъжен да представя обезпечения и те не са свързани с
клаузите за избор или не на застраховка.
Изрично ищцата е избрала да сключи въпросните застраховки, необвързано с
условията по кредита.
Съдът не приема възраженията на ищцата, изложени в исковата молба, че не й е
било разяснено при сключването на застраховката какви са правата й при подобен вид
застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях и каква е дължимата
премия по тях. Изрично ищцата с подписа си е заявила, че е получила подробна
информация за предлаганите застрахователни програми, като е получила и в писмена
форма подробна информация относно застрахователния продукт. По отношение на
размера на застрахователната премия, същият е изрично посочен в договора за кредит.
Видно от представените от самата ищца документи, същата е уведомена за условията
6
на застраховките,, за плащанията по тях и условията за прекратяване, в т.ч.
едностранно от потребителя с едномесечно писмено предизвестие. Всички тези
условия са подробно, ясно и разбираемо описани в представените от ищцата
документи. Същата е декларирала, че е информирана за условията по договорите за
застраховка. Доказателства за обратното няма ангажирани по делото от носещата
доказателствената тежест ищцова страна.
Във връзка с възраженията на въззивницата, че договорът за застраховка е
сключен от нея предварително, преди договора за потребителски кредит, като
съгласието било дадено за конкретна застраховка и конкретно посочен застраховател,
поради което се явявало и необходимо условие за сключване на договора за
потребителски кредит, следва да се посочи, че са неоснователни и недоказани.
Декларацията, във връзка с информираното съгласие за сключване на договорите за
застраховка, приложена по делото, е подписана на 12.10.2022г. – същия ден, в който е
сключен и договорът за потребителски кредит. Няма доказателства, застраховката да е
сключена преди договора за кредит, още по-малко такива, че тя да е била обуславящо
условие за сключването на договора за кредит. По-горе съдът изрично посочи, че няма
данни от събраните по делото доказателства и формулировките на договора за
потребителски кредит, сключването на застраховка да е условие за сключването на
договора за кредит, респ. да води до промяна в условията му, съответно при
несключването му – на включване на по-утежняващи за потребителя условия.
Твърденията на ищцата за поставяне на такова условие са голословни, неподкрепени с
доказателства по делото и като такива съдът приема за изцяло неоснователни.
Следователно, щом сключването на договор за застраховане не е било условие
за получаването на кредита, то застрахователните премии не представляват разход,
който е следвало да бъде включен в ГПР. Договорът за потребителски кредит не е
недействителен поради нарушения на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 от ЗПК.
С оглед изложеното, въззивният съд счита, че няма основания за обявяване на
недействителността на процесния договор за потребителски кредит и установителният
иск за обявяване на нищожността му е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Като е стигнал до различен краен правен извод, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново
решение, с което искът бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски за
първоинстанционното производство и решението следва да бъде отменено и в частта
за разноските.
На ответника следва да се присъдят изцяло направените от него такива за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв., съобразно
7
вида и сложността на спора, характера и цената на иска и обема на извършените
процесуалните действия.
Отговорността за разноски за тази инстанция, с оглед основателността на
въззивната жалба, следва да се възложи на въззиваемата А., която следва да понесе
своите, така, както ги е сторила и да заплати на дружеството въззивник разноски
такива в размер на 251 лв. /51 лв. внесена държавна такса и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 131/13.02.2025г. по гр.д.
№2299/2024г. по описа на Районен съд – С., като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Х. А., ЕГН **********, от с. М., общ. С., ул. „К.“
№* против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 иск за
признаване за установено между страните, че договор за потребителски кредит
№********** от 12.10.2022г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Я. Х. А., ЕГН **********, от с. М., общ. С., ул. „К.“ №* да заплати
на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 сумата от 200лв.,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски и сумата
от 251лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8