О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...06.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско
отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
Мл.с.НИКОЛА
ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 615 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпилa въззивна жалба с вх. №
21792/25.03.2019 г. на „КНМ ГРУП“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв.
Д.Я., срещу решение № 788/25.02.2019 г., постановено по гр. дело № 12009/2018
г. по описа на ВРС, 50-ти състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната
жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК
и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Преписи
от въззивната жалбa са
връчени на насрещната страна.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от К.Д.Т.,***, чрез адв.
П.Г.. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В
жалбата си въззивникът, обосновава подробно
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в цялост. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал в
съвкупност целия събран по делото доказателствен
материал, включително изслушаните свидетелски показания, като подчертава и
нарушаване на забраната за допустимост на свидетелски показания за определени
обстоятелства, както и допускане на такива за правно ирелевантни
обстоятелства. Излага тезата, че първоинстанционният
съд е излязъл извън предметните предели на делото и сочи, че същите са ясно
очертани. Твърди, че ответникът по
силата на предоставените му пълномощия е подписал процесния
договор за цесия, като последиците от това действие са възникнали директно за представлявания
от момента на подписване на договора. Счита, че в този момент цедентът е станал собственик на платената цена, а за
пълномощника е възникнало задължение да предаде получената сума на упълномощителя си, което той не е изпълнил своевременно.
Намира, че запазването на паричните средства в държане на ответника е по
същество превратно упражняване на представителната му власт, а възраженията му,
че не се е обогатил за сметка на упълномощителя, тъй
като е предал сумата на трето, неучастващо в процеса лице са неоснователни.
На
първо място сочи, че уговорката в чл.2 от Анекса относно финансирането на
гр.д.№ 11305/2014 г. по описа на ВРС е невъзможна за изпълнение, тъй като
исковата молба е била предявена пред ВРС на 04.09.2014 г., а дружеството „ИНТЕЙК“
ЕООД е вписано в ТС-АВ на 10.09.2014 г. В тази връзка излага, че представения
от ответника Анекс от 08.02.2015 г. е нищожен, поради невъзможен предмет/липса
на основание, а доказателства за изпълнение на уговорката по чл.2 от Анекса
така и не са били представени. Представения анекс жалбоподателят счита за
нищожен, поради липса на предмет и на още едно основание – същият бил подписан
на 08.02.2015 г., а съдебното решение по гр.д.№ 11305/2014 г. на ВРС е било постановено
на 09.02.2015 г., т.е. не само не е влязло в законна сила, но още не е било и
произнесено. Сочи, че договорите за прехвърляне на несъществуващи и
неопределяеми вземания са нищожни, поради невъзможен предмет. Също така,
допълва, че процесният анекс е нищожен и като
договорен във вреда на представлявания, за което се аргументира като се
позовава на т.3 от ТР № 5/ 12.12.2016 г. по т.д.№
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и сочи, че в процесния
случай цесионната цена е намалена от 460 лева до 5
лева. Така продажната цена е почти 100 пъти по-ниска от размера на
прехвърляното вземане, което обосновава според въззивника
не само обективния, но и субективния фактор по чл.40 ЗЗД. Сочи, че по делото е
било безспорно установено, че Диана Аджемова –
управител и собственик на „ИНТЕЙК“ ЕООД,
е била същевременно и личен адвокатски сътрудник на ответника по делото,
т.е. пълномощникът на „КНМ ГРУП“ ЕООД е договарял с лице, с което е бил в
служебни взаимоотношения още към началото на 2014 г. Излага, че подобна близост
и зависимост между лицата, сключили процесния анекс,
съгласно трайната практика на ВКС (Решение
№ 190/07.02.2018 г. по гр.д.№ 180/2017 г. на ВКС, IV-то гр. отд.; Решение №
21/24.03.2015 г. по гр.д.№ 3529/2014 г. на ВКС; Решение № 439/20.03.2012 г. по
гр.д.№ 23/2011 на ВКС. ), е достатъчно основание да се приеме,
че е налице сговор между представляващ и съдоговорител
против интересите на представлявания. Твърдяната реституция на средства от
представляващия към „ИНТЕЙК“ ЕООД не обвързва въззивника,
който претендира от пълномощника си получената сума по договора за цесия от
08.02.2015 г.
На
следващо място, въззивникът твърди недействителност
на Анекса от 08.02.2015 г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради заобикаляне на
закона /противоречие с добрите нрави. Цитирани са Решение № 1291/03.02.2009 г. по гр.д.№ 5477/2007 г. ВКС, ТР №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК,
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№ 1106/2003 г., на ВКС, II-ро г.о., Определение №
326/03.04.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 4588/2008 г., IV -то г.о., Решение № 1291/03.02.2009 г. по гр.д.№ 5477/2007
г. на ВКС, за аргументиране на връзката между
явната и значителна нееквивалентност на насрещните престации,
преследваната цел/интерес и противоречието с добрите нрави. Сочи, че от
свидетелски показания на Ивелин Ганчев следва
извод, че изначалната цел и намерение е била дружеството „КНМ ГРУП“ ЕООД да се
ползва като паразитно дружество, да образува и води дела без да реализира
печалба, като ако делото приключи в полза на ищеца, сумите да се събират, след
като бъдат прехвърлени на друго дружество, но на крайно занижени цени, а ако
евентуално делото приключи с негативен резултат то „КНМ ГРУП“ ЕООД да носи
последиците. Обобщава, че в крайна сметка „ИНТЕЙК“ ЕООД консолидира печалбите
при съмнително ниски цени по договори, които се „пазят в тайна“ и се изготвят,
само за да бъдат използвани при нужда – ако „КНМ ГРУП“ ЕООД изгуби съдебни дела
по вземанията на абонатите и „Енерго-Про Продажби“ АД реши да събира
присъдените по тях разноски. Сочи още, че ответникът К.Т. изцяло е контролирал
„ИНТЕЙК“ ЕООД, като чрез дружеството е извършвал скрита търговска дейност.
Твърди, че с привидно законови средства ответникът, цялото му адвокатско
дружество и „ИНТЕЙК“ ЕООД са целяли постигане на
незаконосъобразен резултат, а именно извършване на прикрита стопанска дейност,
целяща увреждане на интересите на „КНМ ГРУП“ ЕООД и едноличния му собственик. Счита,
че процесният Анекс е антидатиран
и изготвен изцяло за защита на ответника в производството, като към 08.05.2015
г. не е съществувал, поради което и въззивникът не
разполага с подобен анекс. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго
решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ.
да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция, както и да
се присъдят извършените съдебни разноски за двете инстанции.
В
срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна К.Д.Т., чрез
пълномощника адв. Г., е постъпил отговор, с който се
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че по делото е било установено
сключването на допълнителен анекс между жалбоподателя и „ИНТЕЙК“ ЕООД, като
въпреки оспорването действителността на анекса, то не се опровергава факта на
предаване на сумата от ответника на „ИНТЕЙК“ ЕООД. Излага, че в тази част анекса
има характера на разписка за извършено плащане. Сочи, че доколкото му е била
учредена представителна власт да сключва договори за цесия, то същата следва да
се тълкува в смисъл, че е имал пълномощия и за по-малкото, а именно да изменя
вече сключени договори за цесия. Възраженията в обратния смисъл намира за
неоснователни, като се обосновава с липсата на оспорване подписа на Петър Колев
в представеното пълномощно. Излага, че Анексът не е безвъзмездна сделка, тъй
като „ИНТЕЙК“ ЕООД е встъпил в правата на длъжника по договора за цесия с
първоначалния цедент /абонат на „Енерго-Про Продажби“
АД/ и се е задължил да му престира дължимата от „КНМ
ГРУП“ ЕООД парична сума. Твърди още, че юрисконсултите на „КНМ ГРУП“ ЕООД са
получавали заплати именно от „ИНТЕЙК“ ЕООД, докато са протичали делата през
2014-2015 г. и че всички такси и разноски са били покривани от личната му
сметка. Във връзка с възраженията за недействителност на процесния
анекс сочи, че не може да се направи извод за договаряне във вреда на
представлявания, обективният и субективният елемент не са налице. Пояснява, че
„ИНТЕЙК“ ЕООД е задължено към първоначалните цеденти
/потребители на ел. енергия/, при това преди приключване на около 200 дела с
неясен резултат, а въззивникът не е направил никакви
разходи за делата, респ. не носи финансов риск и интересите му няма как да
бъдат увредени. Що се касае до субективния елемент, подчертава, че управителя
на „ИНТЕЙК“ ЕООД – Диана Аджемова, която е подписала
и Анекса, не се намира в отношения на близост, родствена връзка или зависимост
с него. На следващо място, допълва, че увреждане на представлявания не е било
установено и защото предвид естеството на процесните
отношения вредите са под формата на пропуснати ползи, при които трябва да
съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност
не е била доказана. Във връзка с възраженията на жалбоподателя за неправилно
приложение на чл. 181 ГПК, оспорва качеството му на трето лице по смисъла на
закона. Намира, че формалната доказателствена сила на
Анекса следва да бъде зачетена и да се приеме, че е върната получената по-рано
сума от „ИНТЕЙК“ ЕООД. Накрая сочи и че не е доказано съществуването на договор
за поръчка между страните. Моли за отхвърляне на процесната
въззивна жалба като неоснователна, потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
III. По доказателствата: С въззивната жалба не са направени
нови доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния
съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно
указания по разпределение на доказателствена тежест
между страните
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна
жалба с вх. № 21792/25.03.2019 г. на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин, Търново, бл. срещу блок № 817, чрез
пълномощника адв. Д.Я., срещу решение №
788/25.02.2019 г., постановено по гр. дело № 12009/2018 г. по описа на ВРС,
50-ти състав, с което е отхвърлен
предявения от „КНМ ГРУП“ ЕООД срещу К.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** – партер (вътрешен двор), осъдителен иск за заплащане
на сумата от 460 лева, представляваща получена от ответника цена по Договор
за цесия от 08.02.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент
и „Интейк“ ЕООД – цесионер,
чрез пълномощника за цедента адв.
К.Т., по силата на който цедентът е прехвърлил
вземане в размер на 490 лева, представляващо присъдени разноски по гр.д. № 11305/2014 г. по описа на Районен
съд - Варна, за процесната цена от 460 лева,
предадена на и задържана до настоящия момент от пълномощника адв. К.Т. без основание, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.08.2018 г. до
окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2019
г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящето определение, като на въззивника се връчи и
препис от отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.