Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2133 Година 21.11.2018 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2814 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.С. с ЕГН: **********
*** против заповед № 769з-50/19.06.2018г. издаден от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, с която му е иззето българско СУМПС №
*********, кат.В, АМ, В1, издадено на 13.10.2017г. от ОД на МВР гр.Бургас. С
жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като неправилна и
незаконосъобразна издадена в нарушение на правилата визирани в чл.26, ал.1 и 2
от АПК. В съдебно заседание, поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.
Представя писмени бележки.
Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Бургас – Л. Паскалев, редовно призован, представя административната
преписка по издаване на обжалваната заповед и прави искане жалбата да бъде
оставена без уважение.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването, в предвидения от законодателя срок. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
С.С. е подал заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС с вх.№ 13489/12.10.2017г., с приложени към него разписка за
отпечатано заявление, удостоверение за за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП за водачи на
МПС, свидетелство за основно образование, справка за нарушител/водач,
декларация че не притежава свидетелство за управление на МПС издадено от
държава членка на ЕС (л.18-24 от делото). На С. е издадено свидетелство за
управление на МПС № ********* (л.17 от делото), получено на 16.10.2017г..
Със заповед № 769з-50/19.06.2018г. издаден от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас (л.14 от делото), на основание
чл.19 от Наредба І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (Наредба
І-157/01.10.2002г.), е разпоредено
изземване на българско СУМПС № *********, кат.В, АМ, В1, издадено на
13.10.2017г. от ОД на МВР гр.Бургас на жалбоподателя. В мотивите на заповедта е
прието, че в изпълнение на чл.13, ал.1, т.7 от Наредба І-157/01.10.2002г., при
подаване на заявлението С. е представил свидетелство за завършено основно
образование, с посочен номер, издадено от ОУ „Христо Ботев“ с.Росен, община
Созопол, от което е видно, че е завършил 7-ми клас през учебната 2016/2017г.. Това
свидетелство е издадено по реда на сега действащия Закон за предучилищното и
училищното образование и не може да послужи за издаване на свидетелство за
управление на МПС, съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП и § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП,
тъй като е необходимо лицето да има завършен 10-ти клас.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на
14.09.2018г., видно от направеното на нея отбелязване.
Заповедта е обжалвана в срока по чл.149, ал.1 от АПК с
жалба вх.№ 1088502.10.2018г. (л.2-4 от делото), изпратена по пощата на
28.09.2018г., видно от приложения пощенски плик (л.8 от делото).
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.141, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, съобразно
правомощията му по чл.19 от Наредба № I-157/01.10.2002г., в приложимата
редакция ДВ бр.50/30.06.2017г., съгласно която свидетелство за управление на
МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не
по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на
съответното звено „Пътна полиция“, който го е издал или подменил.
Обжалваната заповед е
незаконосъобразна.
Изземването на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на основание чл.19 от Наредба № I-157/01.10.2002г.
е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН.
Принудителните административни мерки са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. С мярката по чл.19
от Наредба № I-157/01.10.2002г. се цели да се преустанови извършването на
правнорегламентираната дейност - управление на моторно превозно средство,
тогава, когато правото за извършването на дейността е придобито не по реда,
установен в наредбата.
Според чл.23 от ЗАНН, случаите когато
могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите,
които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване, се уреждат в закон или указ.
В Закона за движение по пътищата е
предвидена възможността за налагане на различни по вид принудителни
административни мерки в изчерпателно изброените в закона хипотези (Глава Шеста
"Принудителни административни мерки" - чл.171-чл.173а) тогава когато
бъдат накърнени обществените отношения, регламентирани с този закон. В чл.171, т.1 от ЗДвП са предвидени случаите, в които се допуска временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, а с т.4 на текста, е предвидена една единствена хипотеза, при
която може да се изземе СУМПС - на лице, което не е изпълнило задължението си
по чл.157, ал.4 (да върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички
контролни точки и е изгубил правоспособността си). Законът не предвижда
възможност за изземане на СУМПС при фактическите основания, посочени в
оспорената заповед.
Разпоредбите, уреждащи налагането на
ПАМ не мога да бъдат тълкувани разширително, а уредените хипотези се считат за
изчерпателно изброени. ПАМ според целта и последиците си представляват форма за
упражняване на държавна принуда, поради което
стриктното тълкуване и прилагане на закона е задължително. Затова,
регламентирането на принудителни административни мерки с подзаконов акт, както
е в случая, е недопустимо.
С оглед на изложеното и на основание
чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, разпоредбата
на чл.19 от Наредба № I-157/01.10.2002г. не следва да се прилага, като
противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг. Установяването на ПАМ в
наредба, а не в закон, представлява нарушение на чл.23 от ЗАНН, поради което
административния орган е бил длъжен да не я прилага. Като е сторил това, той е
издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение №
736/25.01.2016г. по адм.д.№ 2872/2015г. и
решение № 8301/28.06.2017г. по адм.д.№ 13947/2016г..
В случая е следвало административния
орган да възобнови административното производството по издаване на СУМПС, на
основание чл.99 от АПК, тъй като с издаването на заявеното от жалбоподателя
свидетелство е налице влязъл в сила индивидуален административен акт. Едва след
възобновяването на производството този акт би могъл да бъде отменен, в случай,
че органът прецени, че не са биле налице основанията за неговото издаване. В
този смисъл е и последвалото изменение на чл.19 от Наредба № I-157/01.10.2002г.,
което изключва възможността за налагане на ПАМ, когато СУМПС е издадено или
подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ или не по реда, установен в тази наредба и предписва да бъде
възобновено административното производството във връзка с издаването на
свидетелството.
С
оглед на изложеното жалбата на С.С. е основателна и на основание чл.172, ал.2
от АПК, обжалваната заповед следва да бъде отменена.
Мотивиран от
горното, Административен съд гр.Бургас,
десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 769з-50/19.06.2018г. издаден от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: