№ 4469
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело №
20231110169715 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по
молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна
фактическа грешка.
Настоящият съдебен състав служебно констатира, че е налице
противоречие между правните изводи на съда, обективирани в мотивите на
постановеното по делото на 16.09.2024 г. решение и волята му, отразена в
диспозитива на същото. В разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че
съдът е формирал воля, че предмет на спора е иск за отмяна на заповедта за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, което е наложено със
заповед № 276/01.11.2023 г. на управителя на „*****“ ООД, но в диспозитива
на решението съдът погрешно е посочил, че се отменя заповед №
277/01.11.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Вярно е, че и заповед № 277/01.11.2023 г. е
посочена в мотивите, от гледна точка на това, че такава е издадена, но видно
от мотивите на решението, в тях е прието, че предмет на спора е иск за отмяна
на заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, което е
наложено със заповед № 276/01.11.2023 г. на управителя на „*****“ ООД.
Видно и от исковата молба, ищецът е предявил иск за признаване за
уволнението, извършеното със Заповед № 276/01.11.2023 г., издадена от
„*****“ ООД, за незаконно и неговата отмяна. Трайна е практиката на ВКС
при анализа на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ и на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, че
липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за
налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото
правоотношение. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ. Характерът на тази втора заповед има само констативен характер, тъй
1
като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Констатираното несъответствие не касае изводите на съда от фактическа и
правна страна при произнасянето по предявения иск, т.е. налице е очевидна
фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1
ГПК без да е необходимо провеждане на открито съдебно заседание по реда на
чл. 247, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение №
16873 от 16.09.2024 г., постановено по гр. д. № 69715/2023 г. по описа на СРС,
119 състав, като в т. I от диспозитива на решението ВМЕСТО „Заповед №
277“ ДА СЕ ЧЕТЕ „Заповед № 276“.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2