Определение по дело №2545/2012 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 878
Дата: 13 март 2013 г.
Съдия: Николинка Цветкова
Дело: 20125220102545
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

            

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.Пазарджик, 13.03.2013 година

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                         

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТКОВА гр. дело № 2545/2012 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

       

          ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

          Съдът е сезиран с искова молба от И.С.С. ***, ЕГН ********** чрез пълномощника адв. К.Б. против Пловдивски окръжен съд с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167 и Национална агенция за приходите с адрес: гр. София, бул. „Дондуков“ № 52, с която са предявени обективно и субективно съединени искове на основание чл. 4, & 3 от ДЕС и чл. 7 от Конституцията на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди солидарно в размер на 11 000 лева и в размер на 1800 лева за имуществени вреди в резултат от прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със Заповед № УЧР-031 от 10.11.2008г., издадена от Директора на ТД на НАП Пловдив и от постановяване на Решение № 802 от 09.06.2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

        Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

        До м. ноември 2008г. той работел като главен инспектор по приходите в Дирекция „Контрол“, отдел „Селекция и Координация“ в ТД на НАП в гр. Пловдив.Със Заповед № УЧР-031 от 10.11.2008г., издадена от Директора на ТД на НАП Пловдив му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради „системни нарушения на трудовата дисциплина за неизпълнение на възложената работа, неспазването на техническите и технологичните правила и за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в нормативните актове и утвърдените от изпълнителния директор на НАП задължителни процедури в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникването на трудовото правоотношение“.Били посочени нарушения на указания на ЦУ на НАП по приложението на чл. 177 от ЗДДС на т. нар. „Процедура К-22“ и на указанията и препоръките, заложени в работните карти.Нарушенията били извършени при издаването на Актове за прихващане на вземания, конкретно посочени в уволнителната заповед.В писмените обяснения на ищеца било подчертано, че при действията си той се е ръководил от върховенството на Правото на Европейския съюз и от задължителната практика на Съда на Европейските общности по тълкуването и прилагането му.Тези възражения не били взети предвид.Със Заповед № УЧР-032/10.11.2008г. било прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ТД на НАП, обжалвано пред Пловдивския районен съд.С Решение от 07.05.2009г. уволнението било признато за незаконно и ищецът възстановен на работа.С окончателно Решение № 802 от 09.06.2010г. на Пловдивски окръжен съд първоинстанционното решение било отменено и предявените искове отхвърлени.Твърди се, че с отхвърляне на исковете Пловдивския окръжен съд е допуснал нарушение на Правото на Европейския съюз.Указанията за прилагане на чл. 177 от ЗЗДС, съдържащи се в писмо изх. № 24-00-9/30.06.2009г. на НАП относно прилагането на чл. 177 от ЗДДС, издадено от изп. директор на НАП, били в разрез с установената задължителна практика на Съда на Европейския съюз с правните стандарти относно „задължението“ за знание, вменено на получателя на доставката.Съгласно чл. 28в, А от Шеста директива държавите-членки следвало да определят условията, при които се прилага освобождаването на дадена вътрешнообщностна доставка, като при упражняване на своите правомощия държавите-членки следвало да спазват основните принципи на правото, които са част от общностния правен ред, вкл. принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалността.Твърди се, че е налице противоречие на указанията за тълкуване и прилагане на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС и презумпцията за „знание“ с правните стандарти, установени в практиката на СЕС.Твърди се още, че при прекратяване на трудовото правоотношение и при постановяване на окончателното решение на ПОС не е бил съобразен принципа на данъчен неутралитет.Поради това за ищеца възникнало право да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие нарушение на правата му, произтичащи от Правото на Европейския съюз.Неимуществените вреди се изразявали в чувство на безсилие и онеправданост от институционалния тормоз, упражняван от ответниците, стрес, притеснение, срив на доверието в националните институции, препятстване на професионалното развитие и реализация, професионално злепоставяне.С допълнителна молба-уточнение във връзка с оставянето на исковата молба без движение ищецът чрез пълномощника си е уточнил, че брутното му трудово възнаграждение на пълен работен ден за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 859, 95 лева.След уволнението на 19.01.2009г. ищецът започнал работа по трудов договор с друг работодател „Ситекс“ ООД с по-ниско месечно възнаграждение  - 719, 40 месечно, като в тази сума бил включен и 9 % клас за допълнителен трудов стаж.За периода от датата на уволнението – 27.11.2008г. до 19.01.2009г., за който останал без работа, имуществените вреди възлизали на 1351, 35 лева.За периода от постъпване на новата по-ниско платена работа на 19.01.2009г. до 27.05.2009г. имуществените вреди за ищеца възлизали на 448, 65 лева.Общия размер на имуществените вреди, които претендира, бил 1800 лева.

       С писмения отговор на ОС Пловдив се изразява становище за недопустимост на предявените искове и се излагат съображения в тази насока.Изразява се и становище за неоснователност на исковете, тъй като не са налице елементите на фактическите състави на разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и не е налице възможност за ангажиране на солидарна отговорност на двамата ответници.Излагат се доводи и в тази насока.Прави се възражение, че случая касае влязъл в сила акт на съда, който не е бил обявен за незаконен по предвидения за това ред, поради което ищецът не би могъл да търпи вреди от същия.

       В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от процесуалния представител на втория ответник – ТД на НАП Пловдив, с който се изразява становище, че предявения иск не е подведомствен на гражданския, а на административния съд.Освен това искът бил неоснователен и недоказан, тъй като не били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва административен акт, действие или бездействие, постановени при или по повод изпълнение на административна дейност, както и другата предпоставка – актът да е незаконосъобразен и да е отменен по съответния ред.Поради това нямало как да настъпят и вреди за ищеца.

       В установения едномесечен процесуален срок не е постъпил писмен отговор от представител на прокуратурата.

       Не се признават изрично права и факти.

       Относно доказателствената тежест ищецът следва да установи, че е претърпял описаните имуществени и неимуществени вреди и че същите се намират в причинна връзка с издадената Заповед № УЧР-031 от 10.11.2008г. на директора на ТД на НАП Пловдив и решение № 802 от 09.06.2010г. на Пловдивски окръжен съд, с които са нарушени конкретни негови права, произтичащи от Правото на Европейския съюз.Ответниците следва да докажат правоизключващите си възражения.

       По доказателствата съдът намира, че приложените писмени доказателства към исковата молба и към писмения отговор на втория ответник са относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.По искането за разпит на петима свидетели съдът ще се произнесе след посочване на имената им и на обстоятелствата, за изясняването на които се иска всеки от свидетелите.Следва да се изиска приключилото гр. д. № 31/2009г. по описа на Пловдивския районен съд, ведно с приложените към него дела, които имат връзка с предмета на настоящето дело.Следва да бъде допуснато и изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, като вещото лице съобрази и уточняващата молба на ищеца досежно периодите през които се твърди, че са търпени имуществени вреди.По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след прилагане на горепосоченото гражданско дело и изслушване на страните в съдебно заседание по реда на чл. 143 от ГПК.С оглед на изложеното съдът

                                                    

                                                          О П Р Е Д Е Л И:

           

           ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба и към писмения отговор на ТД на НАП гр. Пловдив.

          Да се изиска и приложи към настоящето дело гр. д. № 31/2009г. по описа на Пловдивския районен съд, ведно с приложените към него В гр. д. № 1622/2009г. по описа на Пловдивски окръжен съд, К гр. д. № 1413/2009г. по описа на ВКС и В гр. д. № 1193/2010г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

          ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба.

          ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Любомир Црънчев, на който да се съобщи задачата.

          ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 80 лева, вносими в едноседмичен срок от ищцовата страна.

          НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 14.05.2013г. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

            На страните да се изпрати препис от настоящето определение, а на ищеца и препис от писмените отговори на ответниците.

    

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: