№ 142
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507106 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на „Т.С.“ЕАД с вх. № 1140/05.03.2021 г. на ЧСИ
М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело № 20217880400040, срещу Постановление от
19.02.2021г., обективирано в съобщение с изх. N. 1347/ 19.02.2021г, с което ЧСИ е
отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от
400,00 лева на 200,00 лева по подадено от жалбоподателя- възражение с вх. №
521/01.02.2021 г, както и е отказал да намали сума за дължима такса по т. 26 от
тарифата към ЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно
завишен, тъй като надвишава сумата от 200, 00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС, въпреки че в случая не са налице
кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а
задължението е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските
за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева, както и да намали
разноските за такси по т. 26 от Тарифата
Пълномощника на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна .не са
оспорени твърденията за плащане в срока за доброволно изпълнение.
1
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело е определено по минимума по Наредба
1/2004г. и че са реално заплатени, като по наредба 1 /2004 г. на Висш адвокатски съвет
минимума е 350,00 лева и платения не е прекомерен.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1
000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.
В дадения казус процесуалния представител на взискателя видно от молбата за
образуване на делото от 20.01.2021г. е поискал налагане на запор на банкови сметки.
Същата дата е издадено постановление за разноските с което се приема хонорар от
400,00 лева на взискателя и 74,11 лева за такса по т. 26 от тарифата, като е изпратена
ПДИ, връчена на същата дата.
На 29.01.2021 е постъпило възражение срещу разноските за хонорар, оставено без
уважение с обжалваното постановление.
По представеното копие на изпълнителното дело няма данни да са предприемани
каквито и да било действия по прилагане на исканите изпълнителни способи-запор на
банкови сметки.
С оглед непредприемане други действия освен образуването на изпълнителното
дело СГС приема, че към настоящият момент се дължи само хонорара по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Няма пречка ако се наложи реално извършване
на изпълнителни действия да се уговори и плати и хонорар по т. 2 от чл. 10 от наредба
1/2004г.
По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата мнозинството на
състава на СГС намира, че тя е била изначално неправилно определена поради
включването в базата за нейното определяне на адвокатския хонорар за
изпълнителното дело платен от взискателя.
Според мнозинството от състава разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се
2
разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би
означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху
която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси върху
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
Следователно таксата по т. 26 в случая е в размер от 21,75 лева по буква „б“ на т. 26 от
Тарифата при размер на вземането по ИЛ от 217,52 лева. до този размер следва да се
намали таксата по т. 26 от тарифата за таксите по ЗЧСИ.
Независимо от основателността на жалбата разноски на жалбоподателя не се
дължат. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая
производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като
взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със
свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че в
производството по разноските /каквото по същността си е производството по
настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на разноските,
определени в изпълнителното производство/, страните не си дължат разноски, тъй като
в това производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в този смисъл определение №
489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от
17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ по изп. дело №
20217880400040 от 19.02.2021г., обективирано в съобщение с изх. N. 1347/
19.02.2021г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 521/01.02.2021 г. по
чл. 78, ал. 5 от ГПК и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя
до размера на сумата от 200, 00 лева,
ОПРЕДЕЛЯ размер от 21,75 лева на пропорционалната такса, начислена по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4