Р Е Ш
Е Н И Е
№ 697
гр. Бургас, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 1555 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
образувано по повод жалба от Х.В.Й. ЕГН: **********, депозирана чрез адв. С.Ц.,
срещу Наказателно постановление № 18-0346-000449/27.12.2018г., издадено от
Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с
което на основание за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание същата
разпоредба, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.
Надлежно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя
поддържа жалбата по сочените процесуални нарушения, поради които моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като в приложеното
съпроводително писмо моли за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена от легитимирано лице да обжалва, в
преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а по същество -
основателна.
Анализът на събраната по делото доказателствена
съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 07.09.2018 г. жалбоподателят Й. управлявал лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер” с рег. № **** в гр.С, когато бил спрян от служители на
ОД-МВР Бургас на ул.“Републиканска“ по посока ул.“Стара планина“ около 11,30 ч.
за проверка. Водачът бил поканен в сградата на РУ С, тъй като полицейските
служители имали съмнения, че Й. е употребил алкохол. В сградата на РУ С се
намирала разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка К.. Последната
разяснила на Й., че ще бъде изследван за употреба на алкохол чрез техническо
средство „Дрегер 7510“ с №0061. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван, като
изрично заявил и че няма да разреши да бъде изследван посредством кръвно
изследване. Въпреки това, се.К. издала талон за медицинско изследване
№0005275/07.09.2018 г. с посочена дата,
час и място, когато и където водачът следва да се яви за даване на кръвна проба
за анализ/стр.18 от делото/. С оглед на тези му действия, св.К. съставила АУАН
№479/994109/07.09.2018 г., в който посочила че на 07.09.2018 г. Й., като водач
на собствения му лек автомобил, отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Дрегер 7510“ с №0061, с което нарушил разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. С така съставения АУАН било иззето и СУМПС на Й., както и
контролния талон на водача, както и 2 броя рег. табели № ****. АУАН бил
предявен на Й., който се запознал със съдържанието му и го разписал без
възражения. Такива не са постъпили и в по-късен момент.
След съставянето на АУАН св.К. разяснила на Й., че ще
бъде изследван и за употреба на наркотици или техни аналози с техническо
средство Дрегер Друг Тест 5000 с №0031. Жалбоподателят отказал да бъде
изпробван, като изрично заявил и че няма да разреши да бъде изследван
посредством кръвно изследване, въпреки това се.К. издала талон за медицинско
изследване. С оглед на тези му действия, св.К. съставила АУАН №994110/07.09.2018
г., в който посочила че на 07.09.2018 г. Й., като водач на собствения му лек автомобил,
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест
5000 с №0031, с което нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил предявен на Й.,
който се запознал със съдържанието му, разписал го без възражения. Такива не са
постъпили и в по-късен момент.
Впоследствие били издадени две наказателни
постановления. Едното е Наказателно
постановление № 18-0346-000472/27.12.2018г., издадено от Началник група към
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Бургас (обжалваемо по НАХД №1551/2019
г. по описа на Районен съд-Бургас), с което на основание за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на управление
на МПС за срок от 24 месеца. В него били изложени същите фактически
констатации, като тези в АУАН №479/994109/07.09.2018 г., а именно, че на
07.09.2018 г., , като водач на собствения му лек автомобил, Й. отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ с №0061, с което
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. И Наказателно постановление № 18-0346-000449/27.12.2018г.,
издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Бургас
и което е обжалваемо по настоящето дело, с което на основание за нарушение
на чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца. В него били изложени същите фактически
констатации, като тези в АУАН №994110/07.09.2018 г., а именно, че Й., като
водач на собствения му лек автомобил, на 07.09.2018 г. отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с №0031, с което
нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира
следното:
При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното Наказателно постановление № 18-0346-000449/27.12.2018г.,
издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Бургас,
видно от съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая съдът намира, че не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административно-наказателното производство. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. При съставяне на АУАН и НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.40 и 42 и чл.57 от ЗАНН.
Посочени са датата, мястото и начинът на извършване на деянието. Не е налице
липса на минимално изискуемите реквизити на НП или такова тяхно описание, което
не позволява на нарушителя или на съда да формират еднозначни изводи от
фактическа и правна страна за възведеното административнонаказателно обвинение,
напротив в НП ясно е отразено за какво нарушение ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача - отказ на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотици
или техни аналози.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.174,
ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000
лв. Видно от съдържанието на разпоредбата, нарушението има две алтернативни
форми на изпълнително деяние - 1.отказ
на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или
2.неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в кръвта му. Достатъчно е
водачът да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества за да е осъществен
състава по чл.174, ал.3 ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че когато
нарушителят е отказал да бъде изпробван както за употреба на алкохол, така и за
употреба на наркотици или техни аналози, както е в настоящия случай, то следва
да бъде санкциониран за едно нарушение, защото с поведението си той изпълва състава
и на двете алтернативи на нарушението. Именно затова и законодателят е посочил
съюзите «и/или». Дадено лице може да осъществи само едно от двете противоправни
поведения, но осъществявайки и двете, то лицето осъществява едно нарушение.
Въпреки това Й. е бил санкциониран с две наказателни постановления за едни и
същи факти, посредством реализирането на които жалбоподателят е осъществил съставът
на едно нарушение. По този начин правата на Й. са нарушени, тъй като той се
явява санкциониран за едно и също нещо два пъти. Тъй като на съда е служебно
известно, че Наказателно постановление №
18-0346-000472/27.12.2018г., издадено от Началник група към сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР, гр. Бургас, обжалваемо по НАХД №1551/2019 г. по описа
на Районен съд-Бургас, е потвърдено, както и предвид това, че настоящото
дело е по-късно заведеното, то Наказателно
постановление № 18-0346-000449/27.12.2018г., издадено от Началник група към
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр. Бургас следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Мотивиран от
изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0346-000449/27.12.2018г., издадено от
Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с
което на основание за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание същата
разпоредба, на Х.В.Й. ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред БАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала:Г.Ст.