Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 13.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 230/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 146 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.2 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража(ЗИНЗС).
Образувано е по жалба от С.Б.Б. - изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) „Атлант“ Троян срещу Заповед № 435/28.03.2019
г. на Началника на Затвора Ловеч, с която същият е разпределен в ЗОЗТ „Атлант“ Троян.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед не съдържа мотиви, не му е връчвана и не е уведомен за нея,
поради което иска обявяването й за нищожна.
В съдебно заседание С.Б. поддържа жалбата и прави искане заповедта да
бъде отменена.
Ответникът по делото – Началникът на Затвора Ловеч – редовно призован –
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено
становище, в което е посочил, че заповедите за разпределяне на лишените от
свобода по затворнически общежития не се връчват на лишените от свобода, поради
което оспорената заповед не е връчвана на жалбоподателя. Счита, че обжалваната
заповед не подлежи на оспорване, тъй като за жалбоподателя липсва правен
интерес от оспорване, затова моли да бъде прекратено производството по делото
или да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално
допустима. След като обжалваната заповед не е съобщавана на жалбоподателя, за
него не е започнал да тече срок, което означава, че тя е подадена в
законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, адресат на заповедта. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че С.Б.Б.
изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 17 години, наложено с
влязла в сила присъда по НОХД № 193/2011 г. на Окръжен съд Габрово. Поставен е
на общ режим с Протокол № 193/2011 г. на комисията по изпълнение на наказанията
при Затвора гр. Ловеч. Категория – закрит тип. В Затвора гр. Ловеч е постъпил
на 06.10.2011 г.
С обжалваната в настоящото съдебно производство
заповед Началникът на Затвора Ловеч е постановил, че разпределя в ЗО „Атлант“
лишения от свобода С.Б. на основание чл. 63, ал.1, чл. 77, чл. 172, ал.1 и 2 от ЗИНЗС, чл. 35, чл. 165, чл. 166 от ППЗИНЗС, Заповед № 461/26.03.2018 г. и
Заповед № 465/22.03.2012 г.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗИНЗС,
лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо
общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора и обратно
със заповед на Началника на затвора.Обжалваната заповед е издадена от Началникът
на Затвора Ловеч. Представена е Заповед № ЧР-05-223/2016 г. на Министъра на
правосъдието, с която Р.Г. е преназначена на длъжност „Началник на Затвор I-ва категория“ в Затвора Ловеч, както
и Акт за встъпване в длъжност от 28.11.2016 г., когато тя е встъпила в тази
длъжност. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган.
Оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 ал.1 АПК. Следователно по отношение на нейното съдържание
намира приложение императивната норма на чл.59 АПК. За да бъде един
административен акт законосъобразен, той следва да е мотивиран, т.е. да съдържа
фактически и правни основания за издаването му.Тези основания следва да са конкретни и
относими към материалното право.
Мотивите са задължителен реквизит на административния
акт и представляват изложение на направените от административният орган
разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с
изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Неизпълнението на изискванията, очертаващи законовият статут на
административния акт, регламентирани в разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК
представлява основание за отмяната му. Мотивите представляват фактическите и правни
основания за издаването на акта, а липсата им опорочава същия, доколкото без
наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили
като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му.
Като
основание за издаване на обжалваната заповед са посочени Заповед №
461/26.03.2018 г. и Заповед №
465/22.03.22.03.2012 г. Първата заповед е издадена от Началникът на Затвора
Ловеч и с нея е определен състав на комисията за разпределяне на осъдените,
обвиняеми и подсъдими по затворнически общежития, групи и работни обекти. Втората заповед е издадена от Началникът на Затвора
Ловеч и с нея е постановено разпределяне/назначаване на работа в ЗО „Атлант“ –
вътре на лишения от свобода С.Б.Б..
Според Тълкувателно
Решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и
подчинени на издателят на акта органи. За
да е спазено това изискване, тези документи и установените правнорелевантни
обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, с което би бил
спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган. В случая в обжалвания
административен акт са цитирани две заповеди на Началника на Затвора Ловеч, в
които не се съдържат фактически основания за издаване на оспорения акт.
Липсата на
фактически основания прави оспорената заповед немотивирана. Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за
форма на административния акт, което лишава жалбоподателят от
възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства
осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Правнорелевантните
факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези,
посочени от административният орган като основание за издаването му. Съдебната
инстанция по същество преценява материалната законосъобразност на акта на база
на посочените в него фактически основания за издаването му, като проверява дали
те действително са съществували и ако отговорът на този въпрос е положителен –
следват ли от тях по силата на правната норма разпоредените от административния
орган правни последици, т.е. законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
Посочените в процесната заповед правни основания на чл.63 ал.1, чл.77, чл. 172, ал.1 и 2 от ЗИНЗС, чл.35, чл.165, чл.166 от
ППЗИНЗС са
разнородни.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да бъдат премествани от
затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като
подразделение на затвора и обратно със заповед на началника на затвора в
случаите по чл.62 ал.1 т.1, 4 и 5, а според ал.2 на същия текст заповедтта за
преместване или отказът за преместване подлежи на осповане по реда на АПК.
В тази
законова процедура (чл.62 ал.1 т.1, 4 и 5 ЗИНЗС) Началникът на затвора
премества лишени от свобода от един затвор в друг: т. 1.
при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода; т.4. по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; т.5.
при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В чл.77 от ЗИНЗС е
регламентирано правото на лишените от свобода на подходяща работа, а в чл. 172,
ал.1 и 2 - целта на участието на
лишените от свобода в трудова дейност и
обстоятелствата, които се вземат предвид при определяне от администрацията на
работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода.
В чл.35 от ППЗИНЗС е уредено провеждането на
процедурата по разпределение на лишените от свобода по затворнически общежития,
групи и работни обекти от комисия в зависимост от определения от съдът тип на
затворническото заведение, правната и личностната им характеристика и обектите,
на които работят. Регламентиран е реда и начина за определяне на състава на
комисията, кои длъжностни лица участват задължително в нейния състав, срока за
изпълнение на решенията на комисията и т.н.
В чл. 165 от ППЗИНЗ е
постановено, че лишените от свобода се разпределят по работни обекти от
комисията по чл. 35.
Съгласно посочения в
обжалваната заповед чл. 166 от ППЗИНЗС, решенията на комисията се вземат въз
основа на оценката по чл. 55, ал.2 от ЗИНЗС при първоначално назначаване на
новопостъпилите или по предложение на съответния инспектор по социални дейности
и възпитателна работа., отговарящ за групата, в която е настанен лишения от
свобода. За назначаване на работа на лишени от свобода в друга група,
Началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава
писмена заповед.
От изложеното се налага
извод, че не е определено коректно и ясно материалноправното основание за разпределение на
жалбоподателя в ЗО „Атлант“, което означава, че обжалваната заповед е издадена
в противоречие с материалния закон.
В случая липсват мотиви , което прави невъзможна преценката на съдът за наличието или
липсата на конкретни факти и обстоятелства, които обосновават разпореденото от административният орган.
След като
обжалваната заповед е издадена в нарушение на установената форма и в
противоречие с материалния закон, тя не може да бъде в съответствие с целта на
закона. Това означава, че същата е незаконосъобразна, което налага отмяната й.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, пр. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 435/28.03.2019 г. на Началника на Затвора Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по
силата на чл.63, ал.2, изр. последно от ЗИНЗС.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.