Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. София, 28.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на трети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 9998 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 29.01.2019 г. на ответниците „И.а.Б.“ ЕООД и И.И.К. срещу
решение от 08.01.2019 г. по гр. дело № 14023/2017 г.по описа на Софийски
районен съд, 28 състав, с което жалбоподатели са осъдени на основание чл. 49
вр. чл. 45 и чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца Е.Д. сумата от
1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от публикация с дата
05.03.2017 г. на интернет страница с домейн blitz.bg. С решението
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 162,22 лв. – разноски за производството.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът
не бил взел предвид, че заглавието, в което се съдържа думата „изрод“ е парафраза
на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се
наречеш болгарин“. Този призив бил именно срещу хора с поведението на ищеца и парафразата
била използвана от автора на статията, за да демонстрира несъответствието на
поведението на Д. с общоприетото отношение към националните исторически
личности. Поддържа се, че било недопустимо Васил Левски да бъде принизяван до
комиксов герой. Счита се, че обществената реакция от началото на 2018 г. срещу изказванията
на ищеца пред различни форуми, било доказателство за правотата на статията.
Съдът не е отчел, че със своето поведение ищецът сам е уронил честта и достойнството
си.
Въз основа на
изложеното жалбоподателите искат отмяна на решението, с което са осъдени да
заплатят обезщетение за неимуществени вреди, и вместо него да бъде постановено
друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендират разноски.
По реда на чл. 263,
ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Е.Д. – ищец по делото, с която
обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над
1 000 лв. до пълния предявен размер от 4 500 лв. В жалбата се поддържа,
че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В случая не се
касаело до обикновени психологически изживявания, тъй като те са възникнали въз
основа на целенасочено създаване на отрицателно мнение и омраза спрямо
личността на жалбоподателя в обществото. Признава се обстоятелството, че
вредите са причинени и от други делинквенти, който в процесния период са
публикували материали с подобно съдържание, но по делото не било доказано съпричиняване
на вредите. Поддържа се, че сумарната парична оценка на всички нанесени вреди
би следвало да е бъде в размер на 50 000 лв., като всеки от делинкветните
би следвало да отговаря разделно за нанесените вреди в размер на поне около
10 000 лв.
Въз основа на
изложеното се иска отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен искът за
разликата над 1 000 лв. до пълния предявен размер на 4 500 лв. и вместо
него да се постанови решение, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендират
се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство, и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните
му части. Решението обаче е частично неправилно поради
нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като съображенията на въззивния съд са
следните:
Предмет на първоинстанционното дело са предявени от ищеца Е.Д. срещу И.К.
и „И.а.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.45 и чл.49 вр. чл.49 ЗЗД за
заплащане при условията на солидарност на обезщетение за неимуществени вреди,
произтекли от публикувана на 05.03.2017 г. статия в сайта blitz.bg. със заглавие „Изродът, който се изгаври
със светинята Васил Левски, е напът да се измъкне!“, съдържащо обида и в
текста, на която е посочена невярна и оклеветяваща информация, както следва: „В
четвъртък, часове преди националния празник на България Трети март, БЛИЦ излезе
с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Е.Д.. Последователят на
сектата „Дай, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски“.
Текстът е публикуван в интернет страница с домейн, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД
и с посочен автор - И.К.. Поддържа се, че в процесната статия се съдържа обида
и клеветническо твърдение по отношение на ищеца.
По въззивната
жалба на ответниците
Няма спор, че повод за публикувания материал е изказване на ищеца,
направено на конференция през 2014 г. на тема „Абсурдите във възприемането на
българската история – митове и употреби“, в което ищецът застъпва тезата за
четири мита, между които и този, озаглавен „Левски-супергерой“.
Неоснователен е доводът, изложен във въззивната жалба на ответниците за
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в необсъждане на всички, наведени от тях възражения срещу
основателността на предявените искове и по-конкретно, на възражението, че
използваната в заглавието на статията дума „изрод“ не представлява обида, тъй като
е парафраза на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде,
поради що се срамиш да се наречеш болгарин“. Такова защитно материалноправно възражение не е заявено от ответниците
с отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание по реда на
чл.143, ал.3 ГПК, а едва в хода на устните състезания, поради което правилно не
е обсъждано от първоинстанционния съд, тъй като е преклудирано. Сроковете за
въвеждане на защитните възражения, с оглед характера им на пряко рефлектиращи
върху спорното право, са ограничени във времето. Съгласно чл.133 вр. чл.131,
ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни
нему към този момент факти – т.4 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Извън така очертаните с чл.133 вр. чл.131, ал.2, т.5 ГПК
срокове, ответникът може да въвежда само доводи за недопустимост на иска, да
оспорва основателността му поради нарушение на императивна правна норма,
изведено от това, че за тези норми съдът следи служебно и да признае иска. Може
да въведе и материалноправни възражения, но само при определени условия,
подробно разгледани в т.4 от посоченото тълкувателно решение. Такива условия в
случая обаче не са налице, поради което направеното възражение срещу
основателността на исковете в хода на устните състезания, което се поддържа от
ответниците и във въззивната им жалба, не следва да бъде разгледано и от
настоящата инстанция, тъй като е въведено в процеса след изтичане на
предвидените за това срокове.Отделно от това, възражението е и неоснователно,
тъй като в случая не е налице предаване на чужд текст или пасаж, чрез
използване на други думи, а е използвана една единствена дума от чуждия текст,
т.е. в случая не е налице парафраза.
Спорните по делото въпроси са дали съдържащият се в заглавието дума
„изродът“ е обидна и налице ли е клеветническо твърдение в статията по
отношение на ищеца (а именно че е нарекъл Васил Левски „лайно“).
С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ се уреждат права и
свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния
принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно
гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита.
Възможната колизия на прокламирани права-в случая между свободата на словото,
от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията
на РБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на печата и
другите средства за масова информация не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с
чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ свобода на печата и
другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на
социалната общност да бъдат информирани, по представляващи интерес въпроси. В нейното
съдържание обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на
неверни данни, нито данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и
човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени права
/свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
Според въззивният
съд заглавието на процесната статия съдържа обида, тъй като ищецът е наречен
„изродът“, като този израз обективно съставлява обида, а не се касае за
негативна оценка на личността и поведението му във връзка с обществената му
дейност. С този израз, който е пряко насочен към ищеца, се цели да се уязви
неговото достойнство и чест, тъй като в българският език за „изрод“ се приема човешко същество със силно
загрозяващ вид или човек с извратен морал и поведение.
По своята правна природа клеветата е умишлено разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на
трето лице на конкретно несъществуващо обстоятелство. Съдът намира, че
действително по адрес на ищеца е отправено клеветническо твърдение в процесната
публикация. Казаното от ищеца не е представлява изразено от него мнение или
твърдение по отношение на Васил Левски, а пресъздава разговор между малки деца
на негови познати, чийто изказвания винаги се характеризират с първичност, без
те самите да ги подлагат на критична самооценка преди да ги изрекат. Целта е
била да се доведе до знанието на аудиторията полемика между две деца относно
това кой може да бъде сметнат за будител. Ищецът изобщо не е изразил собствено
мнение във връзка с твърдението на едно от децата, нито е изразил каквито и да
е квалификации към личността на Васил Левски. Авторът на статията обаче по недопустим
начин е изопачил фактите, като е направил невярно и клеветническо твърдение, че
обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.Именно
поради факта, че в тази си част статията се явява клеветническа, последната не
попада под закрилата на чл.10 ЕКПЧ. В случая следва да се даде приоритет на
защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуването на невярно и
клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ.
За това виновно противоправно поведение на автора на статията,
последният отговаря на основание чл.45 ЗЗД, а издателят, като възложител на
работата – на основание чл.49 ЗЗД, поради което последните следва при условията
на солидарност да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди.
По насрещната въззивна жалба на ищеца.
Основното възражение в нея касае размера на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение. Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Преценката на съда обаче следва
да се опира на конкретните факти и обстоятелства по делото. В настоящия случай
при определяне размера на обезщетението, следва да се отчете факта, че ищецът е
публична личност - учител по история, който
през процесния период активно е участвал в политическия живот на страната и е
бил кандидат на избори от листите на движението „Да, България“. От друга страна
следва да се вземе предвид и отражението на конкретната публикация, съдържаща
освен клеветническа информация и обида, върху личния и професионален авторитет
на ищеца. Няма спор, че процесната статия е от 05.03.2017 г., т.е. след като
вече са излезли други публикации с идентични клеветнически твърдения в различни
ел. медии, вкл. и тази, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД –настоящ ответник, които са с дати от 02.03.2017
г. и от 03.03.2017 г.. В тези предходни публикации не се съдържат обидни изрази
по отношение на ищеца, а единствено неверни и клеветнически твърдения, че обидната
квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца. На настоящия
въззивен състав са служебно известни влезли в сила решения по искови молби на
ищеца срещу други ел.медии за вреди от публикации, съдържащи идентично клеветническо твърдение, а
именно: решение от 12.02.2019 г. по в. гр. дело № 11536/2018 г., СГС, ІV А състав,
с което е отменено решение № 392576/23.04.2018 г. по гр. дело № 14025/2017 г.,
СРС, 159 състав в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над
1 500 лв. до пълния уважен размер от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие клеветническа
информация в статия от 03.03.2017 г. на ел. издание на „Пик Нюз“ ЕООД ; решение
от 14.08.2019 г. по в. гр. дело № 5545/2018 г., СГС, ІІ А, с което е потвърдено
решение от 11.01.2018 г. по гр. дело № 14028/2017 г., СРС, с което е уважен иск
с правно основание чл.49 ЗЗД до размера на сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статия от
02.03.2017 г., съдържаща клеветнически твърдения, публикувана в ел. издание на
в.“Труд“. Към настоящия момент в СГС е висящо и въззивно гражданско дело с №
235/2019 г. по описа на IV В състав, образувано по жалба на „И.а.Б.“ ЕООД срещу решение № 461065/30.07.2018 г. по гр.
дело № 14021/2017 г., СРС 150 състав, с което е уважен напълно иска на ищеца с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 4 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
личния и професионален авторитет на ищеца, както и в нанесен психологически и
физически дискомфорт, вследствие на публикуване на 03.03.2017 г. в интернет
сайта blitz.bg. на статия, в която се съдържат неверни и манипулативни твърдения, с
идентично съдържание, като тези в процесната статия от 05.03.2017 г.
При тези
обстоятелства, въззивният съд приема, че определеното от СРС обезщетение в размер на 1 000 лв. за
нанесената на ищеца обида, съдържаща се в заглавието на статията от 05.03.2017
г. и изнесената в нея невярна информация, които засягат и уронват личния и
професионален авторитет на ищеца и му създават дискомфорт в социалния живот, не
е справедливо съобразно критериите на чл.52 ЗЗД, поради което обезщетението
следва да бъде определено в общ размер на 2 500,00 лв., от които
2 000 лв. –за репариране на вредите от нанесената обида и 500,00 лв.-за
репариране на вредите от изнесената клеветническа информация в процесната
статия.
Въз основа на изложеното насрещната въззивна жалба се явява частично основателна,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени исковете за разликата над 1000,00 лв. до 2 500,00 лв.,
като вместо него се постанови друго, с което на ищеца се присъди обезщетение в
размер на още 1500,00 лв.В останалата обжалвана от ищеца отхвърлителна част- до
пълния предявен размер от 4500,00 лв., решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Поради неоснователност на въззивната жалба на ответниците, на
последните не се дължат разноски за настоящата инстанция. На въззивника – ищеца
се дължат разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съобразно уважената част на насрещната въззивна жалба, които
възлизат на сумата от 458,57 лв. Направеното от ответниците възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
неоснователно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и с
оглед обема на осъществената защита от процесуалния представител на ищеца – изготвяне
на отговор на въззивната жалба на ответниците, депозиране на насрещна въззивна
жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание. На ищеца
следва да се присъдят и неприсъдените от СРС разноски съобразно уважената част
на исковете, които са в размер на още 243,33 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от
08.01.2019 г. по гр. дело № 14023/2017 г., Софийски районен съд, 28 състав в
частта, с която са отхвърлени предявени от Е. Д. Д., ЕГН **********
срещу „И.а.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** и И.И.К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от публикация с дата 05.03.2017 г. на
интернет страница с домейн blitz.bg, за разликата над 1000,00 лв. до 2500,00 лв.,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.49
вр. чл.45 ЗЗД и чл.45 ЗЗД „И.а.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** и И.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят солидарно на Е. Д. Д., ЕГН **********,***-адв. Н.Х., обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на достойнството, уронване на
личния и професионален авторитет и нанесен психологически и физически
дискомфорт, от публикация с дата 05.03.2017 г. на интернет страница с домейн blitz.bg, в размер на
още 1500,00 лв., представляваща разликата над присъдения от СРС размер от 1000,00
лв. до 2500,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
08.01.2019 г. по гр. дело № 14023/2017 г., Софийски районен съд, 28 състав, в
останалата обжалвана от ищеца Е. Д. Д. част.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „И.а.Б.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и
И.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят солидарно на Е. Д. Д. ЕГН **********,***-адв.
Н.Х., сумата от 701,90 лв. – разноски за въззивната инстанция и неприсъдената
част от разноските за производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване предвид
ограничението на чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.