Решение по дело №164/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и следващи от ДОПК.

Образувано е по жалба на И. Ф. Р., [ЕГН], с постоянен адрес : [улица], срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000823002427-091-001/15.12.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 12/07.03.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения РА поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че констатациите на ревизиращите органи не отговарят на действителната фактическа обстановка. Актът е немотивиран и необоснован. Неправилно е проведена ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Приложените основания по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК не са доказани, а почиват на предположения, тъй като не са събрани обяснения от всички установени лица, пътували в Германия с жалбоподателя. Сочи се, че данъчните основи за облагане на доходите от превоз на пътници и от търговия с хранителни продукти са определени в нарушение на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Доходите от търговската дейност с хранителни продукти са силно завишени, тъй като дори и жалбоподателят да е продавал стоки, то това се случвало случайно и инцидентно, само при някои пътувания, а не регулярно и всеки път. Не са отчетени или са занижени направените през ревизираните периоди разходи. Не са събрани данни за разходи за закупуване на стоките, за амортизации и обслужване на МПС и др. В хода на съдебното производство се поддържа нова позиция, че жалбоподателят не е извършвал търговска дейност с хранителни продукти при нито едно от своите пътувания/излизания извън страната. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите за наличие на предпоставките по чл. 122 - чл. 124а от ДОПК. Счита, че не следва да се вземат предвид изявленията на жалбоподателя в съдебно заседание, с които е отрекъл, че е извършвал търговия с хранителни продукти, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърди, че фактите са правилно установени и законосъобразно е обложено физическото лице. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с материалния интерес по спора.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, е оттеглил жалбата си срещу РА в частта на установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на общо 7122, 68 лева (главница и лихви), поради което с протоколно определение съдът я е оставил без разглеждане в тази ѝ част и е прекратил производството по нея на основание чл. 159, т. 8 от ДОПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това предмет на разглеждане в настоящия спор е единствено жалбата срещу РА в частта на установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задължения за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

От данните по административната преписка се установява, че въз основа на ЗВР № Р-03000823002427-020-001/25.03.2023 г. на началник сектор „Ревизии“ при НАП- Варна, изменена с последващи заповеди от 28.07.2023 г. и 29.08.2023 г., на жалбоподателя И. Ф. Р. е извършена ревизия за установяване на задълженията му за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както и за осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО за периода 2018 г. – 2021 г.

В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-03000823002427-092-001/18.10.2023 г.

Срещу РД са подадени възражения от РЛ.

В регламентирания срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният PA, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.; задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г. и задължения за осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице по КСО за 2020 г. и 2021 г. и по ЗЗО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и лихви към тях в общ размер на 40 410, 90 лева.

Срещу ревизионния акт е подадена жалба до директора на дирекция “ОДОП” – Варна, който с Решение № 12/07.03.2024 г. го е потвърдил изцяло.

Предмет на оспорване в настоящото производство е РА само в частта относно определените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г. и за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., поради което фактическите и правните изводи на съда се ограничават само в рамките на тези задължения и за тези периоди.

В хода на производството е установено, че през ревизираните периоди И. Ф. Р. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Не е регистриран като едноличен търговец и за целите на ЗДДС. За процесните години не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени облагаеми доходи.

Въз основа на събрани при извършена предходна проверка доказателства са установени множество излизания и влизания на жалбоподателя през ГКПП на Република България с различни МПС и различен брой превозени пътници, регистрирани в АИС на МВР. По време на тази проверка от задълженото лице са изискани сведения и документи, свързани с източниците и размера на доходите му, направените от него разходи, информация за целта и маршрута на пътуванията, наличието или липсата на издадени лицензи, необходими за дейността, фактури, квитанции и други документи, удостоверяващи заплатени разходи за горива, услуги по транспорт и др. В депозираните писмени обяснения жалбоподателят е посочил, че в проверявания период е посещавал пазари в Румъния, Полша и Германия, като е продавал стоки. Придвижвал се със собствения си автомобил, а разходите за гориво поделял с негови познати, които вземал със себе си. Декларирал е, че не е упражнявал търговска дейност по превоз на пътници срещу заплащане.

След анализ на данните от АИС на МВР ревизиращите органи са установили, че за жалбоподателя са регистрирани общо 46 преминавания на границата на страната със собствени автомобили тип микробус и 206 пътуващи лица през 2020 г., съответно 77 преминавания със собствени автомобили тип микробус и 347 пътуващи лица през 2021 г., след изключване на роднините му и нетаксуваните лица. Пред 2021 г. са регистрирани и 6 броя преминавания с автомобили, за които няма данни да са били собственост на РЛ. Констатирана е цикличност при извършване на превозите, като излизанията от страната са били предимно в петък, а влизанията – във вторник. С цел установяване причината на пътуването и платените суми са изпратени ИПДПОТЛ до 19 пътници, избрани на случаен принцип. Отговори са постъпили от четирима души, които са обяснили, че са пътували с жалбоподателя от или до различни градове в Германия. Не са заплащали за услугата за превоз. Контактите с РЛ са осъществили чрез познати или по телефон. Двама от пътниците са посочили, че са платили сумата от 100 евро за гориво. Трети от тях също е потвърдил, че си е поделил разходите за нафта с жалбоподателя, но не е посочил конкретен размер на платената сума.

От РЛ са изискани нови писмени обяснения и документи, свързани с извършените превози на пътници - разходни норми на автомобилите, документи за заредено гориво, масла, за ремонт и поддръжка, включително годишни технически прегледи на МПС, данни за дестинациите и изминатите километри за всяко едно от регистрираните в справката на ОД на МВР Добрич пътувания. Поискана е информация и за размера на получените от превозените лица суми. Във връзка с декларираното при предходната проверка, че е осъществявал търговия със стоки на пазари в Румъния, Полша и Германия, ревизиращите органи са задължили жалбоподателя да представи и всички налични доказателства за размера на реализираните приходи от тази дейност - фактури, преводи, плащания и др.

В отговор от жалбоподателя е представено писмено обяснение, в което е посочено, че не е извършвал превоз срещу заплащане. Обикновено е пътувал от гр. Добрич до гр. Франкфурт, Германия. Разходите му за път обичайно възлизали на около 300 евро и ги поделял с пътниците, които превозва. Заплатената сума зависела от броя на превозваните лица. Транспортните разходи били за негова сметка. Не притежавал разходни документи. Разстоянието в едната посока е 2300 км. Разходната норма на МПС М. С. е 10 на сто. Пояснено е, че от търговия с хранителни стоки печелил по 200 – 300 евро, всеки път различно.

С оглед честотата на пътуванията, краткото време между излизанията и влизанията от и на територията на страната и периодичността им органите по приходи са приели, че през 2020 г. и 2021 г. жалбоподателят е упражнявал търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 т. 1 и т. 5 от ТЗ от свое име и за своя сметка, включваща търговия с хранителни стоки на пазари и услуги по превоз на пътници до Германия и обратно, от които е получил облагаеми доходи. Направен е извод, че услугите са извършвани ежемесечно, нямат инцидентен характер и са източник на постоянен доход, поради което следва да се третират като независима икономическа дейност, подлежаща на облагане по правилата в чл. 26 – чл. 28 от ЗДДФЛ.

Въз основа на констатацията, че ревизираният субект не е декларирал доходите си от дейност като едноличен търговец през 2020 г. и 2021 г. чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, включително дължимия по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ пряк данък, е изведено заключението, че приходите от извършените продажби на стоки и превоз на пътници са укрити. Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК - не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за определяне на данъчната основа за облагане, липсват.

В резултат на това е предприета процедурата по чл. 124 от ДОПК, като е отправено и ново искане за представяне на сведения и документи относно превоза на пътници и търговията с хранителни стоки, в т.ч. документи относно декларираната търговска дейност - фактури за покупки и продажби, разписки, протоколи, договори, отчети за продажби и др.; информация как е организирана търговията с хранителни стоки, откъде се купуват продуктите, къде и от кого се продават, как се отчитат приходите и др. Изпратено е и уведомление по чл. 17, ал.1, т. 2 от ДОПК, с което РЛ е предупредено за случаите, при които носи наказателна отговорност по НК. В отговор на исканията и уведомленията по чл. 37 и чл. 124 от ДОПК не са постъпили писмени обяснения, декларации и документи от страна на жалбоподателя.

След изтичане на сроковете органите по приходите са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане по аналог, като е извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2, във вр. чл. 124а от ДОПК.

Стойността на укритите през 2020 г. и 2021 г. приходи/доходи от дейността по превоз на пътници са определени, като са взети предвид регистрираните преминавания на границите, броят на превозените лица (206 през 2020 г. и 347 през 2021 г.) и посочената от третите лица в хода на ревизията цена на услугата в една посока, възлизаща на 100 евро/195,58 лева. Направен е извод, че под формата на разходи за споделено пътуване жалбоподателят е събирал суми за услугата по превоз на пътници, като плащането от 100 евро е прието за средна цена на превоз. От броя на превозените пътници са изключени роднините и лицата, които в хода на предходната проверка и на ревизията са посочили, че не са заплащали пари – л. 21 от РД. Използвана е информация за реализираната печалба от други лица, упражняващи същата или подобна дейност. Направено е проучване на предлаганите автобусни билети по маршрут Варна – Франкфурт по данни от интернет. След анализ на тези данни е установено, че цените за превоз по сведенията, събрани в ревизионното производство, са по-ниски от средните цени, но на нивата на най-ниските билети на превозите, извършвани от лицензираните фирми за международен превоз на пътници. Установени са недекларирани приходи в размер на 20 600 евро/40 290,10 лева за 2020 г. и в размер на 34 700 евро/67 867,30 лева за 2021 г. Размерът на разходите е изчислен на база информацията за броя на влизанията и излизанията през държавната граница в рамките на календарната година (46 за 2020 г. и 77 за 2021 г.) и декларираните от жалбоподателя данни, че разходите за пътуване в една посока възлизат на 300 евро/586,75 лева. Констатирани са разходи за дейността в размер на 13 800 евро/26 990, 45 лева за 2020 г. и в размер на 23 100 евро/45 179, 67 лева за 2021 г. При тези установявания е определен облагаем доход в размер на 6800 евро/13299,64 лева за 2020 г. и облагаем доход в размер на 11 600 евро/22 687,63 лева за 2021 г.

Облагаемият доход от дейността по търговия с хранителни продукти за 2020 г. и 2021 г. е определен, като са взети предвид броят на регистрираните излизания през границите (24 през 2020 г. и 46 през 2021 г.) и формираната от органите по приходи средна печалба на курс от 250 евро/488,96 лева въз основа на декларираните от самото задължено лице сведения, че от извършваната търговия е печелил по 200-300 евро, всеки път различно. На тази база е изчислен доход от дейността в размер на 6000 евро/11 734, 98 лева за 2020 г. и в размер на 11 500 евро/22 492, 05 лева за 2021 г.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ е формиран облагаем доход от недекларираната дейност като едноличен търговец в общ размер на 25 034, 63 лева за 2020 г. и в общ размер на 45 179, 68 лева за 2021 г. При определяне на годишните данъчни основи за облагане са изключени задължителните осигурителни вноски, дължими авансово и при годишно изравняване по реда в КСО и ЗЗО, в общ размер на 6959,63 лева за 2020 г. и в общ размер на 10 008,00 лева за 2021 г. Установени са годишни данъчни основи по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 18 075,00 лева за 2020 г. и в размер на 35171,68 лева за 2021 г., респективно дължим след закръгляне данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2711, 00 лева за 2020 г. и в размер на 5275,00 лв. за 2021 г. На основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ, с оспорения РА са начислени и лихви за забава, възлизащи на 735, 08 лева за 2020 г. и на 895,42 лева за 2021 г.

В хода на административното производство e установено, че през ревизирания период жалбоподателят не е бил осигурен на нито едно от посочените в чл. 4 от КСО основания. Установено е още, че е едноличен собственик на капитала на „Севи 8002“ ЕООД, ЕИК *********, не е декларирал начало на осигуряване и/или прекъсване на дейност като управител в него и е с непрекъснати здравноосигурителни права, тъй като е внесъл здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като лице, неосигурено на друго основание.

Въз основа на констатациите за укрити доходи от продажба на хранителни продукти и от превоз на пътници е направен извод, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност като търговец без регистрация по Търговския закон и не е освободен от задължението си да се осигурява за рисковете, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Прието е, че ревизираният субект е придобил качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., както и на здравно осигуряване за 2020 г. (без 01.03.2020 г. – 31.05.2020 г.) и 2021 г. По отношение на 2018, 2019 г. и м.март, април и май/ 2020 г. е прието, че подлежи на здравно осигуряване като самоосигуряващ се на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

При съобразяване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 8 и ал. 9; чл. 127, ал. 1, вр. чл. 157, ал. 5 и ал. 6 от КСО; чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, както и на обстоятелството, че от м. 03/2020 г. до м. 05/2020 г. включително няма данни задълженото лице да е осъществявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, с оспорения РА са установени задължения за осигурителни и здравноосигурителни вноски на основание чл. 122, ал. 2, вр. чл. 124а от ДОПК, както следва:

- дължими вноски за ДОО за 2020 г.: авансови в общ размер на 812,52 лева и при годишно изравняване в размер на 2892,61 лева или задължение в общ размер на 3705,13 лева;

- дължими вноски за ДОО за 2021 г.: авансови в общ размер на 1154,40 лева и при годишно изравняване в размер на 4173,60 лева или задължение в общ размер на 5328,00 лева;

- дължими вноски за ДЗПО-УПФ за 2020 г.: авансови в общ размер на 274,50 лева и при годишно изравняване в размер на 977,23 лева или задължение в общ размер на 1251,73 лева;

- дължими вноски за ДЗПО-УПФ за 2021 г.: авансови в общ размер на 390,00 лева и при годишно изравняване в размер на 1410,00 лева или задължение в общ размер на 1800,00 лева;

- дължими вноски за ЗО за 2018 г.: авансови в общ размер на 244,80 лева и при годишно изравняване в размер на 625,15 лева или задължение в общ размер на 869,95 лева;

- дължими вноски за ЗО за 2019 г.: авансови в общ размер на 268,80 лева и при годишно изравняване в размер на 1721,54 лева или задължение в общ размер на 1990,34 лева;

- дължими вноски за ЗО за 2020 г.: авансови в общ размер на 512,40 лева, в т.ч. по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – 439, 20 лева (9х48, 80) и по реда на чл. 40, ал. 5 от с.з. – 73, 20 лева (3х24,40) и при годишно изравняване в размер на 1689, 73 лева, в т.ч. по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – 1563, 57 лева и по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от с.з. – 126, 16 лева или задължение в общ размер на 2202, 13 лева;

- дължими вноски за ЗО за 2021 г.: авансови в общ размер на 624, 00 лева и при годишно изравняване в размер на 2256, 00 лева или задължение в общ размер на 2880, 00 лева.

Върху допълнително определените задължения за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, авансово и при годишно изравняване, с РА на основание чл. 107 от ЗЗО и чл. 113 от КСО са начислени и съответните лихви за просрочие.

В хода на производството пред съда жалбоподателят е заявил, че е излъгал в писмените си обяснения, че е продавал хранителни продукти в чужбина. По реда на чл. 176 от ГПК е дал обяснения, че превозите ги извършвал, защото имал работа в Германия. Пътувал всяка седмица до Франкфурт, Германия, с микробус, като превозвал толкова лица, колкото го потърсят. Много хора го познавали и го питали дали пътува. Пътниците си плащали нафтата. С тях споделял разходите за път. Едно пътуване струвало средно около 300 евро.

По делото е разпитан и един свидетел И. Р., който е дал писмени обяснения и в хода на административното производство. В показанията си лицето е потвърдило, че е пътувало два пъти с жалбоподателя. Единият път - от Германия за България, а другият път – в обратната посока. Пътувал е с пътнически микробус – 7-8 местен, като и два пъти е имало и други пътници с него. Не знаел колко често пътува жалбоподателя, но знаел от сина си и общи познати, че пътува редовно. И при двете пътувания му дал пари за гориво. Не знаел дали И. се занимава с друга дейност в чужбина. Не го е виждал да търгува с хранителни продукти. Показанията на свидетеля са плод на личните му впечатления и съвпадат с писмените му обяснения в административното производство, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

РА е издаден при спазване на процесуалните правила и основните принципи на данъчното производство, посочени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по приходите са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискали са документи и писмени обяснения от ревизираното лице и от трети лица, които са приобщени по съответния ред по ДОПК. Извършили са анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизираното лице е упражнило надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалвания ревизионен акт.

Въз основа на вярно установените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили правилно материалният закон.

Настоящата ревизия е проведена по особения ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Следователно в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно обратно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо органите по приходите да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В случая в ревизионния акт основанията са по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК и тяхното наличие е доказано в ревизионното и съдебното производство. Налице са данни за укрити приходи или доходи, липса на документи за определяне на данъчната основа за облагане и до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Не се споделя възражението на жалбоподателя, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК почива на предположения, тъй като не са събрани обяснения от всички установени лица, пътували до Германия с жалбоподателя. Неговото наличие не е обусловено от главното и пълно доказване на размера на укритите доходи, а от установяването на данни за такива, каквито безспорно се съдържат в писмените обяснения на РЛ, с които са декларирани печалби от по 200 – 300 евро от продажба на хранителни продукти.

От събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства може да се направи обоснован извод, че през 2020 г. и 2021 г. РЛ е извършвало превоз на пътници и търговия с хранителни стоки, за които с оглед вида на дейността и броя на извършените пътувания и превозените пътници за този период правилно е преценено, че попадат в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ и доходите от тях са облагаеми по смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

Информацията от МВР показва, че за ревизираните периоди жалбоподателят е осъществил многобройни пътувания до Германия и обратно с пътнически микробуси, с които са превозени голям брой пътници. Това се потвърждава и от обясненията на самия жалбоподател в съдебно заседание, който признава, че е пътувал всяка седмица, придружаван от различни физически лица, с които си поделял разходите. Въз основа на получените писмени сведения и свидетелски показания от превозваните лица безспорно се установява, че пътниците са заплащали на жалбоподателя парични средства за гориво. От сведенията на двама от пътуващите се установява и стойността на извършения превоз. Тези писмени обяснения са предоставени при условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК и са редовно доказателство за отразените в тях обстоятелства. Обосновано органите по приходите са ги кредитирали, съпоставяйки ги с официалните данни от МВР. Действително лицата, които са дали сведения, са една малка част от превозваните пътници, но липсва нормативно изискване данъчните задължения да се определят само на база получени отговори при извършени насрещни проверки (така решения на ВАС по адм. дела №№ 3648/2020 и 9116/2019 г.).

От друга страна, в писмените си обяснения пред органите по приходите ревизираният субект сам е декларирал, че при пътуванията си извън страната е извършвал търговия с хранителни продукти на различни пазари, от която е печелил между 200 и 300 евро на излизане. Подобни твърдения се съдържат и във възраженията срещу РД, както и в двете жалби срещу РА по административен и по съдебен ред, където единствените възражения са били, че приходите от тази дейност са силно завишени и не са намалени с разходи за закупуване на стоките. При това положение последващите обяснения на жалбоподателя едва в хода на процеса, че е излъгал и не е продавал хранителни продукти, не могат да се ценят като годно доказателствено средство. Обясненията на страната служат като доказателство само когато съдържат изявление за неизгодни за нея факти. С оглед на изложеното правилно и законосъобразно органите по приходите са кредитирали писмените обяснения на РЛ като извънсъдебно признание, за да стигнат до извода, че жалбоподателят е извършвал търговия с хранителни стоки, вземайки предвид, че той е пътувал със собствени автомобили тип микробус и е имал физическа възможност за превоз на стоките. Показанията на разпитания по делото свидетел са твърде общи и не са достатъчни да опровергаят този извод. В тях е посочено единствено, че лицето не знае и не е виждало жалбоподателя да търгува с хранителни продукти. Освен това едно от пътуванията на свидетеля е било в посока от Германия до България, а при установяване на приходите от тази дейност органите по приходите са зачели само излизанията на РЛ от България. В хода на съдебното производство не са представени други надлежни доказателства, които да разколебават верността на отразените в акта констатации.

В съответствие с това правилно органите по приходите са приели, че РЛ е извършвало търговска дейност по занятие, доходите от която са укрити. Основният критерий за определяне на дадено лице като търговец е системното упражняване на търговска дейност без оглед на това дали лицето е регистрирано като ЕТ или не. В случая превозът на пътници и търговията с хранителни продукти са източник на постоянен доход. Услугите имат траен и редовен характер и основната им цел е реализиране на печалба от РЛ. Приходите от извършената търговска дейност не са документирани и декларирани по надлежния ред, поради което безспорно са осъществени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК.

Наличието на тези обстоятелства е достатъчно за прилагане на облагането по аналог, поради което фактическите констатации в РА се ползват с презумптивната доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и доказателствената тежест за установяване на противното пада върху ревизираното лице.

Особеният ред за извършване на ревизия по чл. 122 от ДОПК е приложим винаги, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен закон. В тези случаи в резултат от проявлението на някой от фактите, описани в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, е налице противоправно развитие на данъчното правоотношение. Ревизираното лице само се е поставило в невъзможност да бъдат определени данъчните му задължения по общия ред, с оглед на което законодателят позволява на органите по приходите да определят основата за облагане съобразно наличните данни, с които разполагат.

Правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че доходите от търговска дейност следва да се квалифицират по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и да се обложат с данък по чл. 48, ал. 2 от с.з. Данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица – регистрирани като еднолични търговци, но и тези, които са търговци по смисъла на ТЗ без регистрация като ЕТ. Правилно са определени и размерите на облагаемите доходи за ревизираните години.

Облагаемата основа от дейността по продажба на хранителни продукти е изчислена, като са взети предвид само регистрираните в МВР излизания на РЛ през 2020 г. и 2021 г. и средна печалба от 250 евро за всяко излизане по данни на самия жалбоподател. Нито в хода на ревизията, нито в хода на обжалването са представени доказателства, оборващи констатациите в РА, основани на признанията на РЛ. При определяне на реализираните приходи от превозваческата дейност ревизиращите органи са съобразили броя регистрирани пресичания на границата и броя превозени лица на всеки осъществен курс съгласно официалните справки от МВР, като от общия брой са изключили роднините и лицата, които са посочили, че не са платили за транспорт. Избраният подход е максимално справедлив за ревизираното лице. Установена е средна цена на пътуване от 100 евро съгласно обясненията на пътниците, като правилно са отхвърлени твърденията на жалбоподателя, че е поделял разходите за гориво в зависимост от броя на превозените лица (различните лица при различните дестинации и маршрути са заплащали една и съща цена). За потвърждение на цената е извършена справка за фирми, осъществяващи същата или сходна дейност по превоз на пътници до Европа. Установена е средната норма на печалба от превозвачите и е съпоставена със стойността на плащанията, направени от клиентите на жалбоподателя. Приет е среден разход за пътуване от 300 евро, който е посочен и от задълженото лице в хода на ревизията. За да спазят принципа на съпоставимост на приходи и разходи, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращите органи са определили облагаемата основа за ревизираните години, като установеният доход е намален с разход от 300 евро за един курс.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на разходите за транспортната дейност, тъй като не са включени разходи за амортизация и поддръжка на МПС и др. Разходите за извършени превози са определени при липса на първични и вторични документи за разходи и въз основа на декларираните при ревизията данни от самото задължено лице. В хода на ревизионното производство не са представени данни за направени разходи за гориво, смяна на масло, филтри, гуми и др. резервни части на автомобили, за технически прегледи на МПС, за плащане на такси, данъци, винетки и др. При липса на писмени доказателства за фактически извършени разходи правилно органите по приходите са определили облагаемите доходи от превозваческата дейност, като са ценили само събраните в производството доказателства съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК.

Следователно всички относими обстоятелства за определяне на основата за облагане съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК са взети предвид. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил други доказателства, от които да се установява различен размер на облагаемите доходи, нито доказателства за направени разходи за дейността в по-висок размер от приетите в данъчното производство.

Законосъобразно годишните данъчни основи за доходите от дейността като ЕТ са определени, като от установения облагаем доход по чл. 122 от ДОПК са приспаднати определените с РА задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. На тази база правилно е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, като е приложена законоустановената ставка от 15 %. Законосъобразно е определен и размерът на следващите се лихви за забава за двете ревизирани години на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ.

Правилно полученият от търговската дейност доход е посочен и като осигурителен, съответно за него са начислени и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, чиито размери са изчислени с оглед вида на данъка и съответния материален закон. Съгласно чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Установените с РА ЗОВ са в резултат от извършваната от РЛ стопанска дейност като ЕТ в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и са определени по реда на чл. 122 – чл. 124 за ревизираните периоди. Предвид констатациите за получени облагаеми доходи жалбоподателят дължи осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, както и вноски за здравно осигуряване съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1, чл. 34, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Като роден след 1959 година той дължи осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд на основание чл. 127, ал. 1 от КСО. Размерът на осигурителните вноски (авансови и на годишно изравняване) е точно определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от КСО за фонд „Пенсии“, чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ от КСО за ДЗПО-УПФ и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за ЗО, като правилно органите по приходите са съобразили периодите, в които е прекъснато осигуряването на лицето по КСО поради липса на данни за упражнявана стопанска дейност (01.03.2020 г. – 31.05.2020 г.). Законосъобразно за невнесените в срок задължения по ЗОВ за ревизираните периоди са начислени и дължимите лихви на основание чл. 113, ал. 1 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК, след приспадане на платените през годините суми за здравни осигуровки.

РА е правилен и по отношение на установените задължения за ЗОВ по ЗЗО за 2018 г., 2019 г. и за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2020 г. Тези задължения са определени на базата на установени доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, чието наличие и размер не са оспорени от РЛ нито в жалбата по административен ред, нито в жалбата пред съда. Правилно органите по приходите са приели, че за ревизираните периоди жалбоподателят подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от КСО. В резултат на установените облагаеми доходи по реда на чл. 124а от ДОПК законосъобразно е преценено, че възниква и годишен осигурителен доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване при годишно изравняване. В съответствие с това правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и са определили размерите на годишния осигурителен доход и окончателните осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2018 г., 2019 г. и за трите месеца от 2020 г., ведно със съответстващите им лихви за забава.

С оглед на всичко изложено дотук следва да се приеме, че органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят данъчната основна за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Констатациите им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Жалбоподателят не е представил годни доказателства, с които да опровергае презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Поради това правилно органите по приходите са установили размера на получените и недекларирани доходи от търговска дейност, респективно задълженията за пряк данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО за 2020 г. и 2021 г. и по ЗЗО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

По тези съображения съдът намира, че обжалваният РА е законосъобразен по същество и не са налице основания за отмяната му, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3883, 00 лева, определени съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (материалния интерес върху оттеглената и отхвърлената част от жалбата).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Ф. Р., [ЕГН], с постоянен адрес : [улица], срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000823002427-091-001/15.12.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 12/07.03.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., за задължителни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ по КСО за 2020 г. и 2021 г. и за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване по ЗЗО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ведно със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 33 288, 22 лева.

ОСЪЖДА И. Ф. Р., [ЕГН], с постоянен адрес : [улица], да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 3883, 00 лева, съставляваща сторени разноски за първата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.