№ 3724
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100501361 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20090328 от 2020 г. по гр.д. № 58029/2020 г. по описа на СРС, 34
с-в е отхвърлен като неоснователен отрицателния установителен иск по чл.124, ал.4
ГПК предявен от Ж. Н. Г., с ЕГН **********. със съдебен адрес: гр. София, кв. „Зона
Б-5“, бл. **** срещу З. Ж. К., с ЕГН **********, Р. В. Д., с ЕГН **********, С. В. Н.,
с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 1 и Н. Н. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к „Ботунец-2“, бл. ****, за признаване за установено
спрямо ответниците, че пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от
01.03.2012г., със страни Н.Г.Х. като клиент и адв. М. И. П. като адвокат са неистински
документи в частта относно подписа на Н.Г.Х..
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Ж. Н. Г. с
излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост,
неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез
събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния
закон.
Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал
допълнителна СГрЕ за изясняване на релевантни за спора доказателства при наличие
на оспорване на приетата пред първата инстанция тройна СГрЕ от страна на ищеца. С
1
оглед това неизяснен е останал по делото основния спорен въпрос дали пълномощното
и договора за правна помощ са били подписани от наследодателя на ответниците
Н.Г.Х.. Освен това при постановяване на решението си СРС не е обсъдил събраните по
делото доказателства относно здравословното състояние на същата към момента на
подписване на двата документа, поради което постановеното решение е необосновано.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на
предявения иск изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
ответниците З. Ж. К., Р. В. Д., С. В. Н. и Н. Н. Г..
Срещу постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение от 02.10.2023
г. е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК частна жалба от ищеца. Изложени са доводи
за неправилност на постановеното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната жалба от
ответниците З. Ж. К., Р. В. Д., С. В. Н. и Н. Н. Г..
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и недопустимо.
Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
С предявения иск за установяване на факт, изрично уреден в хипотезата на чл.
124, ал. 4 ГПК, се цели установяване на неавтентичност на частни документи –
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 01.03.2012г., със страни
Н.Г.Х. като клиент и адв. М. И. П. като адвокат в частта относно подписа на Н.Г.Х.,
които документи са били представени по друго производство – гр.д.№ 7400/2020 г. по
описа на СГС, I-21 с-в, което е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт.
Според нормата на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК може да се предяви иск за
установяване истинността или неистинността на един документ. 3а предявяването му
2
процесуалният закон изисква правен интерес, а тежестта да установи наличието му се
носи от ищеца по делото. Правният интерес се обуславя от целта на този иск за факти -
преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да
бъде изчистен спорът между страните дали същият е истински или неистински.
Според дадените разяснения със задължителното за съдилищата ТР № 5 от
14.11.2012 г. по т.д. 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от иск по чл. 124, ал. 4
ГПК за установяване на неистинност на документ се обосновава само при доказан
интерес от опровергаване на обвързващата съда доказателствена сила на документа,
или формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната
доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Разрешението е
доразвито в съдебната практика, включително с постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 24 от 23.02.2018г. по гр.д. 2543/2017г. по описа на ВКС, ГК, III ГО,
решение № 125 от 02.07.2019г. по гр.д. 3576/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и
решение № 50093 от 12.10.2023г. по т.д. 1454/2022г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, които
се възприемат от настоящия състав. С тях е прието, че искът за неистинност на
документ е допустим при наличие на правен интерес, който е специфичен за всяко
дело и следва да бъде служебно преценяван от съда за всеки случай. При извършване
на последната преценка съдът следва да съобрази дали документът удостоверява факти
с правно значение и дали по силата на правна норма на същия е придадена
доказателствена сила, която е обвързваща за съда и е противопоставима на ищеца,
което да обосновава интереса му да докаже неистинността на документа в отделен
процес преди завеждане на друг иск.
С дадените по задължителен път разяснения с ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк.д. №
5/2011 г. ОСГТК е предвидено, че в образуваното гражданско производство, ако самата
първоначална ищца или конституираните й правоприемници приемат, че
оправомощаването на адв.М. И. П. не е надлежно и процесуалният представител не
разполага с представителна власт, то, единствено те могат да се позоват на липса на
надлежно упълномощаване (арг. от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 482014 г. на
ОСГТК на ВКС).
В случая с подадената искова молба ищецът обосновава наличие на правен
интерес от установяване неистинността /неавтентичност на положения подпис за
клиент/ на двата частни документи пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие от 01.03.2012г., със страни Н.Г.Х. като клиент и адв. М. И. П. като адвокат
са неистински документи в частта относно подписа на Н.Г.Х., с поддържаното от него
становище, че по висящото гражданско дело № 7400/2020 г. на СГС, I-21 с-в, по което
са били представени пълномощното и договора, съдът е отхвърлил оспорването на
истинността на така посочените частни документи и не е допуснал изготвянето на
СГрЕ, която да даде отговор на въпроса дали и в двата документа е бил положен
подпис от наследодателя на ответниците Н.Г.Х. като клиент, която е ищца в така
3
посоченото производство или не.
Страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция
доказателства, че гражданско дело № 7400/2020 г. на СГС, I-21 с-в е било образувано
по искова молба на Н.Г.Х., с която срещу К.К.Н. ЕГН ********** и Ж. Н. Г. ЕГН
********** са били предявени искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от убийството на Н.Ж. Г. на 06.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане. В това производство
ищцата е била представлявана от адв.М. И. П. от САК въз основа на сключения между
тях договор за правна защита и съдействие от 27.03.2012 г. /приложени по делото на
СРС на л.93 /.
Установява се, че в хода на процеса по гражданско дело № 7400/2020 г. на СГС,
I-21 с-в ищцата Н.Г.Х. е починала и съдът е конституирал като нейни правоприемници
наследниците й по закон Н. Н. Г., З. Ж. К., Р. В. Д. и С. В. Н.. Действията на адвокат М.
П., легитимирала се като представител на Н.Г.Х. с пълномощно, приложено към
исковата молба, не са били оспорени от първоначалната ищца по делото.
Чрез представения пред първата инстанция съдебен протокол от проведеното
пред СГС открито съдебно заседание на 24.09.2020 г. по гражданско дело № 7400/2020
г. на СГС, I-21 с-в се установява, че в производството е направено оспорване
автентичността на положения подпис за клиент на Н.Г.Х. в договора за правна помощ
и пълномощното от страна на ответника Ж. Н. Г.- ищец в настоящето производство,
което с определение от същата дата е било оставено без уважение по съображения, че
оспорените частни документи с официален удостоверителен характер в една част,
удостоверяват представителна власт на адвоката по отношение на първоначалния
ищец.
Чрез представеното пред първата инстанция определение № 332/08.07.2022 г. по
гр.д.№ 57/2022 г. на ВКС се установява, че производството по гражданско дело №
7400/2020 г. на СГС, I-21 с-в е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт –
постановено решение № 840 от 15. 07. 2021 г. по гр. д. № 1060/2021 г. на Софийския
апелативен съд, ГО, 7 с-в, което не е допуснато до касационно обжалване с
цитираното определение на ВКС.
При така изложеното настоящия състав намира, че постановеното от съда
решение е недопустимо. Разгледаният иск за установяване неистинност
/неавтентичност/ на частните документи в частта на положения подпис за клиент от
страна на наследодателя на ответниците Н.Г.Х., е недопустим предвид липсата на
правен интерес за ищеца /който не е нейн правоприемник/ от тази защита.
Така оспорените като неистински частни документи се отнасят за процесуалната
легитимация на първоначалната ищца по образуваното и приключило с влязъл в
законна сила съдебен акт и надлежната представителна власт на нейния пълномощник
4
адвокат М. П.. Същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила,
не удостоверяват факти с правно значение; по силата на правна норма на същите не е
придадена доказателствена сила, която е обвързваща за съда и е противопоставима на
ищеца, което да обосновава интереса му да докаже неистинността на документите в
отделен процес. Освен това въззивният съд приема, че за ищеца - който не твърди, че
неистинността на процесните документи има значение за други правоотношения
между страните, липсва правен интерес от предявяване на искове по чл. 124, ал. 4, изр.
1 ГПК. Същевременно, както бе посочено, в образуваното и приключило гражданско
производство първоначалната ищца не се е позовала на липса на надлежно
упълномощаване (арг. от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 482014 г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящето производство ищец по делото не е някой от конституираните й
правоприемници, който да оспорва надлежната представителна власт на ищцата в
производство приключило със стабилен съдебен акт.
По въпроса, че е допустимо да се предяви в отделно производство иск за
установяване неистинност на документ по чл. 124 ал. 4 пр. 2 ГПК, когато ищецът има
правен интерес затова, е създадена съдебна практика- решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, които се възприемат от настоящия състав: Решение №407/23.12.2011 г. по
гр.д. №1138/2010 г. на ВКС,ІV г.о. и Решение №138/ 14.04.2011 г. по гр.д.№1067/2010 г.
на ВКС,ІІІ г.о., която е в смисъл че установителният иск по чл. 97 ал. 3 от ГПК (отм) за
неистинност на документ, е допустим при наличие на правен интерес, която преценка
съдът следва да направи, като прецени дали соченият документ съдържа
удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Постоянна и
непротиворечива е съдебната практика, че следва да е налице у ищеца правен интерес
за предявяване на установителен иск, като правният интерес е специфичен за делото.
Преценката дали е налице правен интерес у ищеца, съдът извършва служебно, която
преценка е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и правни доводи в
исковата молба, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права и от характера
на спорното право. В случая първоинстанционният съд не се е съобразил с
изложеното, поради което неправилно е преценил, че у ищеца е налице правен интерес
от установителния иск за признаване за установено, че документите са неистински
относно авторството на подписа на наследодателката на ответниците.
Това налага обезсилване на постановеното от първата инстанция решение и
прекратяване на производството. Налице е константата практика на съдилищата,
включително задължителната по TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС №
1/10.11.1985 г., която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато
решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е
сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато
5
решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на
отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или
ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от
спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца;
когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по
предмет, с който не е бил сезиран - разгледал е непредявен иск.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА за
процесуалния представител на въззиваемите страни адв. М. И. П. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1000.00 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20090328 от 2020 г. по гр.д. № 58029/2020 г. по описа
на СРС, 34 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен отрицателния установителен
иск по чл.124, ал.4 ГПК предявен от Ж. Н. Г., с ЕГН **********. със съдебен адрес: гр.
София, кв. „Зона Б-5“, бл. **** срещу З. Ж. К., с ЕГН **********, Р. В. Д., с ЕГН
**********, С. В. Н., с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: гр. София, ул. ****,
офис 1 и Н. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к „Ботунец-2“, бл. ****, за
признаване за установено спрямо ответниците, че пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие от 01.03.2012г., със страни Н.Г.Х. като клиент и адв. М. И. П. като
адвокат са неистински документи в частта относно подписа на Н.Г.Х., като
постановено по недопустим иск.
ВРЪЩА искова молба вх. № 22022809/23.11.2020 г., с която е предявен
отрицателния установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК от Ж. Н. Г., с ЕГН **********.
със съдебен адрес: гр. София, кв. „Зона Б-5“, бл. **** срещу З. Ж. К., с ЕГН
**********, Р. В. Д., с ЕГН **********, С. В. Н., с ЕГН **********, с общ съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, офис 1 и Н. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к
„Ботунец-2“, бл. ****, за признаване за установено спрямо ответниците, че
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 01.03.2012г., със страни
Н.Г.Х. като клиент и адв. М. И. П. като адвокат са неистински документи в частта
относно подписа на Н.Г.Х. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като
недопустимо.
ОСЪЖДА Ж. Н. Г., с ЕГН ********** да заплати на адв. М. И. П. от САК, на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответниците за първата инстанция в размер на 1000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
6
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7