№ 1261
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500517 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Т. Б. Д. против
решение № 261330 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 19331 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което е прието за установено в отношенията
между страните П. В. П. и ЮЛ. Ж. П. от една страна и Т. Б. Д. от друга, че П. В. П. и ЮЛ.
Ж. П. са собственици на 12 кв.м идеални части от реална част от недвижим имот с
идентификатор № 10135.1507.196 съгласно кадастралната карта /КК/, одобрена със заповед
№ РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ от
492 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м/, стари идентификатори № 8, 20, 21, квартал № 5, парцели VI, VII
/шест, седем/, при съседи; имоти с идентификатори №№ 10135.1507.198; 10135.1507.199;
10135.1507.195 и 10135,1507,192, с площ на реалната част 323 кв.м, така както е показано на
скицата, находяща се на лист 154 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от решението, и оконтурена със зелен пунктир,
представляваща южната част на имот с идентификатор № 10135.1507.196 , при граници:
имоти с идентификатори №№ 10135.1507.198; 10135.1507.199; 10135.1507.192, и останалата
част от имот с идентификатор № 10135.1507.196, като реалната част неправилно е отразена в
КК като част от ПИ с идентификатор с идентификатор № 10135.1507.196, заедно с друг
самостоятелен поземлен имот, представляващ северната част от имот с идентификатор №
10135.1507.196 с площ от 170 кв.м, при граници: имоти с идентификатори №№
10135.1507.192; 10135.1507.195; 10135.1507.199, и останалата част от имот с идентификатор
№ 10135.1507.196, на основание член 54, алинея 2 от ЗКИР; както и е осъдена въззивницата
да заплати на П. В. П. и ЮЛ. Ж. П. сумата от 1 450 лева, представляваща сторени в хода на
делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като се иска
1
неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Излага се, че
първоинстанционният съд е възприел правилно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, но изводът му е необоснован. Сочи се, че КП от 1950 г. е действал до 1965 г.,
в който по неясни причини имот № 7 по КП от 1900 г. е отразен като два имота с пл.№№ 7 и
8. КП от 1965 г. е действал до 2003 г., като няма данни да е бил одобрен с конкретна
заповед, но в него промените на имота се изразяват в заличаване границата между пл.№ 8 и
пл.№ 20 и обединяването им в пл.№ 8,20. В резултат на това съдът неправилно е приел, че
към датата на сключване на придобивните сделки от страна на Д. е имало два имота. Също
така не е съобразено, че за процесния имот има одобрен регулационен план от 1959 г. и, че
никой от устройствените планове не е приложен на място, нито има данни за обезщетяване
на собствениците и уреждане на регулационни сметки. Също така се твърди, че не може да
се приеме, че в случая е налице непълнота или грешка в КК, защото не е налице
несъответствие между титулите за собственост на страните и отразяването им в КК.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва. Счита се, че мотивите на въззивницата за неправилност на решението се основават
главно на несъответствието на площта на имота, който същата намира, че притежава.
Въззиваемите смятат, че Д. притежава 180 кв.м идеални части, а не 223,75 кв.м идеални
части от процесния имот. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че ищците П. В. П. и ЮЛ. Ж. П. са собственици при
условията на съпружеска имуществена общност /СИО/ на следния недвижим имот, находящ
се в ***, а именно: магазин, находящ се на партерен етаж от масивна едноетажна сграда с
тавански етаж и сутерен, със застроена площ от 32,88 кв.м, състоящ се от помещение за
търговски цели, санитарен възел, вход за избено помещение, и представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.1507.196.3.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри КККР/, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, ведно с принадлежащата му изба с площ 32,13 кв.м, при
граници по нотариален акт: улица, двор, калкани на съседни сгради, както и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена последната, представляващо поземлен имот с идентификатор №
10135.1507.196, както и 12 кв.м идеални части от поземления имот, целият с площ от 310
кв.м по нотариален акт /НА/, а по скица с площ от 492 кв.м, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.1507.196 съгласно КК, с трайно предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, стар идентификатор: № 8,20,21 в
квартал 5, парцел VI,VII, при съседи: имоти с идентификатори №№ 10135.1507.198;
10135.1507.199; 10135.1507.195 и 10135,1507,192. Имотът придобили чрез покупко-
продажба, обективирана в НА № 185, том LXXXI, д.№ 17608, вх.рer.№ 28018 от 29.12.2009
г. Съсобственик на имота е Община Варна на основание акт за общинска собственост /АОС/
№ 2713 от 09.07.2004 г. Твърдят, че поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 10135.1507.196
е неправилно отразен в КК като един имот, а в действителност включва два отделни
поземлени имота - имоти с пл.№ 20 и пл.№ 21 по кадастралния план /КП/ от 1965 г.,
съответстващи на имоти с проектни №№ 1178 и 1179, както и съответстващи на имотите,
ситуирани на място. Излагат, че е налице материализирана на място граница между двата
2
имота, представляваща масивна фасадна стена от източната до западната граница, с
височина 4,5-7 метра, като същата реално отделя имотите с административни адреси на ***.
Оградата е налична от построяване на сградите, като точна дата не може да бъде посочена,
но при всички случаи е съществувала към 1965 г. и до момента. Твърдят още, че правото на
собственост на ищците и на ответника съответства на имоти с пл.№№ 20 и 21 по КП от 1965
г. и съответно на имоти с проектни №№ 1178 и 1179, тоест всеки е собственик на отделен
имот, а не са съсобственици в един общ - ПИ с идентификатор № 10135.1507.196. Поради
грешка в кадастъра двата имота с пл.№ 20 и пл.№ 21 по КП от 1965 г. са посочени като един
имот с идентификатор № 10135.1507.196, като КК не съответства на предходния КП от 1965
г., съответно на правата на собственост на страните. Сочат още, че площта на имота на
ищците съгласно договора за покупко-продажба, обективиран в НА № 185 от 29.12.2009 г., е
с площ от 310 кв.м и отговаря на действителната площ на имота, за който се твърди, че е
отделен и представлява южната част на ПИ № 10135.1507.196, като останалата северна част
е приблизително равна на 175 кв.м. Собствеността ищците са придобили от праводателя си
Николай Василев П., който от своя страна е придобил собственост от „Джеронимо" ЕООД
по силата на НА № 147, том XXII, дело № 5573 от 27.03.2008 г. с предмет следните
недвижими имоти: магазин на партерен етаж вляво от входа на сградата по посока на
влизане в сградата, намиращ се в масивна едноетажна сграда с тавански етаж и сутерен,
находяща се на ***, състоящ се от: помещение за търговски цели, санитарен възел, вход за
избено помещение, със застроена площ от 32,88 кв.м по техническа експертиза и съгласно
действащите разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7 за ПНУТЗ, а съгласно предходен документ
за собственост със светла площ 23,92 кв.м, при граници: ул. "Д.", ПИ № 1050, двор, ПИ №
1052, ведно с прилежащото му избено помещение в сутеренния етаж с площ от 32,13 кв.м
при граници: улица, двор, калкани сгради, както и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
гореописаната сграда, цялото с площ от 310 кв.м, представляващо УПИ VІ-20,8 в кв.5 по
плана на осми микрорайон на град Варна, при граници: ПИ №№ 1050,1586,1052, улица,
заедно с 12 кв.м идеални части от дворното място, цялото с площ от 310 кв.м,
представляващо УПИ VI-20,8. Съответно „Джеронимо" ЕООД е придобило съгласно НА №
27, том II, per.№ 2360, дело № 178/2004 г. на нотариус С. К. от „Карузо 68" ЕООД
гореописания имот. „Карузо 68" ЕООД от своя страна е придобило съгласно НА № 56, том
XXIII, дело № 5214 от 23.05.2003 г. 23,92/310 идеални части, равняващи се на 0,07716 %
идеални части от дворно място, цялото с площ от 310 кв.м, находящо се в ***,
представляващо имот с пл.№ 20 в кв.5 по плана на осми подрайон, при граници: имот с пл.
№ 21, улица и двор, тоест идеални части от реално обособения имот с пл.№ 20 при това при
граница имот с пл.№ 21. Праводателите на „Карузо 68" ЕООД са собственици на описания
по-горе имот при същата площ и граници по силата на НА № 101, том XXII, дело 5000 от
19.05.2003 г. на Служба вписвания и съответно решение от 15.10.2000 г. по гр.д.№ 142/1999
г. на ВРС. На 18.09.2017 г. П. В. П. е инициирал административна процедура за поправка на
КК в АГКК-Варна със заявление с вх.№ 01-287856. Ответницата Т. Б. Д. обаче е възразила,
подавайки възражение с вх.№ 02-1174 от 04.06.2018 г., поради което административният
орган е приел, че е налице спор за материално право и е отказал поправката на КК със
заповед № 18-5828 от 12.07.2018 г. на началник на СГКК - Варна.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим, а в условията на евентуалност - и като
неоснователен. Излага се, че Т.Д. е собственик на 223,75 кв.м идеални части от процесния
поземлен имот с идентификатор 10135.1507.196. Собствеността е придобита, както следва: с
договор за дарение, обективиран в НА № 52, том XVII, дело № 4891/1990 г. на варненски
нотариус при ВРС, И. Б. Д. е дарил на майка си Н. Т. Д. и на сестра си Т. Б. Д. по 1/3
идеални части от жилище и по 1/3 идеални части за всяка от тях от 180 кв.м идеални части
от дворното място, цялото с площ от 450 кв.м, съставляващо имоти пл.№№ 20 и 21 в квартал
3
5 по плана на 8-ми подрайон на град Варна, като по силата на тази сделка ответницата е
станала собственик на 60 кв.м идеални части от дворното място; праводателят И. Б. Д. се
легитимира като собственик на жилището и 180 кв.м идеални части от дворното място с
Протокол по гр. дело № 474/1987 г. по описа на ВРС, XII състав, с който съдът е одобрил
постигнатата между страните спогодба и поставил в негов дял и изключителна собственост
описаното жилище и ид. части от целия имот с площ от 450 кв. метра. С договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 21, том LXI, дело № 23536/1997 г. на варненския нотариус
при ВРС, Н. Т. Д. е продала на дъщеря си Т. Б. Д. по 1/2 идеални части от първи етаж от
жилищната сграда и 1/4 идеални части от дворното място, цялото с площ от 175 кв.м,
съставляващо имоти пл. №№ 20 и 21 в квартал 5 по плана на 8-ми подрайон на града, като
по този начин Т.Д. е станала собственик на 43,75 кв.м идеални части. Неоснователно с
исковата молба за тази сделка се твърди, че е налице дублиране на сделките и съответно на
идеални части от имота. С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 83, том
ХСІІІ, дело № 24432/1997 г. на варненски нотариус при ВРС, Н. Т. Д. е продала на дъщеря
си Т.Д. по 1/3 идеални части от жилище и 90 кв.м идеални части от дворното място, цялото
с площ от 450 кв.м, съставляващо имоти пл.№№ 20 и 21, като е допусната техническа
грешка при изписването на продаваните идеални части от дворното място, доколкото Н. Д. е
придобила 60 кв.м по сделката, обективирана в НА № 52, том XVII, дело № 4891/1990 г. на
варненски нотариус при ВРС, описана по-горе, следователно не е могла да прехвърли повече
права от притежаваните от нея и Т.Д. е станала собственик на 60 кв.м идеални части. С
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 113, том X, per.№ 11118, дело №
1165/1999 г. на нотариус Д. Стоянова, И. Б. Д. е продал на сестра си Т. Б. Д. 1/3 идеални
части от жилище и 1/3 идеални части от 180 кв.м идеални части от дворното място, цялото с
площ от 450 кв.м, съставляващо имоти пл.№№ 20 и 21. С описаните сделки ответницата е
придобила собствеността върху 223,75 кв.м от процесния имот. По отношение
идентичността на ПИ с идентификатор 10135.1507.196 с имотите, посочени в описаните НА,
се сочи, че ПИ с идентификатор 10135.1507.196 по плана от 1903 г. е съставлявал парцел
VII-7; парцел VII-7 по КП от 1950 г. е съставлявал имоти с пл.№№ 7 и 8; имоти с пл.№№ 7 и
8 по КП от 1965 г. са съставлявали имоти с пл.№№ 8, 20 и 21; след приемането на
последващи планове номерът на имота е преобразуван в пл.№№ 20,21, а след това в имоти
пл.№ 21 и пл.№ 20,8; по действащия план към 2003 г. старите имоти пл.№ 21 и пл.№ 20,8
съвпадат с УПИ VII-21 и УПИ VI-20,8; видно от скица от 21.03.2019 г. на СГКК-Варна,
приложена към уточняващата молба на ищците, ПИ с идентификатор 10135.1507.196 е с
номер по предходен план 8,20,21 в квартал 5, парцел VI, VII. Няма извършена делба между
съсобствениците на дворното место и до настоящия момент е налице съсобственост на имот
с 450 кв.м по документи за собственост, а по скица от 492 кв.м. Твърди се, че поради
наличната към настоящия момент съсобственост на поземления имот не е допустимо да се
правят каквито и да е промени в КККР.
Недвижим имот с идентификатор № 10135.1507.196 съгласно КК, одобрена със
заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, е
с площ от 492 кв.м и като собственици в КР са вписани Т. Б. Д., С. Д. М., П. В. П. и Община
Варна.
Предявеният иск по член 54, алинея 2 от ЗКИР цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта. При уважен иск за собственост на недвижим имот в диспозитива на
съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за
предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка -
да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект,
ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за
записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на ЗКИР.
4
На съда е известна практиката на ВКС /решение № 73 от 06.10.2020 г., постановено по
гр.д.№ 3789/2019 г. – І ГО, определение № 83 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д.№
3931/2020 г. – І ГО/, с която се приема, че предявяването на установителен иск за
собственост за признаване на права върху идеална част от недвижим имот с твърдения за
наличие на грешка или непълнота в КК, респективно предявяването на установителен иск,
съединен с иск по член 54, алинея 2 от ЗКИР само от един от съсобствениците на недвижим
имот, е допустимо. Правото на собственост на предявилия иска съсобственик следва в
подобна хипотеза да бъде признато само в установения по делото негов обем. Ако при това
съдът установи, че при нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка по
смисъла на § 1, точка 16 от ДР на ЗКИР, респективно имотът не е нанесен в кадастралната
карта като самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на
грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална част от него,
доколкото последното е и правно невъзможно. Искът по член 54, алинея 2 от ЗКИР може да
бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ще
ползва и останалите по начина, по който същите биха се ползвали и от акта по член 54,
алинея 1 от ЗКИР при липса на спор за материално право. Другарството би могло да бъде
необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е задължително.
Настоящият случай обаче не е идентичен на разглежданите по посочените две дела
казуси, които касаят предявен от един от съсобствениците на имота иск против собственик
на съседен имот. В конкретният случай става въпрос за предявен от един от
съсобствениците на недвижимия имот против друг съсобственик без участието на
останалите двама съсобственици. Искането на ищците – съсобственици в недвижим имот с
идентификатор № 10135.1507.196 по КК с площ от 492 кв.м - е да бъдат признати за
собственици на 12 кв.м идеални части от реална част с площ от 310 кв.м от посочения имот,
която е неправилно отразена в КК от 2008 г.
Начинът на отразяване на вещите в КККР не ограничава съда при преценката му за
правния статут и вещните права върху недвижимите имоти. В случая е налице спор дали
обектите, индивидуализирани съгласно отразените в КК основни кадастрални данни,
съществуват като такива от гледна точка данните за техния правен статут. Този спор е
правен, по съществото на делото и разрешаването му е в зависимост от преценката, която
съдът извършва на придобивните способи въз основа на представените доказателства. Касае
се за преценка, аналогична на предвидената с член 32, алинея 2 от ЗС и член 344, алинея 1
от ГПК.
Произнасянето по иска следва да бъде за правото на собственост по отношение на
процесното дворно място, съобразно характеризиращите го белези, произтичащи от
доказателствата за реализираното придобивно основание.
Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на
съсобствениците. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указание на
ищците да конституират като ответници лицата, за които има данни по делото, че
притежават права върху процесния имот. В разглеждания случай по делото има достатъчно
данни, от които може да се заключи, че съсобственици на процесния имот са и С. Д. М. и
Община Варна, каквото твърдение е наведено още с отговора на исковата молба, а и не се
оспорва и от самите ищци. Съгласно точка 6 от тълкувателно решение № 1/2013 г.,
постановено по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато правото на участие в процеса на
задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е
постановено без неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на
задължителния необходимия другар. Дори и да съществува спор дали дадено лице
притежава права в съсобствеността на имота, то този спор следва да бъде разрешен с
5
участието на това лице, като в зависимост от изводите си съдът уважи или ще отхвърли иска
спрямо него.
С оглед изложените изводи, до които достигна настоящата инстанция, то
атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено и делото да се
върне на първоинстанционния съд, който следва да предприеме действия по
конституиране на останалите съсобственици съобразно дадените указания.
Воден от горното и на основание член 270, алинея 3 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261330 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 19331 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна, който следва да предприеме действия по
конституиране на останалите съсобственици съобразно дадените указания.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6