РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2505/3.12.2019г.
гр.Пловдив, 03 . 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI
състав, в открито заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2561/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.166 ДОПК
във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б”, вр. с чл.194 ал.2 ЗВ; чл.1 т.1
б.“б“, чл.3 ал.1, чл.6 ал.2, чл.8 ал.1, чл.10 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за правото
на водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ
бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. – в сила от 01.01.2012г.
/отм. с ПМС № 383/29.12.2016г. – действаща и относима
към годишните периоди в обхвата на оспорения акт от 2014г. до 2016г. вкл./ и
чл.12 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от
6 януари 2017г. – за годишен период 2017г.
/тарифата/.
"Водоснабдяване и
канализация" ЕООД /ВиК ЕООД/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, представлявано
от управителя С.Н. с пълномощник адв.В.Г. обжалва Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 145 от 23.07.2019г.
издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който на оспорващото дружество са
установени публични задължения – дължими такси за водовземане
по Разрешително № 300479/30.07.2004г. с цел „Питейно-битово водоснабдяване” на
с.Добралък, община Асеновград, област Пловдив, за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2017г., вкл. : 01.01.2014г. – 31.12.2014г., в размер на 216лв. главница и
лихва за периода от 01.04.2015г. до 23.07.2019г. – 94,55лв.; 01.01.2015г. – 31.12.2015г.,
в размер на 282,20лв. главница и лихва за периода от 01.04.2016г. до 23.07.2019г.
– 94,79лв.; 01.01.2016г. – 31.12.2016г., в размер на 327,40лв. главница и лихва
за периода от 01.04.2017г. до 23.07.2019г. – 76,76лв.; 01.01.2017г. – 31.12.2017г.,
в размер на 232,46лв. главница и лихва за периода от 01.04.2018г. до
23.07.2019г. – 30,93лв. В общ размер задължението е 1058,06 лв. главница и
297,03лв. лихви.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита АУПДВ за
незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поискана е отмяната му и алтернативно – частично изменение. Поддържа се
несъответствие относно времевия обхват на акта – в обстоятелствената и диспозитивната му част; липса на посочени правни основания
за всеки от годишните периоди от АУПДВ; отсъствие на информация относно размер
на начислените суми – въз основа на данни от работещ водомер или по разрешено
годишно количество; предвид позоваване на чл.6 ал.2 от Тарифата - не е посочено
дали основание за заплащане на таксите е неработещ/несертифициран водомер или
монтиран и неработещ такъв или несертифициран. Възразено
е по отношение размера на лихвите с твърдение, че е неправилно изчислен – без
конкретни аргументи. Поддържа се заплащане на суми от адресата на оспорения акт
– през последните години, поради което задълженията са частично погасени.
Твърди се, че в АУПДВ е посочена само целта на водоползването,
без да е конкретизирано мястото на водоползване, като
актът касае водовземане, а не водоползване.
Изтъкнато е, че в диспозитивната част на оспорения
акт, адресатът е с адрес, различен от този в обстоятелствената част.
- Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт П. оспорва
жалбата. В съдебно заседание с ход по същество се представлява от
гл.юрисконсулт Б. и поддържа неоснователност на жалбата, респект.
законосъобразност на оспорения АУПДВ. Не е заявено искане за присъждане на
съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение. В
писмени бележки са изложени допълнителни доводи по същество на спора от юрк.П. с позоваване на приетата и неоспорена по делото ССч.Е : Дължимите такси не са заплатени и размерът им е
установен законосъобразно, в резултат на документална проверка, отразила
констатациите в Констативен протокол /КП/ № ПВ2-98/11.05.2018г. – количеството
вода за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. в оспорения АУПДВ е идентично с
посоченото количество в представените декларации по чл.194б ЗВ вр. с Разрешително № 300479/30.07.2004г. Поддържа се, че не
е установено несъответствие между декларираната от дружеството информация за
ползвано водно количество за периодите от АУПДВ и действителните данни.
Правните основания за установяване на задълженията са съответни на фактическата
обстановка и производството по издаване на АУПДВ изцяло е съобразено със
специалния ЗВ и с АПК. Заявено е, че на стр. 2 от АУПДВ е допусната очевидна
фактическа грешка /техническа неточност/, изразяваща се в неточна година –
началната от период на задълженията : вместо 01.01.2014г., е вписано
01.01.2012г. Изтъкнато е, че в случая размерите на изразходваните количества
вода са посочени в изходящи от дружеството декларации, въз основа на които е
издаден АУПДВ при правилно определени основа и ставка – размерът на дължимите
такси за водоползване се определя според използваното
количество вода от водоползвателя. Правилно е
изчислен размерът на лихвата за съответен период, посочен в акта и потвърден от
ССч.Е. Поради осъществен фактическия състав на чл.194
ал.1 ЗВ, се твърди законосъобразност на АУПДВ, издаден на основание чл.195б ЗВ.
Окръжна прокуратура-Пловдив с
представител прокурор Сл.Костова счита жалбата за неоснователна, а оспорения
акт за законосъобразен.
1. Жалбата е подадена в 14 дневен
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /АУПДВ № 145 от 23.07.2019г.
е съобщен и предявен на Водоснабдяване и Канализация ЕООД на 24.07.2019г. –
печат с вх.номер при оспорващото дружество, л.33; жалбата е подадена чрез органа-издател
с вх. номер от 31.07.2019г./.
1.1. Оспореният АУПДВ № 145/23.07.2019г.
е издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив, в
съответствие с чл.195б ал.1 ЗВ. Не е налице хипотеза на заместване по см. на
Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС , авторство не е оспорено.
1.2. По силата на чл.162 ал.2 т.3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по
основание със закон. Основанието за дължимост на
такси за водоползване по Разрешително за водоползване № 300479 от 30.07.2004г. /л.16 и сл./ със срок
до 30.07.2029г. е регламентирано със ЗВ – чл.194 ал.1 /чл.194 ал.1 т.1 б.”б”
ЗВ/. В разрешителното от 2004г. е отразено задължение за заплащане на Такса за водоползване : „ 1. Да се заплаща такса за правото на водоползване по реда на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект,
Раздел 1 /ПМС № 154/28.07.2000г. изм. с ДВ бр.97 от 2001г./ за ползваните водни
количества за „Питейно-битови нужди” за „1 категория” подземни води…; В
платежния документ задължително да се впише номерът на разрешителното, периода
за който се внася таксата и че същата е по Закона за водите”; цел на водоползването – питейно-битово водоснабдяване на
с.Добралък, община Асеновград, Област Пловдив; водовземно
съоръжение – Каптирани извори /Бяла вода, Букът, извор № 3; извор № 4; извор №
5 – с отразени географски координати/; място на водовземането
– землище на с.Добралък; разпределение на разрешеното водни количество - годишно
до 22 075 кум.м.; условия на водоползването – т.3 :
Да се пломбират водомерите от Басейнова Дирекция –
Пловдив; т.7 – Да се поддържат в изправност водомерите за целия срок на
действие на разрешителното - при установена неизправност на водомер – такса за водоползване се заплаща на база пропусквателна
способност на водопроводното отклонение, на което е монтиран водомера, за
периода на неизправност, а когато този период не може да се установи – от
последната проверка на БДИБР до момента на възстановяване на изправността на
водомера.
Механизмът на изчисляване на таксите в
оспорения АУПДВ е обвързан с посочените текстове на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, относима и действаща към отчетните периоди от акта. С изменението на чл. 194 ал. 6 на ЗВ
от ДВ бр. 61 от 2010г., изрично е конкретизирано, че освен размера на таксите,
тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. Тарифата
урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите според закона такси,
т.е. установява размера на дължимите такси.
1.3. Фактически и правни основания
на АУПДВ :
А / В обстоятелствената част на
оспорения АУПДВ е отразено Разрешително за водоползване
№ 300479 от 30.07.2004г. със срок до 30.07.2029г., въз основа на което
оспорващото дружество има право на водовземане от
подземни води, чрез пет броя каптирани извори /КИ/ – Бяла река, Букът, КИ3,
КИ4, КИ5, намиращи се в землището на с.Добралък, община Асеновград, с цел –
питейно-битово водоснабдяване на с.Добралък, при разрешено годишно водно
количество – 22 075 куб.м. и задължение за заплащане на такса за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект.
Задълженията са годишни и посочени за всеки годишен период /л.36, л.37/
поотделно и със съответни лихви, а в диспозитивната
част са отразени общо, което няма последица – неяснота във волеизявлението на
административния орган. Вярно е, че в обстоятелствената част на АУПДВ е отразен
период от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. при обвръзка с
действащата тарифа за този период и конкретизиране, че за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. е приложима тарифата – в сила от 01.01.2017г. Периодът – цифром „01.01.2012г.“ е очевидна
фактическа грешка /техническа неточност/, тъй като в останалата част от АУПДВ е
отразен период 01.01.2014г. – както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната. Ведно с посоченото, годишният период
01.01.2014г.-31.12.2014г. е коректно посочен в КП от 28.08.2017г., както и в
декларацията за 2014г., изходяща от жалбоподателя, л.120 и сл. – л.124, т.24.
Именно декларирано водно количество за 2014г. е отразено в АУПДВ – 10 800 куб.м.,
а не за 2012г. – отразено в КП от 28.08.2017г. – 12480 куб.м. /л.128/.
Допуснатата неточност е отстранима по реда на чл.62 АПК - текстът на чл. 166 ал. 2 ДОПК препраща към реда за издаване на
индивидуални административни актове по АПК.
Фактическата установеност е
документирана в два Констативни протоколи /КП/ - от 28.08.2017г. и от 11.05.2018г.
: - В КП № ПВ2-246/28.08.2017г.
/л.127 и сл./ са отразени констатации във вр. с
изпълнението на условията по Разрешително за водоползване
/водовземане/ № 300479 от 30.07.2004г. и определяне
на дължима такса за водовземане от подземни води с
цел питейно-битово водоснабдяване на с.Добралък. КП е подписан от гл.експерт в
дирекция Контрол при БДИБР и съдържа информация за представени от ВиК ЕООД – справки /списък/ за добити водни количества за
календарните 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и Декларация по чл.194б ЗВ за
2015г. и 2016г. за декларирани използвани водни количества от повърхностни и
подземни води. КП № ПВ2-246/28.08.2017г. касае проверка за периодите от 2011г. до
2016г. вкл., в обхвата на която попадат и част от периодите от оспорения АУПДВ,
в частност – 2014г., 2015г., 2016г. За относимите
периоди са цитирани изходящи от жалбоподателя данни – въз основа на които е
изчислена дължимата такса по Разрешително за водоползване
№ 300479 от 30.07.2004г. и това основание – „на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество”, еднозначно е
отразено в оспорения АУПДВ, л.35. В КП № ПВ2-246/28.08.2017г. е налице
информация, възприета идентично в оспорения АУПДВ относно водни количества,
декларирани от ВиК ЕООД : 2014г. - в БДИБР е представена справка вх.№
КД-05-1199/30.01.2015г., с общо добито количество подземна вода за 2014г. –
10800 м3.. Същото водно количество е вписано в АУПДВ по отношение
2014г. – л.36; 2015г. - в БДИБР е
представена Декларация по чл.194б ЗВ вх.№ КД-05-405/29.01.2016г., ведно с
приложен списък с общо добито количество подземна вода за 2016г. – 14 110 м3..
Същото водно количество е вписано в АУПДВ по отношение 2015г. – л.36; 2016г. - в БДИБР е представена
Декларация по чл.194б ЗВ вх.№ КД-05-1131/25.01.2017г., ведно с приложен списък
с общо добито количество подземна вода за 2016г. – 16370 м3. Същото
водно количество е вписано в АУПДВ по отношение 2016г. – л.37. КП съдържа данни
за механизъм на изчисление на дължимите такси за периодите от оспорения АУПДВ –
от 2014г. до 2016г. вкл. : водното количество, декларирано за всеки от
годишните периоди – 2014, 2015, 2016г., е умножено по 0,02 - за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2016г., дължимата такса за водовземане
от подземни води е изчислена, съгласно чл.10, ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
/Приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г./, единичният
размер на таксата водовземане от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване е : 0,02 лв. С прилагане на относимата
норма е изчислен размерът на таксата за годишни периоди 2014г. – 2016г. : 2014г. – 10800м3 х 0,02 =
216лв.; 2015г. - 14110 м3
х 0,02 = 282,20лв.; 2016г. - 16370 м3
х 0,02 = 327,40лв.; - В КП №
ПВ2-98/11.05.2018г. /л.86 и сл./ са отразени констатации във вр. с представена от ВиК ЕООД –
обща декларация вх.№ КД-04-1505/31.01.2018г. по чл.194б ЗВ, ведно с прилежащ списък
по водоизточници относно иззети водни количества и дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., по
Разрешително № 300479/30.07.2004г. Изрично е вписано, че дължимата такса за водовземане за 2017г. е изчислена на база декларирани
иззети водни количества и съгл. Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016г., обн. ДВ бр.2 от 06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г./ :
декларираните водни количество по разрешително № 300479 от 30.07.2004г., за
2017г. са – 11 623 куб.м. и е приложена разпоредбата на чл.12 ал.2 от Тарифата
за „Обществено питейно-битово водоснабдяване, при единичен размер на таксата –
0,02 лв/куб.м. Същото водно количество е вписано в АУПДВ
по отношение 2017г. – л.37. С прилагане формулата по чл.11 ал.1 от цитираната
тарифа е получен размер на дължимата такса за 2017г. – 232,46 лв. : T = E х W /Т е размер на дължимата годишна
такса в лева; Е – единичен размер на таксата по чл.12 от Тарифата; W – размер
на отнетия годишен воден обем за повърхностни и подземни води в куб.м./. КП от
2018г. е съобщен на ВиК ЕООД, ведно с други КП от
2018г. за извършени проверки за годишен период 2017г. /уведомление, л.92 и сл.;
обр.разписка , л.97/.
В обстоятелствената част от АУПДВ са
посочени двата КП и документираните в тях данни – идентично е възприето
съдържанието на протоколите, на които се е позовал административния орган и
които са част от преписката. Част от фактическите основания на АУПДВ са и : - покана за доброволно изпълнение,
получена от ВиК ЕООД на 19.06.2019г. /л.41 и сл. –
печат с вх.номер във ВиК ЕООД удостоверява дата на
получаване на уведомлението за доброволно изпълнение/, в която са отразени
задълженията по всички годишни периоди от АУПДВ – 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г., ведно с данни за декларираното водно количество и размер на
задължението, вкл. с отразени приложимите редакции на тарифата за таксите и
приложените правни основания по отношение Разрешително за водоползване
№ 300479 от 30.07.2004г./; - уведомление
за започване на производство за издаване на АУПДВ /изх. номер от 26.06.2019г.,
л.39, 40 – получено на същата дата/. В уведомлението е посочен период на
задълженията в обхвата на започналото производство по издаване на АУПДВ, на
основание чл.26 ал.1 и чл.34 ал.1 АПК, както и предоставен 5 дн.срок за
представяне на документи, удостоверяващи плащанията, които биха могли да бъдат
основания за намаляване на дължимата сума, посочена в поканата за доброволно
изпълнение.
Във вр. с
констатацията за допусната очевидна фактическа грешка /ОФГ - техническа/ по
отношение отразен в АУПДВ период 2012г. / л.35 /, са налице потвърждаващи верен
период – 2014г. В подкрепа на тезата за ОФГ е и размерът на задължението за
2014г. – изчислен по декларирани данни за 2014г., отразени и в КП №
ПВ2-246/28.08.2017г. В реда на изложеното се съобрази още, че преписката
съдържа декларираните от ВиК ЕООД водни количества,
иззети за всеки от годишните периоди по АУПДВ : декларацията за 2014г. бе
допълнена с информация за с.Добралък – л.120 и сл. – л. 124, т.24. Декларацията
за 2015г. е на л.56, а декларираното водно количество за 2015г. – на л.59; декларацията
за 2016г. е на л.64, а декларираното водно количество за 2016г. – на л.68; декларацията
за 2017г. е на л.74, а декларираното водно количество за 2017г. – на л.76.
Б / Правни основания в АУПДВ : чл.195 б ал.1 и ал.2
вр. чл.194 ал.1 т.1 б.”б” –
подземни води, вр. с чл.194 ал.2 ЗВ /изм. – ДВ, бр. 58
от 2015г. – „Таксата по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а”
- Наредба за нормите за
водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016г.,
обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016г., в сила от
27.12.2016г. – като се съобрази относимия
текст на чл.1 ал.2 от наредбата : Нормите
за водопотребление по ал. 1 се прилагат при: 2. изчисляване на
годишните такси за водовземане по реда и начина,
определени в Тарифата по чл. 194, ал.
6 от Закона за водите./; чл.1 т.1 б.“б“, чл.3 ал.1, чл.6 ал.2,
чл.8 ал.1, чл.10 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. – в сила от 01.01.2012г. /отм. с ПМС
№ 383/29.12.2016г. – действаща и относима към
годишните периоди в обхвата на оспорения акт от 2014г. до 2016г. вкл. - чл.1 т.1 б.“б“ : За правото на ползване на водите се заплаща такса: 1. за водовземане от:б) подземни води; чл. 3
ал.1 : Таксите за водовземане от повърхностни води и
от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта
на използване на водата.; чл.
6, ал.1 - Отнетият при водовземането обем вода
или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства.; ал.2 - В случаите на повреда
или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в
разрешителното количества.; чл. 8 ал.1 - Таксата за водовземане от подземни, включително
минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане
от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната
формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е
- единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10
- лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания
годишен воден обем - куб. м / и чл.12 ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за годишен период
2017г. /тарифата/. Както бе посочено, за
2017г. е приложена формулата по чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане
от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в
случаите на водовземане с цел електропроизводство от
водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула: Т = Е х W, където:
Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл. 12 –
в лв./куб. м; W – размерът на отнетия
годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на
разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м. Според чл.194 ал.6 ЗВ : Размерът
на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет.
2. Към страните са отправени указания
по доказателствената тежест и във вр.
с доказателствените искания /р. от 02.09.2019г.,
л.103/. В съдебното производство са приети представените с жалбата писмени
доказателства, част от които представляват документи за извършени плащания от ВиК ЕООД –за 2011г., 2012г., 2014г., 2018г. Допусната и
назначена е ССч.Е по доказателствено
искане на жалбоподателя, в коригиран обхват.
А / Документацията – съдържание на
административната преписка, не е оспорена. Отсъства уточнение или корекция на
изходящите от жалбоподателя данни за декларираните водни количества – размер на
отнет годишен воден обем вр. с разрешително № 300479/30.07.2004г.
Б
/ ССч.Е /л.130 и сл./ даде следното заключение, след
проверка на доказателствата по делото, в счетоводството на оспорващото
дружество и в БДИБР: Потвърдена е от експерта установената идентичност между
декларираните водни количества от ВиК ЕООД и водните
количества, отразени в АУПДВ № 145/23.07.2019г. Описани са приложените към
жалбата платежни документи – 25 бр., които са за платени суми към БДИБР, с
констатация, че част от същите са отнесени към Разрешително за водовземане № 300479/30.07.2004г. – за водоползване
за 2012г. и за 2013г. : „Няма погасяване на таксите за водоползване
за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2017г.”, л.135. ССч.Е
потвърди правилен размер на лихвите за всеки годишен период от АУПДВ – считано
от 01.04. на годината, следваща годината на задължението и към дата на издаване
на оспорения АУПДВ. От счетоводството на ВиК ЕООД,
гр.Пловдив са уведомили в.л. за това, че няма конкретизация на плащанията
по разрешителни, поради което експертът
е проверил контролни листове в БДИБР за разпределение на платени суми от ВиК ЕООД – по отношение твърденията в жалбата за погасени
частично суми от обхвата на
задълженията, установени с оспорения акт.
Експертизата не е оспорена и се цени
от съда – фактическите изводи са обективни, тъй като се основават на
доказателствата по делото и на проверена относима
документация при страните, вкл. са приложени специални знания. Проверените от
в.л. изходни данни /контролни листове на БДИБР/ са приети по делото като
неразделна част от заключението, макар при отсъствие на възражения от страна на
пълномощника на жалбоподателя.
3. Между страните няма спор, че за процесните периоди дружеството-жалбоподател е използвало
подземни води на основание Разрешително за водоползване
№ 300479 от 30.07.2004г. със срок до 30.07.2029г., чрез пет каптирани извори с
място на водовземане – землище на с.Добралък, с цел –
питейно-битово водоснабдяване на с.Добралък, при разрешен годишен обем – до 22
075 куб.м. и задължение за заплащане на такса за правото на водоползване
и/или разрешено ползване на воден обект. Неоснователно – без конкретен
аргумент, пълномощникът на жалбоподателя оспорва квалификацията на водите във вр. с приложените правни основания за подземни води. В
разрешителното № 300479/30.07.2004г. еднозначно е определена категорията и
видът на водата – I категория подземни води /чл.84 от Наредба № 1 за
проучването, ползването и опазването на подземните води – отм. 30.10.2007г./. В
действащата при издаване на разрешителното цитирана наредба е дефинирано
понятието - "Водовземни съоръжения от подземни
води" /§1 т.2 ДР/ - каптирани естествени извори, дренажи, сондажни и
шахтови кладенци, кладенци с хоризонтални филтри, открити и подземни минни
изработки и др., предназначени за добив на определено водно количество за
конкретни водоснабдителни или отводнителни цели. Водовземното
съоръжение е описано в разрешителното в съответствие с цитираната дефиниция /л.16,
л.88/. Същото съответства и на дефиницията в ДР
на Наредба № 1 от 10.10.2007г. за
проучване, ползване и опазване на подземните води - действаща /§1 т.2 – водовземно съоръжение и т.9 – съоръжение, предназначено за водовземане/. При съобразяване и с понятията в ЗВ за повърхностни
и подземни води, както и извори, следва, че иззетите водни количества по
разрешително № 300479/30.07.2019г., представляват подземни води /ДР ЗВ
§1 т.14 - "извори" са естественото възходящо или низходящо,
безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност; т. 23. /изм. – 2006г./ "повърхностни води" са
водите на сушата, с изключение на подземните води, както и преходните води и
крайбрежните морски води, освен по отношение на химичното състояние, в който
случай се включват и вътрешните морски води и водите на териториалното море; т. 24. /изм. - ДВ, бр. 65 от 2006г./
"подземни води" са всички води, намиращи се под повърхността на
земята във водонаситената зона, в пряк контакт със
земните пластове;/.
Спор за дължимост
на такса за водоползване отсъства – същата е годишна
и дължима от 01.04. на следващата година спрямо годината, за която се дължи : чл.
15 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване /отм. 01.01.2017г./ - Таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година ; чл. 21 ал.1 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване /действаща/ - Таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година. Посредством ССч.Е
се изясни за кои годишни периоди е налице погасяване на задължения от страна на
ВиК ЕООД във вр. с Разрешително
за водоползване № 300479 от 30.07.2004г. По отношение
процесните периоди от АУПДВ задължения не са погасени
изцяло или частично, вкл. не се установи внасянето им текущо на вноски по см.
на чл.15 ал.2, респект. чл.21 ал.2 от тарифите /отм. и действаща/.
3.1. Възраженията в жалбата не са
основателни : Оспореният АУПДВ съдържа фактически и правни основания и не
противоречи на ЗВ, съответно – на двете приложими тарифи съобразно отчетните
периоди, за които дължимата такса не е заплатена. Съдържанието на
административната преписка потвърждава спазване на изискванията за
осъществяване на проверка/контрол, документиране на установените факти и
обстоятелства и запознаване на проверения субект с резултатите от
документалната проверка. Тоест, съществени нарушения на процесуални правила в
регламентираното производство по издаване на АУПДВ – не са допуснати, вкл. не е
ограничено или отречено правото на защита на адресата на административния акт.
Дружеството е уведомено за констатациите в двата КП, като в поканата за
доброволно изпълнение са отразени периодите и размера на задълженията за всеки
период поотделно, вкл. с формиращите стойността данни – водно количество /в
случая изцяло по декларираната информация, изходяща от ВиК
ЕООД/ и прилагане на съответен единичен размер от приложимите тарифи за всеки
от годишните периоди. Осигурено е било гарантираното право на участие в
административното производство. Времевият обхват на акта е идентичен в
обстоятелствената и диспозитивната част – в
обстоятелствената е по години и във вр .с
констатациите на съответния КП /цитирани по-горе/, а в диспозитивната
е посочен от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. Отсъства неяснота във волеизявлението
на органа, който извод не е разколебан с допуснатата техническа неточност в
един абзац от обстоятелствената част на АУПДВ. Обратно на поддържаната липса на
правни основания за всеки от годишните периоди – в АУПДВ са отразени двата КП,
в които са отразени правните основания, приложими за периодите от 2014г. до
2016г. вкл. и за 2017г. Отделно от това, в АУПДВ са отразени правни основания,
цитирани по-горе и в текст. Неотразеното място на водоползване
по разрешителното не е съществен пропуск, обосноваващ незаконосъобразност на
акта. Необходимо и достатъчно е позоваването на конкретно разрешително, вид на
водните количества, целта на водовземането, двата КП,
поканата и уведомлението за започване на административното производство. Според
събраните по делото доказателства, за конкретното разрешително № 300479
30.07.2004г. – не бе доказано твърдението за наличен работещ водомер, който е пломбиран
според условията на разрешителното. От значение за определяне основата на
дължимата такса е декларираната от страна на ВиК ЕООД
информация за иззети годишни водни количества, което обстоятелство съответства
на приложимите норми от двете тарифи за размерът
на ползвания годишен воден обем - куб. м. /до 2017г./ и размерът на отнетия
годишен воден обем /за
2017г./. Размерът на лихвите бе потвърден посредством ССч.Е,
с ползване на лихвен калкулатор на НАП при посочената установена начална дата
до дата на издаване на оспорения АУПДВ. Позоваването на отнет обем съответства
на чл.194 ал.2 ЗВ, тъй като /изм. – ДВ, бр. 58 от 2015г./ – „Таксата
по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" се определя на базата на
отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление,
определени в наредбата
по чл. 117а”
- Наредба за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016г.,
обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016г., в сила от
27.12.2016г., според чл.1 ал.2 от която : Нормите за водопотребление
по ал. 1 се прилагат при: 2. изчисляване на годишните такси за водовземане по реда и начина, определени в Тарифата по чл. 194, ал.
6 от Закона за водите. Според неоспорената ССч.Е
не е доказано твърдението в жалбата за заплатени частично или изцяло
задълженията по АУПДВ. Неотносими пряко към спора са
твърденията за неизпълнение от страна на ответникът на задълженията по §3 ал.2
/ДР, ПЗР/ от Тарифата в редакцията й за всеки от периодите в АУПДВ.
Действително, в диспозитивната част на оспорения акт,
адресът на дружеството е допълнен с „р-н Родопи”, но това не води до неправилно
определен адресат, тъй като дружеството е идентифицирано с наименование и ЕИК –
идентични в двете части на АУПДВ, както и с идентичен административен адрес.
Освен това, в хипотеза на допусната ОФГ, същата е отстранима
по реда на чл.62 АПК.
3.2. Според чл. 195б ал.1 и ал. 2 ЗВ,
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1/ извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2/ платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3/ покана към лицето за доброволно изпълнение; 4/
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
АУПДВ е издаден в предвидената писмена
форма, при наличие на фактически и правни основания и въз основа на писмени
документи, съгласно чл.195б ал.2 ЗВ. За откриване на процедурата по издаване на
административния акт, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-432/19.06.2019г. издадена от Директор на БДИБР /л.41 и
сл./, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълни задължението
си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. С отделно уведомление
по чл.26 АПК, ВиК ЕООД е уведомено за започване на
производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден в съответствие със
специалното изискване на чл.195б ал.2 ЗВ - налице са два констативни протокола
от извършен контрол за изпълнение на задължението /т.4 от цитираната
разпоредба/, както и покана към лицето за доброволно изпълнение /т.3 от
разпоредбата/, вкл. е изпратено изрично уведомление за започване на
производството по издаване на АУПДВ.
Проверката е документална и данните,
възприети от контролния орган – са изходящи от жалбоподателя. Декларираната
информация е възприета идентично – размерът на иззетите водни количества са
отразени както в КП, така и в АУПДВ /техническата грешка, изразяваща се в
посочен един път в обстоятелствената част – период 01.01.2012г., вместо
01.01.2014г., не променя резултатът – размер на дължимата такса за този годишен
период, тъй като при прилагането на формулата за изчисление размер на таксата е
възприето количество – декларираното от жалбоподателя за 2014г., а не за 2012г./.
Поправка на ОФГ в случая не би довела до промяната на фактическите и/или правните
изводи на издателя на акта, тъй като очевидната фактическа грешка се определя като
техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички
останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал
действителна воля. В разглеждания случай данните от преписката съответстват на
фактическите основания за прилагане редът за отстраняване на допусната очевидна
техническа грешка. Решението за поправяне подлежи на обжалване по предвидения в
АПК ред. Съобразно чл.62 ал.2 АПК – решението за поправяне няма самостоятелно
правно значение, а заедно с първоначалния /поправения/ административен акт
представляват едно цяло .
Размерът на таксите е определен въз
основа на декларираната информация от титуляра на
разрешителното – изрично отразено в АУПДВ, л.35, трети абзац. Същият е
определен по отчетни периоди, които са годишни. Основанието за дължимостта на процесната такса
за водовземане на подземни води е регламентирано със
ЗВ, като в чл.194 ал.6 ЗВ е предвидено конкретния размер на дължимата такса да
се определя съгласно подзаконов нормативен акт. Размерът на установените
задължения е определен в резултат на правилно изчисление – цитирани бяха в
текст приложените правни основания, посочени в АУПДВ за периодите от 2014г. до
2016г. вкл., и отделно за 2017г. Размерът на лихвите е съответен на посочения в
АУПДВ период до дата на издаване на акта – таксата е годишна /чл. 21 ал.1 от
Тарифата : Таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на
следващата година.; съответно – чл.15 ал.1 от Тарифата в редакция за отчетни
периоди – 2014г., 2015г. и 2016г./. На основание чл.175 ал.1 ДОПК - за
неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл
правилно е определена и лихва за забава. Оспорващото дружество не твърди и не
представи доказателства да е извършвало доброволни плащания за погасяване на
публичните задължения – предмет на оспорения АУПДВ, поради което
законосъобразно е определен и размерът на дължимата се прилежаща лихва за
забава.
В случая е извършена документална
проверка на представени от ВиК ЕООД декларации /вкл.
справки, списъци/, описани в двата КП. Декларациите са изходящи от дружеството,
поради което представените данни обективно са възприети при изчисленията за
дължимите такси. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от
същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. С препратка от §2 ДР ДОПК е приложима разпоредбата
на чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни да съдействат за установяване на
истината. Констативните протоколи са съставени от длъжностно лице при
изпълнение на служебните му задължения, поради което имат качеството на
официален документ и отразените в тях факти и обстоятелства се считат за
доказани, освен ако не бъдат опровергани по установения съдебен ред.
Жалбоподателят не заяви оспорването им, нито представи доказателства, който да
поставят под съмнение истинността на установените от контролните органи факти –
идентични с изходящи от оспорващото дружество. Отсъстват противопоставими
доказателства, опровергаващи констатациите в АУПДВ и респект. – размерът на
таксите за всеки годишен отчетен период.
Оспореният АУПДВ е издаден в писмена
форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. Противно на твърдяното
от жалбоподателя, същият е обоснован – приложените норми произтичат от
фактическата установеност. Отразен е механизмът, по който е определена таксата
и правното основание за нейната дължимост.
Декларациите на ВиК ЕООД са основани на разпоредбата
на чл.194б ал.1 ЗВ - „Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите
дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа
данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят
таксите.;”. В тази вр.,
съгласно чл.48 ал.1 т.6 ЗВ /в действаща редакция за
периодите от АУПДВ/ : водоползвателите – титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води, за отвежданите
и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически
подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според
изрично посочените в разрешителното условия.
В изпълнение на посоченото задължение са представени данните за иззети водни
количества за 4-те години по АУПДВ /добито водно количество/, но без да са
представени други документи за действащ на обекта по разрешителното
сертифициран водомер. В случая е взето предвид декларираното от титуляра водно количество – ползвано /добито/ през
съответния годишен период, поради което няма фактическо основание за прилагане
на различни правни основания, от посочените в АУПДВ - Тарифа за таксите
за правото на водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн.
ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. – в сила от 01.01.2012г.
/отм. с ПМС № 383/29.12.2016г. – действаща и относима
към годишните периоди в обхвата на оспорения акт от 2014г. до 2016г. вкл. - чл. 3 ал.1 : Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата.; чл. 8 ал.1 - Таксата за
водовземане от подземни, включително минерални води,
и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане
от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната
формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е
- единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10
- лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания
годишен воден обем - куб. м.; съответно
- Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от
01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за
годишен период 2017г. - чл. 3 ал.1 - Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и
съответните норми за водопотребление съгласно
наредбата по чл. 117а ЗВ.,
вкл. за 2017г. е приложена формулата по чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е
– единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 –
в лв./куб. м; W – размерът на отнетия
годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на
разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м. В допълнение се
отбелязва промяна в наименованието – според §
120 т. 1 ПЗР ЗИД ЗВ /изм. бр. 29, 30 и 36 от 2006г. - думите "водоползване", "водоползването"
и "водоползванията" се заменят съответно с
"водовземане", "водовземането"
и "водовземанията"; респект. правилно в
АУПДВ е посочено, че са установени дължими такси за водовземане
по конкретното разрешително / § 1 т.7 ДР ЗВ - "водовземането"
обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти; § 1
т.80, "водоползване" са водните услуги
заедно с всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на
водни обекти и земеползване,…”/.
Съобрази се, че след връчване на
поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателят е могъл да оспори отразените
данни за отнети водни обеми, които са „на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество,…” /л.41/ и
дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Това не
е направено, като възприетите от органа данни за ползвани водни количества са
идентични с посочените от дружеството стойности в декларациите /описани по-горе
по лист, на който се намират/, при което този подход е по-благоприятен за
жалбоподателя, тъй като за всички от отчетните периоди – декларираните данни са
по-малко от разрешения годишен воден обем. Освен
посоченото, няма данни за повреда на действащо сертифицирано измервателно
устройство и неправилно приложено правно основание няма последица незаконосъобразност
на акта, когато са установени фактическите основания за прилагане на останалите
отразени в АУПДВ правни норми. Тоест, дори чл.6 ал.2 от Тарифата, действала до
2017г. да не е коректно посочено правно основание, са налице останалите. Констатациите
за незаплатени дължимите такси по разрешителното имат самостоятелни
неблагоприятни последици, като възможността за отнемане на издадено разрешително
за водоползване поради неплащане на такса за ползване
на воден обект е неотносима към преценката за законосъобразността
на оспорения АУПДВ.
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Ответникът не е
заявил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на "Водоснабдяване
и канализация" ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, против Акт за установяване
на публично държавно вземане № 145 от 23.07.2019г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :