Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ф.С., 27.06.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Ф.С. – ІІI гр. с., в публично съдебно заседание
на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
Районен
съдия: Елена Калпачка
при секретаря С.К.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1976 по описа на
съда за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 142 от ГПК и искане на
осн. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищците З.Б.К.,
С.Х.С. и Г.В.И., чрез адв. М., твърдят, че са признати за съсобственици, заедно
с ответника Ф.Б.Б., от съда, в производство по делба на недвижим имот, на имот,
представляващ ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
00702.524.62, по КК и КР на гр. Ф.С., с адрес на имота гр. Ф.С., ул. „К.“ № 35,
с площ от 477 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване, до 10 м, номер по предходен план –
*********, при съседи: 00702.524.65, 00702.524.64, 00702.524.60, 00702.524.259,
00702.524.61, ведно със самостоятелен обект с идентификатор 00702.524.62.1.2, с
площ от 83,20 кв.м, с предназначение жилище, апартамент, и ½ от
самостоятелен обект с идентификатор 00702.524.62.1.1, с предназначение склад, с
площ 83,08 кв.м. Твърдят, че след постановяване на решението по гр.дело 175/2003
г., е починала съделителката Филка Симеонова Сярова, като С.С. и Г.И. са нейни
законни наследници. Твърдят също, че от така описаните имоти ищцата З.К.
притежава 6/20 идеални части (18/60), а по 1/60 идеална част притежават ищците С.С.
и Г.И.. След постановяване на решението по допускане на делба на така описания
имот ответникът се сдобил с нотариален акт за собственост на целия имот, с
което накърнил правата им на собственост. Ищците оспорват да е изтекъл в полза
на ответника давностен срок, в който да е имало несмущавано владение на имота,
най-малко с оглед постановеното по време на периода решение по допускане на
делба. Молят да бъде установено със сила на пресъдено нещо спрямо ответника, че
са собственици на описания имот, при посочените квоти, както и да бъде отменен
посочения нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по
покупка, наследство и давностно владение от 31.08.2015 г., с който ответникът
се легитимира като единствен собственик на имота.
Ответникът Ф.Б.Б.
не оспорва допустимостта на иска, счита същият неоснователен. Оспорва правата
на ищците, като твърди, че е придобила по давност процесния имот, като го е
владяла от 1993 г. до датата на
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съставен 2015 г.
Твърди, че намерението си за своене на имота е демонстрирала ясно спрямо
съсобствениците си, считано от посочената дата, като е владяла имота, правила е
подобрения в него, заплащала е данъци и
консумативи за него и е манифестирала пред близки и познати, че е единствен
собственик. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните,
а и с представените писмени доказателства се установява, че със съдебно Решение
№ 94 от 09.05.2005 г., постановено по гр.дело № 175/2003 г. по описа на РС Ф.С.,
влязло в сила на 08.06.2005 г. (като за датата на влизане в сила не решението е
направена и служебна справка от съда в архива на АРС) е допуснат до делба
недвижим имот ½ идеална част от дворно място, цялото застроено и
незастроено, с площ 477 кв.м., ведно с първи жилищен етаж от застроената в
същото дворно място двуетажна масивна сграда с площ 91.88 кв.м., ½ ид.ч.
от приземния /избения/ етаж на същата сграда както и ½ ид.ч. от
построената в дворното място едноетажна стопанска сграда с площ 16,44 кв.м. и
подобренията в двора, представляващи парцел IX – 4438 в кв. 291 по плана на гр. Ф.С., одобрен със
Заповед № А-735/24.08.1994 г. на Кмета на Община Ф.С., по силата на нот.акт №
224, т.ІІ, дело 430/1968 г. на АРС. За съсобственици на имота са признати Ф.Б.Б.
/Златка Б. Боянова/ ЕГН ********** с квота 6/20 ид.части, З.Б. Д. /Надежда Б. Д.
и З.Б.К./ ЕГН **********, с квота в съсобствеността 6/20 ид.части, Атанаска Б.К.
/Атанаска Б. Хаджиева – Хатидже Б. Мехмед/ ЕГН **********, с квота 6/20
ид.части, Филка Симеонова Сярова /Агушева/ ЕГН **********, с квота 1/20
ид.-части и Росица Симеонова Агушева, с ЕГН **********, при квота 1/20 ид.части.
Това решение е влязло в сила е задължително за страните и съда. Представен е и
нотариалния акт, цитиран в решението - нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 224, т.ІІ, дело 430/1968 г. на АРС, както и данъчна оценка на
имота и актуални скици, от които е видно, че посочения в решението имот е
идентичен с описания в исковата молба, индивидуализиран по влезлите в сила КК и
КР на гр. Ф.С..
От представеното
съдебното решение е видно, че представеното и по настоящото дело удостоверение
за наследници на Б. Ю. М., купувач по нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 224, т.ІІ, дело 430/1968 г. на АРС, чиито правоприемници са
били страни в делбата, както и удостоверението за наследници на Фанка Б.К., са
били взети предвид при постановяването му, тъй като М. и К. са починали преди
постановяването му. Както бе посочено по-горе, съдът не може да пререшава
въпроса за собствеността на имота към датата на влизане на съдебното решение в
сила, с което е допусната делба, следователно са решени спорните въпроси
относно това кои лица са били собственици на имота и при какви квоти.
В съдебно Решение № 94 от
09.05.2005 г., постановено по гр.дело № 175/2003 г. по описа на РС Ф.С. е
прието за установено, че З.Б. Д., Надежда Б. Д. и З.Б.К. с ЕГН **********, са
имена на едно и също лице. По делото е представена и декларация на ищеца З.Б.К.,
че тези имена са нейни, това не е оспорено, поради което и съдът приема, че З.Б.К.
и З.Б. Д., както е посочено в съдебното решение, са имена на ищеца. Съгласно
постановеното съдебно решение З.Б. Д. /Надежда Б. Д. и З.Б.К./ ЕГН **********, притежава
квота от съсобствеността 6/20 ид.части.
След постановяване на решението
е починала страна в производството по делбеното дело – Филка Симеонова Сярова,
видно от представеното по делото заверено копие на удостоверение за наследници.
Нейни законни правоприемници са Симеон Неделчев Сяров, неин съпруг, както и
двама и сина, ищци в производството - С.Х.С. и Г.В.И.. Те, като правоприемници
на Филка Симеонова Сярова, притежаваща 1/20 идеална част от процесния имот, са
придобили нейната част от собствеността, при равни права, на осн. чл. 5 от ЗН, съгласно
който децата на починалия наследяват при равни части и чл. 9 от ЗН, указващ, че
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Или ищците С.Х.С. и Г.В.И.
са наследили по 1/60 идеална част от процесния имот.
От представения
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по покупка,
наследство и давностно владение № 197, том 6, рег. № 5753, дело № 1130 от
31.08.2015 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, вписана в регистъра на
НК под № 234, с район на действие РС Ф.С., ответникът Ф.Б.Б. е призната за
собственик на основание покупка, наследство и давностно владение на следните
недвижими имоти: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
00702.524.62, по КК и КР на гр. Ф.С., с адрес на имота гр. Ф.С., ул. „К.“ № 35,
с площ от 477 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване, до 10 м, номер по предходен план –
*********, при граници: имоти №№ 00702.524.65, 00702.524.64, 00702.524.63, 00702.524.60, 00702.524.259, 00702.524.61,
ведно със самостоятелен обект с идентификатор 00702.524.62.1.2, по КК и КР на
гр. Ф.С., който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 00702.524.62, предназначение на самостоятелния обект жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 83,20 кв.м, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта 00702.524.62.1.1, над обекта 00702.524.62.1.3,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, както и ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор
00702.524.62.1.1, по КК и КР на гр. Ф.С., който се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.524.62, предназначение на
самостоятелния обект – за склад, брой нива на обекта 1, с площ от 83,08 кв.м,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма,
над обекта 00702.524.62.1.2, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж.
От представената служебна
бележка на ВиК ЕООД Пловдив е видно, че на адреса на имота е открита партида за
вода на името на ответника Ф.Б.Б.. От представените квитанции за платен данък
земя и сгради и такса смет е видно, че до влизане на съдебното решение по
допускане на делба ответникът е заплаща данък сгради и такса смет, включително
и на името на част от съсобствениците. Това е така и след 02.04.2012 г. до 2015
г. От представените дубликати на приходни квитанции и документи за платени данъци за периода от
2009 г. до 2015 г. е видно,че задълженията за заплащане на данък земя и сгради
и такса битови отпадъци на името на ищеца З.К. са погасени.
Ищецът З.К. заяви, по
реда на чл. 176 от ГПК, че въпреки, че работи в Гърция, се връща всяка година и
посещава имота.
Ищците С. и И. не се
явиха в съдебно заседание за да отговорят на въпроса къде е живяла майка им Ф.С..
Съгласно чл. 176 от ГПК съдът може, но не е длъжен, да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала
да отговори без основателна причина, съобразно всички събрани по делото
доказателства. Тъй като по делото не се твърди Ф.С., наследодател на ищците С.
и И. да е живяла в имота, с оглед и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че Ф.С. не е живяла в процесния имот за периода от
1993 г. до момента.
Основния спор между
страните е дали ответникът е придобила собствеността върху имота, допуснат до
делба със съдебното решение от 2005 г. За установяване на твърденията на
страните бяха разпитани свидетели. Свидетелят на ищците Л.Б., чиито показания
съдът прие изцяло истинни и незаинтересовани от изхода на делото, заяви, че
познава ищеца К., с която са работили заедно и знае, че има имот в гр. А., ул. К.,
от майка и, където още държи свои вещи, като последно миналата година са ходили
двете в приземния етаж. Заяви, че знае, че на жилищния етаж живее сестрата на
ищеца, както и, че не знае ищцата да има ключ от жилищния етаж. Свидетеля Д.,
дъщеря на ищеца К., чиито показания съдът обсъди, като взе предвид възможната и
заинтересованост от изхода на спора, като дъщеря на страната, но прие истинни,
като непротиворечиви на представените по делото писмени доказателства и
показанията на останалите свидетели, заяви, че майка и още има багаж в имота,
където е живяла за кратко, преди да замине за Гърция, 2002 г.. Заяви, че ключа
на майка и от входната врата на имота и от приземието е у нея, като тя ходи да
проветрява и да почиства, като няма ключ за жилището, където живее леля и Ф.. Заяви
също, че майка и е боядисвала и сменяла врати в приземния етаж в имота, както
и, че не и е известно леля и да не е допускала майка и и братовчедите и да
посещават имота, а на нея никога не и е забранявала това.
Свидетелите на ответника,
чиито показания съдът също кредитира като незаинтересовани и истинни, заявиха,
че са виждали само Ф. да живее в имота, след смъртта на майка и, тя стопанисва
имота, само тя се грижи за него, тя е правила ремонти. Не знаят да има други
наследници на имота и не знаят ответника да е казвала на сестрите си да не
ходят в него и да не ги допуска там. Заявиха, че не са виждали други хора да
живеят в имота.
Ответникът се легитимира
с акт за собственост – нотариален акт за признаването и за собственик на имота
по силата на покупка, наследство и давностно владение. Ищците оспорват
верността на извода на нотариуса, издал акта, с твърдението, че не са били
налице предпоставките за издаването му, тъй като ответника не е владяла
безспорно имота за изискуемия срок, най-малко поради това, че е налице съдебно
решение, с което се признават страните като съсобственици на имота. За да
докажат твърдението си ищците се позовават на съдебното решение и свидетелските
показания на разпитаните свидетели. Действително свидетелите на ответника
установиха, че в имота е живяла със семейството си само ответника Ф.Б., от
смъртта на майка и, като единствено тя се е грижила за поддръжката на имота.
Този факт се подкрепя и от представените писмени доказателства за откриване на
партида на името на ответника и заплащане на консумативи за имота. Следва да
бъде отбелязано, че ответника посочва период на владеене на имота от 1993
година. Периода до 2005 г. в настоящото производство не може да бъде зачитан,
тъй като на 08.06.2005 г. е влязло в сила решение, с което ищците са признати
за съсобственици на имота, или възражението за придобиването му по давност до
този момент е преклудирано, а и по силата на чл. 84 от ЗС, във вр. с чл. 116 и
чл. 117 от ЗЗД, давността е била прекъсната с предявяване на иска, като след
постановяване на съдебното решение започва да тече нов давностен срок, при
наличие на предпоставките на чл. 79 ЗС.
Решението по първа фаза
на съдебна делба е влязло в сила на 08.06.2005 г., като от този момент
ответникът твърди, че е продължила да владее имота за себе си, като е
извършвала подобрения, без да се съобразява с правата на съсобствениците си,
поради което е придобила правата на собственост върху целия имот, за което се е
снабдила и с нотариалния акт от 31.08.2015 г.. Като съсобственик на имота, по
силата на наследствено правоприемство, за което има влязло в сила съдебно
решение, ответникът има право да ползва целия имот, като е владелец на
собствените си идеални части и държател на идеалните части на останалите
наследници. Няма пречка ответникът да превърне с едностранни
действия държането на чуждите идеални части във владение, но следва да докаже,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите наследници
намерението да владее техните идеални части за себе си, тъй като при
наследяване не действа презумпцията на чл. 69 от ЗС. При наследяването,
като общо правоприемство, наследникът продължава владението на своя
наследодател, но само в рамките на наследствената си част, като в този случай
трябва да се докаже преобръщане на владението, а именно, че упражняващият
фактическата власт сънаследник престава да държи идеалните части за другите
сънаследници и започва да ги държи за себе си с намерението да ги придобие по
давност. Действително, при извършване на подобрения, без да се съобразява
съсобственика с правата на останалите съсобственици, може да се предположи, че
владее имота за себе си, но това не е достатъчно да бъде прието, че е променено
отношението му към имота и, че ответникът е превърнал държането на чуждите
идеални части на сънаследниците си във владение. Не се доказа и кога са
извършвани подобренията – преди или след постановяване на съдебното решение,
поради което и съдът не приема, че ответника е демонстрирала, с оглед правените
подобрения, че счита имота единствено за свой. Не се доказаха други действия, с
които ответникът да е обективирал явно, категорично и несъмнено спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Свидетелските
показания на доведените от ищеца К. свидетели установиха, че тя никога не е
преставала да посещава имота, включително след постановяване на съдебното
решение, като държи багаж в част от помещенията в къщата, вършила е подобрения,
никой не се е противопоставял нито на нея, нито на дъщеря и да посещава имота и
да държи вещи в него. Не се спори, че в жилището живее само ответника, но това
не е достатъчно условие да придобие правото на собственост върху него. Това, че
останалите наследници не живеят трайно в имота, не означава, че губят правото
си да наследят собствеността, тъй като не се доказа по никакъв начин спрямо
тях да е обективирано намерението на
ответника да придобие наследствената им част от собствеността в имота. Имота
периодично е посещаван от ищцата З.К. и дъщеря и. Не се установи по някакъв
начин ответника Б. да е препятствала достъпа на ищците до имота, да им е
показвала по какъвто и да е начин, че считат имота само за свой, по някакъв
начин да е довела до знанието на ищците, че вече не държи имота за тях, а го
свои единствено за себе си. С оглед постановената тълкувателна практика на ВКС,
за да започне да тече в полза на съсобственика придобивна давност върху имота,
то следва той недвусмислено да обективира, с явни действия, че отрича правата
на съсобственика си, тоест, че явно е завладял имота и го държи само за себе си,
такива действия на ответника в производството не бяха доказани. Ето защо съдът
счита, че ищците установиха в процеса, че не са били налице предпоставките на
закона за придобиване на правото на собственост от ответника след постановяване
на съдебното решение по допускане на делба, с което се установява, че върху
имота е налице съсобственост, придобита по силата на наследствено
правоприемство, до издаване на оспорения нотариален акт. Поради това и ищците
не са загубили правото си на собственост, тъй като ответникът не придобил
правата им в съсобствеността, независимо, че нито живеят в него, нито постоянно
го посещават. Ето защо следва искът да бъде уважен.
Поради признаване, че с
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по покупка,
наследство и давностно владение № 197, том 6, рег. № 5753, дело № 1130 от 31.08.2015
г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, вписана в регистъра на НК под №
234, с район на действие РС Ф.С., с който ответникът Ф.Б.Б. е призната за
собственик на процесния имот, се засягат права на ищците, същият следва да бъде
отменен, но само по отношение на техните права, или до размера на правата им в
съсобствеността. Като последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и искането
по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ищцата К. е собственик на 6/20 идеални части от
процесния имот, ищците С. и И. по 1/60 идеални части, общо ищците са
собственици на 1/3 идеална част от имота (6/20+2/60 = 18/60+2/60 = 20/60 = 1/3), до която идеална част
следва да бъде отменен нотариалния акт, с който ответникът е призната за
единствен собственик на процесния имот.
На основание чл. 78 ал. 1
от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищците
разноски в производството, доколкото са направени и доказани такива. Дължимата
държавна такса е определена от съда в размер на 199,50 лв., като останалата
внесена по делото е възстановена на ищците. Не е представено доказателство за
реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което и
такова не следва да бъде присъждано, с оглед задължителната тълкувателна
практика на ВКС.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ф.Б.Б., ЕГН **********,***, че
ищецът З.Б.К., с ЕГН: **********,***,
е собственик на 6/20 идеални части, а ищецът С.Х.С., ЕГН **********,***, и ищецът Г.В.И., ЕГН **********,***, са собственици на по 1/60 идеална част
всеки, от ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
00702.524.62, по КК и КР на гр. Ф.С., с адрес на имота гр. Ф.С., ул. „К.“ № 35,
с площ от 477 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване, до 10 м, номер по предходен план –
*********, при граници: имоти №№ 00702.524.65, 00702.524.64, 00702.524.63, 00702.524.60, 00702.524.259, 00702.524.61; от
самостоятелен обект с идентификатор 00702.524.62.1.2, по КК и КР на гр. Ф.С.,
който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
00702.524.62, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой
нива на обекта 1, с площ от 83,20 кв.м, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж няма, под обекта 00702.524.62.1.1, над обекта
00702.524.62.1.3; както и от ½ идеална част от самостоятелен обект с
идентификатор 00702.524.62.1.1, по КК и КР на гр. Ф.С., който се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.524.62,
предназначение на самостоятелния обект – за склад, брой нива на обекта 1, с
площ от 83,08 кв.м, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
няма, под обекта няма, над обекта 00702.524.62.1.2.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по покупка, наследство и давностно
владение № 197, том 6, рег. № 5753, дело № 1130 от 31.08.2015 г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова, вписана в регистъра на НК под № 234, с район на действие
РС Ф.С., с който ответникът Ф.Б.Б. е призната за собственик на основание
покупка, наследство и давностно владение на: ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор № 00702.524.62, по КК и КР на гр. Ф.С., с адрес на имота
гр. Ф.С., ул. „К.“ № 35, с площ от 477 кв.м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, до 10
м, номер по предходен план – *********, при граници: имоти №№ 00702.524.65,
00702.524.64, 00702.524.63,
00702.524.60, 00702.524.259, 00702.524.61, ведно със самостоятелен обект
с идентификатор 00702.524.62.1.2, по КК и КР на гр. Ф.С., който се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.524.62,
предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта
1, с площ от 83,20 кв.м, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
няма, под обекта 00702.524.62.1.1, над обекта 00702.524.62.1.3, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
както и ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор
00702.524.62.1.1, по КК и КР на гр. Ф.С., който се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 00702.524.62, предназначение на
самостоятелния обект – за склад, брой нива на обекта 1, с площ от 83,08 кв.м,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма,
над обекта 00702.524.62.1.2, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, до размер на 1/3 идеална част от правото
на собственост върху описания имот.
ОСЪЖДА
Ф.Б.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на З.Б.К., с ЕГН: **********,***,
С.Х.С., ЕГН **********,***, и Г.В.И., ЕГН **********,***, сумата от 199,50
лв. (сто деветдесет и девет лева и петдесет стотинки) направени в
производството разноски, съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: