Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15126 по описа за 2013 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х.М.З.,
Б.М.З., З.М.З., Ю.С.С., С.Ю.С. и А.А.П., с която са предявени срещу З.Б.И. АД
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от по 200000 лв. за
всеки от ищците, представляваща част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 18.09.2013
г., вследствие на което на 18.09.2013 г. е починал М.З.М. – баща на първите три
ищци, фактически съжител на четвъртата ищца и отглеждащ останалите двама ищци.
Претендират законната лихва от 18.09.2013 г. до окончателното изплащане и направените
по делото разноски.
Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се
на 18.09.2013 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, е починал пешеходецът М.З.М., който е биологичен
баща на Х.М.З., Б.М.З. и З.М.З., във
фактическо съжителство с Ю.С.С. и фактически баща на С.Ю.С. и А.А.П.. От
загубата на своя близък са понесли неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
да е налице деликт, както и валидно застрахователно правоотношения за процесния
автомобил. Оспорва материалната легитимация на ищците. Позовава се на
съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП от 18.09.2013 г. –
л.13, Скица и албум – л.77-79 и л.122, Протокол за оглед на местопроизшествие –
л.119-121) и двете авто-технически експертизи, че на 18.09.2013 г. около 20:00
ч. в тъмната част на денонощието по пътя гр.Добрич – гр.Генерал Тошево, в
посока гр.Генерал Тошево, в с.********, се е движел лек автомобил „Рено Шамад“,
с рег. № ********, управляван от Д.С.С. със скорост около 55 км/ч., с включени
къси светлини на фаровете в своята дясна пътна лента, като платното за движение
е било двупосочно. Пътят е бил сух, асфалтов, в много добро състояние, без
локално осветление. На около 6 метра преди табелата за край на населеното място
и на около 1 метър вляво от десния край на платното за движение е настъпил удар
между предна средна част в зоната на регистрационната табела на автомобила и движещия
се по платното за движение в неустановена посока пешеходец М.З.М., който е бил
качен на капака на автомобила, достигнал е с главата си предното стъкло и го е
счупил, а след удара е бил отхвърлен напред и вдясно от автомобила. Пешеходецът
е починал на място, в следствие на удара с автомобил (установява се с категоричност
от медицИ.ката експертиза). Спорен между страните е механизмът на
произшествието и по-специално поведението на пострадалия при настъпване на
удара. За преценка извършил ли е водачът на автомобила противоправно деяние,
съдът следва да прецени дали ударът е бил предотвратим за него и при какви
условия ударът е бил предотвратим. Ако се достигне до извод, че при спазване на
законоустановените правила за движение от страна на водача на автомобила,
ударът е бил непредотвратим, то произшествието представлява случайно събитие,
последиците от което не могат да се вменят във вина на водача, съответно – да
се ангажира отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност. Ако
обаче се установи нарушение на правилата за движение и изводът е, че при правомерно
поведение от страна на водача ударът е бил предотвратим, следва делинквентът –
съответно – застрахователят му да отговарят за причинените вредоносни
последици.
Установява
се от писмените доказателства от досъдебното производство и приетата по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, че към момента на настъпване на смъртта, пешеходецът е бил в тежка степен на алкохолно опиване – с 2,94
промила алкохол в кръвта. При тежката степен на алкохолно опиване са налице
тежки нарушения в мисловната дейност, нарушено равновесие и координация на
движенията, промени в съобразителността, ориентацията, вниманието, силно
забавени реакции, намалена зрителна острота и периферно зрение, промени в
акомодацията, афекти, понякога сънливост и др.
От разпита
на водача на автомобила Д.С.С., се установява, че се е движел с включени къси
светлини, тъй като е бил в населено място и при настъпване на произшествието
пешеходецът е прибягал отляво на дясно пред автомобила. Свидетелят сочи, че го
е видял в последния момент, вече пред автомобила, и е настъпил удар в предната
половина на лява броня на автомобила. Пешеходецът е бил качен на капака на
автомобила, предното стъкло се е спукало, автомобилът е спрял и пешеходецът е
паднал пред него.
За
изясняване на механизма на произшествието и извършване на преценка дали ударът
е бил предотвратим са приети единична и повторна тройна авто-технически
експертизи. Изводите на вещите лица автоинжинери и данните от медицинската
експертиза съвпадат по въпроса, че пострадалият е бил ударен отзад – докато е
бил с гръб към автомобила. Спорен е въпросът какво е било движението на
пешеходеца – дали е пресичал отляво на дясно или от дясно на ляво или не е
пресичал, а се е движил по платното за движение в посока попътна на посоката на
автомобила – с гръб към него. В зависимост от движението на пешеходеца са
различни изводите относно това предотвратимо ли е произшествието. Единичната
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. А.А. приема, че
независимо какво е било движението на пешеходеца – пресичане, движение по
пътното платно или статично, ударът е бил предотвратим за водача на автомобила.
Вещото лице приема, че показанията на водача са недостоверни и по никакъв начин
в експертизата си не обсъжда факта, че пешеходецът е бил в тежка степен на
алкохолно опиване – с концентрация на алкохол в кръвта над 2.9 промила. С оглед
заключението на медицинската експертиза, че при тежка степен на алкохолно
опиване са налице тежки нарушения в мисловната дейност, координацията и
равновесието, съдът приема, че това неминуемо оказва влияние върху поведението
и движението на пешеходеца. Поради това не може да се пренебрегнат показанията
на водача относно рязкото появяване на пешеходеца пред автомобила, още повече
че тези показания кореспондират с последиците от тежката степен на алкохолно
опиване – загуба на координация и равновесие. Поради това съдът не кредитира
първоначалната авто-техническа експертиза и приема, че следва да опре
фактическите си изводи на тройната експертиза, която съобразява факта на
тежкостепенно алкохолно опиване на пешеходеца. От тройната експертиза се
установява, че с оглед различните варианти на движение на пешеходеца, изводът
за предотвратимостта на удара е различен. Ударът е предотвратим за водача
единствено при движение на пешеходеца по права линия по пътното платно по
посоката за движение на автомобила – в този случай при своевременна реакция от
страна на водача, ударът не би настъпил. Ако обаче пешеходецът не се е движел
по платното за движение, а е пресичал от дясно наляво или от ляво надясно с
прибягване, ударът не е предотвратим при движение с разрешената скорост от 50
км/ч. В тези два случай ударът е можело да се предотврати при движение на
автомобила със скорост от около 20-30 км/ч. При съобразяване на доказателствата
в делото вещите лица отчитат и свидетелските показания на водача, като изказват
обосновано предположение, че е вероятно пешеходецът да се е движил в дясната
част на платното за движение на автомобила, попътно на него и в последния
момент – 1-2 секунди преди удара, да е залитнал наляво (поради невъзможността
да контролира движенията си, тъй като е тежко алкохолно повлиян), което
залитане вероятно е възприето от водача на автомобила като рязко пресичане на
пътното платно (виж отговор на задача 1 – л.292 долу и л.293 горе). Съдът
напълно споделя тези разсъждения на вещите лица и намира, че преценени в
съвкупност – гласните доказателства и експертизите, водят именно до този извод
за механизма на произшествието – че пешеходецът се е движил в близост до банкета,
попътно на лекия автомобил и при приближаване на автомобила е залитнал и
автомобилът го е ударил. При такова рязко излизане на платното за движение от
страна на пешеходеца, ударът е бил непредотвратим при допустимата скорост на
движение – 50 км/ч, бил е предотвратим при скорост от около 20 км/ч. Съдът
обаче приема, че пътната обстановка, интензивността на трафика, атмосферните
условия и другите обективни фактори не са изисквали движение с тази ниска
скорост. Рязкото излизане на пътното платно на пешеходец в ненаселен район – на
границата на населеното място, не е предвидимо събитие, с което водачите да са
длъжни да съобразяват избраната си скорост.
Поради това
съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване, не установи,
в съответствие с доказателствената си тежест, противоправно поведение на водача
на лекия автомобил. При наличието на различни възможности за механизма на
произшествието, в зависимост от посоката и налична на движение на пешеходеца и
при различни варианти на извода за предотвратимост на удара (от което зависи
има ли правонарушение), всяко съмнение води до липса на проведено пълно и
главно доказване, тъй като настъпването на деликта не се презюмира. Отделно от
това по делото се проведе успешно насрещно доказване, което основателно
разколеба извода за извършено нарушение на правилата за движение от водача на
автомобила. При това положение съдът приема, че не е налице противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, обосноваващо ангажиране на гражданската
му отговорност и поради това в полза на ищците не е възникнало и вземане по
прекия иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
разноските:
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Наведеното в последното съдебно
заседание възражение за прекомерност е основателно. Поради това и след
намаляване до размера съобразно размерите по Наредба №1 от 9.07.2004 г., на
ответника следва да се присъди сумата от 36530 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.М.З., ЕГН:**********, Б.М.З., ЕГН:**********, З.М.З., ЕГН:**********, Ю.С.С., ЕГН:**********, С.Ю.С., ЕГН:********** и А.А.П., ЕГН: ********** срещу З.Б.И.АД, ЕИК: ********, адрес: ***, искове с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от по 200000 лв. за всеки от
ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от смъртта на М.З.М. при произшествие, осъществено на 18.09.2013
г.
ОСЪЖДА Х.М.З., ЕГН:**********, Б.М.З., ЕГН:**********, З.М.З., ЕГН:**********, Ю.С.С., ЕГН:**********, С.Ю.С., ЕГН:********** и А.А.П., ЕГН: **********, да заплатят на З.Б.И.АД, ЕИК: ********, адрес:
***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 36530 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: