Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Кърджали…20.07.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският………….районен
съд ………колегия в публичното заседание на 19 юли……………..
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Валентин Спасов…………
Съдебни
заседатели:……………………….
Членове:………………………………………
при секретаря..Диана
Георгиева……………….присъствието на
прокурора……………………като
разгледа докладваното от
съдията……………………………АН.дело
№ 780…..по описа за 2018 год.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наложената с Електронен фиш серия К № 1861834, издаден от
ОДМВР- Кърджали, “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП, на А.О.
***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийският административен съд в
четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Районен съдия :
МОТИВИ: Производството
е по чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН
и е образувано по жалба на А.О. ***, ЕГН **********, против
електронен фиш, издаден от ОД МВР- град Кърджали, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00
лева на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 05.08.2017 година, в 09:43 часа, на първокласен път
I-5 км.348+600м., на разклона за с. Глухар, общ. Кърджали, посока на движение от гр.
Момчилград към гр. Кърджали, автоматизирано техническо средство № 555 е заснело МПС „Ауди 100”, с
рег. № К 1814 АВ, който се движил с 91
км.ч. при ограничение на скоростта от 60
км.ч.
Въззиваемата
страна-ОД на МВР- Кърджали, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище от началника на ПП към
ОДМВР-Кърджали, в което моли съда електронният фиш да бъде потвърден, като
законосъобразен.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания и
служебно провери правилността на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, намира
установено следното:
Видно от
електронния фиш и Справка в ЦБ-КАТ, приети като писмени доказателства по
делото, глобата е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик на
посоченото по-горе МПС.
Съгласно чл. 189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
В настоящият
случай, в обжалвания фиш мястото на нарушението е описано, както бе посочено
по-горе, и в приложения към него Клип № 13502, са посочени георграфски
координати със съответни означения с градуси, които по никакъв начин не могат
да установят връзката между мястото локализирано в електронния фиш. Когато се
касае за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗДвП с
помощта на мобилна автоматична система, облекчената процедура по чл. 189, ал.4
от ЗДвП за налагане на административно наказание е неприложима.
Аргумент в тази насока дава и текстът на чл. 189, ал.4
от ЗДвП - "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш", т.е. условие за издаване на фиш е отсъствието на
контролен орган при установяването на нарушението. Съдът не споделя виждането,
че отсъствието на контролните органи касае процедурата по издаване на самия
фиш. Вярно е, че граматическото тълкуване, изхождащо от мястото на запетаята
/поставена след "техническо средство"/ би могло да обоснове подобен
извод. Логическото тълкуване обаче, и използваното от законодателя
словосъчетание – "контролни органи", налагат по-скоро становището, че
ЕФ следва да се издаде, ако нарушението е констатирано в отсъствие на
последните. Това е така, защото именно те са тези, които извършват дейност по
контрол на правилата за движение и затова са "контролни". Органът,
който налага наказание не е такъв, а административно наказващ и неговото
присъствие или отсъствие няма отношение към констатиране на нарушението, както
при стандартната процедура, установена в ЗАНН, така и при специалната по чл. 189, ал.4
от ЗДвП. И в двата случая актът, с който се налага наказание
/доколкото електронният фиш в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП замества по-скоро наказателното постановление, а не АУАН/,
се издава без нарушителя и без участието и присъствието на органите,
констатирали извършването на нарушението. Ето защо, виждането, че с текста на чл. 189, ал.4
от ЗДвП се предоставя специална /извънредна/ възможност за издаване
на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител, ако
нарушението е заснето с автоматично техническо средство, не намира опора в
закона.
Систематичното място на ал.4
сочи, че уредената в тази правна норма хипотеза е изключение от общата уредба
на производството по установяване на административните нарушения и налагане на
административните наказания. В предхождащите алинеи – 1, 2 и 3 на чл.189, ал.4 ЗДвП, е регламентирано, че
установяването на нарушенията по ЗДвП се осъществява чрез съставянето
на акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН /аргумент
от чл.189, ал.14 ЗДвП/ от длъжностните лица в
службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Това е общата правна уредба,
която предвижда редица гаранции за правото на защита на обвиненото в
административно нарушение лице – присъствието му към момента на констатиране на
нарушението от контролните органи, материализиране на тези констатации в АУАН,
който следва да му бъде предявен и връчен лично, съответно възможност за вписване на
възражения в АУАН при съставянето му, както и представяне на възражение в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Регламентираното в чл.189, ал.4
ЗДвП изключение от общата уредба не съдържа тези
гаранции за правото на защита на нарушителя. Именно поради това, както и заради
санкционния репресивен характер на административнонаказателното производство
въобще, изключението по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва
да се прилага единствено в случаите, разкриващи ограничителните признаци на
уредената в тази специална норма хипотеза. В разглеждания по делото случай
скоростта е измерена и деянието е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, която е от одобрен тип.
Използването на такъв вид /мобилно/ автоматизирано техническо средство изключва
отсъствието на контролните органи на мястото, където се извършва и установява
нарушението. В подкрепа на изложеното е и
разпоредбата на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, която по недвусмислен начин очертава
какво представляват автоматизираните технически средства и системи и от какъв
вид могат да бъдат те. В б.„б” на §6, т.65 е дадено легалното определение на
понятието „мобилно” автоматизирано средство и система – това са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя средства, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало или край на работния процес, т.е.
с посоченото определение се поддържа изложената до тук теза, че при мобилните
системи е задължително присъствието на контролен орган и заснетите и установени
с такива системи нарушения не могат да се отнесат към тези за които разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда издаването на електронен фиш. Все в тази
връзка следва да бъде посочено, че с новоприетата ал.3 на чл.165
от ЗДвП/Обн., ДВ, бр.19 от 2015 г./, на Министъра на вътрешните работи е
вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР е издадена именно въз основа на този текст от закона и с нея се
уреждат липсващите до този момент правила относно реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По отношение на използването на мобилни системи за
видеоконтрол в чл.9 от Наредбата е разписано, че за
осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или
мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в
контролираната посока, след което служителят включва автоматизираното
техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки
за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес.
По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата
за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със
запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или
локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения, което се отразява в протокола по чл.10. Както стана
ясно от посочения текст, позиционирането
на мобилното устройство, както и насочването
на системата радар - камера и въвеждането
на работните параметри е човешка дейност и пряко зависи от оператора на
системата, т.е. човешката намеса не е изключена. В
тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение №1 на Общото събрание
на колегиите на Върховен административен съд от 26.02.2014 год. по Тълкувателно
дело №1/2013 год. е посочено, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от Закона
за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да
се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. С оглед
на което следва да бъде прието, че когато се касае за установяване на нарушение
по чл.21 от ЗДвП с помощта на мобилна
автоматична система, процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание е неприложима, тъй като разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш за случаите на нарушения, установени
и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител.
Липсата на препинателен знак „запетая” в чл.189, ал.4, изр.1
след думата „нарушител” и преди израза „се издава” не води до формиране на различен извод. Езиковото /буквално/
тълкуване на нормативния текст не може да разкрие истинския му смисъл, поради това винаги е необходимо тълкувателната дейност да
продължи на следващо ниво, чрез осъществяване на логическо,
систематично и сравнително тълкуване. Всъщност, извършеното вече систематично
тълкуване, сочещо изключителния характер на уредената в чл.189, ал.4 от ЗДвП хипотеза спрямо общия случай, формира извода, че един от специалните
ограничителни критерии за прилагане на нормата е именно отсъствието на
контролния орган и то при установяване и заснемане на нарушението, което е
практически невъзможно при използване на мобилни системи за видеоконтрол.
Несъблюдаването на този критерий би довело до превръщане на изключението по
чл.189, ал.4 от ЗДвП в правило, до заобикаляне на общата правна уредба с присъщите й гаранции за правото
на защита и оттам - до
административнонаказателен произвол. С оглед изложеното следва да се
приеме, че правилата
на формалната и правната логика не дават основание да се счете, че
законодателят е имал предвид в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП отсъствието на контролния орган към момента на издаване на електронния фиш.
Моментът на техническо материализиране на
заснетите данни е напълно ирелевантен и законодателят не държи сметка
за неговите особености. Правно значение има единствено отрязъкът от време, в
който се извършва нарушението и същевременно то се заснема и
установява. Именно към него, според действително вложената
законодателна воля, е необходимо отсъствието на
контролен орган и този е разграничителният критерий за прилагане на чл.189,
ал.4 от ЗДвП спрямо общата правна уредба за установяване на
административните нарушения и налагане на административните наказания. Аргумент
в подкрепа на изложените съображения е аналогичното съдържание на чл.39, ал.4 от ЗАНН(Нова, ДВ, бр.10/2011 год.) спрямо чл.189, ал.4 от ЗДвП, но с наличието на препинателния знак „запетая” след думата „нарушител”. В подкрепа на настоящото мнение на съда е
и аналогичното систематично място на чл.39, ал.4 от ЗАНН спрямо
общата правна уредба на установяване на административните нарушения в ЗАНН,
сочещо, че чл.39, ал.4 от ЗАНН е специална норма, приложима
единствено в ограничения от съдържанието й кръг хипотези.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал.1, предл.3 от ЗАНН,
във вр. с чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
Съдът постанови решението си.
Районен съдия: