Р Е Ш Е
Н И Е
№451/14.7.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.
дело № 1434 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х, раздел І от
АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от
Н.К.Т. с ЕГН ********** чрез адв. П. – Пловдивска адвокатска колегия против Решение № 1012-12-198#1/22.11.2019
г., на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане
№ 121-00-2773-3/11.10.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Пазарджик.
От изложените в жалбата доводи като отменително основание се извлича
противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от адв.П., която поддържа жалбата, ангажира
доказателства и моли обжалвания акт да бъде отменен.
Ответникът, директора на ТП на
НОИ гр.Пазарджик, чрез своя процесуален
представител юрисконсулт Кадийска оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли
като неоснователна. Излага подробни съображения в писмени бележки.
Административен съд - Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателката Т. е подала
заявление с вх. № 121-12-00-2773/02.09.2019 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Към него е приложена
заповед № 00000074/08.08.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с
„Лъки Груп 2018“ ЕООД гр. Пещера на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КСО –
„поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата“. На
жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане
№ 121-00-2773-1/05.09.2019 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал- 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Паричното обезщетение е отпуснато за
периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г. в размер на 60,42 лв. дневно.
Извършена е проверка в информационните системи на НОИ, при която е установено,
че за жалбоподателката Т. е подадено уведомление за сключен трудов договор от 05.10.2018 г. на
длъжност „технически секретар“ и основно трудово възнаграждение 2 800 лв.
Установено е, че за жалбоподателката са подавани данни в регистъра на
осигурените лица по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. При извършената проверка е
установено обаче, че работодателят е внесъл осигурителни вноски в приход на ДОО
единствено за периода 01.10.2018 г. – 31.11.2018 г. След извършена допълнителна
проверка в регистър на трудовите договори е установено ,че осигурителят има
сключени и прекратени трудови договори с
67 лица, четири от тези лица са подали документи за отпускане на парично
обезщетение за безработица и към 10.10.2019 г. са били изплатени 21 014,62
лв. обезщетение за временна неработоспособност по 62 броя болнични листове. С
оглед невнасянето на осигуровки и
множеството сключени и прекратени трудови договори със Заповед №
ЗР-5-12-00664909/18.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО
е възложено извършването на пълна финансова ревизия на „Лъки груп 2018“ ЕООД. Извършена е справка в ТР, при
която е устаневено, че управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството е А.Х., а дружество е със седалище и адрес на управление гр.
Пещера. Изискано е било съдействие от РУП Пещера, при което е получен отговор,
че лицето е с адрес гр. Гоце Делчев. Поискани са съхранявани документи за
начислени заплати и осигуровки на осигурителя „Лъки груп 2018“ ЕООД от управителя на „Евроконсулт“
ЕООД Олга Грозданова, която с декларация
от 04.11.2019 г. е декларирала, че тези документи са при нея, а на 11.11.2019
г. същото лице е представило нова декларация, с която е посочило, че на
08.11.2019 г. е изпратила всички документи на управителя на дружеството А.Х. в
гр. Гоце Делчев. Поискано е съдействие от ОДМВР Благоевград за откриване и
призоваване на А.Х. във връзка с извършването на пълна финансова ревизия на
02.12.2019 г. Получен е отговор, че поради финансови затруднения А.Х. не може
да се яви в ТП на 111НОИ Пазарджик. С оглед на гореизложеното е било издадено и
Разпореждане № 121-00-2773-3/11.10.2019г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с
което е било спряно производството по изплащане на парично обезщетение на
жалбоподателката. Изрично в мотивите към разпореждането е посочено, че се спира
изплащането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката Т. поради
наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за
отказ на парично обезщетение за безработица. При проверка на данните в
информационната система на НОИ са възникнали съмнения за действителността на
упражняваната трудова дейност в осигурителя. Изрично е посочено, че са
предприети действия като са инициирани ревизии на осигурителя „Лъки груп 2018“ ЕООД от компетентните институции.
Посочено е, че след приключване на ревизията ще бъде възобновено
административното производство по преценка на правото на парично обезщетение за
безработица. Недоволна от така издаденото разпореждане на основание чл. 117,
ал. 1, т. 2 , б. „ж“ от КСО Н.Т. е подала жалба против него до директора на ТП
на НОИ Пазарджик. Във връзка с така подадената жалба Директорът се е произнесъл
с Решение № 1012-12-198-1/22.11.2019 г., с което е потвърдил Разпореждане №
121-00-2773-3/11.10.2019г.
По делото са представени и приети
писмени доказателства, както и е разпитан един свидетел.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е подадена при условията
и в срока на чл. 118 от КСО от лице, чийто права и законни интереси са
засегнати поради, което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.54г,ал.4 от КСО,
длъжностното лице по чл.54ж,ал.1 КСО спира с разпореждане производсвото по
отпускане или изплащане на обезщетението за безработица, когато има данни,
които могат да доведат до издаването на разпореждане за отказ или прекратяване
изплащането на обезщетението.Изрично законодателят е предвидил, в разпоредбата
на чл.54,ал.4 от КСО, че производството се „спира“ при наличие на данни от
които може да се направи обоснован извод, че може да се достигне до издаване на
разпореждане за прекратяване на отпускането на обезщетение.
От гореизложеното се установяват
именно такива данни : На първо място осигурителните вноски за преведени само за
периода 01.10.2018г.-30.11.2018г.,управителя на дружеството е търсен
многократно, като не се намира на адреса на управление на дружеството посочен в
търговския регистър,първоначално всички документи се намират в лице, което може
да ги представи безпроблемно в ТП на НОИ – Пазарджик, а незнайно защо ги
изпраща на управителя в гр.Гоце Делчев. Представено е от жалбоподателя
Удостоверение А1, не означава, че лицето е полагало труд в страна от ЕС, още
повече че не се представи нито допълнително споразумение за промяна мястото на
полагане на труд, нито пък Заповед за командироване на лицето –
жалбоподател.съдът счита, че от показанията на разпитаната свидетелка не може
да се установи, че жалбоподателката е работила именно към „Лъки Груп
2018г.“ЕООД, нито какво е било нейното възнаграждение.
Съдът е длъжен да отбележи, че с
процесното разпореждане не е прекратено обезщетението за безработица получавано
от жалбоподателя, а е спряно производството по отпускане на обезщетение за
безработица до изясняване на спорните моменти и проверка за установяване на
действителните осигурителни права на лицето. Видно е, че органа не бездейства а
извършва пълна финансова ревизия на дружеството-работодател на жалбоподателя
Т..
Предвид изложените мотиви
съдът намира, че обжалваното мотивирано решение и потвърденото с него
разпореждане са съобразени с материалния закон, не се установиха други
основания за отмяна по чл.146 от АПК, поради което жалбата се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, на
ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсулт в
размер на 100 лв..
Воден от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен съд – Пазарджик, І състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Т. с
ЕГН ********** чрез адв. П. – Пловдивска адвокатска колегия против Решение № 1012-12-198#1/22.11.2019
г., на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане
№ 121-00-2773-3/11.10.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Пазарджик.
Осъжда Н.К.Т. с
ЕГН ********** *** сторените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв..
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
:/П/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№11424/03.09.2020 Г. ПО АД №8876/2020 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Тикова, срещу
решение № 451 от 14.07.2020 г., постановено по административно дело № 1434 по
описа за 2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по адм. дело № 8876/2020 г. по описа на
Върховния административен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.