№ 90
гр. Благоевград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20211200100681 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца В. Д. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Г.Д., ул. „И.М.” № 8Б, чрез адвокат П. К., против ответника
ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д., С. Н.А. и В.В.И
Твърди се в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни
увреждания на ищеца В. Д. П.. Сочи се, че на 20.11.2020 г., около 17.25 часа в гр. Г.Д.
водачката К. П., управляваща л.а. „Х.Д.”, с рег. № Е ** КС, при извършване на маневра
завой на ляво от ул. „А.К.в” към ул. „П.Д.” нарушава правилата за движение по
пътищата, в резултат на което блъска правомерно пресичащия на пешеходна пътека В.
Д. П.. Във връзка с инцидента е образувано ДП. За увреждащия л.а. „Х.Д.”, с рег. № Е
** КС е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на
валидност една година, считано от 02.05.2020 г. до 01.05.2021 г. със ЗК „Л.И.с” АД. По
силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС. Конкретно се сочи, че пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.И.с” АД и е
представил всички документи, с които разполага, като към датата на подаване на
исковата молба обезщетение не е заплатено.
Сочи се, че в резултат на процесното ПТП пострадалият В. Д. П. е получил
следните травматични увреждания: Фрактура на латералния кондил на тибията с
дислокация на фрагментите; Счупване на горния край на тибията /голям пищял/ и
други. След инцидента е откаран в болница в гр. Г.Д., но там наличната фактура не е
установена. Поради засилващите се болки на 27.11.2020 г. му е направен нов преглед,
след което е насочен за лечение в гр. С., където на 01.12.2020г. е извършена оперативна
интервенция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с подпорна
плака с винтове, тибия и фабула. Изписан е на 06.12.2020г. с окончателната диагноза -
„Счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито”.
1
Сочи се, че в резултат на уврежданията, В. Д. П. търпи силни болки и много
страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално. След инцидента
дълго време е спазвал режим на покой, за задоволяване на елементарните си жизнени
потребности е разчитал единствено на своите близки. Към датата на подаване на
исковата молба пострадалият не е възстановен напълно, болките продължават. Освен
болките е налице и силен психологически стрес, който ще остане за цял живот.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания,
П. е претърпял и имуществени вреди в размер на 2 827 лева, които също следва да му
бъдат възстановени. Посочва се, че разходите са направени за медицински транспорт,
лекарствени средства, прегледи, медицински изделия, изследвания и физиотерапия.
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 26 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази
връзка имуществени вреди в размер на 2 827 лв., ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от 27.11.2020 г. – датата, на която изтича срокът по чл.
429, ал. 3 от КЗ, във връзка с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на
дължимото.
Направено е искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и
адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В законоустановения срок ответникът по делото е депозирал писмен отговор.
Със същия се оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП, както и
съставения протокол за ПТП. Ответникът оспорва да е настъпил удар между предна
броня на автомобила и левия крак на ищеца, липсва влязла в сила присъда,
установяваща вина на водача К. Р. П., както и НП. Ответникът оспорва и наличието на
причинно-следствена връзка между лечение, проведено в периода 30.11.2020 г. -
06.12.2020 г., и събитие от дата 20.11.2020 г., в т.ч. се оспорва и че вредите,
претендирани от ищеца, са вследствие от пътен инцидент от дата 20.11.2020 г.
Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между ПТП от дата
20.11.2020 г. и всички неблагоприятни физически и емоционални изживявания,
описани в исковата молба. Навежда се, че претендираното парично обезщетение е
изключително завишено. На следващо място с отговора на исковата молба е сторено
възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като в случай, че се установи механизмът, описан в исковата молба, то са
наведени доводи, че има висок процент на съпричиняване от ищеца – сочи се, е
пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно между намиращите се коли,
навлизайки внезапно и без да се огледа, както и че е бил с установено наличие на
алкохол – над 2 промила.
На следващо място с отговора на исковата молба се оспорват по размер
претендираните имуществени вреди, както по аргумент за съпричиняване от ищеца,
така и по аргумент за необходимост и приложимост. Оспорва се претенцията по чл. 86
от ЗЗД за лихви от дата 27.11.2020 г., тъй като не е налице забава.
В законоустановения срок ищецът по делото е депозирал допълнителна искова
молба. В същата е изразено становище, че неоснователни се явяват релевираните от
ответника възражения по отношение противоправността на извършеното от водача на
л.а. деяние и вината, като последната се предполага до доказване на противното и не
следва да е налице влязла в сила присъда. Посочва се, че ответникът неоснователно
оспорва механизма на процесното ПТП, като същият не подлежи на доказване в
настоящия процес. Не било вярно твърдяното в писмения отговор, че пострадалият към
2
момента на настъпване на ПТП е бил с 2.07 промила алкохол в кръвта. Заявява се, че
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия са неоснователни, голословни и неподкрепени с доказателства.
Застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, поради което
лихва се дължи след седмия ден от ПТП.
В срок е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника. Сочи се, че
пешеходецът може да увреди ляво коляно при нанесен от него удар или при падане от
собствената си височина, предвид че е бил алкохолно повлиян към момента на
събитието. Излага се, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП подлежи на
пълно и главно доказване от ищеца, като ответникът оспорва всички твърдения в тази
насока. По отношение на претенцията за лихва ищецът не представя данни за
банковата сметка на В. Д. П., вкл. към датата на сезиране на съда, поради което
ответникът не е изпаднал в забава.
В хода на процеса ищецът е починал /на 17.09.2021г./, поради което на негово
място са конституирани неговите наследници – Д. В. П. и А.М. В. П. /син и дъщеря/.
В о.с.з са направени изменения на размерите на предявените претенции – искът
за имуществени вреди е увеличен на 3157 лв., а искът за неимуществени вреди на
60 000 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни и
назначените експертизи и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че лек автомобил
марка „Хонда“ модел „Джаз“ с рег. № Е **КС, управляван от св. К. П., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Л.И.С“ АД за периода
02.05.2020г. - 01.02.2021г.
Видно от неоспорените писмени доказателства, приложени с исковата молба, е
че на 01.02.2021 г. ищецът, чрез пълномощника си, е подал молба до ответното
застрахователно дружество с искане да му бъде заплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, по което е заведена щета № 0000-1000-04.21-7068/02.02.2021г.
По направеното искане застрахователят е изискал представяне на документи от
увреденото лице, но няма данни такива да се представени.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св. Г. П., майка
на починалия В. П. и баба на новоконситуираните ищци, и св. Х.Д.
Св. П. посочи, че за ПТП й се обадил сина й от болницата, след това се прибрал с
много силни болки. Изпил 100 грама мастика, за да заспи. Впоследствие полицаите го
завели, за да му вземат проба за алкохол. На следващия ден му направили скенер и се
установило счупване. В С. му направили операция. Прибрал се вкъщи труп. Осем
месеца бил на легло, като през това време свидетелката го обслужвала изцяло. Получил
рана по гърба от залежаване. Кракът го болял, бил подут. Ходил няколко месеца с
патерица, след това с бастун. Раздвижвал се с рехабилитации. От болките починал. До
преди инцидента бил здрав.
Св. Д. посочи, че е посетил В. на другия ден след инцидента. Лежал и го боляла
главата и крака. Направили му операция, след около 2-3 месеца не могъл да се движи,
ходил на рехабилитация. Преди инцидента бил здрав, работел си. След това ходил с
патерици, а после и с бастун. Не е употребявал алкохол.
Вещото лице по назначената СМЕ сочи, че в резултат на инцидента В. П. е
получил вътреставно счупване на лявата подбедрица – фрактура на табиално плато,
което трайно е затруднило движението на левия долен крайник за период повече от три
месеца. Необходимото време за възстановяване е най-малко една година, през който
3
период пострадалият е изпитвал болки и страдания, като за възстановяване функцията
на колянната става може да се говори след две години. Посочва се, че направените
разходи в размер на общо 2827 лв., за които са ангажирани доказателства, са напълно
обосновани /фактури за закупувани импланти, транспорт, прегледи, физиотерапия и
медикаменти/. Налице са данни за провеждана рехабилитация.
В с.з вещото лице сочи, че пострадалият не е могъл да си свива крака, изпитвал е
болка при натоварване. Такъв вид счупване е характерно при ПТП, когато лицето е
бутнато. При този вид счупване много често в първите часове няма изявена клинична
картина и може и да не се установи, че е налице счупване, а то се проявява по-късно.
В качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния автомобил – св. К.
П., която посочва, че на следващия ден след инцидента устно уведомила
застрахователя си за ПТП. Конкретно за инцидента сочи, че се е намирала в
кръстовището с включен ляв мигач, следвало да завива на ляво, когато пешеходецът
буквално залитнал към колата. Сочи, че не е излязла от кръстовището, не е успяла да
завие по улицата. В момента, в който е завивала той се появил от дясната страна.
Пострадалият паднал до колата, бил във видимо нетрезво състояние. В момента, в
който е тръгнала да завива не е имало човек на пешеходната пътека. Пострадалият се е
подпрял на капака на автомобила и тогава е бил забелязан от водачката. Закарала
пострадалия до Бърза помощ, взели им проба за алкохол, като нейната била
отрицателна, а на пешеходеца над 2,7 промила. Впоследствие се наложило да им
правят кръвни изследвания.
По делото е назначена първоначална и тройна СТЕ, констатациите на четирите
вещи лица са идентични.
В тройната експертиза вещите лица посочват, че кръстовището, на което е
станал пътният инцидент е образувано от улиците „П.Д.“ и „А.К.в“. При мястото на
пресичане на пешеходеца е налична пешеходна пътека М 8.2. с ширина 3 метра.
Вещите лица описват механизма на ПТП по следния начин:
На 20.11.2020г. около 17 ч. в гр. Г.Д. по ул. „А.К.в“ се е движил лек автомобил
марка и модел „Х.Д.“ с peг. № Е**КС, управляван от К. П.. Автомобилът се е движил в
посока от ул. „И.Д.“ към ул. „Е.Й.“, като преди кръстовището, образувано от улиците
„А.К.в“ и „П.Д.“ П. спряла управлявания от нея автомобил преди пешеходната пътека.
Имала намерение да завие наляво по ул. „П.Д.“, но насрещното за процесния
автомобил било интензивно и П. пропуснала насрещно движещите се автомобили.
След като пропуснала насрещно движещите се автомобили, при подаден ляв
пътепоказател от спряно положение автомобилът се ускорявал като достигнал скорост
около 16 km/h. След като изминал около 5,50 м от потеглянето на автомобила в същото
време пешеходецът В. П. предприел пресичане на ул. „П.Д.“ с посока на движение от
ул. „Е.Й.“ към ул. „И.Д.“ по десния тротоар, гледано в тази посока. От момента на
започване на пресичането на пешеходеца П., водачът П. своевременно предприела
действия по аварийно спиране на автомобила, завивайки. Така посоката на движение
на пешеходеца била отдясно - наляво спрямо посоката на движение на процесния
автомобил. Въпреки предприетите действия по спиране на автомобила, пешеходецът
бил блъснат с предната дясна част на автомобила, като ударът настъпил с бронята в
лявата подбедрица. Почти едновременно с това пешеходецът се подпрял на предния
капак. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била ниска - около 12 - 13
km/h, но била достатъчна да изведе от равновесие пешеходеца и така същият паднал на
дясната си страна на пешеходната пътека.
Причините за наставане на ПТП са от субективен характер, а не от техническо
естество.
Сочат, че водачът на лекия автомобил е имала техническа възможност за
4
предотвратяване на ПТП чрез спиране, ако лекият автомобил се е движил с технически
безопасна скорост равна или по-ниска от 12,2 km/h. Сочат също така, че няма данни
между пешеходеца и лекия автомобил да е имало подвижни или неподвижни
препятствия, които да ограничават видимостта за пешеходеца към лекия автомобил от
момента на преминаване на насрещно движещите се за лекия автомобил МПС.
В с.з. вещите лица поясняват, че ПТП е станало на пешеходна пътека, на която
пострадалият пешеходец е пресичал. Сочат, че удар не би настъпил ако пешеходецът
не беше предприел маневра пресичане или ако автомобилът не беше потеглил. Малко
след потегляне на автомобила е тръгнал да завива пешеходецът.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителни искове срещу застраховател за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение
към 20.11.2020г. между прекия причинител и ответника по отношение на увреждащото
МПС.
Безспорно с обсъдените по - горе писмени доказателства, както и със
заключенията на тройната САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена
вреда - причинени телесни увреждания на В. П., които са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП.
Установява се, че на 20.11.2020 г. около 17 ч. в гр. Г.Д. по ул. „А.К.в“ се е
движил лек автомобил марка и модел „Х.Д.“ с peг. № Е**КС, управляван от К. П..
Автомобилът се е движил в посока от ул. „И.Д.“ към ул. „Е.Й.“, като преди
кръстовището, образувано от улиците „А.К.в“ и „П.Д.“ П. спряла управлявания от нея
автомобил преди пешеходната пътека. Имала намерение да завие наляво по ул. „П.Д.“,
но насрещното движение било интензивно и П. пропуснала автомобилите. След това
при подаден ляв пътепоказател от спряно положение автомобилът се ускорил като
достигнал скорост около 16 km/h. След като изминал около 5,50 м от потеглянето на
автомобила в същото време пешеходецът В. П. предприел пресичане на ул. „П.Д.“ с
посока на движение от ул. „Е.Й. към ул. „И.Д.“ по десния тротоар, гледано в тази
посока. От момента на започване на пресичането на пешеходеца П., водачът П.
своевременно предприела действия по аварийно спиране на автомобила, завивайки.
Така посоката на движение на пешеходеца била отдясно - наляво спрямо посоката на
движение на процесния автомобил. Въпреки предприетите действия по спиране на
автомобила, пешеходецът бил блъснат с предната дясна част на автомобила, като
ударът настъпил с бронята в лявата подбедрица. Почти едновременно с това
пешеходецът се подпрял на предния капак. Скоростта на лекия автомобил в момента на
удара е била ниска - около 12 - 13 km/h, но била достатъчна да изведе от равновесие
пешеходеца и така същият паднал на дясната си страна на пешеходната пътека.
С действията си, водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по
5
пътищата - чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в причинна връзка с което е възникнало процесното
ПТП. Според вещите лица по тройната автотехническа експертиза ПТП не би
настъпило, ако водачът се е движил със скорост по-ниска от 12 km/h, при която е било
възможно спиране и пропускане на пешеходеца. Водачът се е движил със скорост от 16
km/h, която е позволена по закон скорост за населено място. Същата обаче дори и
минимална е създала опасност в конкретния случай. Св. П. е преминавала на ляво през
кръстовище при интензивно движение. Пострадалият се е намирал на тротоара с
намерение да пресича, каквито действия е предприел. Изчаквайки насрещно
движещите се МПС и преприемайки завой наляво при наличие на пешеходна пътека
водачката е следвало да премине със съобразена скорост / 12 km/h или по-малката
такава/ следвало е да следи не само платното за движение, а намиращите се в близост
до пешеходната пътека пешеходци. Пешеходецът се е намирал на тротоара, водачът е
имал видимост към него. При това положение последният е бил длъжен да се съобрази
с опасността, като управлява със скорост, позволяваща своевременно да спре при
поява на пешеходеца на пешеходната пътека. Ето защо макар и да е установено, че П. е
управлявала с бавна скорост /16 km/h/ тя е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, тъй като съобразно конкретните обстоятелства по делото скоростта й е следвало
да бъде не само ниска, но и съобразена, при което ПТП не би настъпило.
Неоснователни са възраженията на ответника, че деянието и вината на водача не
са доказани, тъй като липсва влязла в сила присъда и НП, които да установяват деяние,
противоправност и вина. Влязла в сила присъда или НП не са задължителен елемент за
реализиране отговорността на застрахования водач, след като по делото се докажат по
безспорен начин елементите на пртивоправното деяние.
От медицинските документи и СМЕ се установява, че в резултат на ПТП на
пешеходеца е причинено вътреставно счупване на лявата подбедрица – фрактура на
табиално плато, което трайно е затруднило движението на левия долен крайник за
период повече от три месеца.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност“ са безспорно установени.
След увеличението се претендира обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 60 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
6
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца В.
П. неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 30 000 лв.
При определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че от ПТП
ищецът е получил вътреставно счупване на лявата подбедрица – фрактура на табиално
плато, което трайно е затруднило движението на левия долен крайник за период повече
от три месеца. Отчете това, че необходимото време за възстановяване е най-малко една
година, като пълно възстановяване функцията на колянната става не е настъпило, тъй
като лицето е починало /според вещото лице за пълно възстановяване са били
необходими около две години/. Няма данни и твърдения от новоконституираните ищци
смъртта да е настъпила в резултат на уврежданията от ПТП. Отчете се и това, че в
началото пострадалият е изпитвал силни болки, не е могъл да спи нощем, наложила се
е оперативна интервенция. За период от около осем месеца е бил обездвижен на легло,
като за него грижи е полагала неговата майка. След този период е бил с патерици и до
кР. на живота си с бастун. Извършвани били рехабилитационни процедури.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от пострадалия, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното обезщетение в размер на 30 000 лв. е
справедливо и ще овъзмезди търпените болки и страдания вследствие на причинената
му травма в резултат на претърпяното застрахованото събитие, които са търпени за
период от около 10 месеца, тъй като след това пострадалият е починал.
Основателно обаче се явява възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл. 51 ЗЗД. Установи се, че пешеходецът е бил с
концентрация на алкохол в кръвта над 2.7 промила и това че е предприел пресичане
внезапно. Съдът намира за установено, че е налице причинна връзка между
състоянието, в което се е намирал пешеходецът /под въздействие на алкохол/ и
настъпването на вредоносния резултат, тъй като в показанията си водачката посочи, че
пешеходецът залитнал към колата. Действително се установи, че пострадалият е
пресичал на пешеходна пътека, но преди предприемане на маневра той е бил длъжен да
спре, да се огледа и при възможност за пресичане да пресече. Както и вещите лица
сочат, ако лицето беше изчакало на тротоара удар не би настъпил. При установените
по делото факти съдът намира, че пешеходецът не се е съобразил с разпоредбата на чл.
113, т. 1 ЗДвП, несъобразявайки се с разстоянието до приближаващите превозни
средства /в случая процесния автомобил/ и с тяхната скорост на движение. Нарушил е
и забраната на чл. 114, т.1 ЗДвП за внезапно навлизане на платното за движение.
При това положение е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия на 50 %. С оглед на това и обезщетението следва да бъде редуцирано
на 15 000 лв., като за разликата над 15 000 лв. до 60 000 лв. исковата претенция ще
следва да бъде отхвърлена.
С исковата молба и след изменението по чл. 214 ГПК е направено искане за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3157 лв. По делото са
ангажирани доказателства за разходвана сума в размер на 2827 лв. – за закупувани
импланти, транспорт, прегледи, физиотерапия и медикаменти /лист 19-24/. Според
вещото лице - ортопед направените разходи имат връзка с проведеното лечение и са
били необходими. Сумата в размер на 330 лв. за транспорт на болен С. – Г.Д. /лист 134
от делото/ съдът намира, че не следва да се присъжда, доколкото на посочената дата -
01.12.2020г., пострадалият следва да се е намирал в лечебното заведение. Според
данните по делото и обясненията на в.л в с.з. на 30.11.2020г. пострадалият е постъпил
на лечение в болнично заведение в С. и е изписан шест дни след това.
Предвид приетото съпричиняване ще следва исковата претенция за имуществени
7
вреди да бъде редуцирана на 1413,50 лв., за която сума предявеният иск ще следва да
се уважи, а за разликата над тази сума - се отхвърли.
По претенциите за присъждане на законна лихва:
С исковата молба е направено искане да се присъдят законни лихви върху
обезщетенията, считано от 27.11.2020 г. По делото е представено писмо, видно от
което пострадалият е направил искане пред застрахователя за присъждане на
обезщетение. Няма данни такова да е заплащано.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: изпадане на
застрахователя в забава, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл. 498, ал. 3, във вр. с чл. 432, ал.1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе,
застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от датата, следваща
деня, в който е изтекъл 3 месечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, т.е лихва се дължи от
21.02.2021 г.
По разноските и дължимите държавни такси:
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски се дължат
на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Съобразно изхода на спора - отхвърлената част от исковете, ще следва ищците
да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 2065,48 лв.,
включващи възнаграждение за юрисконсулт, възнаграждения за вещите лица и депозит
за свидетел.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. К. сумата в размер на 1482 лв., дължимо адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
С оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците сумата в размер на 721,90 лв., заплатена за възнаграждения за вещи лица.
На следващо място ще следва на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса за уважения размер на исковете в полза
на ОС Благоевград в размер на 656,54 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д.,
С. Н.А. и В.В.И да заплати на Д. В. П., с ЕГН ********** и А.М. В. П., с ЕГН
**********, сумата в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди на наследодателя им В. Д. П.
/починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници/, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП реализирано на 20.11.2020 г. около 17,25 часа в
гр. Г.Д., при което е пострадал В. Д. П., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 21.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) до 60 000 лв. (шестдесет хиляди
лева).
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д.,
8
С. Н.А. и В.В.Ида заплати на Д. В. П., с ЕГН ********** и А.М. В. П., с ЕГН
**********, сумата в размер на 1413, 50 лв. (хиляда четиристотин и тринадесет лева и
петдесет стотинки), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди
на наследодателя им В. Д. П. /починал в хода на процеса и заместен от неговите
наследници/ за медицински транспорт, лекарства, медицински изделия, преглед,
физиотерапевтични процедури, в резултат от ПТП реализирано на 20.11.2020 г. около
17,25 часа в гр. Г.Д., при което е пострадал В. Д. П., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 21.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1413, 50 лв. (хиляда четиристотин и тринадесет лева
и петдесет стотинки) до 3157 лв. (три хиляди сто петдесет и седем лева).
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д.,
С. Н.А. и В.В.И да заплати на адвокат П. К. – САК, адвокатско възнаграждение в
размер на 1482 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и два лева).
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д.,
С. Н.А. и В.В.И да заплати в полза на Окръжен съд - Благоевград държавна такса в
размер на 656,54 лв. (шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Д. В. П., с ЕГН ********** и А.М. В. П., с ЕГН **********, да
заплатят на ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д.,
С. Н.А. и В.В.И сторените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, в размер на 2065,48 лв. (две хиляди шестдесет и пет лева и четиридесет и
осем стотинки).
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д.,
С. Н.А. и В.В.И да заплати на Д. В. П., с ЕГН ********** и А-М. В. П., с ЕГН
**********, сторените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, в
размер на 721,90 лв. (седемстотин двадесет и един лев и деветдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9