РЕШЕНИЕ№262302
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и трети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното гр. дело № 13219 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Общинска банка“ АД против А.С.Г. установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричното притезание, за което е издадена Заповед № 2690/03.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6024/2020 г. на
Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: сумата от 920, 92
лв., представляваща неустойка на основание чл. 21, ал. 2 от Общите условия към
Договор за наем на сейф № 1298/22.02.2016 г., дължима за периода от 22.02.2017
г. до 02.06.2020 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е сключен Договор за наем на сейф № ****/22.02.2016 г., по силата на
който в полза на ответника е предоставен за възмездно ползване сейф № ***, с
обем от 9, 24 куб. дециметра, с размер 70/300/440, находящ се в обществения трезор
на банката в гр. П, бул. „Ц.Б.О“ № **. Сочи, че договорът е сключен за срок от
една година, считано от 22.02.2016 г. до 21.02.2017 г. Твърди, че сейфът е
използван до 21.02.2017 г., когато срокът на договора е изтекъл, при установено
възнаграждение от 96 лв. за целия период на договора, съобразно действащата
Тарифа на банката. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
Общите условия по договор за наем на сейф в обществен трезор на „Общинска
банка“ АД, договорът се прекратява с изтичане на неговия срок, при което
клиентът е длъжен да освободи ползвания сейф. Твърди, че до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение предоставеният
за ползване сейф не е освободен, поради което е начислена неустойка на
основание чл. 21, ал. 2 от Общите условия в размер на дневното възнаграждение
за срока на договора с надбавка от 50 стотинки на ден, или в размер от 0, 77
лв. на ден за периода от 22.02.2017 г. до 02.06.2020 г. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.С.Г. е депозирал отговор на исковата молба
чрез назначения му от съда особен представител адв. Т.М., в който излага съображения
за нейната неоснователност. Твърди, че сключеният между страните договор за
наем на сейф и приложените към него документи са недействителни. Твърди, че
договорът и Общите условия към него не са подписани на всяка страница от страна
на наемателя. Сочи, че последните са изготвени с размер на шрифта по-малък от
12 пункта. Твърди, че главницата е изчислена неправилно, като при пресмятане на
сумата, съобразно посочената в исковата молба методика, последната е в размер
на сумата от 908, 96 лв. По така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Страните могат отнапред да уговорят размера на
обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без
да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно задължение представлява
неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ
за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
От представения в производството договор
за наем на сейф № ****/22.02.2016 г., сключен между „Общинска банка“ АД и А.С.Г.,
се установява, че наемодателят „Общинска банка“ АД е поел задължение да
предостави на наемателя А.С.Г. ползването на сейф № *** с обем от 9, 24
куб.дм., намиращ се в обществения трезор на наемодателя, за съхранение на
ценности, ценни книги и други вещи – с необявено пред наемодателя съдържание. В
клаузата на чл. 2 от Договора е установено задължение за заплащане на
възнаграждение в размер, определен на основание Тарифата за наем на сейф в обществен
трезор на „Общинска банка“ АД и е платимо в деня на подписване на договора. С
разпоредбата на чл. 3 е определен срок на договора от една година, считано от
22.02.2016 г. до 21.02.2017 г.
В договора е установено, че последният се
сключва при отнапред установени от кредитора Общи условия, като в клаузата на
чл. 9 от Договора е посочено, че наемателят е запознат с Общите условия и
Тарифата и с подписване на договора се съгласява с последните.
По делото е представена Тарифата на
банката, от която е видно, че възнаграждението за ползване на сейф от 9,24
куб.дм. за срок от 12 месеца е в размер от 96 лв.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Общите
условия е предвидено задължение за наемателя, в деня, следващ датата на
изтичане на срока на договора, да освободи ползвания от него сейф и да върне на
наемодателя предадените му два еднакви ключа. Ако този ден е неработен
задължението следва да се изпълни в първия следващ работен ден.
С клаузата на чл. 21, ал. 2 от Общите
условия е установено, че ако наемателя не изпълни задължението си за
освобождаване на сейфа в срок, последният дължи обезщетение за всеки ден, от
деня, следващ датата на изтичане на срока на договора до датата на сключване на
нов договор за наем на сейф или до датата на освобождаване на сейфа. Посочено
е, че възнаграждението се определя като платеното от наемателя възнаграждение
за срока на договора се разделя на броя на дните през които е действал
договора, и се увеличава с 0,50 лв. на ден.
Представено е уведомително писмо от
банката, с което длъжникът е уведомен, че към 28.04.2017 г. е начислена
неустойка от 49, 55 лв., което е изпратено до длъжника, но се е върнало с
отбелязване „непотърсено“. С писмото длъжникът е уведомен, че кредиторът има
право да преустанови съхранението на вложените вещи.
От фактура № ****/22.02.2016 г. се
установява, че от страна на длъжника е заплатено възнаграждение по договора от
96 лв.
От събраните в производството по делото
доказателства се установява, че между страните е сключен договор за наем на
банков сейф, по силата на който банката – ищец е поела задължение да предостави
временното и възмездно ползване на банков сейф № **** с обем от 9, 24 куб.дм.,
намиращ се в обществения трезор на наемодателя, за съхранение на вещи с
необявено съдържание, достъп до които има единствено наемателя. Установен е
срок на договора от 1 година – за периода от 22.02.2016 г. до 21.02.2017 г.
С договора за
наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу
възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение – арг. чл. 605, ал. 1 ТЗ.
Правното действие на сключения договор попада
под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение
е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването
от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на
субективните (относителните) търговски сделки.
По отношение на
породеното между страните правоотношение не намират приложение разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, установяващ специални изисквания за минимално
съдържание на договор, шрифт, както и изискване за подписване на всяка страница
от договора и от Общите условия от страна на потребителя. Това е така,
доколкото чрез договора за наем на банков сейф банката не осигурява кредитиране
чрез средства събрани от публично влогонабиране, а предоставя за временно
възмездно ползване обект за съхранение на вещи, находящ се в обществения трезор
на банката, до който обект достъп има единствено наемателя, който го ползва за
определен в срок срещу насрещното му задължение за заплащане на възнаграждение.
По така изложените съображения съдът не следва да се произнася по релвираните в
отговора на исковата молба възражения на ответника за недействителност на
договора за банков сейф, поради липсата на подпис от страна на длъжника на
всяка страница на договора и на Общите условия, както и поради съставянето им с
шрифт по-малък от 12 пункта.
В договора за
наем на банков сейф е установен срок за ползване на предоставения сейф в
обществения трезор на банката, поради което с изтичане на срока на договора за
ответника – наемател възниква задължението да освободи предоставения му за
ползване сейф, доколкото с изтичане на срока от една година – до 21.02.2017 г.,
договорът за наем се прекратява. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Общите условия е предвидено задължение
за наемателя, в деня, следващ датата на изтичане на срока на договора, да
освободи ползвания от него сейф и да върне на наемодателя предадените му два
еднакви ключа. Ако този ден е неработен задължението следва да се изпълни в
първия следващ работен ден.
В производството по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответника, че е изпълнил задължението си
за освобождаване на предоставения му сейф, след изтичане на установения за това
срок. По делото не са налице данни за продължаване на срока на договора с
подписване на нов договор, съобразно изискванията, установени в разпоредбата на
чл. 6, ал. 2 от Общите условия към договора.
С клаузата на чл. 21, ал. 2 от Общите
условия е установено, че ако наемателя не изпълни задължението си за
освобождаване на сейфа в срок, последният дължи обезщетение за всеки ден, от
деня, следващ датата на изтичане на срока на договора до датата на сключване на
нов договор за наем на сейф или до датата на освобождаване на сейфа. Посочено
е, че възнаграждението се определя като платеното от наемателя възнаграждение
за срока на договора се разделя на броя на дните през които е действал
договора, и се увеличава с 0,50 лв. на ден.
Така посочената
клауза, установява задължение за заплащане на мораторна неустойка, която се
начислява за всеки ден забава на длъжника за изпълнение на задължението му да
освободи предоставения за ползване сейф и е установена с оглед компенсиране
(обезщетяване) на вредите на банката – наемодател от невъзможността му да
предостави обекта за временно възмездно ползване на друг клиент, т.е.
невъзможността му да реализира доходи. Обезщетителната функция на неустойката е
установена и с оглед компенсиране на вредите, свързани със съхранение на
чуждите вещи, при евентуално реализиране на правата на наемодателя по чл. 606 а ТЗ, която норма, установява възможност, при разваляне на договора поради
неплащане на уговореното възнаграждение, наемодателят да поиска отваряне и
установяване на съдържанието на сейфа с участие на нотариус, в който случай намерените
в сейфа предмети остават за пазене при наемодателя, на който се дължи
обезщетение за разноските и възнаграждение. С начисляване на така определената
неустойка е установена и санкционна функция, доколкото размерът й се определя
като среднодневното възнаграждение за ползване на сейфа, се увеличи с
наказателна надбавка от 0, 50 лв. на ден. Следователно и в случая неустойката е
установена с оглед присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като за да достигне до този извод съдът съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В случая за
срока на договора от 22.02.2016
г. до 21.02.2017 г. е било определено възнаграждение от 96 лв., като
среднодневното възнаграждение следва да се определи, като годишното
възнаграждение се раздели на броя на дните в посочения период. В случая
доколкото 2016 г. е била високосна – в тази година и за посочения период са
изминали 366 дни, поради което възнаграждението на ден е от 0, 26229508 лв. или
приблизително 0, 26 лв.. По този начин неустойката на ден е в размер на сумата
от 0, 76 лв. на ден. За претендирания период на начисляването й от 22.02.2017 г. до
02.06.2020 г. са включени 1 195 дни, поради което и последната възлиза в
размер на сумата от 908, 20 лв., до който размер предявената искова претенция
следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния й предявен размер
от 920, 92 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство ч.гр.д. № 6024/2020 г. на Районен съд – Пловдив, XIII
граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по
съразмерност 73, 96 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер от 25 лв. и депозит за особен представител на ответника
в размер на 250 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият
размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 375 лв., от
които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена
сумата от 369, 82 лв.
В полза на ответната страна се следват
разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като в производството по делото не
се установи такива да са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД,
че А.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Врабча“ № 6, сумата от 908, 20 лв., представляваща неустойка на основание чл. 21,
ал. 2 от Общите условия към Договор за наем на сейф № *****/22.02.2016 г.,
дължима за периода от 22.02.2017 г. до 02.06.2020 г., ведно със законна
мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.06.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед № 2690/03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6024/2020 г. на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер от 908, 20 лв. до пълния му предявен размер от 920, 92 лв.
ОСЪЖДА
А.С.Г.,
ЕГН **********, в да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, сумата от 73, 96 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6024/2020 г. на Районен съд – Пловдив, XIII
граждански състав и сумата от 369, 82 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 13219/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК