РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. гр. Хасково, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640102815 по описа за 2024 година
Предявен е главен иск с правно основание чл.9 от Закона за
потребителския кредит и евентуален иск с правно основание чл.23 от Закона
за потребителския кредит от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Триадица“, бул.“Витоша“
№ 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, против Л. П. П., ЕГН
**********, от ********
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2023г. ответникът по делото
като кредитополучател сключил с ищеца като кредитодател Договор за
потребителски кредит № 2751606. Дружеството изпълнило задължението си
да предостави на кредитополучателя заем в размер на 5657.84 лева. Сумата за
главница била усвоена по следния начин – 1 153.56 лева били получени от
ответника чрез системата за парични преводи EasyPay, сумата от 3 846.44 лева
била използвана от кредитополучателя за предсрочно погасяване на
задължението му по договор за потребителски кредит № 2660360/2022г., а
сумата от 657.84 лева била заплатена от ищеца от името и за сметка на
кредитополучателя директно по сметка на застрахователя за погасяване на
задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по договор за
застраховка, сключен във връзка с процесния договор за кредит. Посочва се
още в исковата молба, че сумата била усвоена от ответника при лихвен
процент по кредита в размер на 39.57 % и годишен процент на разходите в
1
размер на 47.60 %. Ответикът следвало да върне сумата по кредита на 24
месечни вноски, като крайният срок за връщането им бил 31.03.2025г.
Кредитополучателят не направил нито едно плащане по процесния договор.
Към датата 27.07.2023г. бил настъпил падежа на 3 месечни погасителни
вноски, дължими за периода от 30.04.2023г. до 30.06.2023г., в общ размер на
982.21 лева, представляващи сбор от главница в размер на 436.49 лева и
договорна възнаградителна лихва в размер на 545.72 лева. Заради
неизпълнението на основното задлъжение ответникът бил търсен
многократно с цел извънсъдебно уреждане на отношенията чрез сключване на
споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията и
избягване на предприемане на съдебно производство. Въпреки положените
усилия, ответникът отказвал да изпълни задлъжението си, поради което за
ищеца налице бил правен интерес да предяви настоящия иск за непогасените
задължения за главница по Договор за потребителски кредит №
2751606/31.03.2023г. в размер на 436.49 лева, представляваща сбор от месечни
погасителни вноски за главница за периода от 30.04.2023г. до 30.06.2023г. В
случай, че съдът констатира недействителността на процесния договор
запотребителски кредит № 2751606/31.03.2023г., на основание чл.23 от ЗПК,
за ответника щяло да възникне задължение да върне на ищеца чистата
стойност на кредита, представляваща усвоената главница, без допълнително
начислени на основание нищожния договор задължения, като договорни
възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и др. В случая чистата
стойност на кредита възлизала на 5 657.84 лева – главница. Предвид
изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 436.49 лева – непогасени
задължения за главница по Договор за потребителски кредит №
2751606/31.03.2023г., представляваща сбор от месечни погасителни вноски за
главница за периода от 30.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.07.2023г. до окончателното й изплащане, а при
условията на евентуалност, в случай, че бъде установена нищожност на
процесния Договор за потребителски кредит № 2751606/31.03.2203г., да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 657.84 лева – главница,
представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.07.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът признава предявения главен иск. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 360 лева.
При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави
искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът
2
направи следните правни изводи:
При наличие на признание на иска от ответника, както и при наличие на
направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът мотивира
решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът
направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по
предявения главен иск с правно основание чл.9 от Закона за потребителския
кредит, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.
Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважен предявения
главен иск. При това положение съдът не дължи произнасяне по предявения
при условията на евентуалност иск с правно основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за неговото разглеждане.
При този изход на спора единствено ищецът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата от 50 лева за държавна такса,
съобразно доказателствата за реалното им извършване. Направено е и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт, като е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 100
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото,
приключване разглеждане на делото в три съдебни заседания и извършените
процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени
молби по делото. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца общо разноски в размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН **********, от ********, да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, Район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес
център „България“, сумата от 436.49 лева, представляваща непогасени
задължения за главница по Договор за потребителски кредит №
3
2751606/31.03.2023г., представляваща сбор от месечни погасителни вноски за
главница за периода от 30.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.07.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН **********, от ********, да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, Район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес
център „България“, сумата от общо 150 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
4