Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.07.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

23.06

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

63

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв. Т.Б., действаща в качеството си на пълномощник на „Сантон-2010“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, против Решение № 260083/19.03.2021 г., постановено по АНД № 1339/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002443 от 15.10.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сантон-2010“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано.

Счита изводите на първоинстанционният съд, с които е приел за установено, че случая е налице нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, са неправилни и необосновани, респ. същите не се подкрепяли от доказателствата по делото и се явявали в противоречие с приложимия закон. В тази връзка сочи, че в производството не били представени и приети неоспорими доказателства, които да установяват, че „Сантон-2010“ ЕООД, *** и извършило процесното административно нарушение. Фактическите констатации в релевантния АУАН № 09-002443/17.09.2020 г. се опровергавали от доказателствата по административната преписка. В този смисъл били налице съществени противоречия относно описаният в акта фактически основания и установените в производството, проведено пред районния съд. От една страна било посочено, че Ю. Ю. бил декларирал, че е получил заверено уведомление от ТД на НАП и екземпляр от трудов договор, а от друга, при разпита им в съдебно заседание, актосъставителят и свидетелите по АУАН заявили, че лицето не е получило цитираните документи. Счита тези противоречия за особено съществени и опровергаващи презумптивната сила на процесния АУАН.

На следващо място излага съображения, че при издаването на НП били допуснати нарушения на административнонаказателния процес, а именно бил нарушен чл. 54, ал. 4 от ЗАНН. АНО не бил извършил преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително не бил обсъдил депозираното от представителя на санкционираното лице възражения против съставения АУАН.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260083/19.03.2021 г., постановено по АНД № 1339/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление и присъди на касатора деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв.Т.Б., която поддържа изцяло депозираната жалба. В хода на устните състезания излага допълнителни доводи в подкрепа на твърденията си незаконосъобразност на атакуваното решение. В тази връзка твърди, че към момента на извършената проверка дружеството не било осъществявало дейност, като за предходната 2019 г., също било декларирало, че не осъществява такава. При това обстоятелство било абсолютно очевидно, че за жалбоподателя не е съществувала никаква необходимост, след като той самия не осъществява дейност, да допуска до работа каквито и да било служители, още по-малко, без трудови договори. Независимо от това, дори и само от доказателствата, събрани пред районния съд, изводът за извършено нарушение по чл. 61, във вр. с чл. 62 от КТ бил недоказан. В този смисъл отново сочи, че безмотивната доказателствена сила на АУАН, била категорично оборена. По отношение на въведените в жалбата оплаквания, за допуснати съществени процесуални нарушения, релевира доводи за нарушение при връчването на АУАН. Същият бил съставен в отсъствието на нарушителя, като с писмо от 11.09.2020 г., на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, дружеството било било поканено да се яви на 17.09.2020 г. за съставяне на акта и след като не се е явило, по реда на чл. 416, ал. 3, му била изпратена покана по пощата. От приложената такава - л. 56, било видно, че не съдържала саморъчно поставена дата и час на получаване.

Ответникът по касация – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, чрез юрисконсулт Н. К. оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд  - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002443 от 15.10.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Сантон-2010“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че е допуснал до работа Ю. А. Ю., без преди това да е сключил писмен трудов договор с лицето. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Извършил е преценка на всички относими по делото доказателства, мотивирайки извода си за наличието на трудовоправни отношения между касатора и Ю. с наличието на уговорено работно място, възнаграждение и извършване на възложените на работника дейности.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „Сантон-2010“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 04.08.2020 г. Ю. А. Ю. е престирал работна сила в обект на „Сантон-2010“ ЕООД *** като едноличното дружество, в качеството си на „работодател“ е допуснал  на работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, Ю. А. е престирал труд – осъществявал дейност *** на обекта на касатора, представляващ язовир за риболов ***, като същевременно предоставял информация за продажните цени на рибата на евентуалните купувачи, предоставял кафе и напитки на желаещите да ползват водоема за риболов. При извършената му проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали е потвърдил в съставената писмена декларация, че няма трудов договор, работи от 10.00 до 17.00 ч., с почивни дни – събота и неделя, при 1 ч. почивка на ден. Отразил е собственоръчно, че когато работи продава кафе и безалкохолни напитки и пази язовира. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение,  районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите И. С., А. С. и Е. Ю., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 04.08.2020 г. между „Сантон-2010“ ЕООД *** и Ю. А. Ю. са съществували трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, като нито в хода на производството пред административно наказващия орган, нито в хода на проведеното съдебно производство са представени доказателства за сключен между страните граждански договор или трудов такъв. Всичко това взето в съвкупност с осъществяваната от Ю. А. дейност към момента на проверката, данните от попълнената от него декларация, съдържанието на процесния АУАН № 09-002443/17.09.2020 г. и показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели, обосновава извода за доказаност на процесното административно нарушение.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „Сантон-2010“ ЕООД *** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в отсъствието на представител на санкционираното юридическо лице, след надлежно връчена покана за това, като впоследствие е надлежно връчен на 21.09.2020 г. – обратна разписка/л. 56 от АНД № 1339/2020 г./, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Във връзка с горното съдът намира за неоснователни, въведените от пълномощника на касационния жалбоподател възражения за допуснати нарушения на административнонаказателния процес.  В случая е налице надлежно съставена и връчена покана до управителя на „Сантон-2010“ ЕООД за явяване в сградата на Д „ИТ“ – Кърджали за съставянето на АУАН/л. 14 от АНД № 1339/2020 г./. С оглед неявяването на представител на санкционираното лице, актът е съставен в негово отсъствие, в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.  Безспорно е, че визираната по-горе обратна разписка, с която е връчен релевантният АУАН, не съдържа попълнени собственоръчно дата и час на връчването. Това обаче по никакъв начин не се отразява на редовността на връчването, още по-малко пък нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. В този смисъл от съдържанието на разписката е видно, че същата е връчена лично на управителката В. Н. А., което обстоятелство лицето е удостоверило собственоръчно с изписването на трите си имена и полагането на подписа си. На следващо място датата на връчване – 21.09.2020 г., е видна от положеното клеймо на разписката и най-накрая, в случая санкционираното лице е осъществило правата си по чл. 44 от ЗАНН, депозирайки възражение по съставения АУАН/вх. № 20085584/23.09.2020 г. на ДИТ - л. 17 от АНД № 1339/2020 г./.

Съдът намира за необосновани доводите за допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на обжалваното Наказателно постановление № 09-002443 от 15.10.2020 г., административният орган е изложил подробни и задълбочени мотиви относно фактическата обстановка, при която е осъществено административното нарушение, в какво конкретно се състои същото, какви за извършваните от физическото лице действия в полза на дружеството, въз основа на които е преценено, че се касае за престиране на труд, като е извършен и анализ на относимите за процеса факти и обстоятелства. Подаденото от управителя на дружеството възражение по съставения АУАН е формално и съдържа общи твърдения за липсата на трудово правоотношение, като в същите не са релевирани конкретни доводи, оборващи констатациите по акта, а и в НП имплицитно се съдържа отговор на възражението по акта.

В заключение, представените към касационната жалба декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 08.09.2020 г. и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, подадена от В. Н. А., по никакъв начин не аргументират извода, че на релавантната дата и място Ю. А. Ю. е предоставял работна сила в полза на „Сантон-2010“ ЕООД, като за съществуващото трудово правоотношение между страните не е бил сключен писмен трудов договор.

В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Сантон-2010“ ЕООД ***, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Сантон-2010“ ЕООД ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260083/19.03.2021 г., постановено по НАД № 1339/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА „Сантон-2010“ ЕООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

                                                                                      

                                                                                        2.