РЕШЕНИЕ
№ 8142
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110138041 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. , съдебен адрес: гр. София, ул. „ й“ , ет.9 ап. , чрез адв. В. Н. АТ. срещу Н.
Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София с която се моли съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца:
- сумата от 1026.48 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и
- сумата от 4000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в лъжливо деклариране в декларации
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в които е заявено, че ищецът е управлявал собствени на ответника
автомобили.
Ищецът твърди, че на 31.01.2020 г. посетил отдел „Пътна полиция“ към СДВР -
София, където са му връчени електронни фишове: Серия К № 2525669/24.01.2018 год.;
Серия К № 2535365/01.08.2018 год.; Серия К № 2532385/10.08.2018 год.; Серия К №
2525650/04.09.2018 год.; Серия К № 2532373/04.11.2018 год.; Серия К № 2543305/05.12.2018
год., Серия К № 2525658/07.12.2018 год., издадени от ОД на МВР Враца и СДВР за
нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с които са наложени глоби на обща
стойност 1 200 лв. Поддържа се, че В.Д. не е собственик и ползвател на описаните във
фишовете автомобили и подал жалба до 06 РУ към СДВР и отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, като получил отговор, че фишовете са съставени на основание подадени декларации
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от ответника. Твърди се, че при разпит пред разследващ полицай
ответникът е заявил, че не познава ищеца и че В.Д. не е управлявал въпросните 4 броя
автомобили, посочени във фишовете. Излагат се твърдения, че в последствие фишовете
били анулирани. Твърди се, че във връзка с издадените фишове ищецът е ползвал правна
защита и съдействие от адвокат - АК гр. София, за което за заплатил възнаграждения в
размер на 460 лева. Твърди се, че ищецът е ползвал девет дни платен годишен отпуск и шест
дни неплатен домашен отпуск за явяване в 01 и 06 РУ при СДВР, отдел „Пътна полиция“
1
при СДВР, и Столична дирекция на вътрешните работи за подаване на жалби и даване на
показания пред разследващи полицаи. Поддържа се, че поради тревожни натрапливи мисли,
нарушен сън и липса на апетит, ищецът многократно посещавал личния си лекар и
специалист психиатър. Сочи се, че за явяване в държавните институции и медицинския
център ищецът е ползвал, както личен транспорт, така и обществен транспорт, разходите за
които ищецът оценя на 80 лева. Твърдят се настъпили вреди от пропуснат доход за
ползвания 6 дни неплатен отпуск или 360 лева. Твърди се, че ищецът е стрил разноски за
лекарства, съгласно издадена рецепта от психиатър в размер на 126,48 лв. Поддържа се, че
вследствие издадените срещу ищеца електронни фишове е причинен стрес, психологически
тормоз и получено физиологическо неразположение, изразяващо се в безсъние и
тревожност, главоболие, липса на апетит, напрежение довело до чувствително увеличение
на заекването. Тези неимуществени вреди са оценени от ищец на 4000 лева.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
ответникът не е дал показания, в които да твърди, че не познава ищеца, а е посочил, че
ищецът се познава с роднина на ответника. Твърди се, че е имало договорка между тях за
описаните фишове. Твърди се, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника и
негов роднина и е управлявал в страната техни автомобили. Твърди се, че не са представени
доказателства кои от автомобилите, за които има издадени фишове са лична собственост на
ответника и кои на юридическо лице. Твърди се, че с рег. № и с рег. № не са лична
собственост на ответника. Оспорва се наличието на вреди, а техния размер като прекомерен.
Оспорва се и осъществяването на останалите разходи от ищеца като се сочи, че липсва
причинна връзка. Оспорва се и претенцията за неимуществени вреди като се твърди, че няма
виновно и противоправно поведение на ответника, както и доказателства за причинен
психологически тормоз и емоционален стрес.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Издадени са седем броя електронни фишове за нарушения на Закона за движението
по пътищата - управление на МПС с превишена скорост, с които на ищеца са наложени
глоби на обща стойност 1 200 лв. Конкретно това са: фиш Серия К № 2525669/24.01.2018 г.;
Серия К № 2532365/01.08.2018 г.; Серия К № 2532385/10.08.2018 г.; Серия К №
2525650/04.09.2018 г.; Серия К № 2532373/04.11.2018 г.; Серия К № 2543305/05.12.2018 г. и
фиш Серия К № 2525658/07.12.2018 г., издадени от ОД на МВР Враца и СДВР.
От писмо с изх. № 967000-237/27.02.2020 г. от началника на сектор „Пътна полиция“,
ОД на МВР – се установява, че във връзка с установени нарушения на ЗДвП са издадени
електронни фишове серия К № 2199935, серия К № 2370228 и серия К № 2226208. След като
същите били връчени, на 01.02.2019 г. в сектор ПП- постъпили 3 броя декларации от Н. Т.
Ц. – собственика на автомобилите, при управлението на които са извършени нарушенията, с
които той декларирал, че на посочените в електронните фишове дати, автомобилите, били
управлявани от ищеца, като приложил копие от СУМПС на В.Д.. В резултат на това
първоначално издадените фишове били анулирани и за нарушенията били издадени такива
на ищеца Д..
Представено е писмо с изх. № 967000-8889/28.08.2020 г. от ВПД началник на сектор
„Пътна полиция“, ОД на МВР – , от което се установява, че в резултат на отправено от
ищеца искане от 24.08.2020 г., фишове серия К с номера 2532365, 2532385 и 2532373,
2
издадени на В. П. Д. са анулирани.
От писмо с изх. № 248000-1959/17.03.2020 г. от началника на РУ „ “ се установява, че
процесният фиш серия К № 2543305/05.12.2018 г. е издаден на основание предоставена
информация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като с декларация с вх. № 433200/01.02.2019 г. Н. Т. Ц.
посочил, че при извършване на нарушението, автомобилът бил управляван от настоящия
ищец, като приложил копие на СУМПС, на контролен талон и на лична карта на В.Д..
Първоначално издаденият фиш бил анулиран и за нарушението бил издаден такъв на ищеца
Д..
Видно от писмо с изх. № 248000-5516/31.07.2020 г. от началника на РУ „ “,
електронен фиш серия К № 2543305/05.12.2018 г., издаден на името на В.Д. е впоследствие е
анулиран и на негово място е издаден такъв на лицето на Н. Т. Ц..
По делото са представени два броя декларации за предоставяне на информация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП от 31.01.2019 г. /л. 24 и 26 от делото/, в които ответникът Н.Ц. е декларирал,
че ищецът В.Д. е управлявал съответно МПС с рег. № при извършване на нарушение на
ЗДвП на 24.01.2018 г., в 12:56 ч. и МПС с рег. № при извършване на нарушение на ЗДвП на
07.12.2018 г., в 10:29 ч. На основание подадените декларации са анулирани фиш серия К №
1911951/24.01.2018 г., като вместо него е издаден фиш № 2525669 и фиш серия К №
2431020/07.12.2018 г., като на негово място е издаден фиш № 2525658. Впоследствие
фишове серия К № № 2525669 и 2525658 също са анулирани, видно от удостоверение №
УРИ433200-90904/11.09.2020 г. В удостоверение № 225-12238/30.03.2020 г. е посочено, че в
рамките на извършена проверка лицето Н.Ц. е посочило, че В.Д. не е управлявал описаните
във фишовете автомобили.
По делото са представени заверени преписи от договори за правна защита и
съдействие № № 876263, 876264 и 876265 с предмет оказване на правна помощ и
съдействие, изразяваща се в консултации относно издадени 7 бр. ел. фишове, проучване на
адм. нак. производства, изготвяне на жалби до 06 РПУ на СДВР и жалба до ОПП на СДВР с
общо договорено възнаграждение за предоставените услуги в размер на 460 лева. Посочено
е, че договорените суми са били заплатени изцяло в брой.
За да бъдат приети за основателни предявените в настоящото дело претенции е
необходимо да се докажат при условията на пълно и главно доказване да всички
юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно деяние,
противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която
по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на противното.
По делото еднозначно беше установено, че във връзка с констатирани нарушения на
ЗДвП и издадени в резултат на това електронни фишове ответникът Н. Т. Ц. е подал
декларации, в които е посочил като извършител на нарушенията ищеца В.Д.. Действията на
ответника са довели до анулиране на фишовете, в които той е бил посочен като лице,
отговорно за извършените нарушения и издаването на тяхно място на фишове на името на
ищеца. Установено беше също, че така издадените фишове са били анулирани след
3
признание на ответника, че ищецът не е управлявал автомобилите, като повторно са
издадени фишове на името на ответника.
За да защити интересите си, накърнени вследствие неправомерното издаване на
негово име на фишове за извършени административни нарушения, на ищеца се е наложило
да използва услугите на адвокат, видно от представените по делото договори за правна
защита и съдействие, като за предоставените юридически услуги, ищецът е заплатил
възнаграждение общо в размер на 460 лв.
Останалите твърдени имуществени вреди, изразяващи се в използването на платен и
неплатен отпуск за явяване в 01 и 06 РУ, отдел „Пътна полиция“ и СДВР и транспортни
разходи за същото не бяха доказани. По делото не са ангажирани никакви доказателства за
извършени транспортни разходи, а от представените молби за отпуск не се установява той да
е ползван за уреждане на въпросите, възникнали във връзка с процесните фишове – няма
данни на никоя от тези дати на ищеца да се е налагало или физически да е присъствал на
посочените места, поради което не може да се приеме, че използването на въпросния отпуск
е в причинна връзка с процесното деяние. По делото не беше установено и извършването на
разходи за лекарства за безсъние и тревожност – представената по делото рецепта не
представлява разходооправдателен документ.
Въпреки че съдът в доклада си, обявен за окончателен с определение в о.с.з.,
поведено на 05.07.2022 г. е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца,
че следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на претърпени
вреди както и техния вид и размер, същият не е ангажирал доказателства за претърпени от
него вследствие действията на ответника неимуществени вреди – безсъние и тревожност,
главоболие, липса на апетит и психо-моторно напрежение. Представеният по делото
амбулаторен лист № 477 от 21.09.2020 г. установява резултат от преглед, извършен девет
месеца след като ищецът е узнал за издадените му електронни фишове, включително след
като същите са били анулирани и ищецът е бил уведомен за това. Поради това съдът не
намира описаното състояние на ищеца да се намира в причинно-следствена връзка с
процесното деяние.
От изложеното следва, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 460 лв. – имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, претърпени вследствие от противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в лъжливо деклариране в декларации по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в които е
заявено, че ищецът е управлявал собствени на ответника автомобили, като за горницата над
460 лв. до пълния претендиран размер от 1026.48лв. искът бъде отхвърлен.
Искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен и по отношение на
претендираните неимуществени вреди в размер на 4000 лв.
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна. В Решение №
1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че „Лихвите
4
върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се
дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда.
Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня
на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо. Досежно размера на
дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, съдът счита, че тя не следва да се
присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи началния момент на
тази лихва, а размерът се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на
плащане на главното задължение.“. По делото са ангажирани доказателства, че е процесните
декларации по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП са постъпили в ОД на МВР Враца и в СДВР на
01.02.2019 г. Настоящият съдебен състав приема, че противоправното деяние е довършено с
представянето на декларациите пред съответния компетентен орган, поради което законна
лихва върху присъденото обезщетение се дължи именно от 01.02.2019 г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за настоящото производство съразмерно
на уважената част от иска, чийто размер, възлиза на 64.56 лв. от пълен размер от 705.40 /в
т.ч. 205.40 лв. – държавна такса, 500 лв. - адвокатски хонорар/.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част за сумата от 726,79 лв. от пълен размер от 800 лв. - адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София ул. „ да заплати на В. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. сумата от 460 лв. (четиристотин и шестдесет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от подадени на 01.02.2019 г.
декларации по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в които Н. Т. Ц. невярно е посочил, че В. П. Д. е
управлявал собствени на ответника автомобили, ведно със законната лихва считано от
същата дата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
- 460 лева до пълния предявен размер от 1026.48 лв. - имуществени вреди, иска за 4000 лв. -
неимуществени вреди и претенцията за законната лихва върху неоснователния размер на
главниците.
ОСЪЖДА Н. Т. Ц., ЕГН **********, да заплати на В. П. Д., ЕГН **********,
съдебно – деловодни разноски в размер на 64.56 лв. (шестдесет и четири лева и петдесет и
шест стотинки), съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН ********** да заплати на Н. Т. Ц., ЕГН **********, сумата
от 726,79 лв. (седемстотин двадесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки) - съдебно-
деловодни разноски по настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5