Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна, ……………... г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Георгиева, разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова административно дело № 1021/2022
г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано е по жалба от
Р.Р.А., ЕГН
********** ***, подадена чрез адв. З.С., срещу Заповед
№ РД-22-7706-40 от 07.04.2022 г. на Областния управител на област Варна, с която е наредено да се изземе от
оспорващата имот – частна държавна собственост, описан в АЧДС № 8006 от
02.11.2011 г., с предоставени права на управление на областния управител на
област Варна, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****,
със застроена площ 67,94 кв.м, находящ се в гр. Варна, ********, като е
определен срок за доброволно изпълнение – 7 дни, считано от връчване на
заповедта.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, издадена при превратно упражняване на власт, в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Според оспорващата не са налице изложените основания за издаване на
заповедта (владение или държане на имота без основание и прекратяване на
наемните отношения с едномесечно предизвестие), като се твърди, че оспорващата
отговаря на условията за настаняване в процесния имот и не са прекратени
наемните отношения с нея. Изтъква се, че оспорващата живее заедно със
семейството си в процесния имот от 2005 г. и понастоящем. Поддържа се, че
оспорващата не е наемател на имота, а ползвател и заплаща месечно обезщетение
за ползване на имота, а не наемна цена, а в обжалваната заповед се говори за
„наемни отношения“, като оспорващата е изпълнявала задълженията си, произтичащи
от сключеното споразумение и споразумението е правното основание за държане на
имота от оспорващата. Сочи се, че в оспорваната заповед не е визирано нито едно
от основанията за прекратяване на отношенията на оспорващата с областния
управител, доколкото според споразумението същото е за неопределен, но
определяем срок – до приключване на процедурата по провеждане на търг или
конкурс за отдаване на имота под наем, или извършване на разпореждане с имота
/продажба или замяна/, а няма данни към датата на издаване на заповедта да са
налице подобни обстоятелства. Изтъква се, че още към датата на сключване на
споразумението на административния орган му е било известно, че оспорващата не
е отговаряла на изискванията на чл. 22 от Правилника за приложение на ЗДС
(ППЗДС) и въпреки това споразумението е факт. Според оспорващата позоваването
на чл. 22 ППЗДС като основание за прекратяване на „наемните“ отношения в случая
представлява злоупотреба с права и противоречи на принципа за справедливост,
последователност и предвидимост в административния процес. Оспорващата се
позовава и на продължилото фактуриране, съответно заплащане от нейна страна на
месечното обезщетение за ползване на имота.
На следващо място се окачествява издаването
на обжалваната заповед като злоупотреба с власт и права и противоречаща на
принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Разяснява се, че предходната заповед за
изземване на въпросния имот – Заповед № РД-14-7706-328/30.04.2014 г., издадена
на абсолютно същото правно основание, е отменена с Решение № 6266 от 26.05.2016
г. на ВАС.
Сочи се, че областният управител проявява
тенденциозност и инициирайки отново процедура по изгонването на семейството на
оспорващата от жилището, в което живеят от 2005 г., ги превръща в бездомници,
тъй като за тях е непосилно да се устроят, предвид възрастта им и доходите,
които получават. Разяснява се, че съпругът на оспорващата се пенсионирал и чака
определяне на пенсия, а тя е трайно безработна, има симптоми на заболяване на
млечните жлези и й е противопоказано да работи каквато и да е работа, като
всеки стрес може да й е убийствен и да отключи онкологично заболяване. Излагат
се доводи за допуснато със заповедта нарушение и на чл. 8 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като се
настоява, че предвид продължителното необезпокоявано ползване на въпросното
жилище, то последното следва да се разглежда като жилище на семейството на
оспорващата, а лишаването на семейството й от него ще доведе до липса на
подслон и ще постави в риск живота и здравето на семейството й.
Искането на жалбоподателката е съдът да
отмени оспорваната заповед.
В хода по същество процесуалният представител
на оспорващата поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като
се претендира и присъждане в полза на оспорващата на разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, предоставил безплатна правна
помощ.
Ответникът – Областният управител на област
Варна, чрез процесуални представители С. В. и Г.Д. с писмени молби и в хода по
същество излагат становище за неоснователност на жалбата. Позовавайки се на
нормите на чл. 24 ЗДС – за реда за прекратяване на наемните правоотношения, чл.
19, ал. 4 ЗДС – за максималния 10-годишен срок за отдаване под наем, както и на
чл. 238 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) – за изискването за
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем и на чл. 26 АПК –
за уведомяване на оспорващата за започване на производството, ответникът настоява,
че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, като издадена при наличие на
установените в закона основания и при спазване на
административнопроизводствените правила.
По отношение на твърденията на оспорващата за
несъразмерност на засягането, ответникът сочи съдебна практика и настоява за
следното: Ако жалбоподателката е социално слаба, механизмите за защитата й
следва да се приложат от съответните служби за социално подпомагане и от
местните органи. ЗДС не съдържа задължение за осигуряване на друго жилище, като
законодателят е предвид възможност за настаняване в общински жилища на лица с
установена жилищна нужда и липса на средства за наемане на жилище. Действията
на административния орган по никакъв начин не са неочаквани, изненадващи или
необичайни, т.к. жалбоподателката е била с ясното съзнание, че имотът, който
ползва не е нейна собственост, а частна държавна. Предвид дългия период на
водената кореспонденция с оспорващата и предходното административно
производство по изземване, е имало възможност оспорващата да инициира
осигуряването на друго жилище. Правата, защитени от ЕКЗПЧОС не са абсолютни и в
случая не е налице нарушение на конвенцията, а и възприемането на жилището като
„нейно“ по аргумент от решението на ЕСПЧ е несъстоятелно, т.к. в казуса пред
ЕСПЧ става въпрос за общински имот.
Искането е да се отхвърли жалбата, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и
събраните по делото писмени доказателства,
както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Процесния апартамент – самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор *****, със застроена площ 67,94 км.м, ведно с
прилежащото избено помещение № 66 с площ 2,86 кв.м и 1,1733% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, е частна държавна
собственост – АЧДС № 8006/02.11.2011 г. (л. 12, гръб, 13 от адм. пр.)
Първоначално оспорващата, заедно със съпруга
си и дъщеря си, въз основа на Заповед № 78 от 12.11.2002 г. на кмета на Район
Одесос и договор от 12.11.2002 г. е била пренастанена от едно общинско жилище в
друго общинско жилище, находящо се в гр. Варна, бул. „Приморски“ № 21-сутерен
(л. 66-70 от делото).
С писмо изх. № РД1-9100(153)/17.05.2004 г.
(л. 71 от делото) зам.-областният управител на област Варна е уведомил Р.А., че
ползваното от нея жилище с адрес: гр. Варна, бул. „Приморски“ № 21 е частна
държавна собственост и следва във връзка със сключване на договор за наем да
представи: декларация за семейно и имотно състояние, удостоверение, че на
територията на Община Варна, че А. и семейството й нямат декларирани имоти,
удостоверение от Службата по вписванията към РС – Варна, че А. и семейството й
не са закупили и не притежават собствени недвижими имоти. След представяне на
процесните документи (с молба от 15.06.2004 г.) е сключено споразумение на
16.07.2004 г. между Областна администрация – Варна и Р.А. за ползване на част
от жилищен имот – частна държавна собственост, находящ се в гр. Варна, бул.
„Приморски“ № 21, представляващ дворно място с площ 240 кв.м, със застроена
площ 123 кв.м, като ползвателят дължи месечно обезщетение в размер на 20 лв. и
споразумението е за неопределен срок, от 01.05.2004 г. до приключване на
процедурата за провеждане на търг или конкурс за отдаването му под наем,
продажба или замяна.
С писмо от 22.08.2005 г. (л. 80 от делото)
областният управител на област Варна, поради лошото състояние на имота, в който
е настанена Р.А. й е предложил да бъде пренастанена в имот -частна държавна
собственост, представляващ апартамент № 66 със
застроена площ от 67,94 кв.м, находящ се на ул. „Царевец“ № 11, вх. В, ет. 2.
На 24.10.2005 г. е сключено споразумение
между Областна администрация и Р.А. (л. 82 от делото) за ползване
на жилищен имот – частна държавна собственост, представляващ апартамент № 66
със застроена площ от 67,94 кв.м, находящ се на ул. „Царевец“ № 11, вх. В, ет.
2, с прилежащо избено помещение № 66 с площ 2,86 кв.м. Според споразумението
ползвателят дължи месечно обезщетение в размер на 30 лв., като споразумението е
сключено за неопределен срок, от 01.09.2005 г. до приключване на процедура за
провеждане на търг или конкурс за отдаването му под наем, продажба или замяна.
На основание Заповед №
РД-06-7706-301/10.11.2006 г. на областния управител на област Варна за
определяне на основни наемни цени за 1 кв.м полезна площ, на 26.02.2007 г. е
сключено Споразумение между Областна администрация – Варна и Р.А. (л. 12 от
адм. пр.) за ползване на жилищен имот – частна държавна собственост,
представляващ апартамент № 66 със застроена площ от 67,94 кв.м, находящ се на
ул. „Царевец“ № 11, вх. В, ет. 2, с прилежащо избено помещение № 66 с площ 2,86
кв.м. Според споразумението ползвателят дължи месечно обезщетение в размер на
30 лв., като споразумението е сключено за неопределен срок, от 01.09.2005 г. до
приключване на процедура за провеждане на търг или конкурс за отдаването му под
наем или извършване на разпореждане с имота.
Със Заповед № РД-14-7706-328/30.07.2014 г. на
Областния управител на област Варна (л. 22 от делото) е наредено изземване на
процесния имот от Р.А.. Тази заповед е отменена с Решение № 6266 от 26.05.2016
г. на Върховния административен съд по адм. дело № 2097/2015 г. (л. 24-25 от
делото). При справка в сайта на ВАС съдът установява, че в приложеното към
жалбата копие на посочения съдебен акт липсва една страница. От публикуваното
на сайта на ВАС съдебно решение се установява следното: 1. Съдът е приел, че заповедта
за изземване е постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото съдържа посочване на
фактически основания за прекратяване на възникналите с А. договорни отношения,
които са в противоречие с доказателствата, съдържащи се в административната
преписка по издаване на заповедта, като е нарушена разпоредбата на чл. 59, т. 4 АПК. Посочено е, че поради изпращането на две предизвестия за прекратяване на
споразумението, с различни основания за прекратяване на наемното
правоотношение, не става ясно кога и на какво основание административният орган
твърди, че наемните правоотношения с Р.А. са прекратени с едномесечно
предизвестие. 2. Върховният административен съд приема, че не са налице трите
предпоставки, обуславящи осъществяването на фактическия състав на чл. 80 ЗДС,
т.к. имотът не се държи без основание, като посочва, че по същината си
правоотношенията, възникнали въз основа на споразумението са наемни, с
определяем срок – до приключване на процедурата за провеждане на търг за
отдаване под наем или разпореждане с имота, а в случая не се установява нито да
е завършена такава процедура, нито да е налице неплащане на задълженията от
страна на А..
С писмо с изх. № РД-21-94-307(1)/24.01.2022
г. (л. 10 от адм. пр.) областният управител на област Варна на основание чл.
238 ЗЗД отправя ново едномесечно предизвестие до Р.А. за прекратяване на
споразумението за наем, считано от получаване на уведомлението, с указване, че
следва след това да се освободи имотът, като случай на неосвобождаване на имота,
че ще бъде открито производство за изземване на имота по реда на чл. 80 ЗДС.
Като основание за прекратяване на споразумението за наем от 26.02.2007 г. за
предоставяне за временно и възмездно ползване на недвижимия имот – държавна
собственост, находящ се в гр. Варна, ул. „Царевец“, бл. 11, вх. В, ет. 2, ап.
66 областният управител сочи както че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗДС срокът за
отдаване под наем на имотите – частна държавна собственост не може да бъде
по-дълъг от 10 години (както гласи и нормата на чл. 229 ЗЗД), така и че
съгласно разпоредбите на ЗДС и ППЗДС държавните имоти се отдават под наем чрез
търг или на служители на ведомства, поради което е прието, че А. не отговаря на
условията за настаняване в държавно жилище по действащите нормативни хипотези.
Процесното писмо е получено от оспорващата на 26,01.2022 г., предвид известието
за доставянето му – л. 10, гръб от адм. пр.
Със становище-възражение с вх. №
РД-21-9400-307(4)/04.02.2022 г. до областния управител на област Варна Р.А.
заявява, че не са налице основания за освобождаване на имота, като изпратеното
писмо окачествява като злоупотреба с власт и права, в противоречие с принципа
за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 8 ЕКЗПЧОС и сочи доводи, идентични с
посочените в жалбата до съда, по която е образувано настоящото производство.
Процесното по делото административното
производство по издаване на оспорената заповед е започнато служебно.
За започване на административно производство
за изземване на имот – частна държавна собственост, описан в АЧДС №
8006/02.11.2011 г., находящ се в гр. Варна, район Приморски, ул. „Царевец“ оспорващата
е уведомена на основание чл. 26, ал. 1 АПК от Областния управител на област
Варна с писмо с изх. № РД-21-9400-307-/5/ от 09.03.2022 г. (л. 6, гр. от адм.
пр.), получено от оспорващата на 11.03.2022 г. (известие за доставяне - л. 7 от
адм. пр.), като със същото писмо й е предоставен 7-дневен срок да изрази
становище или доброволно да предаде владението на държавното жилище. Посочено е
в писмото, че на оспорващата е било изпратено едномесечно предизвестие за
прекратяване на наемното й правоотношение относно въпросния имот - писмо с изх.
№ РД-21-9400-307-(1)/24.01.2022 г., получено на 26.01.2022 г., а възражението и
становището й в писмо с вх. № РД-21-9400-307-(4)/04.02.2022 г. не съдържа
правни аргументи, позволяващи да продължава да държи и владее имота без правно
основание.
Със становище с вх. №
РД-21-9400-307(6)/17.03.2022 г. (л. 5, гръб и 6 от адм. пр.) Р.А. заявява,
че живее в имота на валидно правно основание, а областният управител нарушава
разпоредбата на чл. 6 АПК, задължаваща го да упражнява правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и че не става ясно, каква е
преследваната цел с иницииране на процедурата, и че нарушава ЕКЗПЧ, в частност
чл. 8, доколкото обстоятелството, че оспорващата и семейството й обитават
жилището от 2005 г., то това го прави „тяхно жилище“.
С оспорената заповед е прието, че становището
на Р.А. с вх. № РД-21-9400-307-(4)/04.02.2022 г. не съдържа правни аргументи,
които да й позволяват да продължава да държи и владее държавното жилище и отбелязвайки,
че държавата е собственик на процесния апартамент, описан в АЧДС №
8006/02.11.2011 г., както и наличието на споразумение от 26.02.2007 г. с Р.А. и
позовавайки се на чл. 19, ал. 4 ЗДС и чл. 22 от ППЗДС, е прието, че е изтекъл
10-годишният срок, както и че Р.А. не отговаря на изискванията на чл. 24, ал.
3, т. 3 ЗДС и чл. 22 ППЗДС и не отговаря на законовите изисквания да ползва под
наем държавното ведомствено жилище. В оспорваната заповед е посочено, че
наемните отношения за процесния имот са прекратени с посоченото по-горе
едномесечно предизвестие, А. не е освободила и предала имота държанието върху
жилището, уведомена е за започване на административното производство по чл. 80 ЗДС, посочено е и че е изразено становище от А. с вх. №
РД-21-9400-307(6)/17.03.2022 г., както и конкретните й възражения.
Областният управител е приел, че са налице
предпоставките на чл. 80 от ЗДС и на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81 ЗДС, във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията с оспорената заповед
е наредено изземването от Р.А. на процесния имот.
Установените факти налагат следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Оспорването
не е просрочено. Жалбата е подадена в съда на 03.05.2022 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, считано от датата на
получаване на съобщението за постановената заповед – 19.04.2022 г., предвид
известието за доставяне на л. 5 от адм. пр. Жалбата е подадена от легитимирано
лице, с правен интерес да обжалва постановения отказ – оспорващият е адресат на
заповедта. Оспорването е насочено срещу годен за обжалване акт и пред надлежния
съд, предвид чл. 80, ал. 3 ЗДС.
Доколкото заповедта за изземване е
постановена от областния управител на област с административен център Варна, а
имотът, предмет на изземването е с местонахождение в гр. Варна, оспорваната
заповед е издадена от материално, териториално и функционално компетентен
орган. Нормата на чл. 80, ал. 1 ЗДС регламентира, че изземването на държавен
имот се извършва въз основа на заповед на областния управител.
Оспорваната заповед е постановена в
съответствие с изискванията по отношение на формата й. Същата е писмена, а и са
посочени фактическите и правни основания, обосноваващи упражняването на
публичното субективно право от административния орган. Ясно и недвусмислено в
обжалваната заповед е посочено фактическото основание за постановеното
изземване – владението или държането от А. на процесния имот, частна държавна
собственост без правно основание. Посочено е и правното основание за издаване
на обжалваната заповед – чл. 80, ал. 1 ЗДС. Налице е единство между посочените
фактически и правни основания, формиращи мотивите на оспорения административен
акт, който е в съответствие с изискуемото съдържание, установено с нормата на
чл. 59, ал. 2 АПК.
Не се установява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основанието по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорения акт. В съответствие
с чл. 26, ал. 1 АПК оспорващата е уведомена за отпочване на административното
производство по издаване на заповед за изземване, а и съобразно чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 АПК й е предоставена възможност да изрази становище във връзка с
предприетата процедура. Както изисква нормата на чл. 35 АПК, оспорената заповед
е постановена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая. В оспорената заповед не са обективирани изрични съображения на
административния орган за неоснователността на направените от А. възражения с подаденото
от нея писмено становище, а само е посочено, че са налице предпоставките за
издаване заповед за изземване по реда на чл. 80 ЗДС. Необективирането в
оспорваната заповед на изрични мотиви за неоснователност на конкретните доводи
в становището на А. не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, т.к. не е равнозначно на необсъждане на становището на оспорващата.
Фактът на неиздаването на заповедта сочи, че органът е приел становището за
неоснователно в случая, а и не се установява този пропуск да се отразява на
правилността на крайния извод на административния орган за наличие на основания
за изземване на имота.
По отношение съответствието на оспорения акт
с материалноправните норми, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС урежда бързо административно производство за защита на държавната
собственост в изрично посочени в нормата три хипотези – когато имот, държавна
собственост: 1/ се държи или владее без основание, 2/когато се ползва не по
предназначение или 3/нуждата от него е отпаднала. Във всеки от тези случаи, в
условията на обвързана компетентност, областният управител е задължен да издаде
заповед за изземване на имота въз основа на мотивирано искане на съответния
министър или ръководител на ведомство.
Безспорно се установява, че са налице
предпоставките за постановяване на изземването на процесния имот - чл. 80, ал.
1 ЗДС в първата хипотеза.
Принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот, предмет на оспорваната заповед, предвид АЧДС № 8006/02.2011 г.,
е на държавата.
Споразумението за ползване на въпросния
жилищен имот – частна държавна собственост от Р.А. в случая следва да се
приеме, че е прекратено, респ. имотът се държи без основание.
Процесното споразумение от 26.02.2007 г. по
своята правна същност замества договор за наем. Със споразумението по същество
е предоставено фактическото ползване на процесния имот от оспорващата и
оспорващата е придобила правото да обитава апартамента срещу задължението за
заплащане на месечно обезщетение. Както и Върховният административен съд
изрично посочва в съдебния си акт, с който е отменена предходната заповед за
изземване на същия имот (Решение № 6266 от 26.05.2016 г. по адм. дело №
2097/2015 г.) възникналите правоотношения между страните по въпросното споразумение
от 26.02.2007 г. са наемни. Именно защото оспорващата не отговаря на изискванията
на ЗДС и ППЗДС за
сключване на договор за наем на имот - частна държавна собственост (което А. и
не спори) е сключено процесното споразумение.
Действително споразумението от 26.02.2007 г.
е сключено за неопределен срок до приключване на процедурата за провеждане на
търг за отдаване под наем или извършване на разпореждане с имота. Съществува и
клауза, че за всички неуредени въпроси със споразумението се прилага
действащото законодателство на Република България. В случая няма данни
действието по прекратяване на споразумението да е оспорено по административен
или съдебен ред. Същевременно съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗДС срокът за
отдаване под наем на имотите – частна държавна собственост не може да е
по-дълъг от 10 години. Определеният с процесното споразумение определяем срок е
в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗДС и по аргумент от чл. 26, ал. 4, във вр. с
ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че срокът по
процесното споразумение се замества по право от повелителното правило на закона
– чл. 19, ал. 4 ЗДС, т.е. срокът на споразумението е 10 годишен. В случая предвид
изтичането на този срок и отправянето от областния управител на едномесечно
предизвестие, получено от оспорващата на 26.01.2022 г., следва да се приеме, че
е прекратено правоотношението, на което оспорващата основава правото си да
държи и владее имота – частна държавна собственост.
(Само за пълнота следва да се посочи, че
настоящият състав на съда напълно споделя приетото в мотивите на Решение № 7566
от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2019 г., IV о., докладчик
председателят М. Ч., че обстоятелството, че заповедта за изземване на имота е
издадена без да са предприети действия по провеждане на търг или конкурс, не
означава, че е налице правно основание за държането му, тъй като няма законово
изискване за започване на такава процедура като условие за осъществяване на
правомощието на органа по чл. 80 ЗДС.)
Предвид изложеното възраженията на
оспорващата, че не е наемател и че държи имота на правно основание е
неоснователно. Обстоятелството, че оспорващата продължава да заплаща месечното
обезщетение за ползването на имота не променя направеният по-горе извод, че е
прекратено правоотношението й, т.к. до опразване на жилището същата дължи
обезщетение за ползването му.
С прекратяването на споразумението отпада
основанието, на което оспорващата държи имота, т.е. възниква достатъчният определящ
юридически факт, който, при доказано право на държавна собственост, изпълва
фактическия състав, представляващ основанието за издаването на заповедта по чл. 80, ал. 1 ЗДС от областния управител.
Факт е, че оспорващата няма и не е имала и
към момента на сключване на първото споразумение с Областната администрация -
Варна право за настаняване в държавно жилище, доколкото не е била и не е в
трудово или служебно правоотношение с Областната администрация (както изисква
нормата на чл. 22 ППЗДС). Този факт обаче в случая не следва да се приема, че
представлява същинското основание за прекратяване на споразумението за ползване
на процесния имот, т.к. изначало оспорващата не е отговаряла на изискванията за
настаняване в имота. Може да се приеме, че позоваването на чл. 22 ППЗДС е в
противоречие с принципа за последователност в административния процес,
независимо че именно принципът на справедливост, последователност и
предвидимост в действията на администрацията изисква в правовата ни държава
администрацията да действа в съответствие със закона и да обезпечи наличието
само на законосъобразни правоотношения. Неправилното позоваване от страна на
административния орган на нормата на чл. 22 ППЗДС и чл. 24, ал. 3, т. 3 ЗДС
като едно от двете основания за прекратяване на споразумението с А. не обуславя
извод за наличие на основания за отмяна на оспорваната заповед, доколкото както
се посочи съдът констатира наличието на прекратено споразумение на друго
основание – изтичане на срока му и отправеното предизвестие за прекратяване.
Оспорваната заповед не противоречи на
влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 2097/2015 г. на Върховния
административен съд (ВАС), респ. не е налице основание за обявяване на нейната
нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Не е налице пълно съответствие на
предходната заповед с оспорваната в настоящото производство. Както и в Решение
№ 6266 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 2097/2015 г. се сочи, в
производството по издаване на предходната Заповед за изземване №
РД-14-7706-328/30.07.2014 г. на областния управител на област Варна (л. 22 от
делото), са били изпратени две предизвестия за прекратяване на споразумението
от 26.02.2007 г., като не става ясно кога и на какво основание
административният орган твърди, че наемните правоотношения с А. са прекратени.
В първото предизвестие като основание за прекратяване на споразумението е
посочено, че А. не отговаря на условията за настаняване във ведомствено
държавно жилище по чл. 22 ППЗДС и не е заплатила две последователни наемни
вноски, а с последващо писмо като основание за прекратяване на наемните
правоотношения се сочи друго основание – откриването на процедура по отдаване
под наем чрез търг с явно наддаване на процесния имот, в който държателката му
не може да участва. ВАС е отменил предходната заповед, т.к. не е установил по
делото посочените в оспорваната заповед фактически основания за издаването й,
като е приел за незаконосъобразно обосноваването на прекратяване на
споразумението с позоваване на чл. 22 ППЗДС, както и с неустановяващите се по
делото незаплащане на наемни вноски и приключила процедура по отдаване под наем
на процесния имот. С оспорената в настоящото производство заповед областният
управител е приел, че имотът се държи и владее от А. без основание, доколкото
са прекратени наемните правоотношения предвид изтичането на максималния
10-годишен срок за отдаване под наем на имота, който е частна държавна
собственост и поради това, че А. не отговаря на изискванията по чл. 22 ППЗДС да
ползва под наем държавно жилище. Тоест независимо отново от позоваването на чл.
22 ППЗДС, административният орган е посочил и друго основание, различно от
посочените в предходната заповед, а и в оспорваната в настоящото производство
заповед органът се е позовал на едностранно предизвестие от 26.01.2022 г. за прекратяване
на наемното правоотношение, което е настъпило след отмяна на предходната
заповед.
Неоснователно оспорващата настоява, че
обжалваната заповед е несъответна на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и че
е нарушена нормата на чл. 8 ЕКЗПЧОС.
С Определение № 1415/09.05.2022 г. (л. 44 от
делото) съдът изрично е указал доказателствена тежест на оспорващата по
отношение установяването, че мярката е несъразмерна и непропорционална и че
оспорващата и семейството й не могат да работят. Въпреки указаната
доказателствена тежест оспорващата не
представя други доказателства, извън приложените към жалбата: разчитане на
мамографско изследване от 16.03.2021 г., резултат от мамография и УЗ на ЛМЖ от
23.09.2013 г. и два броя удостоверения от Службата по вписванията в гр. Варна от
15.02.2022 г. и 01.03.2022 г. за нея и съпругът й за липсата на вписвания,
отбелязвания и заличавания на тежести и права.
Разпоредбата на чл. 6 АПК изисква
административните актове да не засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, както и да се въздържат административните
органи от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. С нормата на чл. 8 ЕКЗПЧОС е прогласено правото на всеки на
зачитане на неговия личен и семеен живот и на неговото жилище, като намесата на
държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Засягането на правата и законните интереси на
оспорващата се явява съразмерно на преследваната с обжалваната заповед цел.
Безспорно целта на издадената заповед е легитимна – закрила на нарушеното право
на собственост на държавата върху имота, който се обитава от лице, без да е
налице правно основание за живеене в имота. Не се установява засягането на
правата на оспорващия да е непропорционално. Интересите на обществото, а не
само на собственика на имота (в случая на Държавата) изискват да се зачита
правото на собственост и да има еднакво третиране на лицата в сходни ситуации. Както
неприкосновеността на собствеността, така и равнопоставеността са
принципи-ценности, които се явяват необходими във всяко демократично общество и
в интерес на националната и обществената сигурност. В случая намесата на
държавните власти в ползването на правото на зачитане на личния и семеен живот
и на жилище, се явява допустима, доколкото следва да се възприема, че е и за
защита на правата на другите. Имотът е частна държавна собственост и като такъв
за него са допустими управленски решения за предоставяне на имота на държавни
служители
с жилищни нужди. Налице е противопоставим на интересите на
жалбоподателката държавен интерес за ефективно упражняване на правата върху
държавния имот в полза на обществото и в частност в полза на друго правоимащо
лице от кръга, очертан от законодателя в чл. 22 и сл. ППЗДС. В този смисъл е и Решение № 2688 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3345/2020 г., IV о., докладчик съдията В. П..
По отношение на въведени доводи във връзка
със здравословно състояние на А., за финансови затруднения и за липсата на
друго жилище: В българското законодателство е уредена възможността за
настаняване в общински жилища на лица с доказана жилищна нужда. При този ред на
настаняване в общинско жилище могат да се преценят представените доказателства
за здравословното състояние на оспорващата. В настоящото производство тези
твърдения не следва да бъдат обсъждани поради специалния ред, уреден в
националното законодателство за настаняването във ведомствени жилища и за
тяхното освобождаване.
Имотът е бил държан от оспорващата от 2005 г.
до издаване на заповедта, т.е. действително за продължителен период от време.
Този факт обаче не променя обстоятелството, че оспорващата е наемател на имота,
респ. имала е ясното съзнание, че имотът, който обитава не е нейна собственост,
а е частна държавна собственост. Изграждането в имота на личен и семеен живот,
не би следвало да се възприема в случая като пречка за предприемане на действия
по изземването му, поради прекратяване на наемното правоотношение. Нормативната
регулацията на правоотношенията във връзка с настаняването във ведомствени
жилища е предвидима и достъпна – наемателите на такива жилища знаят или трябва
да знаят какво ги очаква при изтичане на срока на договора и когато държат
имота без основание.
В случая оспорващата не установява по делото
да е социално слаба, да е безработна, да е с ниски доходи, да има непълнолетни
деца, да е със здравословни проблеми или че съпругът й е пенсионер също с ниски
доходи, т.е. по делото оспорващата не установява наличието на уязвими членове
на семейството. Грижата за обезпечаване на някакъв стандарт на живот на такива
лица не е принципно на наемодателя в случая, т.к. е вменена на службите за
социално подпомагане и на органите на местното самоуправление. ЗДС не създава
за държавата задължения за удовлетворяване на жилищните нужди на лица, които не
са държавни служители. Такова задължение, както се посочи, имат общините, като
за целта заинтересованите лица следва да обявят пред съответната община
жилищната си нужда и да бъдат картотекирани. Неправилно е да се приема, че
закрилата, предоставена от чл. 8 ЕКЗПЧОС е абсолютна. Допустимо е
ограничаването на защитените с чл. 8 ЕКПЧОС права, включително и за защита
правата и свободите на другите правни субекти.
Съдът намира, че не се установява по делото здравословното
и финансово състояние на оспорващата да препятстват възможността да си осигури
алтернативен подслон, като си наеме друго жилище. Налице са само твърдения в
този аспект от оспорващата, които обаче не са доказани. Тоест дори процесният
имот да се явява единствено жилище и предвид дългосрочното му ползване да е
възприеман като собствено жилище на оспорващия, то изземването не се доказва от
оспорващата, че е непропорционално, доколкото не се доказва оспорващият да е
без алтернатива в бъдеще.
(В подкрепа на направения извод за
съответствие на оспорваната заповед с чл. 6 АПК и че не е нарушен чл. 8 ЕКЗПЧОС
са и Решение № 3704 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 376/2022 г., IV о.,
докладчик съдията М. Р., Решение № 493 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №
10299/2021 г., IV о., докладчик съдията Л. М., Решение № 15169 от 8.12.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 8777/2020 г., IV о., докладчик съдията Ю. Т., Решение №
7566 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2019 г., IV о., докладчик
председателят М. Ч. и др.)
Изложеното налага извод, че заповедта за
изземване на процесния имот е издадена от компетентен орган, при наличие на
изискуемите от закона материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на
закона, поради което представлява законосъобразен административен акт.
Жалбата срещу заповедта се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, своевременно
заявеното искане и осъществената защита, в полза на ответната страна, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 144 АПК.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Р.Р.А., ЕГН **********
срещу Заповед №
РД-22-7706-40 от 07.04.2022 г. на Областния управител на област Варна, с която
е наредено да се изземе от оспорващата имот – частна държавна собственост,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, със застроена
площ 67,94 кв.м, находящ се в гр. Варна, ********,.
ОСЪЖДА на Р.Р.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на Областна администрация – Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: