Решение по дело №1796/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1528
Дата: 2 декември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20225300501796
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1528
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501796 по описа за 2022 година
-
Обжалвано е решение №1951/31.05.2022г. на Пловдивския районен съд ХХІІ
ти
гр. с. постановено по гр. д. №18117/2021г. в частта, с която се отхвърля предявения
от Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*** срещу „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д***,
„Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – изпълнителен директор,
иск за присъждане на сумата в размер на 260.25 лева, недължимо платена по клауза
възнаградителна лихва по договор за потребителски заем № 2745954 от 09.02.2017 г.,
като неоснователен.
Жалбоподателят Г. Н. Н., чрез адв. Г. моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваното част и постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че на 09.02.2017г. са сключили договор за паричен заем №
2745547, според който Г. Н. Н. в качеството му на заемател е получил от заемодетеля
„Изи Асет Мениджмънт” АД, сумата 3 000лв., която следва да се върне на 21
погасителни вноски с краен срок 07.07.2017г. В чл. 2.2 е посочено, че размерът
седмичната погасителна вноска възлиза на 155.25лв., а в чл. 2.7 е указано, че общата
сума, която следва да върне заемателят е 3 260.25лв. Според чл. 2.8 годишният процент
1
на разходите е 48.32%, а в чл. 2.6 е фиксиран годишния процент по заема на 40.00%.
За да отхвърли иска районният съд е приел, че процесният договор не е сключен
в нарушение на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е надхвърлен максимума за
нейния размер в посочената норма.
В текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е посочено, че годишния процент на разходите
включва лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид и други. След като първия посочен елемент е лихвата, то и
възнаградителната лихва следва да бъде включена в годишния процент на разходите, а
в обсъждания договор, тя е посочена в отделна клауза и не е ясно дали нейното
включване в ГПР по договора ще увеличи повече от пет пъти размера на законната
лихва. Заемодателят не сочи отделните компоненти, включени в годишния процент на
разходите като вид и размер, а това е пречка да се установи дали правилно е
приложена формулата за изчисление на ГПР според изискването на чл. 19, ал.2 от ЗПК
и Приложение № 1 от ПЗР към същия закон.
Изложеното дотук налага извода, че в обсъждания договор е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, а според разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Ето защо искът за признаване за установено, че процесният договор е
недействителен е основателен само поради нарушение на нормата на чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК.
Затова съгласно чл. 33 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без лихва.
Предвид приетото за безспорно обстоятелство, че заемателят е заплатил
възнаградителна лихва в размер на 260.25лв., то тази сума е платена по недействителен
договор за заем, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба да
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото въззиваемото дружество следва да заплати на АД „Г.“
360лв. възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. за въззивното производство, а за
производството пред районния съд общо 767.24лв. по представения списък на л. 38 от
делото на ПдРС, от които като приспаднат присъдените с обжалваното решение
407.24лв. с настоящето решение следва да се присъдят още 360лв., както и 30лв.
държавна такса, тъй като тази сума е внесена от адв. К., а останалите 137,50лв.
държавна такса са дължими на Г. Н., понеже за вносител е посочен ищецът, тук
жалбоподател, от които след като се приспаднат присъдените с обжалваното решение
62.50лв. с въззивното решение ще се присъди разликата от 75лв.
Изложеното налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което се уважи иска за сумата от 260.25лв. със
законната лихва.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ОТМЕНЯ решение №1951/31.05.2022г. на Пловдивския районен съд ХХІІ гр. с.
2
постановено по гр. д. №18117/2021г. в частта, с която се отхвърля предявения от Г. Н.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „**** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д***, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – изпълнителен директор, иск за
присъждане на сумата в размер на 260.25 лева, недължимо платена по клауза
възнаградителна лихва по договор за потребителски заем № 2745954 от 09.02.2017 г.,
като неоснователен и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„***, Силвър център, ет.2, офис 40-46 да заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „*** сумата в размер на 260.25 (двеста и шестедест лева и двадесет и пет
стотинки) недължимо платена по клауза възнаградителна лихва по договор за
потребителски заем № 2745954 от 09.02.2017г. ведно със законната лихва от
17.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и 75 (седемдесет и пет) лева
разноски, а на Адвокатско дружество „Г.“ БУЛСТАТ *** с адрес гр. П., ул. „Б**** още
360 (триста и шестдесет) лева възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за
процесуалното представителство пред районния съд и 30 (тридесет) лева държавна
такса и 360 (триста и шестдесет) лева възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. за процесуалното представителство във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3