№ 6351
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110117930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от С. Й. Д. с ЕГН **********, срещу “***************” ЕАД.
В исковата си молба ищецът твърди, че сключил с ответника, договор за ползване на
мобилни услуги при преференциални условия съобразно избран абонаментен план
“Комбинирай и спести”, като ползвал две комбинирани услуги, като заплащания месечен
абонамент /месечна такса/ за ползваните услуги е в размер на 16,80 лв. с ДДС. Договорът
бил сключен като срочен за срок от 24 месеца, като се твърди, че ответникът, без да
уведоми надлежно ищеца, е трансформирал сключения договор в безсрочен, като
промоционалните условия, при които и с оглед на които ищецът именно е сключил
процесния договор ответника, били едностранно изменени, като таксите по абонаментния
план били значително завишени, което рефлектирало непосредствено върху имуществените
му интереси.
Ищецът поддържа, че разпоредбите, предвидени в раздел “допълнителни условия” по
сключения с ответника договор и касаещи ползването на избрания от него абонаментен план
“Комбинирай и спести”, са недействителни поради противоречие с императивни норми на
ЗЗП.
Ищецът сочи, че недействителни са и клаузите, предвиждащи че сключения като срочен
договор за ползване на мобилни услуги, автоматично се трансформира като безсрочен при
настъпване на предвидените, едностранно и отнапред установени от ответника, условия,
накърняващи имуществените интереси на потребителите на мобилни услуги, тъй като от
една страна са едностранно установени от едната страна по правоотношението, която е
икономически по-силната, а другата страна не разполага с възможността да въздейства
1
върху тяхното съдържание, и от друга страна с настъпването на тази трансформация в срока
на договора, настъпва и едностранна промяна в цените на ползваните абонаментни услуги,
като се предвиждат и допълнителни тежести за потребителите - заплащане на неустойки в
определени хипотези, както и заплащане на предоставяните и ползвани до момента на
едностранно трансформиране на договора в безсрочен при преференциални условия
мобилни услуги, на стандартни цени.
Ответната страна, по реда и в срока по чл.131 ГПК, е депозирала писмен отговор.
Ответникът не оспорва, че е налице сключен с ищеца договор за ползване на мобилни
услуги, с посочено в исковата молба, съдържание. Посочва, че договорът действително е бил
сключен при преференциални условия за срок от 24 месеца - от 26.10.2020г. до 26.10.2022г.,
като съобразно изрично уговореното от страните в договора и ОУ към същия, за
запознаването, с които ищецът е декларирал изрично, след изтичане на срока на договора,
същият се трансформирал като безсрочен. Последното обстоятелство било надлежно
посочено и от издаваните и получавани от ищеца месечни кредитни известия по договора,
като в тази връзка ответната страна изрично оспорва, че ищецът не е бил надлежно
уведомен, че след изтичане на срока за който договорът е бил сключен, същия се
трансформирал в безсрочен такъв, с правните последици от това обстоятелство. Ответникът
поддържа, че при установявнето на тази клауза са изцяло спазени условията на чл.229а от
ЗЕС, като на потребителя била предоставена възможността в тази хипотеза, в 30 дневен срок
да заяви прекратяване на договора, без да му се начислява неустойка за предсрочно
прекратяване. Ответникът поддържа, че в настоящата хипотеза такава неустойка на ищеца
по делото не е била начислявана. Начислена му била единствено неустойка за невърнато,
предоставено с приемо-предавателен протокол от ответника, оборудване, като същата била
последващо сторнирана, след връщане на оборудването от страна на ищеца. Ответникът
сочи, още че няма претенции за дължимостта на суми по договора от страна на ответника.
Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и
отправя искане да му бъдат присъдени сторените разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции за прогласяване на
нищожността на клаузите от сключения между страните договор за мобилни услуги
№************************, предвиждащи автоматично продължаване на действието на
договора за неопределен срок, в т.ч. заплащането на неустойка от потребителя при
прекратяване на договора преди изтичане на срока по искане или по вина на абоната и при
незаплащането на дължими суми по договора, поради противоречие с императивни законови
разпоредби.
От събраните по делото писмени доказателства, а и същото обстоятелство не е спорно
между страните, се установява, че е бил сключен договор за ползване на мобилни услуги
№************************. Същият бил сключен за срок от 24 месеца, при
преференциални условия /абонаментен план “комбинирай и спести”/, като ищецът ползвал
2
две комбинирани услуги, а таксата за абонаментния план била в размер на 16,80 лв. с ДДС.
В раздел “други договорни условия”, на стр.8 от приетия като писмено доказателство,
договор за мобилни услуги са предвидени клаузи, съгласно които при изтичане на срока на
договора, същият автоматично продължава действието си за неопределено време, като
потребителят разполага с възможността в 30 дневен срок от изтичане на срока на договора,
да прекрати същия, без да дължи неустойка, както и клаузата, според която при предсрочно
прекратяване на договора, преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, в т.ч. неплащане на дължими суми, абонатът дължи оставащите до края на срока на
договора месечни абонаментни такси, но не повече от трикратния им размер, както и в
случай, че договорът е бил сключен при преференциални условия, абонатът дължи и
възстановяване на стойността на отстъпките, съобразно избрания месечен план, както и
пазарната стойност на предоставените устройства, в съотвествие с оставащия срок на
договора.
От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, а и същото
обстоятелство не се оспорва изрично от ищеца, че срокът на действието на сключения с
ответника като срочен договор за мобилни услуги от 24 месеца, изтекъл на 26.10.2022г., като
в тази връзка настъпило и действието на уговорената между страните клауза, съгласно която
с изтичането на срока, за който бил сключен договора, действието на същия между страните
се продължавало автоматично, като такъв за неопределено време.
В подаваните писмени молби, ответникът твърди, че действително договорът между
страните бил прекратен, поради неплащане на абонаментни вноски за м.03.2023г., като на
ищецът не била начислявана неустойка за предсрочното му прекратяване, поради това, че
вече договорът се считал не за срочен, а за безсрочен такъв, т.к. клаузата, посочена от ищеца
като нищожна не е била приложима в настоящата хипотеза.
От преценката на събраните по делото доказателства, съдът формира фактическият и
правен извод, че действително срокът на договора, сключен от ищеца е изтекъл на
26.10.2022г., като по делото липсват доказателства същият по надлежен начин да е
упражнил правото си да иска прекратяване на договора, в посочения в договора 30- дневен
срок, който започвал да тече считано от 26.10.2022г. Съдът намира за неоснователни
аргументите на ищеца, че същия не е имал възможност да се запознае със съдържанието на
тази клауза, както и че не е бил надлежно уведомен от ответника и поради тази причина не е
могъл обективно да упражни правото си да иска прекратяване след изтичане на срока на
договора. Тази клауза е била изрично посочена в съдържанието на сключения договор, като с
полагането на подписа си ищецът е декларирал, че е запознат с условията, при които същия
се сключва, в т.ч. и с правата и задълженията си по договора. В допълнение, не е налице
нормативно установено задължение у доставчика изрично да уведоми потребителя за
изтичане срока на договора, поради което дори да се приеме, че е ищецът не е знаел и не е
бил уведомен, че срокът на договора му изтича, същото обстоятелство да се тълкува в
ущърб на ответната страна.
По същество, относно твърденията на ищеца за недействителност на посочената клауза за
автоматично продължаване на действието на договора между страните с изтичането на срока
3
му, като такъв за неопределено време, съдът намира, че така уговорена същата не
противоречи на императивни разпоредби, посочени в цитираните от ищеца, нормативни
актове. Това е така, тъй като от една страна договорът е бил сключен изначално като срочен
такъв - за срок от 24 месеца, т.е. по волята и на двете страни и на следващо място, с оглед
спазване на принципа за свобода на договарянето, установен в чл.9 от Закона за
задълженията и договорите, между страните е била изрично предвидена възможността, при
липсата на съгласие действието на договора да продължи след изтичането на срока, за който
е бил сключен, потребителят/абонатът на мобилните услуги е разполагал с възможността в
посочения срок да заяви изрично писмено на доставчика, че желае преустановяване на
действието на договора, без на същия да бъдат налагани санкции /неустойки/.
По отношение на твърденията на ищеца за недействителност на каузата, предвиждаща
заплащането на неустойка от потребителя, при едностранно предсрочно прекратяване, съдът
намира, че настоящата хипотеза не касае приложението на посочената клауза, с оглед на
обстоятелството, че сключения между ищецът и ответникът договор за мобилни услуги се е
трансформирал от срочен в такъв със срок на действие за неопределено време, поради това,
че ищецът не е упражнил правото си по вече обсъдената в изложението по-горе, клауза. По
делото липсват каквито и да било доказателства, че такава е била начислявана в тежест на
ищеца, поради което неоснователни са твърденията му, че имуществената му сфера била
засегната.
По отношение на твърденията, изложени в исковата молба досежно недействителността на
условията по конкретния абонаментен план, ползван от ищеца - “комбинирай и спести”,
съдът намира, че доколкото ползването на същия е единствено обусловено от волята на
свободния избор на потребителя дали и какъв конкретен абонаментен план да ползва,
сключвайки договор за такъв вид услуги, то отново е налице проявление на принципа на чл.9
от ЗЗД, като в тази хипотеза при осигуряване на баланс между пълноценната защита на
потребителя на услугата, предвидена в императивните правни разпоредби на ЗЗП и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, и икономическите интереси на
доставчика, следва да е налице определена устойчива регулаторна политика от страна на
компетентните органи, касаеща целесъобразността на условията, при които се предоставя
дадена услуга.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, в полза
на ищеца възниква правото за присъждане на разноски, като същият е поискал да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с оглед на което съдът
намира, че следва да му се присъди такова в размер на 50 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от С. Й. Д. с ЕГН **********, срещу
“***************” ЕАД с ЕИК **********, обективно кумулативно съединени искове за
прогласяване на нищожността на клаузите от договор №************************,
предвиждащи автоматично продължаване на действието на договора за неопределен срок, в
т.ч. заплащането на неустойка от потребителя при прекратяване на договора преди изтичане
на срока по искане или по вина на абоната и при незаплащането на дължими суми по
договора, както и прогласяване на недействителността /нищожността/ на условията по
конкретния абонаментен план, ползван от ищеца, поради противоречие с императивни
законови разпоредби.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК, С. Й. Д. с ЕГН **********, да заплати
на “***************” ЕАД с ЕИК **********, сумата в размер на 50 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5