Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4588 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Г.И.“ ООД твърди, че 24.04.2014 г. сключил с
ответника договор за изработка № 5/2014 г., по който „А.“ ООД се задължило да
заплати по сметка на „Г.И.“ ООД сумата 200 000 лева без ДДС,
съставляваща себестойността за
извършените услуги: преработка на инвестиционен проект, проектно-сметна
документация и количествени сметки с резултат намаляване с 25 % на стойността
на проекта, осигуряване на технология за компостиране
и отделни рецепти, пълна автоматизация на процесите на рецептиране
и дозировка и изваждане на готовия компост,
осигуряване на командно табло за управление, предоставяне на технологичен
регламент и софтуер за работа на машините, управление на всички процеси по
настройване и пускане в действие, пусково-наладъчни
работи с извършване на 72 часови проби, въвеждане в експлоатация до момента на
получаване на протоколи от сертифицирана лаборатория за качество на получения компост, съгласно действащите стандарти и техническите
изисквания на проекта, авторски надзор по всички дейности и процеси, обучение
на персонала. Посочва, че с Анекс № 1 от 24.04.2014 г. към договора, като
възнаграждение за извършената изработка и услуги, освен себестойността на
извършеното в размер на 200 000 лева без ДДС, двете страни договорили
ответникът да заплати на ищеца и възнаграждение в размер на 25 % от брутната
печалба, която „А.“ ООД ще реализира от изпълнението на проекта като главен
изпълнител на възложителя „Е. М.“ ЕАД. Твърди, че извършил пълния обем на
работата така, както е описана в договора. Ответникът изпълнил задълженията си
само частично като заплатил договорената цена до размера на себестойността на
изработеното. Предал проектите по договора на ответника, които били приети от „А.“
ООД без забележки, за което бил подписан приемо-предавателен
протокол от 22.07.2014 г. Твърди, че със споразумителен
протокол от 30.10.2014 г. страните приели, че до датата на подписване на
протокола са извършени всички договорени на този етап плащания и окончателно
плащане ще се извърши в посочения в договора срок след приключване на 72
часовите проби и документ, удостоверяващ годността на компостта.
На 19.11.2014 г. извършил и последния етап от поръчката – обучението на
персонала. Посочва, че съгласно условията на Анекс № 1 към договора ответникът
бил длъжен да му заплати възнаграждение в размер на 25 % от брутната печалба,
която допълнително дружеството „А.“ ООД ще реализира от изпълнението на
проекта. По сключения между „А.“ ООД и „Е. М.“ ЕАД бил подизпълнител и реално
извършил цялата поръчка. Твърди, че възложителят „Е. М.“ ЕАД заплатило цената
по договора за изработка и услуги на изпълнителя „А.“ ООД, но ответникът не
изпълнил задълженията си към „Г.И.“ ООД за заплащане на договореното
възнаграждение. Посочва, че в сключения анекс ясно е записано, че окончателното
плащане се извършва след приключване на 72 часови проби на М и С на обекта и
документ, удостоверяващ годността на компостта по
БДС. Въпреки, че това е изпълнено ответникът не заплатил договореното
възнаграждение, в частта му относно заплащане на 25 % от брутната печалба,
която дружеството възложител, главен изпълнител по договор с „Е. М.“ ЕАД, е
реализирало. Твърди, че дължимото възнаграждение в размер на 25 % от брутната
печалба на възложителя „А.“ ООД възлиза на 200 000 лева. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „А.“ ООД да
заплати на „Г.И.“ ООД сумата в размер на 200 000 лева с ДДС,
представляваща неизплатена част от възнаграждение за извършени изработка,
доставка и услуги по проект „Доставка и въвеждане в експлоатация на Инсталация
с технология за компостиране по договор за
безвъзмездна помощ BG161РО003-2.3.01-0039 „Повишаване на конкурентноспособността на „Е. М.“ ЕАД чрез утилизация на отпадъците и въвеждане на енергоспестяващи
мерки“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът твърди, че описаната
фактическа обстановка от ответника в отговора на исковата молба противоречи на
обективната истина. Посочва, че задълженията на ответника към „Е. М.“ ЕАД са
изцяло изпълнени и приети, като инсталацията е въведена в експлоатация и
функционира към момента, както и че проектът е изцяло заплатен от „Е. М.“ ЕАД.
Ответникът „А.“ ООД оспорва изцяло исковата молба.
Твърди, че по процесния договор заплатил на ищеца
240 000 лева, въпреки че е налице тотално неизпълнение на договора от
негова страна. Посочва, че проектът в частта СМР е изцяло променен три месеца
след сключване на договора, а строително-монтажните работи по проекта не са
завършени и към датата на отговора на исковата молба, поради което не може да
се определи „брутна печалба от незавършен проект“. Твърди, че през 2013 г.
ищецът го запознал с проекта и му препоръчал горещо да участва в процедурите за
главен изпълнител на проекта на „Е. М.“ ЕАД, като обяснил, че той е автор на
проекта, но няма възможност да бъде главен изпълнител. Посочва, че участвали в
процедурите, доверявайки се на ищеца, били избрани за главен изпълнител и
подписали договор с „Е. М.“ ЕАД. Твърди, че ищецът им заявил, че ще преработи
строителната част, тоест ще намали разходите за строителство с минимум 25 %,
както им обяснил как ще препроектира сградите и ще
намали бетона, тухлите и другите материали, описани в Количествена сметка на
„Е. М.“ ЕАД от 30.06.2013 г. Заради обещанията, дадени от ищеца, подписал
договора и анекса към него. Твърди, че след подписване на договора и анекса
започнали организация по „технологичната част“, както и срутване на
съществуващите сгради и подготовката на терена за строителната част. На
09.06.2014 г. ищецът им издал фактура № 175 за авансово плащане на стойност
82 800 лева, която заплатили още същия ден по банков път и след което
плащане ищецът трябвало да направи преработка и намаление на разходите с 25 %
на строителната част в рамките на 40 дни, което не било направено. Вместо това
получили заповед от 07.08.2014 г., издадена от главния архитект на Община Нова
Загора, съгласно която трябвало да построят сградите от метална конструкция и термопанели. С оглед изложеното счита, че ищецът не е
изпълнил основното изискване на договора и по анекса – да намали разходите по
Количествата сметка, което съгласно анекса струва 100 000 лева без ДДС.
Твърди, че поради невъзможност на ищеца да изпълни поетия основен ангажимент за
намаляване на разходите за СМР с 25 % поискали предоговаряне на
възнаграждението, но това не случило, но все пак подписали споразумителния
протокол от 30.10.2014 г., съгласно който не се дължи никакво друго плащане,
освен окончателното плащане, но не и проценти от брутни или небрутни печалби,
тъй като няма намаляване на разходите по СМР. Посочва, че заплатил на ищеца
сума по фактура № 190/13.11.2014 г. – аванс по договор в размер на 60 000
лева и сума по окончателна фактура № 194/29.12.2014 г. на стойност 97 200
лева, като управителят на ищеца саморъчно написал във втората фактура, че това
е окончателно плащане по договора. С оглед изложеното счита, че ищецът черпи
права от неправомерното си поведение и е налице злоупотреба с права от негова
страна. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със
стойността на неизпълнената част от договора в размер на 150 000 лева без
ДДС, съставляващо пълно неизпълнение на задължението за намаляване на разходите
за СМР с 25 % и частично неизпълнение на всички останали задължения по договора
от страна на ищеца. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска. Претендира
разноски. С допълнителен писмен отговор оспорва твърденията на ищеца в
допълнителната искова молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, че на 04.04.2014 г. е подписан договор BG161РО003-2.3.01-0039/Su-02 за
доставка на оборудване по проект: „Повишаване на конкурентноспособността
на „Е. М.“ ЕАД чрез утилизация на отпадъците и
въвеждане на енергоспестяващи мерки“ между „Е. М.“
ЕАД като възложител и „А.“ ООД като изпълнител, по който ответникът се задължил
да достави, монтира и въведе в експлоатация, а възложителят се задължил да заплати,
приеме и осигури условия за работа на: Инсталация с технология за компостиране – 1бр.
Във връзка с горепосочения договор
на 24.04.2014 г. е подписан процесният договор №
5/2014 между „А.“ ООД като възложител и „Г.И.“ ООД като изпълнител, по който
ответникът е възложил на ищеца, а последният се е задължил да оптимизира/намали
с 25 % стойността на изпълнение на проекта. Предвидено е, че дейностите се
изразяват в: Преработка на проектно-сметна документация и количествени сметки,
с цел намаляване с минимум 25 % на разходите за извършване на
строително-монтажни работи по изпълнението на обекта, спрямо предоставена на
30.06.2013 г. количествена сметка на „Е. М.“ ЕАД; Осигуряване на технологията
за компостиране и отделните рецепти; Осигуряване на
пълна автоматизация на процесите на рецептиране и
дозировка на компонентите, както и на изваждането на готовия компост – осигуряване на командно табло за управление и
предоставяне на технологичен регламент и софтуер за работа на машините;
Управление на всички процеси по настройване и пускане в действие, пусково-наладъчни работи и 72-часови проби и въвеждането им
в експлоатация, до момента на получаване на протоколи от сертифицирана
лаборатория за качеството на получения компост,
съгласно изискванията на действащите стандарти, отразени в техническите
изисквания на проекта; Авторски надзор по всички дейности и процеси, свързани с
„Проекта“ и Обучение на персонала за работа с доставеното оборудване. В чл. 2.1
от договора е уговорено, че цената за извършените услуги се определя в размер
на 200 000 лева без ДДС, като авансовото плащане е в размер на 69 000
лева без ДДС от настъпване на следните условия: подписване на договор между
възложителя и „Е. М.“ ЕАД, издаване на фактура от изпълнителя и извършване
плащане на възложителя от „Е. М.“ ЕАД /чл. 2.2.1/. Съгласно чл. 3.1 от договора
актуализацията и преработката на проектно-сметната документация и
количествените сметки следва да се извърши в срок от 40 дни от получаване на
аванса по договора.
Видно е, че на 24.04.2014 г. е
подписан между страните Анекс № 1 към договора № 5/2014, с който е постигнато
съгласие за следното: Чл. 2.1 от договор № 5/2014 г добива нова редакция, както
следва: Цената за извършените услуги се определя в размер на 25 % от брутната
печалба на „Проекта“ без ДДС. Себестойността на услугата е 200 000 лева
без ДДС, които са разпределени по видове дейности: 100 000 лева за
преработка на проект и намаляване себестойност с 25 %; 50 000 лева за
технология и технологичен регламент; 30 000 лева за авторски надзор;
2 000 лева за обучение на експл. персонал и
18 000 лева за написване на програма за управление и онагледяване на
процесите и изработка на командно табло.
С оглед на така ангажираните
доказателства, съдът намира за доказано, че страните са обвързани от валидно
сключен договор за изработка, по който ищецът следва да предостави уговорения
резултат, а ответникът да заплати възнаграждение. Първоначално размерът на
възнаграждението е определено в чл. 2.1 от договора, сключен на 24.04.2014 г.,
а в последствие този текст е изменен с подписване на анекс от същата дата
24.04.2014 г. Подписвайки анекса, страните са се съгласили цената за
извършените услуги от страна на ищеца да се определи в размер на 25 % от
брутната печалба на „Проекта“ без ДДС, която ответникът като изпълнител ще
реализира. Тълкувайки волята на страните и това, че в деня на сключване на
договора са подписали анекс към него, с който са изменили дължимата цена за
описаните услуги, съдът намира, че дължимото възнаграждение не включва само
сумата 200 000 лева без ДДС, както твърди ответникът. Ако се приеме, че
цената на услугите е 200 000 лева без ДДС, на колкото е оценена от
страните себестойността на услугата, то това би обезсмислило подписването на
анекс към договора, а е безспорно, че такъв е сключен.
Следователно дължимият размер на
възнаграждението е определен в анекса към договора от 24.04.2014 г., а именно: в
размер на 25 % от брутната печалба на „Проекта“ без ДДС.
По делото безспорно се установи,
че сумата в размер на 200 000 лева без ДДС е заплатена от ответника, при
съобразяване постигнатите договорки между страните с договора от 24.04.2014 г.
По фактура № 175 от 09.06.2014 г. ответникът е заплатил на ищеца сума в размер
на 69 000 лева с ДДС, като аванс по договора № 5/2014. На 30.10.2014 г.
между страните е подписан споразумителен протокол към
договора, в който е посочено, че до неговото подписване са извършени всички
договорени и дължими от възложителя към изпълнителя плащания и че окончателното
плащане ще се извърши в посочения в договора срок след приключване на 72 ч.
проби на М и С на обекта и представяне на документ, удостоверяващ годността на компоста по БДС и рецептури и технологията за приготвяне на
компост ще се предоставят в тридневен срок, след
плащането. Представена е фактура № 190 от 13.11.2014 г. за заплатена сума на
ищеца от ответника в размер на 50 000 лева без ДДС и платежно нареждане от
17.11.2014 г. Установява се, че по фактура № 194 от 29.12.2014 г., издадена за
сумата 81 000 лева без ДДС от „Г.И.“ ООД на „А.“ ООД, с посочено
основание: окончателно плащане по договор № 5/2014 от 24.04.2014 г., с предмет:
Актуализация на проект технология и пусково налад.
работи с приспаднато авансово плащане 69 000 лева и плащане по фактура №
190/13.11.2014 г. в размер на 50 000 лева, е извършено плащане, съгласно
преводно нареждане от 13.01.2015 г.
В действителност в последната
фактура е посочено като основание – окончателно плащане по договора от
24.04.2014 г., но очевидно се има предвид разходите са услугата, а не
уговорената между страните с анекса от 24.04.2014 г. нова цена като
възнаграждение, която е в размер на 25 % от брутната печалба по проекта. Ето
защо доводите на ответника, че с плащането по фактурата от 13.11.2014 г. е
заплатено дължимото възнаграждение на ищеца не кореспондират със сключения
между страните анекс.
Спорен по делото между страните е
въпросът дали ищецът е изпълнил работата, която му е възложена с договора от
24.04.2014 г. и оттам дали му се дължи определеното с анекса възнаграждение.
Както се посочи, част от работите,
които ищецът се е задължил да извърши е да преработи проектно-сметната
документация и количествени сметки, с цел намаляване на минимум 25 % на
разходите за извършване на строително-монтажните работи по изпълнението на
обекта. Доколкото изрично е записано, че договорът между страните е сключен във
връзка с договора от 04.04.2014 г. между „А.“ ООД и
„Е. М.“ ЕАД, то съдът намира, че се има предвид намаляване на разходите по изпълнението
на целия обект.
В изпълнение на сключения между
страните договор на 22.07.2014 г. страните са подписали приемо-предавателен
протокол, с който „Г.И.“ ООД е предал на „А.“ ООД три комплекта проектно-сметна
документация на хартиен носител и един магнитен носител на обекта, по частите
описани в съдържанието на Техническия проект, съгласно договор № 5/2014. На
20.10.2014 г. е подписан приемо-предавателен протокол
за доставка на конкретно посочена апаратура. На 11.12.2014 г. е подписан приемо-предавателен протокол, съгласно който ответникът е
приел от ищеца 2 броя протоколи с номера А – 662 – 1/08.12.2014 г. и А – 662 –
1/08.12.2014 г. и копие от сертификата за акредитация на изпитващата
лаборатория „А.“. По делото са представени двата протокола за изпитване. На
13.01.2015 г. ищецът е предал на ответника с протокол USB ключ за функциониране на SCADA система на
обект: „Инсталация с технология за компостиране“, с.
Еленово, община Нова Загора. Представен е също така протокол за проведени 72-часови
проби на М и С при експлоатационни условия за строеж: „Инсталация с технология
за производство на компост с капацитет 10 тона компост/денонощие“, подписан от възложител „Т.“ ООД и от
ищеца, със следното заключение: Монтираните екологични и технологични машини и
съоръжения не показаха отклонение в експлоатационни условия от проектните,
технологични изисквания, хигиенните изисквания, изискванията за безопасност на
труда, опазването на околната среда и пожарната безопасност съгласно стандартазиционните документи. Постигната беше проектната
мощност от производство на компост 10 тона/денонощие,
както и качеството на продукцията от проведените лабораторни изследвания от
сертифицирана лаборатория.
Установява се, че след сключване
на договора, със заповед № АГ-08-20/07.08.2014 г. на главния архитект на община
Нова Загора, влязла в сила на 15.09.2014 г., е допълнено разрешението за строеж
№ АГ-08-12/18.02.2014 г., издадено от главния архитект на община Нова Загора за
обект: „Инсталация и технология за компостиране с
капацитет 10 тона“, находяща се в ПИ 018307 в
землището на с. Еленово, община Нова Загора по следния начин: стоманобетоновата конструкция с ивични
фундаменти и стоманобетонови колони да се промени на
единични фундаменти и метални колони, започващи от К ± 0,00 м.
По делото от страна на ответника
са представени и приети като доказателства документи в пет сини класьора,
съдържащи проекти във връзка със заданието: Инсталация и технология за компостиране с капацитет 10 тона. В син класьор 3 е поместена
Част Икономическа и количествени и стойностни сметки за горепосочения обект от
2013 г., включително и Таблица за количествено-стойностни сметки към технически
проект за предприятие с компост с капацитет 10
т/дневно – строителна част.
С молба от 27.10.2017 г. ищецът
представя няколко КСС, за които твърди, че са му предоставени от трето за спора
лице.
За установяване обстоятелството
дали ищецът е изпълнил задължението си по договора да намали с 25 % стойността
на изпълнението на проекта по делото са изслушани единична, повторна и тройна
съдебно-технически експертизи.
От изслушаната първоначална
съдебно-техническа експертиза се установява, че при запознаване с първоначалния
проект и първоначалната количествена сметка на „Е. М.“ ЕАД и последвалото
изменение на проекта и количествената сметка, изготвени от ищеца, вещото лице
приема, че има съществени изменения на първоначалния проект и същият е основна
преработка по строително-монтажната дейност в сградите – производствените
халета, машини и оборудване, като конструкцията на същите от масивна стоманобетонова и тухлена до кота
± 4,50 е подменена и е изпълнена метална конструкция с основи – бетонова рамка
и монтирани в нея метални колони върху самостоятелни фундаменти, като стените и
покрива на халетата са с монтирана LT ламарина. При огледа експертът
установява, че обектите /сградите/ са на 100 % завършени, и са в експлоатация –
използват се за производство на компост, като в
халетата са монтирани машини и съоръжения съгласно проектната документация и
сключения договор между страните и в халетата има пълни чували с готов компост. При съобразяване справката, представена от „Г.И.“
ООД за разлики в стойността по части на основния проект и след извършената
преработка на проекта по различните видове изпълнени строително-монтажни работи
за построяване на сградите в обекта, оборудването и обзавеждането на същите,
намалението на първоначалната стойност на обекта е с „- 42,285 %“ или с
1 976 786 лева. Вещото лице дава заключение, че степента на изпълнение на
договора между страните от страна на ищеца, реално е 100 % и е в пълно
съответствие с изискванията за актуализация и преработка на проекто-сметната
документация и изпълнението на договора отговаря на договорената цена от
200 000 лева без ДДС. В съдебно заседание вещото лице допълва, че има
преработка на всички проекти, които са приложени първоначално. Поддържа, че
разходите са намалени с повече от 25 % за проекта, а именно с 42 %. Обектът е
въведен в експлоатация и се използва за произвеждане на компос
и машините работят.
От изслушаната повторна
съдебно-техническа експертиза се установява, че обектът е завършен и към датата
на огледа функционира и се ползва по предназначение. Към делото не е приложено
удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Първоначалният проект за
обекта е одобрен на 18.02.2014 г., издадено е разрешение за строеж №
АГ-08-12/18.02.2014 г. за строеж пета категория „Инсталация и технология за компостиране с капацитет 10 тона“. Проектът е изменен,
съгласно заповед № АГ-08-20/07.08.2014 г., с която се предвижда, че стоманобетоновата конструкция с ивични
фундаменти и стоманобетонови колони да се промени на
единични фундаменти и метални колони, започващи от К ± 0,00 м. Установява се,
че не са налице одобрени изменения на част Технологична, както и на част
Електротехническа, ОВК и други проектни части за сградни
инсталации на одобрения Технически проект за обект „Инсталация с технология за компостиране за 10т/компост, с.
Еленово, община Нова Загора“. По отношение на сградите обектът е изпълнен
съгласно проекта-актуализация, като не е обособено инсталационното помещение за
ОВК. По отношение на конструкцията – в производствената част е изпълнена
стоманена носеща рамкова конструкция съгласно преработката; покривното покритие
на блок „Б“е изпълнено с покривни сандвич панели, а стенното ограждане – с
профилирана ламарина. В блок „В“ /блок „Б 1“, съгласно преработката/ са
изпълнени частично стоманобетонови стени съгласно
проекта. Вещото лице дава заключение, че в резултат на преработката на проекта
разходите за СМР в част Архитектурно-строителна са намалени, а в част
Конструктивна са увеличени, като общият резултат за СМР, включващи
конструкцията и архитектурно-строителната част, е общо увеличение на стойността
на СМР по тези части спрямо първоначалния проект с около 26,63 % или с
535 811,60 лева. При остойностяването са включени и разходите за
изпълнение на стоманобетонов фундамент под компостер в блок „Б“, който е приложен допълнително, но се
счита неразделна и необходима част от проекта, поради което е заложен и в двете
сметки. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в част „преработка“ липсва
пълна, икономическа и количествено-стойностна сметка.
От приетата тройна
съдебно-техническа експертиза се установява, че обектът е завършен и
функционира. Сградите са изпълнени съгласно преработения проект по част
конструктивна, с изградена рамкова стоманена, носеща, конструкция, с единични
стоманобетонни фундаменти. При сравняване КСС по първоначалния проект, която е
изготвена и се намира в класьор 3, с КС по актуализирания проект там, където
има такива в приложените 5 бр. класьори и при съобразяване единичните цени,
заложени в част „Икономическа и КСС“ от 2013 г., съдържащи се в класьор 3 се
установява: стойност по част Архитектурна – по първоначалния проект 519 134,14
лева и по актуализирания проект 385 099,29 лева; стойност по част
Конструктивна – по първоначалния проект 1 507 917,99 лева и по
актуализирания проект 2 517 332,46 лева; по част Електротехническа –
няма изменение по първоначалния и преработения проект във вида и количествата
на СМР; стойност по част ВК, в частта на изменението – по първоначалния проект
184 596,20 лева и по актуализирания проект 59 567,10 лева; няма
актуализирани проекти по част ОВК и част Вертикална планировка. С оглед на тези
данни при направена рекапитулация разликата между първоначалния проект и по преработиня проект е в увеличение 33,93 %. При подробно
разглеждане и анализиране на КСС по представената от ищеца допълнителна папка
преди изготвяне на тройната експертиза се установява, че определени части не
съответстват на установеното на място при огледа, направен на 02.10.2017 г. от
вещите лица. Ако се съобразят тези КСС, резултатът е разлика в намаление от
-33,03 %. Вещите лица дават заключение, че най-общо промените между първоначалния
и преработения проект засягат конструкцията на блок Б и В /Б1 и Б2/, изпълнение
с рамкова стоманена конструкция, стъпила на единични стоманобетонни фундаменти,
промяна в котата на фундиране,
смяна на ограждащата конструкция от сандвич-панели на ЛТ-ламарина с ПВЦ
покритие, увеличаване височината на Блок Г. По 1-ви вариант общото увеличение
на стойността на СМР спрямо първоначалния проект е с 750 350,52 лева в
повече, а по 2-ри вариант общото намаление на стойността на СМР спрямо
първоначалния проект е с 868 313,26 лева в по-малко. По първоначалния
проект всички приложени проекти са в класьори №№ 1, 2 и 3. КСС по всички части
по първоначалния проект е приложена в класьор 3 в част „Икономическа и КСС“ –
от 2013 г. По преработения проект – това, което е приложено по него се намира в
класьори с №№ 4 и 5. За него няма изготвена обобщена КСС по всички части, а има
приложени: част Архитектурна: Няма приложена нито КС, нито КСС; част
Строителна: КС – стоманобетонни конструкции, без КСС; КС – стоманени конструкции
без КСС; част Електротехническа: абсолютно идентична папка, с тази по
първоначалния проект, сменен е само челният лист и част ОВК и част Вертикална
планировка: няма приложени проекти, няма съответно КС или КСС. В съдебно
заседание вещите лица допълват, че основното перо в разликата е в металната
конструкция, от което идва кардиналната промяна в плюс или минус.
От така приетите заключения
безспорно се установи, че обектът е завършен и функционира по предназначение,
въпреки че липсва на представено по делото удостоверение за въвеждане на
строежа в експлоатация. За отговора на спорния между страните въпрос, дали е
налице преработка на проектно-сметната документация и количествени сметки, с
цел намаляване с минимум 25 % на разходите за извършване на строително-монтажни
работи по изпълнението на обекта, спрямо предоставена на 30.06.2013 г.
количествена сметка на „Е. М.“ ЕАД, съдът кредитира заключенията на повторната
и на тройната съдебно-техническа експертиза в дадения първи вариант, тъй като
при отговорите на въпросите вещите лица са взели предвид приетата по делото
документация – петте класьора, които доказателства са заверени и от общината.
Настоящият съдебен състав не кредитира първоначалното заключение, тъй като
изводите на вещото лице са базирани на справка, представена от ищеца, без да е
ясно, въз основа на какви документи същата е направена. Съдът не възприема и втория
вариант на тройната съдебно-техническа експертиза, тъй като представените с
молбата от 27.10.2017 г. документи от ищеца – различни КСС, съдържат, и то не
всички, единствено печат от съставителя инж. И.Д.Р., който е управител на ищцовото дружество, но не и заверка от общината. Наред с
това не се доказа, че именно това са КСС, по които е изпълнен обектът, тъй като
вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза са категорични, че при
подробно разглеждане и анализиране на тези КСС се установява, че определени
части не съответстват на установеното на място при огледа, направен от
експертите на 02.10.2017 г. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца, че при отговора на задачите вещите лица от повторната и от тройната
съдебно-техническа експертиза, вариант 1, са взели под внимание само три
произволни части на проекта. Видно е от констатациите на вещите лица, че са изследвали
всички части на проектите и с оглед наличните данни по делото са съобразили
къде има изменение между първоначалния и преработения проект и в какво се
състои изменението и че размерът на разходите не са намалени.
Предвид изложеното съдът намира за
установено от заключенията на повторната и на тройната съдебно-техническа
експертиза във варианта, в който вещите лица са съобразили представените от
ответника доказателства, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора да
намали с 25 % стойността на изпълнението на проекта, поради което и не му се
дължи претендираното с исковата молба възнаграждение.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли.
Дори да се възприемат изводите на
вещото лице от първоначалната и втория вариант на тройната съдебно-техническа
експертиза, настоящият съдебен състав намира за недоказан и вторият спорен между
страните въпрос – дали ответникът е реализирал брутна печалба като главен
изпълнител по проекта, възложен му от „Е. М.“ ЕАД и какъв е нейният размер.
По делото са приети единична и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че извършените плащания от „Е. М.“ ЕАД на „А.“ ООД по
договор BG161РО003-2.3.01-0039/Su-02 от 04.04.2014 г. са в общ размер 4 250 000 лева без ДДС
или 5 100 000 лева с включен ДДС. Размерът на брутната печалба, която
дружеството „А.“ ООД реализира като изпълнител по горепосочения договор възлиза
приблизително на 162 143,37 лева. Стойността, представляваща 25 % от
реализираната брутна печалба по договора е в размер на 40 535,84 лева. По
искане на ищеца е приет като доказателство договор за изпълнение и строителство
от 01.07.2014 г., сключен между „Е. М.“ ЕАД като възложител и „А.“ ООД като
изпълнител, по който възложителят възлага, а изпълнителят приема ди изпълни
необходимите строителни и монтажни работи /СМР/ за функционирането на
Инсталация с технология за компостиране с капацитет
10 тона на ден по договор BG161РО003-2.3.01-0039-С0001, а
именно: изграждане на нулев цикъл – основи, фундамент и подово покритие, площадкова ВиК мрежа и екологични
съоръжения. Съгласно чл. 2 стойността на СМР, предмет на договора, възлиза на
295 000 лева без ДДС, а срокът за изпълнение е до 31.03.2015 г. /чл. 4/. Видно
е от приложените по искане на ищеца доказателства от Арбитражен съд София, че с
решение от 20.10.2016 г. по ВАД № 15121401/2015 г. на Арбитражен съд София е
осъдено дружеството „Е. М.“ ЕАД да заплати на „А.“ ООД на основание чл. 79, ал.
1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 655 372,21
лева с ДДС, представляваща неизплатена стойност на извършените СМР по монтаж и
въвеждане в експлоатация на Инсталация с технология за компостиране
на адрес: село Еленово, община Нова Загора, ПИ с идентификатор 018307. В
мотивите на решението е прието, че договорът за изпълнение и строителство от
01.07.2014 г. не е предмет на спора и не кореспондира със съдържанието на
приетите като доказателства по делото технически проект, разрешение за строеж №
АГ-08-12/18.02.2014 г. и заповед за допълването му № АГ-08-20/07.08.2014 г. на
община Нова Загора. От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ако се изключат разходите по фактурите на „Л.И.“
ООД и „А.С.“ ООД и разходите за адвокатски хонорари, държавни такси и такси СГС
размерът на брутната печалба, която дружеството „А.“ ООД реализира като
изпълнител по договора от 04.04.2014 г. възлиза приблизително на
1 722 993,21 лева. Стойността, представляваща 25 % от реализираната
брутна печалба е в размер на 430 748,30 лева.
Установява се, че при отговора и
на първоначалната и на допълнителната задача вещото лице при изчисляване на
брутната печалба е заложило само 48 % от общите разходи по тези пера за 2014 г.
При изслушване на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице
допълва, че в периода 2014 – 2015 г. ответникът е извършвал разходи само по
този договор. Този извод на вещото лице не е оборен от ищеца.
Следователно при изчисляване на
брутната печалба на ответника, дори при изключване на фактурите с „Л.И.“ ООД и
„А.С.“ ООД и посочените други разходи, ако се вземат предвид разходи по проекта
90 % от разходите за възнаграждения, за осигуровки и за амортизации за 2014 г.
и 50 % от разходите за възнаграждения, за осигуровки и за амортизации за 2015
г., вещото лице установява, че дружеството „А.“ ООД не е реализирало печалба
като изпълнител по договора от 04.04.2014 г., а е на загуба в размер на
62 426,29 лева.
Съдът кредитира този извод на
вещото лице, тъй като същият се базира на извършената цялостна проверка в
счетоводството на ответника и не е оспорен от страните. След като ответникът е
извършвал разходи само по този проект, то за 2014 г. следва да се вземе предвид
процент на разходите в размер на 90 %, а при тях същият не се доказа да е
реализирал печалба.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав счита, че ищецът не доказа, както му е изрично разпределено с
доклада по делото /лист 198/, че
обещаният резултат по договора от 24.04.2014 г. е постигнат, както и че е формирана
печалба от реализацията на проекта от страна на ответника и нейния размер,
поради което предявеният иск за заплащане като възнаграждение на 200 000
лева, представляваща дължимо възнаграждение в размер на 25 % от брутната
печалба подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ответникът. От негова страна са извършени разноски в общ размер на
9 136 лева, от които 1 300 лева за депозити за вещи лица и 7 836
лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат на ищеца.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Г.И.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу „А.“
ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, офис 14, за заплащане на сума в размер
на 200 000 лева /двеста хиляди лева/, представляваща неизплатена част от възнаграждение
за извършени изработка, доставка и услуги по проект „Доставка и въвеждане в
експлоатация на Инсталация с технология за компостиране
по договор за безвъзмездна помощ BG161РО003-2.3.01-0039 „Повишаване
на конкурентноспособността на „Е. М.“ ЕАД чрез утилизация на отпадъците и въвеждане на енергоспестяващи
мерки“, уговорено по договор № 5 от 24.04.2014 г. и Анекс № 1 към договора, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Г.И.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: ***, да заплати на „А.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, офис
14 сума в размер на 9 136 лева /девет хиляди сто тридесет и шест лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: