Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр.Плевен, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка
Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №812 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е подадена искова молба и
уточнение към нея по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС от л.св.Д.Й.Д., изтърпяващ
наказание в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София, с която се иска заплащане на обезщетение в общ размер на
2222лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
затворническата администрация л.св. да бъде заведен на очен лекар, да бъде
освидетелстван от ТЕЛК, да му бъдат закупени очила, както и да му се предостави
работа, за да получава пари и да може да лекува зрението си, вследствие на които
е търпял уронване на човешкото
достойнство, за периода от началото на 2019г. до 18.06.2019г.
В исковата молба се твърди, че за процесния
период затворническата администрация е отказала да го заведе на очен лекар, за
да може да си набави очила, тъй като зрението му се уврежда. Твърди се, че са
отказали също да му закупят очила с мотив, че е получил 50лева, които е
похарчил за лични нужди. Твърди се още, че умишлено не са го завели на ТЕЛК. Сочи
се, че е искал да му бъде предоставена работа, за да получи парични средства и
да си закупи очила, но му е отказвано. Счита се, че е налице бездействие на
затворническата администрация, от което търпи неимуществени вреди. Счита се, че
е поставян в неблагоприятни условия, унижение, уронване на човешкото достойнство,
в резултат на което е търпял болки и страдания.
От ответника е депозиран писмен отговор, в който
исковата претенция се счита за неоснователна и недоказана.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и
със служебен защитник адв.К. ***, който счита
исковата претенция за бездействие на затворническата администрация за доказана.
Сочи, че са налице условията на чл.284 от ЗИНЗС вр. с
чл.3 от ЗИНЗС. Счита, че от събраните доказателства, включително свидетелските
показания се установява, че ищецът има заболяване на зрението, като
затворническата администрация не е предприела действия за закупуване на очила,
за осъществяване на преглед от офталмолог, за предоставяне на работа, за да
получава пари и да се лекува сам. В заключение моли исковата молба да бъде
уважена.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита исковата молба за
неоснователна. Твърди, че от доказателствата по делото не се доказва твърдяното
бездействие на затворническата администрация за разрешаване на описаните в
исковата молба проблеми на ищеца. Моли да бъде отхвърлен иска и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита
исковата молба за недоказана и моли да не бъде уважена. Сочи, че липсва правна
норма, която да задължава затворническата администрация да закупува очила за
корекция на зрението. Твърди, че няма и доказани вреди вследствие на нарушеното
му зрение, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
ищецът е имал нужда от очила, но не и че е търпял болки и страдания.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че към
м.януари 2019г. л.св.Д. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора
Белене.
От данните по делото се установява,
че с молба рег.№2145/18.06.2019г. л.св.Д. е поискал да бъде започната процедура
за явяване на ТЕЛК, тъй като срокът му е изтекъл. Върху молбата е поставена
резолюция от същата дата „МЦ за становище“, съответно е дадено становище, че ще
бъдат изготвени документите за явяване на ТЕЛК с дата 20.06.2019г. От становище
от ИСДВР при затвора Белене се установява, че по писмена молба на л.св Д. е изготвено придружително
писмо с документите за изпращане на ТЕЛК-Плевен.
Установява се още по делото, че на
12.07.2019г. е извършен преглед с офталмолог на л.св.Д., като при оплаквания за
намалено зрение са направени изследвания ВОД =1.0 и ВОС=1.0 и е констатирано
заболяване „******“. Изписана е корекция за близо, видно от приложена рецепта.
Видно от справка на л.103 от делото е, че в книгата за
регистриране на молби и жалби на лишените от свобода няма записана молба от
л.св.Д. за преглед от очен лекар, като с молба рег.№1837/23.05.2019г. е
поискано само закупуване на очила със средства от бюджета за затвора Белене, по
която е образувано преписка. От справката на л.107 се установява, че ищецът не
е представял изрични молби за очен лекар, като вербално се е оплаквал няколко
пъти, че не вижда добре с очилата, които ползва.
Видно от докладна записка на л.112 от делото е, че по
молбата на л.св. Д. за подсигуряване на очила, закупени от бюджета на затвора е
имало положително мнение, поради което е стартирана процедура за изясняване на
медицинската необходимост и финансовата възможност за удовлетворяване на
искането. Видно от становище на л.114, при направеното проучване е
констатирано, че Д. е получил паричен превод в размер на 50лева, което е
основание за отрицателно решение по молбата на лишения от свобода.
От доказателствата по делото се установява, че за процесния период ищецът е подал 5броя молби за предоставяне
на работа, като по молбите е изготвяно становище за пригодност и
целесъобразност.
По делото са разпитани като свидетели л.св. Н.Т.Н. и Е.М.С.,
които през процесния период са били в едно спално
помещение с ищеца в затвора Белене. Св.Н., който е бил с ищеца от 16.04.2019г.
в една килия, твърди, че Д. не виждал
добре с очите, поради което е вземал очила от други лишени от свобода. Твърди
още, че ищецът е споделят своя проблем със служители при затвора, както и се е
оплаквал, че не искат да му купят очила. Сочи, че Д. не работи и няма как да си
купи очила. Сочи, че никой не му е обръщал внимание, като само един път е воден
на лекар, но не може да каже със сигурност дали е на очен лекар. Свидетелят
заявява също, че „ …по едно време работеше и по едно време той сам спря да
работи защото видя, че е подигравка отвсякъде.“. Заявява още, че очилата които
ищецът носи са му подарени, но не помни кой месец. Твърди, че когато са му
подарени са били заедно в една килия.
Св.С., който е бил в едно спално помещение с ищеца до
13.06.2019г., заявява, че е дал свои очила на Д., тъй като не иначе не можел да чете и пише. Твърди, че е искал писмено от
администрацията на затвора да му се купят очила, но му е отказано. Твърди още,
че е извеждан на очен лекар, но не може да каже точна дата. Заявява, че
очилата, които носи в момента Д. са негови и той му ги е дал. Твърди, че му е
давал капки за очи. Свидетелят заявява още, че му е дал очилата „…като дойде
след втората седмица в отряда в килията той ме помоли защото вземаше нещо да
чете, след постъпването му..“. Твърди също, че ищецът е полагал доброволен труд
и не е отказвал работа.
По делото са приложени и медицински справки (л.20,
л.89, л.90), от които се установява, че за периода 01.08.2014г. до 31.07.2019г.
на л.св.Д. са извършвани различни медицински прегледи за множество оплаквания,
но различни от нарушение на зрението. Установява се още, че на 12.07.2019г. е
извършен консулт с офталмолог и е назначена терапия.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 от ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно
легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Д.Д..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи
от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора Белене за
периода от началото на 2019г. до 18.06.2019г., изразяващи се във влошено зрение
и уронване на човешкото достойнство, вследствие че ищецът не е заведен на очен
лекар, не е освидетелстван от ТЕЛК, не са му закупени очила от бюджета на
затвора, както и не му е предоставена работа, за да получава пари и да може да
лекува зрението си. Ето защо и на основание чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното, поради което е необходимо да се докаже незаконосъобразното действие,
респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това
бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация към затвора Белене, а именно през периода
началото на 2019г. до 18.06.2019г. не е заведен на очен лекар, не е
освидетелстван от ТЕЛК, не са му закупени очила със средства на затвора и не му
е предоставена работа, за да получава пари и да лекува зрението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010г. за условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на
основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл.12 от наредбата, приемът в
медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или
поправителния дом, като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински
специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия
надзирател, а прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок
до 24 часа от вписването. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗИНЗС. А съгласно чл.17 от наредбата, медицинската
експертиза за установяване на работоспособността на лишените от свобода се
извършва при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването,
като в случаите по чл.17 лишените от свобода
се насочват към лекарска консултативна комисия (ЛКК) на специализираните
болници за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) в София или Ловеч с
талон за ЛКК, а началникът на
съответното място за лишаване от свобода е длъжен да осигури транспортирането и
конвоирането на лицето до съответната ЛКК, както и до ТЕЛК и НЕЛК (чл.18 от
наредбата). Според чл.65 ал.1 и ал.4 от наредбата, на лишените от свобода се осигуряват
необходимите лекарства, а тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на
лишения от свобода в амбулаторната книга, като при предписване на лекарства,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които НЗОК
напълно или частично заплаща, директорът на медицинския център уведомява
директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях.
Във връзка с горното следва да се посочи,
че от приобщените по делото доказателства се установява, че на Д. са правени
множество медицински прегледи за различни оплаквания, като за процесния период лицето вербално се е оплаквало няколко
пъти, че невижда добре с очилата, които ползва, но няма подавани изрични молби за преглед от очен лекар. Единствената
молба, която е отправил писмено е с рег.№1837/23.05.2019г. и с нея е поискано
само закупуване на очила със средства от бюджета за затвора Белене, поради
липса на финансови средства. По последната е образувана преписка и извършена
проверка за социалното положение на ищеца, при което е констатиран превод от
50лева по сметката на Д., поради което е дадено отрицателно становище за
закупуване на очила с бюджетни средства. Установява се още, че на 12.07.2019г.
на Д. е извършен преглед от офталмолог в гр.Плевен, тъй като специалистът,
който посещава очния кабинет в гр.Белене е бил в отпуск. При прегледа е
установено заболяване „******“ и е изписана корекция за близо. Установява се
също, че по молбата на Д. с рег.№2145/18.06.2019г. да бъде стартирана процедура
за освидетелстване пред ТЕЛК, са предприети действия и в началото на м.юли
2019г. е изготвено съпроводително писмо, ведно с документите, за изпращане на
ТЕЛК-Плевен.
При тези факти и законова регламентация не се
установява твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие, респ. не се
установява неизпълнение на дължима се административна дейност, лишила ищеца от
допустимо, но неосъществено поради такава дейност лечение.
По отношение твърдението, че не му е предоставена
работа, за да получава пари и да лекува зрението си, съдът намира, че също не е
налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. От
свидетелските показания се установява, че Д. периодично е полагал доброволен
труд, който не се заплаща. Този факт се установява и от приложените по делото
писмени доказателства. Видно е също, че за процесния
период ищецът е подал 5броя молби за предоставяне на работа, като искането му е
било да бъде назначен на вакантни щатни длъжностни, които молби са разглеждани
от комисия, заедно с останалите кандидатури. Според чл.77 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието
лишените от свобода имат право на подходяща работа, като по възможност
предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се
удовлетворява. Т.е. не е налице законово задължение на затворническата
администрация да подсигури на лишените
от свобода лица полагане на заплатен труд.
За пълнота следва да се посочи, че според
свидетелските показания ищецът Д. е ползвал за част от процесния
период очила предоставени от св.Е.С.. Този свидетел заявява, че очилата Д. е
получил от него след втората седмица от идването в килията. Видно от предоставена
от ответника справка, ищецът Д. е постъпил в килия 303 в средата на м.април
2019г. Същите тези очила ищецът носеше и в съдебно заседание. Ето защо не може да се направи извод и за
неимуществена вреда, настъпила в резултата на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС,
причинена от длъжностни лица при затворническата администрация.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е
налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, което да е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Т.е. не е налице
първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща неговата
основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата
претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017
г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по
аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба, подадена по реда на чл.284 и
сл. от ЗИНЗС, на л.св.Д.Й.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска заплащане на
обезщетение в общ размер на 2222лева за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация л.св. да бъде
заведен на очен лекар, да бъде освидетелстван от ТЕЛК, да му бъдат закупени
очила, както и да му се предостави работа, за да получава пари и да може да
лекува зрението си, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от началото
на 2019г. до 18.06.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|