Р
Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр.Варна,
08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№166/19г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз - зивна жалба от А.Й.М.-Г. и Г.Х.Г.,
двамата чрез процесуалния им представител адв.М.М., против решение №
2127/07.12.2018г., постановено по гр.д.№169/18г. по описа на ВОС, гр.о., с
което е прогласена за нищожна извършената по изп.д. №20137110400256 по описа на
ЧСИ с per.№711
Даниела Петрова-Я. *** публична продан на недвижим имот, находящ се гр.Варна,
общ. Варна, обл. Варна, ул. „Сели- олу"№35А, и представляващ:
Самостоятелен жилищен обект: апартамент с иденти- фикатор 10135.2556.299.1.2 и
Гараж с идентификатор 10135.2556.299.2 с площ от 21 кв.м., при граници:
вътрешен двор, УПИ №VI-1, УПИ №V-2, както и 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата, включващи съгласно делбен протокол, вписан в СВ при ВРС на
21.11.1980г., том IV, №117, per. №4016/21.11.1980г., таванско помещение, цялото
с площ от 109 кв.м. по предоставена кадастрална схема, както и избени
помещения, разположени на сутеренен етаж в сграда с площ от 109 кв.м. и от
правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо ПИ с иденти -фикатор
10135.2556.299, идентичен с УПИ №
VII-15, в квартал 989, по плана на 5-ти п.р. на гр.Варна, завършила с
Постановление за възлагане с изх.№50540/20.12. 2016 год. на ЧСИ Даниела
Здравкова-Я., с което процесният имот е възложен на ответника А.Й.М.-Г. за
сумата от 175 175лв., по иска на Г.Я.С.-П. и Т.Я.П. против А. Йор -данова М.-Г.
и Г.Х.Г., при участие на трето лице помагач на страната на ответниците ЧСИ Даниела
Здравкова Петрова-Я.,*** действие ОС - Варна, поради нарушение на чл.490, ал.1
от ГПК и чл.185, б."б" от ЗЗД, както и Г. са осъдени да заплатят на П. направените в
производство пред ВОС разноски в размер на 6 801, 74лв.
В жалбата се твърди, че
решението е недопустимо като постановено по иск, който е недопустим, предвид
нормата на чл.496, ал.3 от ГПК поради проведената и приключила процедура по
обжалване на издаденото по изп.дело постановление за възлагане на недвижим
имот.Претендира се да бъде обезсилено и производствата по делата прекратено.В
условие на евентуалност се твърди, че решението е непра- вилно, като
постановено в противоречие с материалния закон и поради необосно -ваност по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвър
-лен.Претендират се разноски.
Въззиваемите Г.Я.С.-П. и Т.Я.П. в депозирания в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител адв.М.Ц. и
в хода на производството поддържат становище за неоснователност на подадената
жалба и молят решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендират присъждането на
сторените пред въззивна инстанция разноски.
Третото лице помагач на страната на ответниците/въззивници пред ВАпС/ ЧСИ Даниела Здравкова
Петрова-Я. поддържа становище за основателност на подадената въззивна жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващите такива към нея от 07.02.2018г. и 15.06. 2018г. ищците Г.Я.С.-П. и Т.Я.П. излагат, че по изп.д. №20137110400256
по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Я.,*** действие ОС-Варна е бил изнесен на
публична продан собственият им недвижим имот, находящ се гр.Варна, ул. „Селиолу"№35А
и представляващ: Самостоятелен жилищен обект: апартамент с площ от 109 кв.м.,
при съответни граници, с идентификатор 10135.2556.299.1.2 по КККР на гр.Варна,
одобрени 2008г., и Гараж с идентификатор 10135.2556.299.2 с площ от 21 кв.м.,
при съответни граници, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, включващи
съгласно делбен протокол, вписан в СВ при ВРС на 21.11.1980г., том IV, №117,
per. №4016/ 21.11.1980г., таванско помещение, цялото с площ от 109 кв.м. по
предоставена кадастрална схема, както и избени помещения, разположени на
сутеренен етаж в сграда с площ от 109 кв.м. и от правото на строеж върху
държавно дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.2556.299, идентичен с УПИ № VII-15, в квартал 989, по
плана на 5-ти п.р. на гр.Варна.С протокол от 06.12.2016г. за купувач на имота е
обявена ответницата А.Й.М.-Г. за сумата от 175 175лв.С постановление за
възлагане от 20.12.2016г. недвижимият имот й е възложен за посочената
сума.Постановлението е влязло в сила на 04.12.2017г.Към датата на възлагане и
понастоящем ответницата е в брак с ответника Г.Х.Г. /конституиран от ВОС като
ответник с определение от 06.03. 2018г./ при липса на сключен брачен договор и
без избор на режим на имуществени отношения.След влизане в сила на
постановлението за възлагане ищците устано -вили, че ответницата е действащ
адвокат, вписан в Адвокатска колегия Варна на 27.12.2006г.На осн. чл.490, ал.2
от ГПК, вр. чл.490, ал.1, вр. чл.185, б.”б” от ГПК горното обуславя
недействителност на извършената публична продан, т.к. ответни -цата като
адвокат от ВАК не е имала право да участва в наддаването по цити -раното
изп.дело.Ищците са обжалвали постановлението за възлагане на имота, но
обстоятелството, че имотът е закупен от лице, което не е имало право да участва
в проданта, им е станало известно след влизането му в сила, поради което и в
производството по обжалването му не са навеждани доводи, свързани с тази
недействителност.Предвид изложеното претендират да бъде обявена за недейст
-вителна извършената по посоченото изп.дело публична продан.
Ответниците А.Й.М.-Г. и Г.Х.Г.
в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството
оспорват предявения иск.Твърдят, че същият е недопустим, т.к. постановлението
за възлагане е било обжалвано от ищците и жалбите им са били отхвърлени с
решение № 1805/04.12.2017г., постановено по в.гр.д.№1412/17г. по описа на ВОС.В
условие на евентуалност твърдят, че предявеният иск е неоснователен.Не оспорват
обстоятелството, че ответницата е адвокат, вписан във АК-Варна, но твърдят, че
ищците са узнали това й качество преди влизане в сила на постановлението за
възлагане. Това й качество не обуславя недействителност на извършената публична
продан, т.к. забраната, уредена в чл.185, б.”б” от ЗЗД, не е териториална, а
функционална. Тя обхваща само онези конкретни случаи на пряка професионална
дейност на адвоката, при която той е взел конкретно пряко или косвено участие,
т.е., когато с участието му в проданта биха се засегнали правно значими
интереси, спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или защита
в широк смисъл. Ищците не твърдят, нито в производството се установява, ответницата
да е упражнявала професията си в каквато и да било връзка със спорно право.Тя е
участвала в проданта в личното си качество, а не като адвокат.
По искане на
ответниците, направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е консти -туирана като
трето лице помагач на тяхна страна ЧСИ
Даниела Здравкова Петрова-Я..
Третото лице помагач поддържа
становище, идентично с това на ответниците.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.
осн. чл.496, ал.3, пр.1 от ГПК.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказа -телства се установява,
че изп.д.№20137110400256 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Я.,*** действие
ОС-Варна, е образувано въз основа на изп.лист от 09.04.2013г., издаден по
ч.гр.д.№4904/13г. по описа на ВРС, ХІІ състав, с който длъжниците З.В.С. и Д.Д.Д. са осъдени солидарно да заплатят на
„Сибанк”ЕАД посочените в листа суми, дължими по договор за ипотечен кредит №1209-00012/05.10.2009г.За
обезпечение на вземането на кредитора „Сибанк”ЕАД по горепосочения договор за
кредит с н.а.№176/09г. Г.Я.С.-П. и Т.Я.П. са учредили в негова полза договорна
ипотека върху собствените си недвижими имоти, представляващи по КККР на
гр.Варна, одобрени 2008г., самостоятелни обекти, съо- тветно апартамент с идентификатор 10135.2556.299.1.2 и
гараж с идентификатор 10135.2556.299.2.Принудителното изпълнение е насочено от
взискателя и върху обектите, собственост на ипотекраните длъжници.След
проведената в периода 05.11.2016г. - 05.12.2016г. публична продан с протокол от
06.12.2016г. за купувач на имотите е обявена А.Й.М.-Г. за сумата от
175 175 лв. След изплащане на цената с постановление за възлагане от
20.12.2016г. недвижимите имоти са й възложени.Постановлението за възлагане е
влязло в сила на 04.12.2017г. с влизането в сила на решение №1805/04.12.2017г.,
постановено по в.гр.д. №1412/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което са оставени
без уважение подадените съответно жалба вх.№1657/19.01.2017г. от Т.П., жалба
вх.№1501/19.01. 2017г. от Г.П., жалба вх.№1500/19.01.2017г. от Д.Д. и жалба вх.№1499/19.01.2017г.,
подадена от Т.П. и Г.П., всички против посоченото постановление за
възлагане.Към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане
въззивниците са в брак при липса на сключен брачен договор и без избор на режим
на имуществени отношения, съответно с прилагане на законовия режим на общност
на осн. чл.18, ал.2 от СК.Въззивницата е вписана като адвокат в АК-Варна на
18.12.2006г. и отписана на 01.01.2018г.
Съгласно нормата на
чл.496, ал.3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на
проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 от ГПК и при невнасяне на цената.Твърди се от въззива -емите първата хипотеза, а
именно нарушаване на чл.490 от ГПК поради участие в проведената по изп.дело
публична продан на лице, което няма право да взема участие в наддаването,
довело до нейната недействителност.
Съгласно нормата чл.185,
б.„б” от ЗЗД не могат да бъдат купувачи на публична продан нито пряко, нито
чрез подставено лице, съдиите, прокурорите, ДСИ, ЧСИ, съдиите по вписванията и
адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се
числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е
съсобственик на спорното право.Нормата е императивна и има забра - нителен
характер.Нарушаването й води до абсолютна недействителност на публичната
продан, която не може да бъде санирана.
Съгласно разясненията,
дадени в т.3 от ТР №4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, недействителността
на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК може да се релевира както чрез
самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение
на ответника в други производства.Поставеният за разреша -ване спорен въпрос,
по който е било образувано т.д., е по какъв процесуален ред може да се релевира
недействителността на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК, а именно дали
както чрез самостоятелен установителен иск, така и инци -дентно като
преюдициален въпрос в производство по предявен иск за собственост или недействителността
може да се предяви само по пътя на обжалване на постановлението за възлагане
или чрез самостоятелен иск.Видно от така поста -вения въпрос и даденото по него
разрешение е, че не е бил поставен за тълкуване и съответно не е дадено
разрешение по въпроса процесуална предпоставка за допустимост на иска или
съответно възражението ли е фактът да не е било обжалвано постановлението за
възлагане, приключило публичната продан, чиято недействителност се иска да се
прогласи поради допускане на лимитативно посо -чените в чл.496, ал.3 от ГПК
нарушения.
Уреждайки със специална
норма недействителността на публичната продан, представляваща деривативен
способ за придобиване на вещни права, но не дого -вор, а едностранен акт на
съдебния изпълнител, действащ като орган на принуди -телно изпълнение, с който
се прехвърля имота независимо и въпреки волята на длъжника, законодателят е
въвел изискването възлагането да не бъде обжалвано. Идентична е нормата и в
действалия до 01.03.2008г. ГПК/обн.1952г., отм./ - чл.384, ал.3.Следователно не
само са уредени изрично единствените две основания, водещи до недействителност
на публичната продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, но
и е поставено изискването оспорване на проданта по исков ред на тези две основания
да може да се извършва, ако не е било обжалвано възлагането.Стабилизирането на
самата публична продан цели да се стабилизира полученото от взискателя плащане
и да се стимулират трети лица да участват в наддаването, или, ако е имало
допуснато нарушение при наддаването, чрез участие на лице без право да участва
в него, то процесуалният ред за отстра -няване на нарушението е подаването на
жалба против постановлението.Ако е била подадена жалба и тя е намерена за
неоснователна, не би могло да има послед -ващо оспорване на проданта по исков
ред от длъжника и то не защото е формирана СПН на това основание, т.к. предмет
на делото по подадената жалба против действие на СИ е законосъобразността на
действията на СИ, а предмет на иска по чл.496, ал.3 от ГПК е действителността
на публичната продан като деривативен способ за придобиване на вещни права, а
защото законодателното виждане е, че редът за отстраняване на нарушенията при
публична продан като особен придо -бивен способ е обжалване на възлагането,
съответно извършване в това произ -водство на проверка за нарушения при
проданта и само ако този ред е пропуснат и съответно проверка не е извършвана,
то да се даде възможност за релевиране на двете посочени нарушения в исков
процес.Разбирането, че ако възлагането е било обжалвано, действителността не
може да се оспорва по исков ред е застъпено в доктрината и в практиката по
приложението на чл.384, ал.3 от ГПК/отм./ - напр. ”Изпълнително производство на
НР България”, Г.Мутафчиев, изд.1989г., стр.188-189 - „Процесуалният ред за
отстраняване на нарушенията, допуснати при публич -ната продан, завършила с
възлагане, е подаването на жалба, съгласно чл.332.От това общо начало чл.384,
ал.3 прави изключение само за случая, когато възла -гането не е било обжалвано
и то само за точно определени нарушения… Когато възлагането е обжалвано и
потвърдено действителността на продажбата не може да бъде оспорвана по исков
ред”, както и решение №1522/15.08.1967г. по гр.д. №983/67г., ВС, І гр.о.По
приложението на чл.496, ал.3 от ГПК е формирана мно -жество незадължителна
съдебна практика на ВКС, в която се поддържа същото становище - напр.:
Определение №79/28.01.2013г. по ч.гр.д.№39/13г., ВКС, ІІІ гр.о., съгласно което
процесуалният път за отстраняване нарушенията, допуснати при публична продан,
завършила с постановление за възлагане, е обжалване на възлагането.От това общо
правило чл.496, ал.3 създава изключения само в случая, когато възлагането не е
обжалвано и то само за точно определени в разпоредбата нарушения, от което
следва, че когато възлагането е обжалвано и потвърдено/както е в процесния
случай/ действителността на продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред;
Определение №342/05.06.2015г. по гр.д.№2854/15г., ВКС, І гр.о., съг - ласно
което по въпроса преклудира ли се правото на длъжника по изп.дело да оспорва по
исков ред на осн. чл.496, ал.3 от ГПК действителността на извършената по
изп.дело продан, ако вече е обжалвал постановлението за възлагане по реда на
чл.435, ал.3 от ГПК, има пълна и ясна правна уредба /разпоредбата на чл.496,
ал.3 от ГПК, според която, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността
на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушение на чл.490
от ГПК и при невнасяне на цената/, която не се нуждае от допълнително тълкува -
не.Освен това по приложението и тълкуването на разпоредбата на чл.384, ал.3 от ГПК/отм./, която е идентична с разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК, има
констант -на и непротиворечива практика/напр. решение №1522/15.08.1967г. по
гр.д.№983/ 67г., ВС, І гр.о./, от постановяването на която не са настъпили
промени в законо -дателството или обществените условия, които да налагат
промяна на тази прак -тика; Определение №313/23.06.2017г. по ч.гр.д.№1748/17г.,
ВКС, ІV гр.о., съгласно което въззивният съд/приел, че искът по чл.496, ал.3 от ГПК е недопустим, т.к. пос -тановлението за възлагане е обжалвано и влязло в
сила, поради което продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред/ е
съобразил установената съдебна практика, съгласно която процесуалният ред за
отстраняване нарушенията, до -пуснати при публична продан, завършила с
възлагане, е обжалване на възлага -нето, а исковата защита е допустима само,
когато възлагането не е било обжалвано и на точно определени основания;
Определение №464/31.05.2010г. по гр.д.№ 2035/09г., съгласно която направеното
възражение за недействителност на публич -ната продан се явява преклудирано,
т.к. е имало обжалване на възлагателното постановление и това обжалване е
оставено от съда без уважение; Решение №47/20.04.2015г. по гр.д.№2775/14г., ВКС,
ІІІ гр.о., съгласно което за успешното провеждане на иска по чл.496, ал.3, пр.2
от ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е било обжалвано, както
и да не е внесена цената, определена от СИ; Определение №732/08.06.2015г. по
гр.д.№2107/15г., ВКС, ІV гр.о., съгласно което за успешното провеждане на иска
по чл.496, ал.3, пр.2 от ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е
било обжалвано, както и в разглежданата хипотеза да не е внесена цената,
определена от СИ.
В настоящия случай постановлението
за възлагане е било обжалвано в срок от въззиваемите.Качеството адвокат от ВАК
на въззивницата не е навеждано в пода -дените от тях жалби в срока за
обжалване, но им е било известно в хода на образуваното по жалбите им
производство по в.гр.д.№1412/17г. по описа на ВОС, като е посочвано многократно
в депозираните от тях становища и частна жалба преди постановяване на решение
по делото.Възраженията им, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно, са намерени за неоснователни/вкл. е посочено, че наддавателното
предложение е подадено от лице извън кръга на визираните в чл.490, ал.1 от ГПК/.Предвид факта, че въззиваемите са обжалвали възлагането и на осн. чл.496,
ал.3 от ГПК съдът приема, че същите не могат да оспорват по исков ред действителността
на публичната продан, предвид което и предявеният от тях иск се явява
недопустим.Постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде
обезсилено като постановено по недопустим иск и производствата по делата
прекратено.На осн. чл.78, ал.4 от ГПК и направеното искане на въззивниците
следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски съг -ласно представения
пред настоящата инстанция списък, а именно сумата от 6 923, 87лв., от
която 875, 87лв. - държавна такса и 6 048лв. - адв.възнаграждение съг
-ласно договор за процесуално представителство от 04.01.2019г. с представени
доказателства за изплащането му на 05.02.2019г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№2127/07.12.2018г., постановено по гр.д.№169/18г. по описа на ВОС, гр.о., и
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№169/18г. по описа на ВОС, гр.о. и по в.гр.д.№166/19г.
по описа на ВАпС, гр.о.
ОСЪЖДА Г.Я.С.-П., ЕГН **********
и Т.Я.П., ЕГН **********,***, да заплатят на А.Й.М.-Г., ЕГН **********, адрес ***,
и Г.Х.Г., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 6 923, 87лв.,
представляващи съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.
Решението е постановено при участие на трето
лице помагач на страната на ответниците ЧСИ Даниела Здравкова Петрова-Я..
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: