О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.съдия Кунева
въззивно гражданско дело № 1847/2018 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК и е образувано по молба вх. № 75201/15.11.2018 г.,
заведена в ОС – Варна под № 37348/19.12.2018 г., от „Енерго – Про Продажби“ АД,
чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1890/13.11.2018 г. по в.гр.дело № 1847/2018 г. по описа на ВОС.
В
молбата се излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е
присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното
разглеждане на делото е претендирала юрисконсултско възнаграждение, поради
което счита, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено
единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с настоящата редакция на разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва и присъдените за производството
по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е станал причина за
извършването на последните. Оспорват се и присъдените с първоинстанционното
решение разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се излагат съображения,
че размерът им следва да се определи съобразно актуалната редакция на чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
В
срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се
оспорват възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в
производството. Посочва, че страната е упражнила правото си след ангажиране на
адвокатска защита да претендира разноските сторени за нея. Излага се, че по
отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му
за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само
не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл.
303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. По
отношение на присъдените разноски в първоинстанционното производство
подчертава, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК действа занапред и поради
това са дължими в този размер.
За да се произнесе по молбата,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е
необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение /определение по
същество на спора/ в частта за разноските.
В настоящия случай постановеното
по делото решение от 13.11.2018 г., което изменение се иска в частта за разноските,
е окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е подадена на 15.11.2018 г.,
т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е образувано след постановяване на Решение
№ 264 от 03.08.2018 г. по т.д. № 500/2018 г. на ВКС, ТК, II отделение, е отменено на
основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 2715/27.07.2015
г. по в.гр.д. № 2133 по описа на ВОС за 2015 г., като делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от
„Енерго-Про Продажби“ АД.
Въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, е против Решение № 1825/20.04.2015 год., постановено по гр. дело №9926/2014 год.
по описа на РС – Варна, Осемнадесети състав, с което въззивникът „Енерго-Про Продажби“
АД- Варна е осъден да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. Георги Живков № 22, сумата от 877,92лв, представляваща платена без
основание от Тодор Дойчев Тодоров, ЕГН ********** сума по корекция на сметка за
ел.енергия за периода 06.03.2010г. до 31.08.2010г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Добрич, ул. Арда № 64, с аб. № ********** и кл. № **********,
за която сума е издадено дебитно известие № **********/21.12.2010г., като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.04.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда- 31.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С
решение № 1890/13.11.2018 г. на ВОС е потвърден изцяло обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на
насрещната страна сума в общ размер от 625 лв., от които сумата от 300
лева за платен адвокатски хонорар във въззивното производство и сумата 325 лв.
– разноски в производството пред ВКС, от които 25 лв. платена държавна такса и
300 лв. адвокатски хонорар.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В
настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за
присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с
доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на
извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство
страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско
възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е
дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор.
Предвид изложеното е неприложима е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни
са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки
относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в
извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013
г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на
влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на
изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася
Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност,
независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се
иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна
инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на
спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна
последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по
същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на
неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно
изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна
води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков
процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се
прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК.
Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат
разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени
в извънредното производство по отмяна. В тази връзка, ирелевантно е
обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството
по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно
изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху
влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника,
доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна
на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е
оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи
репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Искането
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е
неоснователно. Съдът съобразява размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение към датата на произнасянето на атакуваното
решение, а именно в редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК към 06.04.2015 г. Това е
така, защото приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила
към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство,
тъй като на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови),
регулиращи материята за юрисконсултско възнаграждение, изрично не е придадено
обратно действие.
По
изложените съображения не са налице основания за изменение на постановеното по
делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 75201/15.11.2018 г., заведена в ОС – Варна под № 37348/19.12.2018 г., от
„Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1890/13.11.2018 г., постановено по в.гр.дело
№ 1847/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на
обжалване, по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.