Р Е Ш Е Н И Е
№
774 01.06.2017г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен
съд ХVІ –ти граждански състав
на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание
в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар М.Д.,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 6246
по описа за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Й.Г.Н., с ЕГН **********, адрес: *** ***, пълномощник адвокат Б.Б.К., адрес ***, против „ХОТЕЙ ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****, представляван от управителя И.Ф.В., с която се претендира установяване съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2016г. по трудов договор № 80 от 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 15.09.2016г. до окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2799/16.09.2016г. по ч. гр. д. № 5258/2016 г. по описа на БРС. Моли съда да уважи иска и да му присъди съдебно-деловодни разноски. Исковата претенция се поддържа, в подкрепа на отправеното искане се ангажират доказателства.
Сочи се в молбата, че
между страните е сключен трудов договор № 80 на 27.06.2016г.,
по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „готвач” с място на полагане
на труд – ресторант „Градина”. Основното трудово възнаграждение било уговорено
на 450 лева. Със заповед № 53 от 22.08.2016г. по решение на работодателя
трудовият договор бил прекратен. Ответникът не заплатил дължимото трудово възнаграждение
на ищеца за месец август 2016г.
В срока по чл. 131 ГПК
ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл.128, т. 2 вр. 242 от КТ във вр. с чл. 422 от ГПК.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 5258/2016г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 2799/16.09.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 450 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2016г. по трудов договор № 80 от 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 15.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
По делото не е спорно и се установява от трудов договор № 80 на 27.06.2016г., че страните са били работник и работодател по трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „готвач” с място на полагане на труд – ресторант „Градина”. Съгласно договора основното трудово възнаграждение било уговорено на 450 лева. Трудовият договор е валиден, подписан от двете страни.
На 22.08.2016г. трудовият договор бил
прекратен със заповед № 53 от 22.08.2016г., поради което съдът приема, че
работникът е престирал труд по договора до 21.08.2016г. Не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установява неизпълнение на задълженията
на работника. Съгласно разпоредбата на чл. 136 от КТ работната седмица е
петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа,
поради което отработените за месец август дни са 15, като дължимото трудово
възнаграждение възлиза на 293,50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Разпоредбата на чл. 128 от КТ задължава работодателя да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работника. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ установява презумпция за добросъвестност на работника при осъществяване на трудовите му права и задължения, необорена от ответника в настоящото производство.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданско-процесуалното право, ответникът работодател носи доказателствената тежест да установи надлежно заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, с оглед опровергаване на правното му твърдение за договорно неизпълнение. Доказателства в този смисъл от ответната страна не бяха ангажирани. По делото в тежест на ответника бе да установи по реда на чл. 154 от ГПК, че е извършил плащане на работната заплата, като в производството не бе проведено такова доказване. Настоящата инстанция намира за доказано неизпълнението на задълженията на работодателя – ответник да заплати трудовото възнаграждение на ищеца за отработените 15 дни за месец август 2016г. в размер на 293,50 лева. Изложеното обосновава извод за основателност на иска до размера на 293,50 лева. Над размера от 293,50 лева до претендирания размер от 450 лева претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли.
С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата от 293,50 лева, считано от депозиране на заявлението до окончателното плащане.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответното дружество да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 50 лева.
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски съобразно уважената част от иска, но не е представила доказателства да е понесла такива, поради което разноски не й се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ХОТЕЙ ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****, представляван от управителя И.Ф.В., че в полза на Й.Г.Н., с ЕГН **********, адрес: *** ***, съществува вземане в размер на сумата от 293,50 лева (двеста деветдесет и три лева и петдесет стотинки) представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2016г. по трудов договор № 80 от 27.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 15.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 2799/16.09.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5258/2016г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до претендирания размер от 450 лева.
ОСЪЖДА „ХОТЕЙ ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****, представляван от управителя И.Ф.В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 01.06.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/не се чете/
Вярно с оригинала!М.Д.