№ 166
гр. гр. Червен бряг, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20244440100138 по описа за 2024 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 150, чл.127а, ал.2 от СК и чл. 45, ал. 1 и
чл.76, т. 9 от ЗБЛД
В РС – Червен бряг, чрез адв. Т. Т. от АК – Плевен е постъпила искова молба от В. К. Р., с
ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 14, в качеството му на баща и
законен представител на В. В.ева Р.а, с ЕГН **********, родена на 25.10.2014 г. срещу А.
М. В., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 12, с която на основание
чл. 150 от СК се иска от съда да постанови решение и измени постановената с Решение №
393/28.02.2017 г. постановено по Гр.д. № 6733 по описа за 2016 г. на ПРС ежемесечна
издръжка от 130,00 лв. на 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
05.02.2024 г., както и на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и
даде разрешение за издаване на задграничен паспорт и лична карта на детето и свободното
му пътуване в чужбина/Кралство Испания/, с всички произтичащи от това законни
последици, тъй като е налице разногласие с майката по този въпрос и да получи същите след
издаването им. В исковата молба се твърди, че на 25.10.2014 г. от брака на ищеца с
ответницата се е родило детето – В. В.ева Р.а, с ЕГН **********. Твърди се още, че с
Решение № 393, постановено по гр.д. № 6733/2016 г. на ПлРС, същия е прекратен, на него са
възложени упражняването на родителските права и е осъдена ответницата да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 130.00 лв. Ищеца твърди, че от определяне на
издръжката е изминал значителен период от време, през който значително се е влошила
икономическата обстановка в страната, повишени са цените на основните хранителни
продукти, енергоносителите и горивата, увеличила се е минималната работна заплата и
1
присъдената издръжката вече не покрива нарасналите нужди на малолетната В. за храна,
дрехи, обувки и ученически пособия, както и че ответницата разполага с материални
възможности да заплащане на месечна издръжка в претендирания размер. По отношение на
другия обективно съединен иск излага подробни доводи от необходимостта и правото на
непълнолетната да притежава документ за самоличност – лична карта и задграничен
паспорт, както и правото й за свободно движение в рамките на ЕС. Съдът е разменил
книжата по делото, но в дадения от съда срок по чл.131 от ГПК отговор не е постъпил.
Ищеца редовно призован в съдебно заседание не се явява лично. За него адв. Т. Т. от
ПлАК, който от името на доверителя си поддържа всички обективно съединени искова, като
ги намира за основателни и доказани. Позовава се на гласни и писмени доказателства.
Ответницата редовно призована в съдебно заседание не се явява лично, не изпраща
представител и не релевира становище по иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени
следните фактически обстоятелства: Не се спори по делото, а се установява от
представеното заверено копие на у-е за раждане, че ответницата А. М. В. е майка на детето
В. В.ева Р.а, а ищеца негов баща. Безспорно е, а се установява и от Решение № 393,
постановено по гр.д. № 6733/2016 г. на ПлРС, че В. е осъдена да заплаща за детето В. Р.а,
чрез нейния баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 130,00 лв. Така
обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и
пасивната легитимация на страните в процеса.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна
страна:
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.150 от СК: Претендира се месечна издръжка за
бъдеще време в размер на 300.00 лв., от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2024 г.
до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и
материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за
живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от
имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
Следователно, за да бъде уважен всеки от осъдителните искове за увеличение на присъдена
издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищцата, чиято е
доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1) че детето, за което се иска увеличаване на
присъдената издръжка не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител
(рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в
претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т.
21 от ППВС № 5-70 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена
2
първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и
възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на
задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).
По отношение на тези факти ищеца трябва да проведе главно доказване, което поради
това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното
съществуване вън от всякакво съмнение. Ответницата трябва да проведе главно и пълно
доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е
доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5
от 16.11.1970 г. и теорията – Н., Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и
насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е.
достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).
В конкретния случай, ищеца В. Р., лично и чрез пълномощника адв. Т. Т. от ПлАК, в
качеството си на баща и законен представител на малолетната В. В.ева Р.а, с ЕГН
**********, родена на 25.10.2014 г., доказват, че от присъждането с Решение № 393,
постановено по гр.д. № 6733/2016 г. на ПлРС на месечна издръжка за малолетната В. в
размер на 130.00 лева, до приключването на съдебното дирене по настоящето дело –
14.05.2024 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на
обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено
се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата,
необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл
Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).
Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му
зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т.
4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при
уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не
следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само
минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната
работна заплата или понастоящем 233,25 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от
01.01.2024 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 933.00 лева). При
определяне на първоначалния размер на издръжката детето е било само на 3 години, като
към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, тя е вече повече от три пъти по-
голяма. Възрастта на малолетната В. и посещаването на училище предполагат потребност от
средства за храна, облекло, специфични образователни пособия и заплащане на такси за
допълнителни дейности. По аргумент от чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 ППЗЗДетето относно
3
осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е
настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство, необходимите
средства за издръжка на дете във възрастова граница от 3 до 14 години е 3,5-кратния размер
на гарантирания минимален доход (чл. 49, ал.2, т.1 ППЗЗДет.).
Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че детето е вече
на над 10 годишна възраст и се отглежда изключително и само от бащата, съдът приема, че
необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните
състезания месечна издръжка за непълнолетната В. е в размер на 600.00 лева – разходи за
облекло, обувки, храни и напитки, образователни игри и пособия. В производството не са
събрани доказателства за получаваните от ответницата месечни доходи, но е доказано, че
същата живее и работи приоритенто в чужбина. Няма доказателства обаче същата да е с
намалена работоспособност, поради което съдът намира, че А. В. е в трудоспособна възраст
и има възможност да престира труда си срещу което да получава доход, значително
надхвърлящ определения за страната минимален такъв от 933.00 лева.
Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите,
необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно
възможностите им. Независимо от липсата на доказани доходи на ответника, които да сочат
на възможността му да престира издръжка в размер над минимално предвидения размер в
чл. 142, ал. 2 СК, същия в отговора на исковата молба не оспорва предявените субективно
съединените искове по чл. 150 СК до претендирания размер от 300.00 лева, поради което
съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до така признатия размер. Разликата до
пълния необходим размер за издръжка за детето (600.00 лева), следва да бъде поета от
другия родител, който осъществява и непосредственото й обгрижване.
Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 05.02.2024
г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за
периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя
на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху
всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му
произтича от основателността на главната претенция.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл.127а, ал.2 от СК: С разпоредбата на чл. 76, ал.1,
т.9 от ЗБЛД е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде
издаден задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В
посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени
мерки, хипотезата на родители, които не са в законен брак и хипотезата на родители, които
са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители. С разпоредбата на чл.11,
ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е
регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт –
ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е
необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в
производството по чл.123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока. Издаването на
4
паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. По
делото не бе оспорен от ответника твърдяното от ищцата обстоятелство, че същата от
раздялата на страните не е осъществила нито един личен контакт с нея. Липсата на какъвто и
да е контакт между родителите, прави невъзможна нормалната комуникация между тях. По
изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във
връзка с упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Когато не се постигне
съгласие между тях по даден въпрос, като спорът се решава от съда. Издаването на паспорт
и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите
имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед
интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от
значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до
изграждането му като личност. По делото е представен социален доклад Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Червен бряг. Становището изразено в него, е че в интерес на
детето е да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната.
Процедурата по изслушване на другия родител по реда на чл. 127а, ал.3 от СК не е
проведена именно поради пълното дезинтерисиране на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В това производство, съдът
извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки
от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на
Република България е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост,
свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда,
отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки
липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия
пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на
мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения
на исторически забележителности.
От друга страна, осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е
регламентирано в Конституцията на Република България. Преценката се извършва с оглед
всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната. Установено е по делото, че към настоящия момент майката упражнява
родителските права, детето живее с нея и същата има възможност и желание то да пътува с
нея в чужбина с цел туризъм, още повече, че това би се явило и единствената възможност
малолетната В. да види баща си. Отношения между страните не съществуват, липсва
сътрудничество и каквато и да е комуникация между тях.
5
Ограничаването на детето от пътуванията и ограничаването на възможностите му за
посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето,
регламентирани и защитени от закона. Затова и съдът счита, че пътуванията с цел
осъществяване на лични контакти с другия родител и/или туризъм и образователна цел са в
интерес на детето и следва да му се даде възможност да пътува заедно с родителя
упражняващ родителските права извън територията на Р. България. Свободното движение
на хора представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на ЕС се
гарантира от техните основни закони и Конституции.
Неосъществяването на лични контакти между бащата и детето за времето от раждането
му до настоящия момент е още един аргумент и основание, да се даде разрешение то да
пътува с родителя, който упражнява родителските права. Правото на непълнолетния да
напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на
родителя, който не упражнява родителските права. Необходимостта се преценява на първо
място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, като съдът
счита, че разрешаването на детето да пътува не би нарушавало режима на лични контакти на
бащата с детето. Искането на ищеца е да се разреши на детето да пътува в чужбина без
съгласието на майката до навършване на 18 годишна възраст. При обсъждане на настоящия
казус, Съдът следва да вземе предвид решение на Европейския съд по правата на човека по
делото "Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС на Р. България да
разреши неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от
майка му, без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на
майката и детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а позоваването от страна на българския съдебен
състав на константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено
пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в
Страсбург като "прекалено формалистичен подход".
При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно
предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав
счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и
психическо развитие на малолетната В.. При тези данни, съдът намира молбата с правно
основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна. От събраните по
делото доказателства Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл. 127а, ал. 2 от СК,
вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата на такова решение би
ограничило правата му като български гражданин да влиза и излиза от страната с паспорт –
чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД
ограничения.
На основание чл.127, ал.4 от СК и чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови
предварително изпълнение на решението в частта за дължимата издръжка и относно
попълване и подаване на заявление от ищеца за издаване на лична карта и задграничен
паспорт на детето, получаването на същите и разрешението за пътуване извън пределите на
Република България многократно и без ограничения, придружени от бащата или изрично
упълномощено от него лице.
6
По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв. и държавна такса за образуване на делото в размер на
25.00 лв., както и на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 130.00
лв. на 300.00 лв., в размер на 244.80 лв., както и 30.00 лв. държавна такса за неоценяемия
иск по чл.127а, ал.2 от СК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.150 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл.45,
ал.1 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определения с Решение № 393, постановено по
гр.д. № 6733/2016 г. на ПлРС, издръжка за роденото от брака на страните дете – В. В.ева Р.а,
с ЕГН **********, родена на 25.10.2014 г. в размер на 300.00 лева, като: ОСЪЖДА А. М. В.,
с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 12 да заплаща на детето В. В.ева
Р.а, с ЕГН **********, родена на 25.10.2014 г. ежемесечна издръжка чрез нейния баща и
законен представител В. К. Р., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." №
14 в размер на 300.00 лв. (триста лева), считано от 05.02.2024 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на майката А. М. В., с ЕГН ********** за попълване и
подаване на заявление за издаване на задграничен паспорт на детето В. В.ева Р.а, с ЕГН
**********, родена на 25.10.2014 г., за получаване на същия от В. К. Р., с ЕГН **********
от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 14, в качеството му на родител и неин законен
представител, както и да подава заявления за преиздаването му и получаване на
преиздадения такъв.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с
чл. 11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се
издаде лична карта и паспорт за задгранично пътуване на детето В. В.ева Р.а, с ЕГН
**********, родена на 25.10.2014 г., без да е необходимо за целта съгласието на майката А.
М. В., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 12.
РАЗРЕШАВА на детето В. В.ева Р.а, с ЕГН **********, родена на 25.10.2014 г. да пътува
извън пределите на Република България в страни членки на ЕС, многократно и без
ограничения, като осъществява пътувания в чужбина, придружено от бащата В. К. Р., с ЕГН
********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 14 или изрично упълномощено от него
лице, до навършване на пълнолетие на детето.
ОСЪЖДА А. М. В., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. "......." № 12 да
заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд върху разликата от
досегашния и уважения размер на иска по чл. 150 от СК и неоценяемия иск по чл.127а, ал.2
от СК в общ размер на 274,80 лв. /двеста седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/,
7
съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. М. В., с ЕГН ********** от гр. Койнаре,
обл. Плевен, ул. "......." № 12 да заплати на В. К. Р., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, обл.
Плевен, ул. "......." № 14 сумата от 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лв. направени по
делото съдебни разноски.
ПОСТАНОВЯВА , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.4 от СК предварително изпълнение на
решението в частта му относно попълване и подаване на заявление от В. К. Р., с ЕГН
********** за издаване на задграничен паспорт на детето В. В.ева Р.а, с ЕГН **********,
родена на 25.10.2014 г., получаването на същите и разрешението за пътуването им извън
пределите на Република България, в страни членки на ЕС, многократно и без ограничения,
придружено от бащата В. К. Р., с ЕГН ********** или изрично упълномощено от него лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8