№ 231
гр. Пазарджик, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255200600793 по описа за 2025 година
С Присъда №6 от 28.02.2025 година,постановена по НОХД № 227/2024
година на Районен съд - Велинград,е признат подс.Т. Г. С. за виновен в това,че
на 02.05.2023 година, в град ******,непосредствено след кръстовището с
ул.“******“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „******“ с per. № *********, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.116
от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.64, т.3 б.а“ от
ППЗДвП,съгласно които - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което не е сторил и като не е
пропуснал пресичащия на пешеходната пътека пешеходец и го е блъснал М.
М. Г. с ЕГН ********** от ***, ********* и по непредпазливост му е
причинена телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява ключица,
довела трайно затруднение на движението на горен ляв крайник -
1
престъпление чл. 343, ал. 1, б.“б“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във
връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.116 от чл.119, ал. 1 от ЗДвП,във връзка с
чл. 64, т.3, б.а“ от ППЗДвП,като е осъден на наказание „ПРОБАЦИЯ“, при
следните пробационни мерки:
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ - за срок от ЕДНА ГОДИНА,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице, при периодичност веднъж седмично;
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 343г, чл. 343, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 37, ал.1, т. 7
НК му е наложено и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ - за срок от ЕДНА ГОДИНА,като е оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3 предл. 7, буква „а“ от НК.
Осъден е подс.С. да заплати и разноски по делото, както следва:
По сметка на ОДМВР - Пазарджик 702,00 лева / седемстотин и два лева
/за изготвена съдебномедицинска експертиза, плюс пет лева за
служебното издаване на изпълнителния лист;
В полза на РС-Велинград разноски в размер на 137,88 лева /сто тридесет
и два лева/, представляващи разноски за явяването на вещите лица пред
съда, плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.
С Определение №51 от 28.02.2025 година,постановено по НОХД
№227/2024 година по описа на Районен съд-Велинград,е осъден подс.С. да
заплати разноски в производството по това НОХД в размер на 3000 лева,за
процесуално представителство за досъдебното производство и съдебната
фаза.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс.Т. Г. С. – адв.И. К. от АК-Пазарджик.Твърди се,че
присъдата е неправилна и необоснована, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон.Твърди се,че съдът не е преценил
правилно събраните по делото доказателства,което е довело до неправилна
присъда.Твърди се,че събраните доказателства са опровергали обвинителната
теза на прокуратурата.Твърди се,че първоинстанционният съд не е положил
2
усилия да изясни обективните факти,изложени от подсъдими я и
защитата,като не е бил установен по несъмнен начин механизма на
извършеното деяние и чия е вината за настъпването му.Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.Иска се присъждане
в полза на подсъдимия на сторените от него разноски за двете инстанции.Не се
сочат нови доказателства.
По делото е депозирано от защитника на подсъдимия адв.К. писмено
допълнение към въззивната жалба,като се твърди,че в хода на досъдебното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения;че
съдът немотивирано е отказал събирането и проверката на съществени
писмени доказателства;че заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза се базира на догадки и предположения и че е неясно и непълно;че
експертът бил водил на местопроизшествието св.Х.,като не е ясно какво точно
процесуално-следствено действие е това и липсва протокол за него по
делото;че показанията на св.Х. са повърхностни и противоречиви;че
немотивирано съдът е отказал назначаването на комплексна
медикоавтотехническа експертиза;че съдът не е проверил данните за
нарушения от страна на пешеходеца.Твърди се,че съдът едностранчиво е
обсъдил в мотивите си една част от доказателствата,игнорирал е голяма част
от тях и не ги обсъдил внимателно и задълбочено в тяхната съвкупност,като е
базирал мотивите си на предположения.
Твърди се,че съдът е допуснал нарушение на материалния закон,като се
е произнесъл по обстоятелство,което не е включено в обвинителния акт,тъй
като в него никъде не се споменава превишаване на разрешената скорост в
населено място с повече от 50 км/ч и в редакцията на чл.343,ал.3,предл.7,б.“а“
от НК към момента на извършване на деянието деянието е извършено на
пешеходна пътека,а не при превишаване на разрешената скорост.Прави се
искане за допускане на комплексна медикоавтотехническа експертиза – със
задачи,подробно формулирани в допълнението към жалбата.
От защитника адв.К. е постъпила и частна жалба против Определение
№51 от 28.02.2025 година,постановено по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК,с
което съдът е присъдил разноски в тежест на подсъдимия.Иска се същото да
бъде отменено.
Срещу частната жалба е постъпило възражение от адв.Б. К. от САК –
3
повереник на частния обвинител М. М. Г..Твърди се,че същата е
преждевременно подадена,тъй като определението,срещу което е подадена,е в
неразривна връзка с присъдата,а същата още не е влязла в сила.Сочи,че
производство по чл.306,ал.1,т.4 от НПК поначало се инициира едва след
влизане на присъдата в сила,когато окончателно е решен въпросът за
виновността на подсъдимия.Твърди се,че искането е неоснователно и
неправилно,като се иска да се остави без уважение частната жалба.
Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба от адв.Б. К. от САК,като
се твърди,че същата е неправилна, незаконосъобразна,постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Сочи се,че в съдебната зала
подс.С. е бил признат за виновен за престъплението по
чл.343,ал.3,предл.последно,б.“а“ от НК,за което е обвинен,като му е било
наложено наказание пробация,а в обжалваната присъда погрешно е посочена
разпоредбата на чл.343,ал.1,б.“б“ от НК.Твърди се,че е налице очевидна
техническа грешка при изписването състава на престъплението и тъй като в
НПК не е предвиден ред за отстраняването на очевидна фактическа грешка,то
този порок следва да се отстрани от въззивната инстанция.
Твърди се,че по делото е установено,че подсъдимият е допуснал
многобройни нарушения по ЗДвП,вкл. и по чл.117 от ЗДвП,което съдът е
пропуснал да му вмени с присъдата-при наличие на такива факти в
ОА,обуславящи нарушение на тази норма.Твърди се,че е нарушен и
материалния закон по отношение на наложеното на подсъдимия наказание,тъй
като в чл.343,ал.3,б“а“ от НК минимумът на наказанието е една година
лишаване от свобода и няма вариант на наказание пробация.При това
положение остава неясно,на какво основание подсъдимия е осъден от съда на
пробация,тъй като това е невъзможно и при приложението на чл.55 от НК.
Счита се,че присъдата следва да бъде изменена в частта,в която е
посочено престъплението,за което е осъден подсъдимия,в частта,с
извършените от него нарушения,като се допълни и такова по чл.117 от
ЗДвП,както и в частта относно наложеното му наказание,което да се определи
във връзка с чл.55 от НК/наказание лишаване от свобода под най-ниския
предел/.Иска се подс.С. да бъде признат за виновен,че е нарушил разпоредбата
на чл.117 от ЗДвП при процесното ПТП;да бъде признат за виновен,че е
осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.3,предл.последно,б.“а“ от
4
НК,като му се наложи справедливо и законосъобразно наказание.Не се сочат
нови доказателства.
По делото е постъпило и писмено възражение от адв.К. срещу
подадената въззивна жалба против присъдата.Счита се,че същата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.Твърди се,че изложените от
защитата твърдения в жалбата си противоречат;че е неправилно
твърдението,че свидетелските показания не дават яснота за движението на
пострадалия;че е абсурдно твърдението,че пешеходецът се е блъснал в
автомобила;излагат се възражения относно твърдяното съпричиняване от
страна на защитата.Твърди се,че защитата не е посочила никакви нарушения
на процесуалните правила.
Въззивните жалби,допълненията към тях и възраженията се поддържат
съответно от защитника на подсъдимия и от повереника на частния
обвинител.Защитата претендира сторените разноски пред въззивната
инстанция,а повереникът претендира сторените разноски и за двете
инстанции.Подсъдимият иска да бъде оправдан,като счита,че няма вина за
настъпилото ПТП.
Прокурорът поддържа становище,че всяка една от въззивните жалби е
частично основателна.Счита,че са налице съществени процесуални
нарушения при формиране волята на решаващия съд,като присъдата е
необоснована.Сочи се,че в мотивите съдът изобщо не е направил анализ на
събраните доказателства по делото,което само по себе си представлява
процесуално нарушение.Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.Не се сочат нови
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от
НПК, прие за установено следното:
Видно е от обвинителния акт,внесен против подс.Т. С.,че същият е
обвинен за това,на 02.05.2023 година,на описаното в обвинителния акт място в
град Велинград,на пешеходна пътека,при управление на МПС да е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.116 от
ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.64, т.3 б.а“ от ППЗДвП,съгласно
които: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
5
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, което не е сторил и като не е
пропуснал пресичащия на пешеходната пътека пешеходец и го е блъснал -
М. М. Г. с ЕГН ********** от ***, *********, и по непредпазливост му е
причинена телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява ключица,
довела трайно затруднение на движението на горен ляв крайник -
престъпление чл. 343, ал. 3,предл.7-мо,б.“а“ от НК във връзка с
чл.343,ал.1,б.“б“ НК във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 5, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, чл.116 от чл.119, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие не е направено изменение на
обвинението по чл.287 от НПК.
Видно е от текстовата част на диспозитива на присъдата,че
първоинстанционният съд е приел,че подс.С. е извършил деянието,описано
по-горе и в обстоятелствената част,и в диспозитива на обвинителния
акт,включително че е извършено на пешеходна пътека,като го е признал за
виновен за това деяние.Посочвайки обаче правната квалификация на
престъплението,съдът не е посочил чл.343,ал.3,б.“а“ от НК,в която ал.3
именно е посочено квалифициращото обстоятелство „на пешеходна
пътека“,описано и в обвинителния акт,и в текстовата част на диспозитива на
присъдата,както и буква „а“ от тази алинея,където е посочено наказанието при
средна телесна повреда,а съдът е признал подс.С. за виновен в престъпление
по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК,който текст е основен и в него не се съдържа
описаното и от самия съд в диспозитива квалифициращо обстоятелство „на
пешеходна пътека“. Същевременно с това съдът е оправдал с диспозитива на
присъдата подс.С. по първоначално повдигнатото обвинение по
чл.343,ал.3,предл.7-мо,б.“а“ от НК,което ясно е описано в обвинителния акт/и
в обстоятелствената част,и в диспозитива/ като обвинение за
престъпление,извършено на пешеходна пътека.
При това положение е налице вътрешно противоречие в диспозитива
на присъдата – от една страна съдът признава подсъдимия за виновен да е
извършил деянието на пешеходна пътека,а от друга страна го оправдава за
това престъпление с това квалифициращо обстоятелство по чл.343,ал.3 от НК.
6
Налице е и противоречие между мотивите на съда и оправдателната
част на диспозитива на присъдата : така на стр.1-ва,2-ра,3-та и 4-та в мотивите
съдът приема,че пострадалият при настъпване на процесното ПТП се е
намирал на пешеходна пътека.В противоречие с така приетото в мотивите
съдът оправдава подсъдимия за престъплението по чл.343,ал.3 от НК,за което
е обвинен – то да е извършено на пешеходна пътека.
Налице е и вътрешно противоречие в мотивите на присъдата – на стр.1-
ва съдът приема,че подсъдимият е обвинен в престъпление по
чл.343,ал.3,предл.7-мо,б.“а“ от НК,като от страница 1-ва до стр.4-та
включително приема,че деянието е извършено на пешеходна пътека от
подсъдимия,като неясно защо приема в абзац предпоследен на стр.4-та от
мотивите си,че оправдава подсъдимия по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл.343,ал.3,предл.7,б.“а“ от НК,доколкото не било доказано
подсъдимият да е превишил разрешената скорост в населено място с
повече от 50 км/ч - каквото обвинение никога не е било повдигано на
подс.С./нито с обвинителния акт,нито по реда на чл.287 от НПК с
изменение на обвинението в съдебната фаза/.
При това положение настоящата инстанция счита,че остава неясно от
постановената присъда,за което точно престъпление е бил признат за виновен
и осъден подс.С. от първоинстанционния съд и по кое обвинение е бил
оправдан.
Настоящата инстанция намира за необходимо също така да отбележи,че
присъдата е била постановена на 28.02.2025 година – за престъпление,което се
твърди,че е извършено на 02.05.2023 година,като от инкриминираната дата до
постановяването на присъдата нормата на чл.343,ал.3 от НК е била изменена с
ДВ-бр.67/2023 година. Обстоятелствената част на обвинителния акт и
диспозитива му обаче са ясни и непротиворечиви,кое точно е
квалифициращото обстоятелство,за което е обвинен подс.С./деянието да е
извършено на пешеходна пътека/.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.С.
първоинстанционният съд също е допуснал съществено процесуално
нарушение.Така от една страна съдът сочи,че го признава за виновен да е
извършил деянието на пешеходна пътека,а не го осъжда за престъпление по
чл.343,ал.3,б.“а“ от НК,за което наказанието при средна телесна повреда е
7
лишаване от свобода от една до шест години,а за престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б“ от НК според стр.5-та от мотивите.Същевременно с това
съдът сочи на стр.5-та в мотивите си като размер на наказанието, предвиден в
този законов текст/на чл.343,ал.1,б.“б“ от НК/ лишаване от свобода до 2
години или пробация-при положение,че в действителност предвиденото в НК
наказание по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК и към инкриминираната дата,и към
настоящия момент е лишаване от свобода до три години или пробация-при
средна телесна повреда.Ако съдът пък приема,че на подс.С. следва да се
наложи наказание за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК,липсват
каквито и да било мотиви,защо не е приложил разпоредбата на чл.78а,ал.1 от
НК,вместо което е наложил на подсъдимия наказание пробация.
При това положение за настоящата инстанция остава неясно,за кое
точно престъпление е наказан подсъдимия и как е определено наказанието
му.Следва да се отбележи,че за деяние по чл.343,ал.3,б.“а“ от НК,за каквото е
обвинен подс.С.,поначало в НК не е предвидено наказание пробация и същото
не може да бъде наложено и във връзка с чл.55 от НК,тъй като по този законов
текст е предвиден законов минимум на наказанието лишаване от свобода от 1
година.
Настоящата инстанция констатира също така,че първоинстанционният
съд е постановил присъдата си,без да обсъди поотделно и в съвкупност
събраните по делото гласни,писмени и веществени доказателства,като изложи
и ясни мотиви,кои кредитира и защо,както и кои не кредитира и защо.Липсват
каквито и да било мотиви по отношение обясненията на подсъдимия,по
отношение показанията на свидетелите Г.,Г.а,Р.,Х. и Г..Съдът не е анализирал
заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство заключения
по назначените СМЕ и автотехническа експертизи,както и заявеното от
вещите лица д-р П. и инж.В. при разпита им в съдебно заседание.Липсва
какъвто и да било анализ и на събраните по делото писмени и веществени
доказателства,като дискът,получен от РЦ 112, изобщо не е бил приобщен към
доказателствата по делото по надлежния процесуален ред.
В този смисъл мотивите на пъвоинстанционната присъда не отговарят
на законовите изисквания на чл.305,ал.3 от НПК. По изложените съображения
настоящата инстанция приема,че присъдата страда от липса на мотиви,което е
съществено процесуално нарушение,довело и до нарушаване процесуалните
8
права на всички страни по делото,включително и да разберат за какво точно е
бил осъден,съответно оправдан подсъдимият,въз основа на кои точно
доказателства,какво е наказанието му и как точно е било определено от съда.
Горепосочените съществени процесуални нарушения са неотстраними
от настоящата инстанция,но може и следва да бъдат отстранени,след като
обжалваната присъда се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Предвид посочените по-горе пороци на присъдата настоящата
инстанция не прави проверка на същата по същество,включително и по
наведените доводи от частното обвинение и защитата в тази насока.
Настоящата инстанция не се произнася и по искането на частното
обвинение и защитата за присъждане на сторените разноски по делото,тъй
като не се произнася с краен акт относно вината на подсъдимия.
Относно частната жалба на защитата против определението на
първоинстанционния съд,с което по реда на чл.306 от НПК е възложил на
подс.С. да заплати разноски в размер на 3000 лева:
Частната жалба е основателна.Обжалваното определение следва да бъде
отменено на две основания.На първо място същото страда, както и присъдата,
от липса на мотиви.То съдържа само диспозитив,който е също неясен.С
диспозитива подс.С. е осъден да заплати разноски,като не е посочено,на кого
следва да ги заплати.На второ място поради отмяна на първоинстанционата
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд ще следва да се отмени и определението,с което
съдът се произнася по разноските.
Воден от горното и на основание чл.335,ал.2 от НПК във връзка с
чл.348,ал.3,т.1 и т.2,предложение първо от НПК и във връзка с чл.334,т.1 от
НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №6 от 28.02.2025 година,постановена по НОХД №
227/2024 година на Районен съд - Велинград.
ОТМЕНЯ Определение №51 от 28.02.2025 година,постановено по
НОХД №227/2024 година по описа на Районен съд-Велинград.
9
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10