Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
21.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №224 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.Д. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260094/10.11.2020г., постановено по АНД № 664/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №2695021, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, поради допуснати съществения нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил всички доводи, изложени в жалбата против електронния фиш. Посочил, че била спазена процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП без да се мотивира. Подробни съображения се излагат в подкрепа на тезата, че издаването на ЕФ следвало да бъде направено в отсъствието на контролен орган при констатиране на нарушението, като това било възможно се случи само и единствено със стационарно автоматизирано техническо средство или система. На следващо място се релевират твърдения за липса на индивидуализация в ЕФ на мястото на нарушението, което обстоятелство било игнорирано от съда. Липсата на индивидуализация на посочения реквизит възпрепятствала възможността за защита на санкционираното лице и налагала отмяна на ЕФ. Налице било неясно описание на нарушението, а липсата на мотиви в решението на районния съд по отношение на изтъкнатите недостатъци водила до неговата незаконосъобразност. Друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила представлявала липсата на произнасяне относно компетентността на административнонаказващия орган издал акта. Не били обсъдени и наведените пред съда доводи относно възможността мобилната камера да заснема движението на автомобили в повече от една лента и да отчита скоростта на всяко едно от тях, като не били събрани доказателства в тази насока. Непредставянето на такива доказателства означавало, че нарушението не било доказано. Възможно било устройството да било засякло друго МПС, движещо се непосредствено до автомобила на санкционираното лице. Не било ясно записано в ЕФ и обстоятелството за собствеността на МПС. Прави се извод, че нито един от изложените в жалбата пред РС доводи относно формата на електронния фиш, неговото съдържание и задължителни реквизити, както и административнопроцесуалните нарушения не били коментирани от районния съд. Така фактическата обстановка по административнонаказателното обвинение пряко рефлектирала върху правото на защита на наказаното лице пред съда. Описаните в касационната жалба пороци били продиктувани от факта, че съдът не посочил въз основа на кои доказателства формирал своите фактически и правни изводи, кои от тях кредитирал и кои не, както и не обсъдил целия доказателствен материал в производството. Това обосновавало наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се също, че снимковият материал по делото и протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. допълват електронния фиш, което било недопустимо.
На последно място се твърди, че неправилно съдът присъдил юрисконсултско възнаграждение на ответника.
Моли се атакуваното съдебно решение и потвърденият с него електронен фиш да бъдат отменени. Претендират се разноски по делото. Изложените в касационната жалба доводи се преповтарят в писмена молба по хода на делото.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №2695021 на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 22.04.2019г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Д.Д.Д. – законен представител на „Ди Виндекс“ ЕООД, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговарял на изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП и съответствал на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец. Правилно в електронния фиш било посочено мястото на нарушението. Чрез приложения по делото снимков материал и чрез задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР се установявали по недвусмислен начин от обективна страна всички белези и признаци на нарушението. Протоколът също бил доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС било заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който било поставено мобилното АТС и други изисквания по наредбата. Представена била и снимка на разположението на мобилното автоматизирано техническо средство. Съдът приел, че собственик на управляваното МПС бил „Ди Виндекс“ ЕООД, с управител именно жалбоподателя. В тази насока била и приложената по преписката справка от централна база данни на КАТ – Хасково, поради което правилно наказанието било наложено на Д., управлявал процесния автомобил. Отбелязал, че електронния фиш бил приравнен на НП, но по неговите последици, а не по изискванията на закона във връзка с процесуалните белези за съдържание. Поради това ЕФ следвало да съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП, каквито в случая били налице. По същество съдът приел за доказано, че управлявайки описания в акта автомобил жалбоподателя извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Безспорно било установено извършването на нарушението в населено место и, че процесния автомобил се движил със скорост над разрешената от 50 км/ч., а именно с 64 км/ч. В тази връзка правилно било квалифицирано и нарушението и съответно правилно санкционирано по чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Предвид потвърждаването на оспорения пред него електронен фиш, районният съд изложил и мотиви относно основателността на претенцията на ответника за разноски по делото, като присъдил такива в размер на 120 лева.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M 597, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна техническа проверка, съгласно приложения протокол за това.
Текстът на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие
анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния
момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е било изцяло
допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на “техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ. бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има, нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая, изискуемите реквизити (съгласно приложимата редакция на разпоредбата) са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от съдържанието.
В случая се
установява, че контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 от
Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол №1-53-19 от
22.02.2019г. от проверка на преносима система за контрол TFR1-M с идентификационен номер 597.
Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за дата на използване 22.04.2019г. (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касатора. Видно от Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., в него изрично се отбелязва обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 50 км/ч., важимо за движение на МПС в населено място. При така попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТС законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.
Не се споделя оплакването за липса на индивидуализация в ЕФ на мястото на нарушението. Настоящият състав приема, че визираното в електронния фиш място на нарушението, а именно гр.Х., бул***, с/у СБА в посока центъра, е ясно и дава в достатъчна степен представа на лицето, обект на акта, за това къде точно е било констатирано извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в обжалваното решение липсва произнасяне относно компетентността на административнонаказващия орган издал акта. В тази насока районния съд е посочил ясно, че при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, вкл. да извършват контрол с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като е цитирал конкретните разпоредби от ЗДвП регламентиращи визираните правомощия.
Твърдението, че в атакуваното съдебно решение не били обсъдени наведените пред съда доводи относно възможността мобилната камера да заснема движението на автомобили в повече от една лента и да отчита скоростта на всяко едно от тях, също е неоснователно. Това е така, защото от представения по делото клип №18476 ясно се вижда, че автомобилът на ксатора е бил единственият обект, заснет в 10:08:51 часа на 22.04.2019г. от АТС TRF1-M №597. В тази връзка правилно районният съд е преценил, че не е необходимо събиране на доказателства, удостоверяващи техническа възможност използваното АТС да заснема движението на автомобили в повече от една лента и да отчита скоростта на всяко едно от тях.
Доводите за неясно записано в ЕФ обстоятелство за собствеността на МПС също не се споделят, доколкото видно от справката на ОДМВР - Хасково собственик на управляваното МПС е „Ди Виндекс“ ЕООД, чийто управител и собственик, видно от обществено достъпния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, е лицето Д.Д.Д..
Настоящият състав на касационната инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.1 е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснет клип от посоченото в ЕФ АТС. Превишаването на скоростта над общото ограничение от 50 км./ч. в случая е заснето с техническо средство и се установява от доказателствения материал по делото. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, нито се иска тяхното събиране пред въззивния съд, а срещу приетите и събрани от РС не е възразено, а и същите са напълно достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението. Настоящата инстанция, която е контролна по отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите установявания пред РС.
Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в този участък на пътя.
Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че същото е било своевременно поискано, в полза на ОД на МВР – Хасково е било осъществено процесуално представителство, като е представено и пълномощно удостоверяващо представителната власт на пълномощника. Ето защо правилно е било определено и присъдено от въззивния съд в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в посочения в проверявания съдебен акт размер..
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260094/10.11.2020г., постановено по АНД №664/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.