РЕШЕНИЕ
№ 1520
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110210447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 45-07-07
от 10.06.2021 г. на Главен Директор на ГД „ГВА“ , с което на основание
чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3000.00 лева на ЦВ. Й. Ц., ЕГН: ********** за нарушение по 19, ал.1 от ЗГВ
вр. чл.55 от Наредба № Н-1 от 09.01.2014 г. за регистрация, първоначално
определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки
въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за
правоспособност на пилотите и контрола върху тях вр. чл.143, ал.1, т.2 от
ЗГВ.
В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежен процесуален представител, който моли да се
уважи депозираната жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят Ц. Й. Ц. е собственик на въздухоплавателно средство
клас мотоделтапланер без национални регистрационни знаци, оборудвано с
двигател модел “Bombardier Rotax“ със сериен номер 4159563 и мотоколичка
модел “Meteor” със сериен номер МК3 050701. Въздухоплавателното
средство нямало удостоверение за летателна годност. Жалбоподателят Ц.
решил, обаче, да извлече облаги, като продава на трети лица ваучери срещу
сума за извършване на полет с притежаваното от него въздухоплавателно
средство, което нямало удостоверена летателна годност. На 13.11.2020 г. на
борда на въздухоплавателното средство се качило лицето Ивана Владимирова
Златкова. Тя се екипирала с очила, каска, слушалки и ръкавици, предоставени
й от жалбоподателя Ц.. И. З. била дарена с предварително закупен от трето
лице ваучер за извършване на на 2 броя полета чрез платформата gift-
tube.com съвместно с лицето Л. Г. П.. Полетът бил осъществен с нея чрез
горното въздухоплавателно средство. На мястото на събитието присъствал и
лицето Л. Г. П., който също извършил преди И. З. такъв полет по силата на
дарения ваучер. Била осъществена проверка от свидетеля ЮЛ. Д. М. като
служител на ГВА. По време на проверка свидетелят М. установил, че се
извършват полети на поляната в района на гр.С.след село М. където се
извършвал полет и от И. З.. Жалбоподателят К. отговорил на свидетеля М., че
няма документи за своето въздухоплавателно средство, а само единствено
удостоверение за правоспособност. Свидетелят М. видял летящата с
въздухоплавателно средство И.З.на 13.11.2020 г., която дала заедно с Л. П.
писмени сведения за случая. В сведенията отразили, че се възползвали от
правото на два полета с въздухоплавателното средство на жалбоподателя Ц.
по силата на подареният им ваучер, закупен от трето лице чрез интернет
платформа. Въздухоплавателното средство нямало документ за техническа
летателна годност, въпреки извършваните на посочената дата полети.
Въз основа този АУАН № 45-06-22/14.12.2020 г. е постановено и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 45-07-07 от 10.06.2021 г. на
Главен Директор на ГД „ГВА“ , с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева на
ЦВ. Й. Ц., ЕГН: ********** за нарушение по 19, ал.1 от ЗГВ вр. чл.55 от
Наредба № Н-1 от 09.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне,
поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки
2
въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за
правоспособност на пилотите и контрола върху тях вр. чл.143, ал.1, т.2 от
ЗГВ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставителя ЮЛ. Д. М. като служител на ГВА и от
приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283
от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
3
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените
материалноправни норми са посочени правилно.
Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за гражданското въздухоплаване
въздухоплавателното средство се допуска в експлоатация след преглед,
регистрация и удостоверяване на летателната му годност.
Според чл.143, ал.1, т.2 от ЗГВ наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лева,
който допусне да се извърши или извърши полет с въздухоплавателно
средство, което не е регистрирано или няма удостоверение за летателна
годност.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е доказано от
обективна и субективна страна. Жалбоподателят Ц. като собственик на
въздухоплавателно средство клас мотоделтапланер без национални
регистрационни знаци, оборудвано с двигател модел “Bombardier Rotax“ със
сериен номер 4159563 и мотоколичка модел “Meteor” със сериен номер МК3
050701 не е притежавал към 13.11.2020 г. удостоверение за летателна годност,
но въпреки това с него на инкриминираната дата и място в гр.София на
поляна след село М. е дал възможност на лицето И. В.З. да извърши полет с
въздухоплавателното средство. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.
и приема, че жалбоподателят е признал пред него че няма документ за
летателна годност на въпросното летящо средство, а само удостоверение за
правоспособност. Давайки възможност на друго лице да лети с него
жалбоподателят Ц. е застрашил живота и здравето на летеца Ивана Златкова,
поради това че преди полета на въздухоплавателното средство не са били
проверени с документ неговите летателни функции, способности и годност.
Извършено е административно нарушение с пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществения опасния характер на неговото поведение, предвиждал е
общественоопасните последици и умишлено ги е целял. Съдът намира, че
наложената на жалбоподателя глоба е в минимален размер в съответствие с
материалния закон. Същата съответства на обществената опасност на
деянието и личността на извършителя, на настъпилите правни последици в
обективната действителност, на неговите подбуди и мотиви за извършване на
нарушението – постигане на облаги с летящо средство, което няма
удостоверена по ЗГВ летателна годност. Изпълнени са целите на
административното наказание и за съда липса законово основание да измени
наложената на нарушителя Ц. парична глоба. Случаят не е и маловажен,
доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от случаите
от същия вид. Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност на наказващия
орган при наличието на маловажен случай на административно нарушение да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
4
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, като с тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а
означава възлагане на компетентност и наказващият орган е длъжен да
приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в
случаите, когато това не е сторено от него, а са налице предпоставките за
това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
По тези съображения НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а депозираната срещу него въззивна жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските: Отговорността за разноски е обективна послеца от
развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за
образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно
му повдигане. В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 45-07-07 от 10.06.2021 г. на
Главен Директор на ГД „ГВА“ , с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева на
ЦВ. Й. Ц., ЕГН: ********** за нарушение по 19, ал.1 от ЗГВ вр. чл.55 от
Наредба № Н-1 от 09.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне,
поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки
въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за
правоспособност на пилотите и контрола върху тях вр. чл.143, ал.1, т.2 от
ЗГВ.
ОСЪЖДА въззивника ЦВ. Й. Ц., ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемата страна Главна Дирекция Гражданска въздохоплавателна
администрация към МТИТС чрез законният й представител с адрес
гр.София, ул. Д. И.№ 9 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК
вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
5
помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 120.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6