№ 4000
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100503474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20209798 от 10.11.2021 г. по гр.д.№ 49270/2020 г. на Софийски
районен съд, 39 състав, е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. ****, срещу Е. С. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, бул. ****, с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ, че Е. С. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 7 010,89
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, бул. ****, аб. № 352995, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.05.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 21,12 лв., представляваща цената
на услугата дялово разпределение за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.05.2017
г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 33097/2017 г. по описа на СРС, 39 състав. Отхвърлен е
искът за главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от
7010.89 лв. до пълния претендиран размер от 10153.64 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.05.2017
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 1.11.2013 г. до
30.04.2014 г., както и искът за главница за дялово разпределение за сумата
1
над уважения размер от 21.12 лв. до пълния претендиран размер от 27.24 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.05.2017
г. до окончателното изплащане, както и за периода от 1.11.2013 г. до
30.04.2014 г. С решението са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Красно село“, ул. **** срещу Е. С. М. с ЕГН **********, с
адрес гр. София, бул. ****, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Е. С. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от
1435.65 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода
от 31.12.2013 г. до 19.12.2016 г., както и за сумата от 5.78 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2013 г. до
19.12.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
33097/2017 г. по описа на СРС, 39 състав. Осъдена е ответницата Е. С. М. с
ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. ****, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 784.94 лв.
разноски в исковото и заповедното производство. Осъден е ищецът „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. ****, да заплати на Е. С. М. с ЕГН **********, с адрес гр.
София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 349.53 лв.
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
подпомагаща страна – „Б.“ ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове са уважени, е подадена въззивна жалба от
ответницата Е. С. М., чрез процесуалния представител адв. С. Г.. Излагат се
съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че
титуляр на процесния абонатен номер е В.Г.М., който се твърди да е подал
заявление за откриване на партида при ищеца. Твърди се, че именно той е в
облигационни правоотношения с ищеца, като в тази връзка въззивницата се
позовава на приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. На името на В.М. били и представените
по делото изравнителни сметки. Сочи се, че правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот е възникнало вследствие реализирано право на
строеж през 1996 г., което се установявало от доказателствата по делото, а
издаденият през 2013 г. нотариален акт имал само констативен характер.
Доколкото имало реализирано право на строеж и възникнало право на
собственост въз основа на него, то след този момент сградата и апартаментът
е трябвало да бъдат присъединени при към топлопреносната мрежа и да бъде
открита индивидуална партида за този имот. От косвените доказателства по
делото – общи фактури и изравнителни сметки – се установявало, че В.М. бил
титуляр на партидата. Следователно това било лицето, което заявило
откриването на партидата на свое име и съгласно посоченото по-горе
тълкувателно решение, именно това лице имало сключен договор с ищеца.
Този договор щял да загуби своето действие, когато този имот се придобие от
друго лице след издадено разрешение за ползване. При тези съображения се
прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в
2
обжалваните части, а предявените искове – отхвърлени изцяло като
неоснователни. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от „Т.С.“ ЕАД. Излагат се съображения за нейната неоснователност. Сочи се,
че за да отпадне отговорността на собственика на имота, когато е открита
партида на името на трето лице, е необходимо да се докаже какви са
вътрешните отношения между страните. Дори и тогава заместването в дълг
изисквало изрично съгласие на кредитора. Прави се искане решението да
бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски за въззивното
производство.
В срока за отговор на въззивната жалба третото лице подпомагаща страна не
е взело становище по нея.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните, както и да изложи свои собствени мотиви по съществото на
правния спор, въззивният съд намира следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е присъединена към топлопреносната мрежа
и че имотът е топлофициран.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Единственото възражение на ответницата във въззивното производство е, че
не тя, а трето за делото лице е в облигационни отношения с ищеца по повод
доставката на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 159 от 22.08.2013 г., том I, рег. № 7622, дело № 129 от 2013 г. по
описа на нотариус Д.Т. се установява, че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот на основание покупка на право на стоеж,
реализирано право на строеж и прекратена съпружеска имуществена
общност.
3
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
В случая с отговора на исковата молба ищцата е оспорила качеството си
клиент на топлинна енергия, без обаче да е оспорила обстоятелството, че е
собственик на имота. Твърди, че трето за делото лице е сключил договор с
ищеца, чрез подаване на заявление за откриване на индивидуална партида, но
не разкрива какво е правоотношението между нея и това трето лице, дали
същото ползва имота и на какво основание.
От приетите по делото доказателства се установява, че действително
заявление за разкриване на индивидуална партида е било подадено от трето
лице – В.Г.М.. Това обстоятелство се установява от представените
индивидуални справки за използвана топлинна енергия (л. 95 и 96 от
първоинстанционното дело). Подаването на заявлението от В.М. за откриване
на партидата на негово име обаче е в момент, предхождащ снабдяването на
ищцата с констативен нотариален акт. Установява се, че с писмо изх.№ Г-
3577 от 14.02.2017 г., изпратено от ищеца до ответницата Е. М., без данни за
връчване, ищецът известява ответницата, че предвид придобиването на
собствеността върху процесния топлоснабден имот и липсата на предприети
действия по промяна на партидата, на основание чл. 61, ал. 3 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на
клиенти в гр. София, от месец януари 2017 г. името на ответницата е вписано
като титуляр на партида с абонатен номер № 352995 за заплащане на
топлинна енергия.
Въпреки липсата на данни за връчване на писмото на ответницата, следва да
се приеме за установен факта, че ищецът е предприел действия по служебна
промяна на партидата, предвид промяната в собствеността на имота.
Същевременно от представения от третото лице подпомагаща страна талон за
пломбиране на водомери № ********** от 19.02.2015 г. се установява, че
именно ответницата Е. М. се е подписала като абонат (макар и по титуляр на
партидата според базата данни на „Софийска вода“ АД) при пломбиране на
нов водомер. Препис от съставения талон е изпратен на ищеца „Т.С.“ ЕАД,
съгласно направената на талона забележка.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото следва извод, че макар
при откриване на партидата за процесния топлоснабден имот като абонат и
титуляр на партидата да е фигурирал В.Г.М., към 2013 г., когато е съставен
нотариалният акт за право на собственост в полза на ответницата, именно тя е
придобила качеството клиент на топлинна енергия.
4
В тази връзка неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
придобиването на имота е резултат единствено от упражнено право на
строеж. Напротив, видно от представения нотариален акт ответницата е
станала едноличен собственик на имота след прекратяване на съпружеска
имуществена общност, като за установяване на прекратяването на брака пред
нотариуса е било представено решение № 95 от 7.05.2001 г. по гр.д.№
3260/2000 г. на Софийски районен съд, Брачна колегия.
С оглед изложеното, следва извод, че е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата по повод покупката и
доставката на топлинна енергия за процесия топлоснабден имот.
За установяването на доставката на топлинна енергия за процесния период,
количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност по делото са
приети заключение по съдебно-техническа експертиза и заключение по
съдебно-счетоводна експертиза, които въззивният съд цени при условията на
чл. 202 ГПК и кредитира като компетентно изготвени и обосновани.
Доколкото други оплаквания за неправилност на решението на
първоинстанционния съд не се сочат, а въззивният съд не констатира при
постановяването му да са нарушени императивни материалноправни норми,
за приложението на които следи и служебно (аргумент от т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС), решението на Софийски районен съд като правилно следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Искане
за присъждането им е направено своевременно с писмения отговор на
въззивната жалба, като същите представляват юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Редът за определяне на размера на
това възнаграждение е по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на
правната помощ – в размер от 50 лв., предвид осъществената защита –
подаване на писмен отговор и молба-становище, без явяване в съдебно
заседание.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20209798 от 10.11.2021 г. по гр.д.№
49270/2020 г. на Софийски районен съд, 39 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. ****, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. ****, сумата от 50 лв., представляваща съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна
„Б.“ ООД, ЕИК 04****, привлечено от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд по реда на глава ХХII от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен
срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6