№ 25
гр. Ловеч , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200197 по описа за 2021 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №2164746 на ОД на МВР Ловеч на И. С. З., ЕГН **********
от с. Джулюница, ул. „Цар Освободител“ №7 при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП като
законен представител на фирма *****, ЕООД, ЕИК *****, е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 02.06.2018 година, в 15.48 часа в ПП І - 4
км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън
населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС
тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 % с МПС л.а. ****, с
регистрационен номер **** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена
скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 101 км.ч., като е налице превишаване на
разрешената скорост с 41 км.ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от И. С. З., в
която излага, че и е нарушено правото на защита, тъй като няма СУМПС и не шофира, а на
второ място не била управител и представляващ дружеството, както и не била извършила
визираното в ЕФ нарушение. Сочи, че не била попълнила декларация, в която да посочи
водача на процесния л.а. тъй като не разполагала с документи на посоченото дружество, а и
към датата на връчване на ЕФ нямала качеството на управляващ дружеството. Моли да се
отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Ответникът –
ОД на МВР Ловеч - редовно призовани не изпращат представител.
1
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр. 10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на
фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателката и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в
жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС
се е движило със скорост от 101 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от
41 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700,
бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено
място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са
годно доказателствено средство.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID
№003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от
който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 105 км.ч., в
пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. Използваната
в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената
разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно
методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана
скорост от 101 км.ч за която именно жалбоподателката е санкционирана.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400
ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
2
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от
БИМ на 09.10.2009 год., Протокол за проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 год. на ГД „МИУ”,
схема за организация на движението за процесния пътен участък, от който се установява по
безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и
наличието на п.з. В-26 и ПЗ Е-24, за процесния участък от пътя. Видно от електронния фиш
видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система. Видно е, че е посочено и мястото на
извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен
участък присъства нестандартна табела с обозначение - камера за контрол на скоростта. Не е
налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от
установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и
именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ
на жалбоподателката, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени
доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от
служител на ОД на МВР, в случая инсп. Полков, което е видно от представената разпечатка
от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от
камерата, попълнил и издал ЕФ. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се
съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място
на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на
движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както
и превишението на разрешената скорост.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е
3
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващ дружеството, тъй като
видно от справката за собственост, собственик на автомобилът е „*****“ ЕООД. От
приетите и вложени като доказателства по делото справки за актуално състояние на
дружеството собственик на процесния л.а. се установява, че както към датата на извършване
на нарушението /02.06.2018 г./, така и към датата на издаване на процесния ЕФ /16.07.2018
г./ управител на „*****“ ЕООД е била жалбоподателката И.З. срещу която е издаден ЕФ,
като видно от събраните по делото доказателства същата не е възразила и не е заявила да е
предоставила автомобила на друго лице. Обстоятелството, че към датата на връчване на ЕФ
последната не е била управител на дружеството собственик на л.а. не води автоматично до
отпадане на нейната наказателна отговорност, тъй като меродавно е обстоятелството кой е
бил управител и представляващ дружеството към датата на извършване на нарушението,
респективно датата на издаване на ЕФ. Наказанието е наложено при условията на чл.188,
ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателката е счела, че не е извършила нарушението, или, че не
следва да бъде ангажирана нейната отговорност е следвало след като и е бил връчен ЕФ да
упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства
жалбоподателката не е оспорила тези обстоятелства и не е депозирала декларация от която
да се установява, че не тя а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.
Последната, с оглед депозираната от нея жалба е получила процесния ЕФ, но не е
оспорила констатациите по него и не е депозирала декларация от която да
се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната
дата. Последната не е направила и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези
съображения съдът приема, че правилно е санкционирана И.З., като управител на
дружеството собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Съдът
намира, че е неоснователно направеното с жалбата възражение, че ЕФ е следвало да бъде
издаден на новия управител на дружеството, тъй като както е посочено и по- горе
доказателствата по делото безспорно сочат на обстоятелството, че им към датата на
извършване на нарушението, и към датата на издаване на процесния ЕФ управител и
представляващ дружеството е била именно жалбоподателката З..
В случая жалбоподателката е санкционирана по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП
предвиждащ че, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. В случая са налице
безспорни доказателства, че собственик на процесния автомобил е „*****” ЕООД, и именно
в качеството си управител на това дружество – собственик на процесното МПС, е наказана
жалбоподателката. В тази хипотеза е без правно значение кой действително е управлявал
автомобила, дали жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, дали на нейно име има
издадено СУМПС, и дали „шофира“, тъй като жалбоподателката не е санкционирана за
това, че лично е извършила нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП, а по реда на чл.188, ал.2 от
4
ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При
издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е
точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната
квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение, именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен
знак.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26 и ПЗ Е -24.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
Предвид на изложеното съдът приема, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателката.
Видно от електронния фиш номера на техническото средство присъства, а от
приложената разпечатка от системата за контрол на скоростния режим е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 16.07.2018 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателката на
08.02.2021 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия
/Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 15.02.2021 г./, като след като на
нарушителката е бил връчен ЕФ същата го е обжалвала в предвидения от закона срок, т. е.
реализирала е пълноценно правото си на защита.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
5
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че в случая
жалбоподателката е санкционирана при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП за нарушение на
правилата за движение по пътищата, извършено на 02.06.2018 г. Съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите от общата част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е
давността. Чл.80 и 81 от НК уреждат института на абсолютната преследвателна давност за
извършено престъпление. Извършителят на административно нарушение не може да бъде
поставян в по - неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, поради което
и законодателят е създал специален административен ред за налагане на административно
наказание, а именно ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК, деяния за които се
предвижда административно наказание глоба/имуществена санкция се погасяват с
абсолютна давност четири години и половина. Видно от ЕФ нарушението е извършено на
02.06.2018 г., като абсолютната давност за административно наказателно производство ще
изтече на 06.12.2022 год. и една от този момент нататък административно наказателното
производство ще се яви незаконосъобразно, като е без значение дали административно
наказателното производство е започнало и приключило в сроковете по ЗАНН.
Съдът намира, че в случая, към настоящия момент, както е посочено и по - горе, не е
6
изтекъл предвиденият в закона давностен срок, който е четири години и половина, поради
което и направеното от жалбоподателката възражение за изтекла давност се явява
неоснователно.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за
това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №2164746 на ОД на МВР Ловеч, с който на
И. С. З., ЕГН ********** от с. Джулюница, ул. „Цар Освободител“ №7 при условията на
чл.188, ал.2 от ЗДвП като законен представител на фирма *****, ЕООД, ЕИК *****, е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на
400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда
на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7