МОТИВИ
към присъда № 51 от 29.06.2018 г.
по НОХД № 978/2018 г. на РС - В. Търново
Обвинението е против:
Д.И.Ц., роден на *** ***, българин, български
гражданин, женен, със средно специално образование, безработен, осъждан, с
постоянен адрес ***, с ЕГН ********** за това, че:
На неустановена дата през месец март 2015 г. в
град Велико Търново съставил неистински официален документ - свидетелство за
съдимост с per. №2219 от 17.03.2015 г., като му придал вид, че е съставен от ***
- служител в Бюро съдимост при Районен съд Велико Търново, с цел да бъда
използван - престъпление по чл, 308, ал. 1, пр. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за прилагане
на чл.58а, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия лично и чрез защитата на осн. чл. 370 от НПК
молят да бъде проведено съкратено съдебно следствие. Дават съгласието си да не
се провежда разпит на всички свидетели и ВЛ. Признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласни са да не се събират
доказателства за тези факти. Съгласни са самопризнанието да се ползва при постановяване
на присъдата. Пледират за минимално наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК.
Като прецени събраните доказателства, както и заявеното признание на фактите
изложени в обвинителния акт, на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както следва:
Подсъдимият Д.И.Ц. е осъждан многократно, включително и за престъпления по
Глава Девета от НК, като е търпял и ефективно наложени му наказания лишаване от
свобода. До 2015 г. е осъждан общо четири пъти за извършени престъпления от общ
характер.
С влязла в сила присъда на 17.09.2014 г. по НОХД № 2212/2014 г. на Районен
съд Велико Търново бил осъден за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК и му било наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една година и шест месеца. Ц. започнал
да търпи наложеното наказание, но бил безработен. Поради тази причина през 2015
г. решил да започне работа като водач на таксиметров автомобил. За целта
следвало да кандидатства и да се яви на изпит за придобиване на правоспособност
за водач на лек таксиметров автомобил пред Регионална Дирекция „Автомобила
администрация“ град Велико Търново. За да бъде разгледана молбата му за
кандидатстване и насрочен изпит за придобиване правоспособност, Ц. следвало да
представи копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
свидетелство за съдимост, документ за медицински преглед, копие от
удостоверение за психологическа годност и документ удостоверяващ платена такса
за изпит.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. на Министъра на транспорта
за таксиметров превоз на пътници, едно от изискванията за водач на лек
таксиметров автомобил било лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от
общ характер и да не е лишено по съдебен или административен ред от правото да
управлява моторно превозно средство. За да отговаря на изискването за липса на
осъждане, подс. Ц. решил да състави неистински документ - свидетелство за
съдимост, в което да удостовери, че не е осъждан.
В изпълнение на решеното, през месец март 2015 г. в град Велико Търново Ц.
съставил свидетелство за съдимост с peг. № 2219/2015 г., като му придал вид, че
е издадено на 17.03.2015 г. и важи за „работа - таксиметров шофьор“, след което
положил подпис върху документа, придавайки му вид, че принадлежи на служителя
при Бюро съдимост при Районен съд Велико Търново - ***.
Със съставеното по този начин свидетелство за съдимост, на 31.03.2015 г., подсъдимият
Ц. подал заявление до Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Велико
Търново, да бъде допуснат до изпит за придобиване на професионална
компетентност „водач на лек таксиметров автомобил“, към което приложил копие на
свидетелство за управление на моторно превозно средство валидно до 18.06.2024
г.; свидетелство за съдимост с per. № 2219 от 17.03.2015 г. на Районен съд
Велико Търново на негово име, документ за медицински преглед, копие от
удостоверение за психологическа годност № 138842 и платена държавна такса.
Заявлението ведно с придружаващите документи било прието от служител при
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” град Велико Търново, който
съобразно приетия в службата ред за прием на документи ги прегледал и не
констатирал пропуски. Ц. бил допуснат до изпит за придобиване на професионална
компетентност „водач на лек таксиметров автомобил“. На 23.04.2015 г. издържал
изпита и му било издадено удостоверение Серия ВТ-2013 с № 018384 и започнал да
работи.
През 2018 г. била получена информация, че Ц. е осъждан и използваното от
него свидетелство за съдимост е неистинско. Била извършена проверка и било
установено, че действително е невъзможно свидетелството за съдимост да е
истински документ, заради което със Заповед № РД-14-65 8/06.03,2018 г.
удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил му било отнето.
В хода на разследването е установено, че свидетелство за съдимост с peг. №
2219 от 17.03.2015 г., издадено на името на Д.И.Ц. не съответства на
действително издаденото от Районен съд Велико Търново свидетелство за съдимост
с peг. № 2219/2015 г. на името на ***.
От заключението на назначената в хода на разследването комплексна
техническа и графическа експертиза се установява, че подписът положен в графа
„служител бюро съдимост ....“ не е положен от лицето, посочено за автор на
документа - ***, а от подс. Д.И.Ц.. Отпечатъкът от кръгъл печат с надпис
„Районен съд Велико Търново“ в Свидетелство за съдимост per. № № 2219 от
17.03.2015 г., издадено на името на Д.И.Ц., не е оставен от печата на Районен
съд Велико Търново.
Разпитан, в процесуалното качество на обвиняем Д.И.Ц., в присъствие на
упълномощен защитник, се признава за виновен.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 308, ал. 1, пр. 1 от НК.
От обективна страна - свидетелството за
съдимост е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, който се съставя
от длъжностно лице по ред, форма и процедура предвидени в Наредба № 8 от
26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.
Свидетелство за съдимост е и неистински документ по смисъла на чл, 93 т. 6 НК, тъй
като му е придаден вид, че представлява писмено изявление на В.М.-Г.като
служител в Бюро съдимост Велико Търново при Районен съд Велико Търново, а не на
това, което в действителност го е съставило.
Изпълнителното деяние подсъдимият Д.И.Ц.
е осъществил чрез действие, като е съставил неистински официален документ, наименуван свидетелство за съдимост по начин,
че му е придал вид, че е написано и подписано от друго лице, а не от него. Написал
е текста му и е поставил подпис от името на служителя при Бюро съдимост при
Районен съд Велико Търново.
От субективна страна престъплението е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Д.Ц. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и ги е целял. Прекият му умисъл се манифестира, чрез действията му
преди, по време, и след реализиране на изпълнителното деяние, като той е
съзнавал, че съставя неистински официален документ, предвид на това, че той е
положил подпис върху него, придавайки му вид, че изхожда от служителя в Бюро
съдимост в Районен съд Велико Търново. Налице е и специалната цел, която е и
реализирана, чрез използването на документа пред служител на „Автомобилна
администрация“ Велико Търново.
Данни за самоличността: Обвиняемият Д.И.Ц.
е роден на *** ***. Българин. Български гражданин. Осъждан. Женен. Безработен.
Със средно специално образование.
Причини и
условия способствали за извършване на престъплението: ниска правна култура.
Смекчаващи вината обстоятелства:
самопризнание.
Отегчаващи вината обстоятелства: няма.
Съдът е приел е индивидуализирал наказанието като е взел предвид
обществената опасност на деянието и дееца, и приема че наказание лишаване от
свобода в присъдения размер, редуцирано по правилата на чл.58а, ал.1 от НК, е
подходящо и достатъчно за постигане целите на индивидуалната и обща превенция.
При този изход на делото съдът е възложил на подсъдимия разноските по
делото.
Воден от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: