Номер 26023.10.2020 г.Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – КърджалиІІІ състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
Секретар:Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20205140200972 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1300-000592 от 01.07.2019 г.,
издадено от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 250 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, на Б. М. Х.
от гр.Кърджали, **** с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. М. Х. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че констатациите в АУАН и постановлението били неправилни,
необосновани и в противоречие с разпоредбите на ЗАНН. Изписани били две хипотези на
изпълнително деяние, за което следвало да бъде наложено наказание. Невъзможно било
един субект да извърши едновременно и двете деяния, визирани в чл.175 от ЗДвП. Не
ставало ясно кое точно е извършил жалбоподателят. Освен, че било образувано
административно наказателно производство (същото следвало да се прекрати), материалите
били изпратени и в РП-Кърджали, което съставлявало абсолютно процесуално нарушение.
Наказващият орган следвало да прекрати производството, след което да изпрати
материалите на съответния прокурор. Нарушени били и разпоредбите на чл.34, ал.1 и чл.52,
ал.1 от ЗАНН, които уреждали сроковете за съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез
упълномощен защитник е представил молба по делото, в която поддържа жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски
по делото.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.04.2019 г., около 16.20 часа, жалбоподателят Б. М. Х. управлявал лек
автомобил „Лада Нива“ с рама **** в с.***, по пътя за исторически обект „Перперикон“.
Тогава той бил спрян за проверка от свидетелите В.Д и П.С. – служители в ЗЖУ-Кърджали.
Свидетелите се легитимирали и поискали документите на водача и на автомобила, тъй като
последният бил без регистрационни табели. Жалбоподателят представил свидетелство за
управление, но нямал никакви документи за превозното средство. Затова на място бил
извикан за съдействие служител на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали – мл. автоконтрольор
И.Г.. Същият извършил проверка, при която установил, че автомобилът „Лада Нива“ не бил
регистриран. Водачът Б.Х. обяснил, че колата била бракувана и взета от автоморга и си я
използвали на село. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал
без възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че
установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По този повод на 22.05.2019 г. било образувано досъдебно производство № 259/2019 г. по
описа на РУ-Кърджали, прокурорска преписка вх.№ *** г. по описа на РП-Кърджали. След
извършено разследване, с Постановление на РП-Кърджали от 25.06.2019 г. било прекратено
досъдебното производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 вр.
ал.1 от НК. Постановлението било изпратено на административнонаказващия орган за
произнасяне по съставения АУАН. На 01.07.2019 г. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 250 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 8 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.
От материалите по приложеното досъдебно производство № 259/2019 г. по описа на
РУ-Кърджали и съдържащата се в същото справка по история за ПС с рама **** се
установява, че на датата 17.12.2018 г. е отбелязано прекратяване на регистрацията на
автомобила, поради разкомплектоване.
2
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията
на свидетелите В.Д, П.С. и И.Г., които съдът кредитира изцяло като достоверни; Акт за
установяване на административно нарушение от 27.04.2019 г., който като редовно съставен
се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач
на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Постановление на РП-
Кърджали от 25.06.2019 г. за прекратяване на наказателно производство; материали по
досъдебно производство № 259/2019 г. по описа на РУ-Кърджали.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите В.Д, П.С. и И.Г., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Те посочват, че на
инкриминираната дата и място жалбоподателят управлявал описаното по-горе моторно
превозно средство, когато бил спрян за извършване на проверка. При преглед на
документите на водача и след извършена служебна справка, контролните органи
констатирали, че МПС не било регистрирано. За това нарушение на място бил съставен акт
срещу водача Б.Х., който обяснил, че автомобилът е бракуван.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Б.Х. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 27.04.2019 г. в с.***
жалбоподателят е управлявал автомобил „Лада Нива“, който нямал регистрация, по тази
причина нямал и регистрационни табели. Според справката по история за ПС, автомобилът
бил с прекратена регистрация още от 17.12.2018 г., поради разкомплектоване. Това означава,
че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано
по съответния ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната
страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение
е необходимо да има деяние – действие или бездействие, което нарушава установения ред
на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за
3
административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал
или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато
непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая са налице
доказателства, че жалбоподателят е извършил съзнателно и умишлено въпросното
нарушение. Той е бил абсолютно наясно за това, че управлява моторното превозно средство
без валидна и действаща регистрация, като сам е посочил, че автомобилът е бракуван. Още
повече, че МПС е било и без регистрационни табели, което също е показателно за умисъла и
съзнаването от дееца на фактическите обстоятелства на нарушението. Ето защо, правилно е
реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При
индивидуализиране на санкцията обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27
от ЗАНН и е наложил такава над минимално предвидения в закона размер. Определеното на
жалбоподателя наказание е явно несправедливо, тъй като е следвало да се съобразят
степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая не се установява от
извършеното деяние да са настъпили неблагоприятни последици, разкриващи по-висока
степен на обществена опасност от типичната. Напротив, данните сочат, че се касае за деяние
с ниска степен на обществена опасност, осъществено в селски район, извън интензивния
трафик. Това налага наказателното постановление да бъде изменено, като срока на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС” се намали от 8 месеца на 6 месеца, а
размера на наказанието „глоба” се намали от 250 лв. на 200 лв. Такова наказание се явява
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. И в акта, и в наказателното постановление, нарушението е описано
по идентичен начин. Посочено е, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е
без регистрация. Това фактическо описание съответства на посочената като нарушена
правна норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП. Никъде в акта и наказателното постановление няма твърдения за две деяния,
извършени от страна на жалбоподателя. Там се сочи, че той е управлявал МПС, което не е
4
регистрирано по надлежния ред, това е и изпълнителното деяние на процесното нарушение.
Друга хипотеза на административно нарушение не се твърди. Фактът, че се споменава и
липсата на регистрационни табели на автомобила, не води до друг извод. Водещо е
обстоятелството, че МПС е без надлежна регистрация, а липсата на табели е следствие от
това нерегистриране. Не са допуснати и другите посочени от жалбоподателя процесуални
нарушения. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление. Актът е съставен още в деня на установяване на нарушението на 27.04.2019
г. На 22.05.2019 г. във връзка с процесното деяние е образувано и досъдебно производство.
Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление е давностен и
административнонаказващият орган би могъл да издаде законосъобразно наказателно
постановление само до изтичането му. В случая давността за издаване на наказателно
постановление е прекъсната с възбуждането на наказателно преследване по реда на НПК,
т.е. с факта на образуване на досъдебно производство на 22.05.2019 г. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК, в което е посочено,
че давността по чл.34 от ЗАНН спира докато продължава предварителното и съдебното
производство. Постановлението на РП-Кърджали за прекратяване на наказателно
производство е постановено на 25.06.2019 г. и получено в ОД МВР-Кърджали на 28.06.2019
г. Затова и издаването на наказателното постановление от административно наказващия
орган на 01.07.2019 г. е в законоустановения 6-месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Обстоятелството, дали образуваното с акта административнонаказателно производство е
било формално прекратено, след констатиране на признаци на извършено престъпление не
се отразява на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, тъй като не е
от съществено значение. От досъдебното производство става ясно, че материалите по
преписката и съставения акт са били изпратени на прокуратурата, за да се извърши
разследване по случая за евентуално извършено престъпление, което покрива хипотезата на
чл.33, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения
не са съществени, защото не са засегнали правото му на защита и не е налице
едновременното му наказване за едно и също деяние, а е реализирана само
административнонаказателната отговорност и то преди изтичане на давностните срокове по
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
5
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-000592 от 01.07.2019 г., издадено
от ВПД Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 250 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, на Б. М. Х. от гр.Кърджали,
**** с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 8 месеца на 6
месеца и размера на наказанието „глоба” от 250 лв. на 200 лв.
ОСЪЖДА Б. М. Х. от гр.Кърджали, **** с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6