Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Русе, 13 юли 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 12 юли 2022 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №215…… по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от П.М.Д. *** срещу заповед №
22-1085-000301 от 16.05.2022г., издадена от началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на МПС е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на
чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“. В
случая прекратяването е за срок от 6 месеца, а причината-управление на мотопед
Лифан ЛФ 50 КТ 2А, с рег. №Р 0031 С, собственост на жалбоподателя, от лицето М.С.Н.,
неправоспособен водач.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване
съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че АО не бил изследвал
обстоятелството, че процесното ППС е взето и управлявано против волята и без
знанието на собственика му. В допълнителна молба се поддържа твърдението, че
нарушението, за което е наложена ПАМ е било извършено на място, което не е се
характеризира като път „Отворен за обществено ползване “, а в частен имот и там
органите на Сектор ПП нямата компетентност да налагат ПАМ.
В съдебна зала, с оглед и дадените от съда указания се представят и писмени доказателства в подкрепа на
твърдяното.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, не се претендират разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ, за които представя и списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
22-1085-000301 от 16.05.2022г. началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на П.М.Д., в
качеството му на собственик на МПС, изразяваща се във „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, без да притежава съответното свидетелство за
управление“ - неправоспособен водач, за
срок от 6 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган
намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 14.05.2022г.,
около 08.20 часа, в гр. Русе, на паркинг пред магазин „Билла“, ул. Тулча,
лицето М.Н. е управлявал мотопед Лифан ЛФ 50 КТ 2А, с рег. №Р 0031 С,
собственост на жалбоподателя. Така той извършил нарушение на ЗДвП, тъй като
управлявал мотопеда като неправоспособен водач, предвид липсата на издадено на
него име СУ МПС. Това нарушение било установено чрез съставен АУАН под бл. №650612,
на същата дата, от мл. автоконтрольор към Сектор ПП при ОД на МВР П. А.. Контролните
органи преценили, че деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на
чл.150 от ЗДвП. Според тази разпоредба „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач“.
В съставения
АУАН е посочено, че МПС-то е собственост на жалбоподателя в настоящото
производство - П.М.Д..
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
22-1085-000301 от 16.05.2022г. началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а,
б. а от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и
отнети 2 бр. табели с рег. № Р 0031 С и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.
Мярката е
наложена на собственика на мотопеда и
жалбоподател в настоящото съдебно производство - П.М.Д..
Недоволен от заповедта,
П. Д. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело пред
Административен съд Русе.
По делото основната защита, която предприема П. Д. е, че мотопедът, чиито
регистрационни номера са снети по повод наложената ПАМ, не е бил управляван по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП.
Правни изводи:
Жалбата е основателна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът са служебно известна заповед №336з-3170/31.12.2021г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът група в Сектор „ПП“ да налагат ПАМ по
ЗДвП, както и последващата за нейното изменение. Тя е представена на съда още с
адм. преписка (л.4).
Оспореният административен акт - заповед № 22-1085-000301 от 16.05.2022г. е
издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, т.е. от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия да издава такива актове.
От друга страна относно компетентността :
Според чл.1, ал.1 от ЗДвП „Този закон урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове“.
Нормата на чл.2, ал.1 от същия закон дава легално определение на „отворен
за обществено ползване“ път, както и условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Според чл.2, ал.3 от ЗДвП „Компетентността
на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не
са отворени за обществено ползване“.
Съответно и разпоредбата на чл.150 от закона гласи, че „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“.
Виждаме, че навсякъде законодателят борави и ползва термина „по пътищата,
отворени за обществено ползване“. И най-вече, при очертаване на компетентността
на органите за контрол по този закон, която според чл.2, ал.3, изр. 2-ро не се разпростира върху
пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
В случая, от представените по делото доказателства - заверени копия от
застроителен план и Заповед № РД 01/248/01.06.2009 г., с която е одобрен, ведно
с графична част, част Пътни работи, одобрен инвестиционен проект по част
Геодезия, обяснителна записка към инвестиционния проект по част Архитектура и
извадка от одобрения инвестиционен проект по част Архитектура, се установява по
безспорен начин, че мястото на извършеното административно нарушение, дало
основание за налагане на оспорената по настоящото дело ПАМ - паркинг пред
магазин „Билла“, ул. Тулча е частен имот, който определено не отговаря на
даденото в ЗДвП легално определение за „пътищата, отворени за обществено
ползване“.
Тази констатация води на извода, че независимо, че заповед № 22-1085-000301
от 16.05.2022г. е издадена от компетентния да издава такива актове орган, тя е
издадена в нарушение на правилата за материална компетентност. Последната е ограничена в самият ЗДвП - чл.2,
ал.3, изр. 2-ро от закона - Компетентността на органите за контрол по този
закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено
ползване. Посочената норма не разрешава на компетентните по ЗДвП лица да извършват
каквито и да е действия, включително и издаване на ПАМ по чл.171 от закона, ако
те касаят деяния, извършени „върху пътищата, които не са отворени за обществено
ползване“, какъвто се явява паркингът пред магазин „Билла“, ул. „Тулча“, в гр.
Русе.
Компетентността на определен административен орган посочва кръга от
въпроси, с които той е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с
които органът разполага за решаването на тези въпроси и с оглед издаването на
юридически /административни актове/. Компетентността представлява нормативно
признатата способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността
на държавните органи е израз на специализацията на функциите на държавно
управление и очертава кръга от задачи, възложени на отделните органи по
осъществяването на определени държавни функции. Най-често, компетентността се
определя като система от правомощия-съвкупност от права и задължения от особен
характер, предоставени на органа за осъществяване на държавната власт.
Значението на компетентността при издаване на административни актове е толкова
голяма, че законодателят отчитайки тази значимост е въздигнал липсата на
компетентност в първо то основание за оспорване на административните актове- чл. 146, т. 1 АПК.
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери „законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146.“
В случая, АО с издаването на заповед № 22-1085-000301 от 16.05.2022г. на
практика е извършил превратно упражняване на власт. След като мястото на деянието,
прието за административно нарушение-на чл.150 от ЗДвП е в частен имот, на
практика той няма право нито да го констатира като такова, нито да издава
заповед за налагане на ПАМ по ЗДвП. Административният орган е излязъл извън
кръга от въпроси, с които той е оправомощен да се занимава.
Ето защо, заповед № 22-1085-000301 от 16.05.2022г., издадена от началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе се явява нищожна и като
такава подлежи на отмяна.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед №
22-1085-000301 от 16.05.2022г. се явява нищожен административен акт, в
нарушение на чл.2, ал.3, изр. 2-ро от ЗДвП и следва да се обяви като такава.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на заповед № 22-1085-000301 от 16.05.2022г., издадена от началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с която на П.М.Д. в качеството му на собственик на МПС - е наложена принудителна административна мярка
по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство - мотопед Лифан ЛФ 50 КТ 2А,
с рег. №Р 0031 С, за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: