МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1525/2019г. по описа на ВРС ХХХVІІІ
състав
Против
подс. А.М.Б., ВРП е възвела обвинение по чл. 183
ал.1 от НК, за това, че през периода от декември
2010 година до октомври 2018 година включително, в гр. Варна, след като бил
осъден с Решение по гражданско дело № 6081/2010 на ВРС - 17 състав, влязло в
законна сила на 23.11.2010, да издържа свои низходящи - Николай Антонов Б. ЕГН:
********** и Михаил Антонов Б. ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен
представител Е.Н.В., съзнателно не изпълнил задължението си, в размер на повече
от две месечни вноски, а именно - 95 /деветдесет и пет/ месечни вноски в размер
на 80.00 /осемдесет/ лв. месечно за всяко едно от децата, общо в размер на 15
200 лева.
Подс. Б., редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Съдът е счел,
че са налице основания за провеждане на наказателното производство в отсъствие
на подсъдимия и е дал ход на делото на осн. чл.269 ал.3 т.3 от НПК.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа
възведеното обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява фактическата обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния
акт. Моли съда да наказание на подсъдимия Б. от вида „пробация“, включваща
както двете задължителни пробационни мерки
със срок от по една година.
Защитника на подс. Б. счита, че е допуснато абсолютно процесуално нарушение
, тъй като подс. Б. е бил осъден с решение на ВРС да издържа своите низходящи,
но името на Е.В. не фигурира в това решение. Делото счита, че следва да бъде
прекратено и върнато на ВРП. Счита още,
че е изтекла погасителна давност за наказателно преследване на подсъдимия и е
налице разминаване между мотиви и диспозитив в обвинителния акт. Заявява, че
престъпление не е извършено и не може да вземе становище за наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Б. и св. В. сключили граждански брак през 2005 година, като по
време на брака им се родили две деца - Николай Антонов Б. (род. на *** г.) и
Михаил Антонов Б. (род. на *** г).
През 2010 година подс. Б. и св. В. се разделили. С решение №
3481/29.10.2010г. по гр. д. № 6081/2010 г. по описа на PC - Варна, XVII състав,
влязло в сила на 23.11.2010 г., бракът между тях бил прекратен като подс. Б.
бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 80.00 лв. /осемдесет
лева/ за всяко едно от децата Николай Антонов Б. и Михаил Антонов Б. с падеж
първо число на месеца до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
От месец декември 2010 г. до месец октомври 2018 г. подс. Б. не заплатил
изискуемата издръжка по отношение на децата Николай Антонов Б. и Михаил Антонов
Б., поради което майката и законен представител на децата – св. В. , чрез
процесуален представител, сезирала прокуратурата.
В периода от 10.02.2014 - до 23.12.2016 подс. Б. направил следните частични плащания по
задължението си за издръжка, а именно:
- На 10.02.2014 паричен превод в размер на
37.00 лева;
- На 10.04.2014 паричен превод в размер на
50.00 лева;
- На 23.09.2014 паричен превод в размер на
60.00 лева;
- На 17.02.2015 паричен превод в размер на
50.00 лева;
- На 09.06.2015 паричен превод в размер на
100.00 лева;
- На 11.09.2015 паричен превод в размер на
40.00 лева;
- На 08.10.2015 паричен превод в размер на
160.00 лева;
- На 27.10.2016 паричен превод в размер на
50.00 лева;
- На 23.12.2016 паричен превод в размер на
100.00 лева.
Общият
размер на частичните плащания бил на стойност - 647.00 лева /шестстотин
четиридесет и седем лева/.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на цялостния доказателствен
материал по делото – показанията на
разпитаната в хода на съдебното производство свидетелка В.; Решение №
3481/29.10.2010 г. на ВРС; удостоверения за раждане на Николай
Антонов Б. и Михаил Антонов Б.; свидетелство за съдимост и други, като всички те са непротиворечиви и се
допълват взаимно, поради което съдът ги кредитира изцяло.
С оглед на
така установеното съдът прие, че подсъдимия
А.М.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като през периода от декември 2010 година до октомври 2018 година включително, в
гр. Варна, след като бил осъден с Решение по гражданско дело № 6081/2010 на ВРС
- 17 състав, влязло в законна сила на 23.11.2010, да издържа свои низходящи -
Николай Антонов Б. ЕГН: ********** и Михаил Антонов Б. ЕГН: **********, чрез
тяхната майка и законен представител Е.Н.В., съзнателно не изпълнил задължението
си, в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 95 /деветдесет и пет/
месечни вноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лв. месечно за всяко едно от децата,
общо в размер на 15 200 лева.
Съдът
прецени възразеното от страна на защитата и независимо от факта, че се е
произнесъл в съдебно заседание по тези възражения, счете за нужно да отбележи
отново следното:
С Решение №3481 по гражданско дело № 6081/2010 на ВРС - 17 състав,
упражняването на родителските права върху децата Николай Антонов Б. ЕГН: **********
и Михаил Антонов Б. ЕГН: ********** е било предоставено на Е.Н.В..
Именно в качеството си на лице, упражняващо родителските права, Е.Н.В. е
законен представител на децата до навършване на пълнолетие и именно чрез нея
подс. Б. дължи издръжка на своите синове.
Правилно Е.В., като майка и законен представител на децата е ксезирала
прокуратурата, тъй като децата са във възраст, в която не могат да извършват
сами действия, със съгласието на своя родител, а действат чрез своя законен
представител/ майката В., упражняваща родителските права/.
Съдът не
счита, че е изтекла погасителна давност за дирене на наказателната отговорност
на подсъдимия, доколкото се касае за извършено престъпление през периода от месец декември 2010 г. до месец октомври 2018 г. и давностен срок за
наказателно преследване на дееца по смисъла на чл. 82 ал.1 т.5 от НК започва да
тече от месец ноември 2018г.
На последно
място съдът , изхождайки от диспозитива на обвинението намери, че същото е било
конкретизирано по своя период в достатъчна степен, за да разбере подсъдимия за
какъв период от време е обвинен, че не е изпълнил задължението си за заплащане
на издръжка и в този смисъл не е допуснато нарушение, довело до съществено
нарушаване на правото му на защита.
Деянието е извършено
умишлено. Подс. Б. е съзнавал, че с решението на съда за определяне на месечна
издръжка е задължен да издържа свои низходящи – синове, съзнавал е обществено
опасните последици от неизпълнението на това свое задължение, но въпреки всичко
не е насочил действията си към изпълнение на това свое задължение.
Бездействието на подс. Б. е в пряка причинно следствена връзка със
съставомерния резултат.
Причини за извършване-
несъзнателно и безотговорно отношение към родителските задължения.
При определяне наказанието
на подсъдимия Василев съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
която прецени под средния размер, предвид на факта, че се касае за неизпълнение
на задължението за издръжка спрямо децата в сравнително дълъг период от време,
като неизплатената издръжка за периода е с общ размер с висока стойност.
От друга страна съдът
съобрази степента на обществена опасност на дееца и взе предвид, че по делото е
установено смекчаващо отговорността обстоятелство – чисто съдебно минало.
Съдът не констатира
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид горното, в хипотезата на чл.54 от НК, съдът намери, че следва да
определи наказание “Пробация” в рамките
на задължителните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.2 т.2 от НК.
Съдът намери, че с определяне на тези мерки със срок над минимално
предвидения в закона, предвид установените период от време и размер на
незаплатената издръжка, би се въздействало предупредително и възпиращо върху
подсъдимия.
Водим от горното съдът определи следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА с
периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично
И
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПАРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална
превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: