№ 818
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Деница Славова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501225 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 37135/24.04.2024г., подадена от Г.
Е. Д., ЕГН ********** срещу решение № 1357/17.04.2025г., постановено по
гр.д. № 15753/2024г. на ВРС, 9 състав, в частите му, с които са наложени
мерки за защита от домашно насилие спрямо С. В. Х., ЕГН **********, с
адрес: *** лично и в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** от ответника Г. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** като е задължен Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес:
*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. В. Х., ЕГН
**********, с адрес: *** лично и в качеството на майка и законен
представител на малолетното дете М. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, и е насочено детето М. Г. Д., ЕГН ********** към
специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или
свидетели на насилие към Център за обществена подкрепа „Усмивка“ – гр.
Варна, на основание чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът излага каква
според него е фактическата обстановка по случа. Сочи, че между страните е
имало спор за родителски права, в рамките на който предмет са били
обстоятелства относно състоянието на детето, които не покриват изискванията
1
за акт на домашно насилие, а са в следствие на влошените отношения между
родителите. Въззивникът не споделя правните изводи на районния съд за
извършено домашно насилие от негова страна. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, а молбата за защита са бъде отхвърлена изцяло, както и да му
бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу
въззивната жалба (отговор) от въззиваемата страна С. В. Х., ЕГН **********,
лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М.
Г. Д., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно.
Поддържа, че фактическата обстановка е преценена правилно от съда и
кореспондира със събраните по делото доказателства. Излага, че във
въззивната жалба няма аргументи в подкрепа на сочените в нея пороци на
решението, които са изброени само декларативно. Сочи, че въззивната жалба е
почти идентична с отговора на молбата за защита, депозиран от ответника.
Сочената от въззивника фактическа обстановка счита за изопачена и
неотговаряща на събрания по делото доказателствен материал. Моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника част, както и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подадена е още въззивна жалба вх.№ 37135/24.04.2024г. от В. Х., ЕГН
**********, лично и в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** срещу решение №
1357/17.04.2025г., постановено по гр.д. № 15753/2024г. на ВРС, 9 състав, в
частта, с която е оставена без уважение молбата на С. В. Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, лично и в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита
спрямо молителката и детето от ответника и баща на детето Г. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** в останалата й част, а именно по отношение на
поисканите мерки да се забрани на ответника да приближава молителите,
както и жилището им на адрес: ***, и ДГ № 22 „Мечо Пух" - гр.Варна, както и
да се забрани на ответника да осъществява контакт с пострадалите лица под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част. Сочи се, че извършените актове на насилие от ответната
страна не са изолиран случай, както и че със същите са причинени телесни
повреди на детето, което е травмирано, както и силен стрес на майката,
уплаха, притеснение и обосновано предположение за наличието на опасност
за живота и здравето на детето й. Излага се, че не се споделят доводите на
съда, че личността на дееца е без значение, както и че съдът не следва да взема
предвид формата и степента на вината на извършителя. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено нов, с
което да бъдат наложени допълнително следните мерки за защита: забрани на
ответника да приближава молителите, както и жилището им на адрес: ***,
както и ДГ № 22 „Мечо Пух" - гр.Варна; и забрана на ответника да
осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
2
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Претендират се и
направените по делото разноски. С жалбата е отправено и искане по чл.19 от
ЗЗДН за изменение на издадената заповед за незабавна защита, като същата
бъде допълнена с горепосочените мерки за защита.
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по молба на С. В. Х., ЕГН
********** лично и в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** срещу Г. Е. Д., ЕГН ********** за
защита от домашно насилие.
В молбата са изложени твърдения, че молителката и ответникът са
живели на семейни начала в ***, като двамата са родители на детето М. Г. Д..
Твърди се още, че ответникът започнал да упражнява домашно насилие
спрямо молителката и детето, предимно след прием на наркотици, от които
започвал да буйства и ставал агресивен. Ответникът упражнил насилие и
спрямо своята майка, която подала жалба. Молителката излага твърдения за
случай от м. април 2024 г., когато ответникът я удрял, обиждал я и я залял с
вода, след което тя взела решение да се разделят. По образуваното гр.д. №
860/2024 г. на РС - *** били постановени привременни мерки, съгласно които
бащата имал режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване.
Поддържа се, че молителката и детето заживели на квартира в гр. Варна. Сочи
се, че ответникът не спазвал режима, като пускал и множество жалби срещу
молителката, че биела и дрогирала детето и била аморална, по които били
образувани множество преписки в РУ - ***. В тази връзка молителката
многократно била посещавана от полицаи и социални работници, които
установявали неистинността на тези твърдения. Излага, че всеки път когато е
при него, ответникът тества детето за наркотици. Сочи, че след контакт с баща
си детето е много стресирано, разказвало страшни неща за престоя си при
него. На 07.12.2024 г. ответникът дошъл да вземе детето в 18:00 ч. вместо в
10:00 ч., както е по определения РЛО и трябвало да го върне на следващия ден
в 17:00 ч., но на 08.12.2024 г. в 17:00 часа Г. не се появил и молителката
нямала никаква информация къде е детето, как е и защо ответникът не го
3
връща. Тя силно се притеснила и разтревожила, като не могла да се свърже с
ответника и по телефона, тъй като не отговарял. След многократни обаждания
си вдигнал телефона и казал на молителката, че ще прави каквото си иска и
ще върне детето когато той прецени, като не дал никаква информация за
състоянието на детето и къде се намира то. Поради това молителката и
нейният приятел веднага тръгнали от гр. Варна за ***, където не открили
детето и ответникът на адреса му, за което тя депозирала жалба с вх.№188б00-
7920/08.12.24г. по описа на РУ към ОД на МВР ***. На 09.12.2024 г. около
15:00 - 15:30 ч. молителката получила обаждане от разследващ полицай към
РПУ - ***, че ответникът е задържан и е с детето в полицията, както и че
веднага трябва да отиде да вземе детето. Веднага тръгнала с приятеля си за
***, като около 17:30 ч. успяла да вземе детето от полицията и видяла, че то
има лепенка на китката на лявата си ръчичка. Още на излизане от ***
автомобилът им бил спрян от патрулен автомобил на КАТ - *** по подаден
сигнал от ответника за проверка за наркотици и алкохол, като детето силно се
разстроило от полицаите, които не установили нищо нередно при проверката,
а молителката също била травмирана от тормоза чрез сигнала с невярна
информация. Когато се прибрали в гр. Варна, молителката установила, че
освен по китката, детето има множество синини и следи от убождания и по
други части на ръчичките си, като казало, че баща му го е водил да му вземат
кръв и че много го е боляло. Детето било силно стресирано и се наложило
молителката да го успокоява, като на 10.12.2024 г. от УМБАЛ „Св. Марина"
ЕАД издали СМУ №128/2024 г., съгласно което били установени
инжекционни бодове в областта на двете лакътни ямки и двете китки на
момчето. Поддържа се, че ответникът е криминално проявен, както и че
домашното насилие спрямо молителката и детето е било системно, като тя е
била удряна, блъскана, скубана, обиждана и пр. в присъствието на детето.
От страна на ответника е депозиран отговор, с който молбата за защита
се оспорва като неоснователна. Твърди се, че ответникът не е осъществил
декларираните актове на насилие спрямо молителите. Ответникът не оспорва,
че е баща на детето М. Д., родено от преустановената му връзка на семейни
начала със С. Х.; че между родителите е налице висящ съдебен спор досежно
въпросите за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, като в
производството по гр. д. № 860/2024 г. по описа на РС-*** са постановени и
привременни мерки; че на 07.12.2024 г. в изпълнение на привременния режим
на личен контакт, определен от съда, е взел детето и го е върнал на 09.12.2024
г. на майка му. Твърди, че синините и белезите от убождане на детето са
резултат от това, че са му взети образци за изследване /кръв/ по ДП №
463/2024 г. по описа на РУ-***, което е образувано за престъпление по чл. 182,
ал. 1 от НК, по което пострадал е детето. Сочи, че е бил длъжен да заведе
детето за изследване, осъществено от надлежен орган в рамките на висящото
наказателно производство. В този смисъл поддържа, че не е извършил
умишлен акт с цел да навреди на детето си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за раждане детето М. Г. Д. е
родено на 27.07.2021г. от родители С. В. Х. и Г. Е. Д..
4
В декларацията на молителилите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени
твърденията от молбата им за защита, описани по-горе.
Съгласно приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 128
от 10.12.2024г., издадено от д-р И.Ж. от Клиника по съдебна медицина към
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна на същата дата е освидетелствано
детето М. Г. Д. по желание на неговата майка. Отразено е, че по данни на
детето баща му го е завел да му вземат кръв за изследвания. Установени са
инжекционни бодове в областта на двете лакътни ямки и двете китки.
Посочено е, че уврежданията могат да бъдат получен по указаните време и
начин.
Видно от протокол от проведено на 10.07.2024г. съдебно заседание по
гр.д. № 860/2024г. по описа на РС-*** съдът е постановил привременни
мерки, като е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето М. Г. Д. на майката С. В. Х. и е определил режим на
лични контакти с бащата Г. Е. Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, без преспиване. С протоколно
определение от 05.09.2024г. привременните мерки в частта за режима на личен
контакт са изменени, като на бащата е дадена възможност да осъществява
същия с преспиване.
От приетите по делото справки за съдимост се установява, че лицето Г.
Е. Д. е осъждано неколкократно за различни противообществени деяния
/управление на МПС без съответното свидетелство за управление, държане на
високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително/, вкл. с
наказание „лишаване от свобода“, а лицето С. В. Х. не е осъждано.
Видно от постъпила справка от ОДМВР – ***, РУ – ***, е, че по сигнал
на С. Х. срещу Г. Д. са образувани множество преписки, вкл. за заплаха с
убийство, за неизпълнение на съдебно решение, като не й връща детето и др.
Отразено в същата е още, че на 09.12.2024г. около 18:00 часа по главен път
***-*** е спрян за проверка лек автомобил *** с водач Б.В.Т. и пътник С. В.
Х., като водачът е изпробван с технически средства за наличие на алкохол и на
наркотични вещества, като и двете проби са отрицателни.
От постъпилата справка, изискана от РП-***, се установява, че има
заведени множество преписки, образувани по сигнали подавани от С. Х.
срещи Г. Д. за закани, заплахи, неспазване на съдебно решение. Видно е още,
че по сигнал на Г. Д. срещу С. Х. и обратно е образувано на 06.11.2024 г. ДП
№ 463/2024 г. за престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК.
По делото са постъпили и заверените преписи от книжата, ситуирани в
ДП № 463/2024 г. по описа на РУ на МВР – ***, пр. пр. № 2904/2024 г. по
описа на РП-***. От същите се констатира, че на 09.12.2024 г. в ОДМВР-***
на основание чл. 146 и чл. 128-130 от НПК във връзка с разследване по
досъдебно производство № 463/2024 г. по описа на РУ-*** от детето М. Д. са
взети образци за сравнително изследване, небходими за извършване на
биологическа експертиза, а именно кръвна проба от дясна ръка. Пробата е
взета от мед. сестра Р.П., в присъствието на д-р Б.А. и разследващ полицай
С.С.. С постановление от 10.12.2024 г. на разследващия полицай е назначена и
Съдебно-химическа експертиза, възложена на експерти при УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД.
5
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетел на свидетел на страната на молителите – П.М. и Б.Т. (живее
на семейни начала с молителката) и един свидетел на страната на ответника –
М. Г..
Съгласно показанията на св. М. страните са не живеят заедно от около
година, като са имали конфликтни отношения и по време на съвместното им
съжителство. От С. знаела, че Г. я е насилвал, удрял и биел, както и че
постоянно тормозил и детето. Това била причината да се преместят от *** в
гр. Варна. Относно процесния случай свидетелката заявява, че знае, че
ответникът е завел детето да му правят тест за наркотици и когато С. искала да
си вземе детето, той не й го давал, както всеки път. С. отишла да вземе детето,
но Г. не си вдигал телефон. Затова се наложило да се върне в гр. Варна и на
следващия ден отново да отиде да го вземе. По време на пътуванията М. се
чувала с молителката, която била много притеснена. Когато С. взела детето,
то имало следи от убождания и било много уплашено. Също от молителката
свидетелката знаела, че няколко месеца по-рано бащата също е правил на
детето тест за наркотици, но уринен, а не кръвен. М. заявява още, че знае от
други хора, че ответникът се занимава с наркотици, но лично не го е виждала
да употребява такива.
В показанията си св. Б.В.Т. сочи, че живее с молителката на семейни
начала и не познава ответника. Между родителите на детето имало
непрекъснати спорове за това кой ще упражнява родителските права над него.
Ответникът не изпълнявал определения му режим на личен контакт с детето
съобразно съдебното решение. Когато трябвало да го връща, не вдигал
телефона си, задържал детето, за което С. е подавала жалби в полицията. По
отношение на процесния случай споделя, че заедно със С. са отишли са вземат
детето от *** на адреса на бащата, който не вдигал телефона, нито се отзовала
на звънеца. С. подала жалба по случа и полицаи също посетили адреса, но не
открили ответника. На следващия молителката получила обаждане от
Районното управление в ***, че трябва да отиде да взема детето. Отново
свидетелят и С. отишли дои ***, като майката слязла отишла в Районното, а Т.
останал да чака в колата. После тя излязла с детето, а след тях и ответника,
който говорел някакви неща, които свидетелят не чувал от колата, но очевидно
имало спор. Ответникът последвал молителката до колата, като казал, че ще се
обади по телефона и започнал да набира някакъв номер. На излизане от града
ги последвала полицейски патрул, който ги отбил от пътя със сирени и
извършил проверка за употреба на психотропни вещества и алкохол, от която
не се констатирало нищо. При спирането от полицаите, детето било много
разстроено и започнало да плаче. Като се прибрали, установили убождания по
ръцете на детето. От С. свидетелят разбрал, че детето е заведено да му се
вземе кръв за наркотични вещества.
Съгласно показанията на св. Г., същият познава ответника от 10 години.
Свидетелят сочи, че всеки път когато Г. вземел детето от майката, то било
болнаво и не искало да си играе с баща си, като заявява, че е очевидец на
такива ситуации. От Г. знаел, че е правил тест за наркотици на детето. Г. излага
още, че знае, че ответникът се е занимавал с наркотици, но преди да се роди
детето му.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
6
съдът намира следното от правна страна:
Молбата за защита е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирано лице по смисъла на чл.3, т. 1 и т.4 и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН и е
процесуално допустима.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че описаните в молбата за
защита действия на ответника не съставляват актове на домашно насилие.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Безспорно установено по делото е, че С. Х. и Г. Д., родители на детето
М. Д., са разделени, като висящо между тях е производство за родителски
права. В рамките на същото са постановени привременни мерки, по силата на
които родителските права са предоставени на майката при определен режим
на личен контакт с бащата, понастоящем всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, с преспиване. Не е спорно между страните, че на процесната дата
07.12.2024г. детето М. е предадено на бащата в гр. Варна за осъществяване на
определения му с привременните мерки режим на личен контакт и е отведено
в ***, където Г. Д. живее. Ирелеватно е обстоятелството, че детето е взето в
18:00 часа вместо в 10:00 часа, както е постановено с привременните мерки,
защото същите дават право на бащата да вземе детето в определен ден и час,
но не създават задължение. На следващия ден детето не е върнато от бащата в
указания в акта на съда час, който вече се явява задължителен, като майката е
отишла до *** до го вземе, но Г. Д. не е отговарял на телефонните й
повиквания, нито на тези на звънеца на дома си. Така на майката се е
наложило да се върне в гр. Варна без детето.
Гореописаното поведение на ответника е морално, а и правно укоримо,
но при липса на данни по делото за насилствено задържане на детето или за
насоченост на поведението му към увреда на детето или майката (било то
само психическа), същото не може да се квалифицира като акт на домашно
насилие. „Санкцията“ за бащата в настоящия случай не следва да се търси по
реда на ЗЗДН, а по желание на майката по наказателноправен ред, доколкото
са налице данни за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, особено ако
соченото поведение на бащата е нееднократно, както се твърди. Събрани по
делото са и доказателства за подадени в полицията жалби на молителката в
тази насока. В допълнение следва да се отбележи, че вероятна причина за
задържане на детето е именно необходимостта от завеждането му в работен
ден (понеделник) за вземане на кръвни изследвания в рамките на образуваното
досъдебно производство № 463/2024 г. по описа на РУ-***.
По отношение на констатираните инжекционни бодове по двете ръце на
детето категорично се установи, че същите са следствие именно от взетите
кръвни изследвания, осъществени като действия на компетентни органи по
досъдебното производство. В този смисъл действията на бащата не са били
самоцелни (каквито са били предходните такива по осъществяване на уринен
тест), още по-малко насочени към причиняване на увреждания на детето.
7
Само по себе си подаването на жалба срещу майката, по която е образувано
досъдебно производство, представлява упражняване на права на бащата и
също не съставлява домашно насилие (а и не е предмет на процесната молба
за защита). Всички действия, извършени в рамките на досъдебното
производство, дори и да са довели до дискомфорт на детето и майката, както и
на известно физическо увреждане (инжекционните бодове) попадат извън
обхвата на ЗЗДН.
Данните за възникнал пред детето спор между родителите в присъствие
на детето при излизането им от РУ-*** са дадени от св. Т., който живее на
семейни начала с молителката и в този смисъл показанията му следва да се
преценяват съобразно изискванията на чл.172 от ГПК при съпоставка с
останалия доказателствен материал. Други доказателства в тази насока не са
събрани, а и твърдения за такъв конфликт липсват в молбата за защита и
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Самият свидетел не пресъздава конкретни
думи/реплики, тъй като не е имал възможност да чуе същите от колата, освен
последната реплика на Г. Д., че щял да се обади по телефона.
Категорично не е установено по делото, че последвалото спиране за
проверка на автомобила, с който са пътували молителите и св. Т., е по сигнал
на ответника. Действително проверката е създала допълнителни притеснения
за С. Х. и е разстроила детето М., но извършването й не може да се „вмени
във вина“ на Г. Д.. Дори и да бе установено, че сигналът е подаден от него, той
има законно право на такъв сигнал, особено при възникнало съмнение за
употреба на алкохол/наркотици. За да се възприеме като акт на домашно
насилие, подаването на сигнал трябва да е упражнено при злоупотреба с
право, а именно с намерение да се причини емоционален дискомфорт у
пострадалите, каквито данни не са налице по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните характеристични
данни за въззивника, който е осъждан многократно и по данни на свидетелите
се е занимавал с наркотици /без конкретизация и уточнения на период/, не е
достатъчно да се окачестви поведението му като осъществяване на акт а
домашно насилие. Дори и да се възприемат показанията на св. М. за
осъществено предходно насилствено поведение от страната на Г. Д. спрямо
съпругата му, същите биха били релевантни единствено при определяне на
конкретна мярка за закрила в случай на установени в рамките на настоящото
производство актове на домашно насилие, заявени с молбата за защита.
По всички изложени съображения се налага извода, че молбата за защита
от домашно насилие следва да бъде отхвърлена изцяло.
При горната констатация не е необходимо да бъде разглеждана
въззивната жалба на С. Х. с искане за определяне на допълнителни мерки за
закрила.
Поради частично несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
наложени мерки за закрила и вместо него молбата за защита да бъде
отхвърлена, както и да бъде потвърдено, макар и с различни мотиви, в частта,
с която молбата за защита вече е отхвърлена.
По разноските
8
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в частта за
разноските, като по силата на настоящото решение, отговорността за разноски
се разпредели по следния начин:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК молителката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1000 лева за
платено адвокатско възнаграждение. В списъка на разноските по лч.80 от ГПК
ответникът е посочил и сумата от 50 лева за депозит за свидетел, но доколкото
възнаграждение на свидетеля не е изплатено, депозитът подлежи на връщане и
не следва да се възлага в тежест на насрещната страна.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, и на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК, въззиваемата С. Х. следва да бъде осъдена да заплати на въззивника Г. Д.
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
С оглед неоснователността на молбата за защита и въззивната жалба на
С. Х., същата на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25
лева и по сметка на ВОС държавна за въззивното обжалване в размер на по
12,50 лева. Посочените суми са дължими с оглед подадената молба за защита
в лично качество, а по отношение на детето М. Д. държавни такси не се
дължат.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1357/17.04.2025г., постановено по гр.д. №
15753/2024г. на ВРС, 9 състав, в частите му, с които са наложени мерки за
защита от домашно насилие спрямо С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: ***
лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М.
Г. Д., ЕГН ********** от ответника Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
като е задължен Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. В. Х., ЕГН **********, с адрес:
*** лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното
дете М. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, и е
насочено детето М. Г. Д., ЕГН ********** към специализирани услуги за
защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие към
Център за обществена подкрепа „Усмивка“ – гр. Варна, на основание чл. 5, ал.
1, т. 8 от ЗЗДН, както и изцяло в частта за разноските, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подадената от С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: *** лично
и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Д.,
ЕГН ********** молба за защита от домашно насилие срещу Г. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1357/17.04.2025г., постановено по гр.д. №
15753/2024г. на ВРС, 9 състав, в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: ***а заплати на Г. Е. Д.,
9
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 лева, представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 600 лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: ***а заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25
лева и по сметка на ВОС държавна такса на 12,50 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10