№ 742
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500662 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1 – чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 2765/09.02.2021г. от Д. П. А. срещу отказ на ДСИ при СИС на
ВРС да прекрати или приключи принудителното изпълнение по изп.д. № 8233/2017г. и определя за
събиране на такса по чл.53 от ТЗДТ по ГПК. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за
незаконосъобразност на постановения от ДСИ отказ, като се твърди, че при провеждане на
принудителното изпълнение ДСИ не е изпълнил добросъвестно задължението си да изиска при
започване на учебната 2018г.-2019г., че взискателя продължава обучението си в средно училище и
да прекрати начисляването на нови суми за издръжка. Твърди се, че при образуване на
изпълнителното дело и сключване на договора за представителство, взискателят не е бил напълно
дееспособен, но в договора липсва подпис на далия съгласие родител. Незаконосъобразно ДСИ е
разпоредил от постъпилите по делото суми за издръжка да се заплатят част от разноските по
изпълнението, след което се превеждат дължимите на взискателя суми и по този начин е увредил
длъжника, забавяйки изплащането на лихвоносната главница. Излага също, че изпълнителните
действия са продължени, въпреки, че към м. декември 2019г. дължимите към взискателя суми за
издръжка и лихви са изплатени и е събрана сума в размер на 2325,71лв., които са преведени на
взискателя без основание. Твърди също, че не е налице основание за начисляване на такса по чл.53
ТЗДТ за събраната недължима сума. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
разпореждане, като се постанови прекратяване на изпълнителното дело, поради изплащане на
дължимите суми.
Въззиваемата страна – П. Д. А., взискател в изпълнителния процес, с писмени становища
оспорва жалбата като неоснователна.
ДСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе съдът съобрази следното: изп. д. № 8233/2017г. по описа на СИИ при
ВРС е образувано на16.11.20178г. по молба на П. Д. А., въз основа на изпълнителен лист издаден
по гр. дело № 5865/ 2017 г. на ВРС в полза на взискателя, с който Д. П. А., ЕГН **********,
гр.Варна е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150лв., считано от 02.05.2017г.,
1
ведно със законна лихва върху сумата за всяка закъсняла вноска, с падеж 1-ва число на месеца, за
който се дължи до настъпване на обстоятелство, водещо до необходимостта за нейното изменение
или прекратяване и сумата от 300лв.-разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в което е посочен общия
размер на задължението, като и размера на отделните олихвяеми и неолихвяеми задължения,
разноските по изпълнителното дело и таксата по чл.53 от ТДТ по ГПК. Длъжникът е уведомен
също, че ако изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение не дължи такса по чл.53
от ТДТ. Наложен е запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 08.10.2018г. длъжникът е депозирал молба с искане за прекратяване на изпълнителното
производство поради промяна в обстоятелствата – навършване на пълнолетие на взискателя.
Взискателят е оспорил молбата като неоснователна поради непогясяване на задължението за
заплащане на издръжка за минало време.
С разпореждане от 11.10.2018г., СИ е оставил без уважение искането за прекратяване на
изпълнието, поради неизпълнение на задължението за заплащането на суми за издръжка за минало
време, както и, че издръжката е присъдена на лице, което е пълнолетно и продължаващо
образованието си. Длъжникът е уведомен за разпореждането на СИ на 05.11.2018г.
С молба от 17.11.2020г. длъжникът отново е поискал прекратяване на изпълнителното делопоради
изплащане на задължението. В молбата липсват твърдения за надвнесени суми и и не е отправено
искане за връщане на такива.
На 15.12.2020г. ДСИ е разпоредил да се уведоми длъжникът, че делото следва да се приключи по
отношение на задължението за издръжка, както и, че дължи такса по чл.53 от Т3ДТ по ГПК., а с
разпореждане от 12.01.2021г. дължимата такса по чл.53 е определена в размер на 434,89лв., за
което разпореждане длъжникът е уведомен на 21.01.2021г.
Видно от приложените по изпълнително дело съобщени и счетоводни документи за
превеждане на сумо въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
и справка, към 30.12.2020г. дължимата на взискателя олихвяема сума е в размер на 26,89лв., лихва
-0,41лв., катто и държавна такса по чл.63 ТЗДТ по ГПК.
Обжалвания в настоящото производство отказ за прекратяване на изпълнителното
производство и от освобождаване от задължението за заплащане на такса по чл.53 ТЗДТ е
съобщен на длъжника на 29.01.2021г.
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалват
отказ на СИ да прекрати/приключи изпълнителното производство и да възложи на длъжника или
намали размера на дължимите разноски и такси в изпълнението.
По същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради следното:
Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са посочени
изчерпателно в чл.433 ГПК, поради което същите не могат да се тълкуват и прилагат
разширително. В случая съдът намира, че не е налице нито една от посочените в разпоредбата и
твърдяни от жалбоподателя хипотези на изплащане на задължението или отпадане на основанието
за изплащането му. Изпълнителното дело е образувано по издаден изпълнителен лист,
удостоверяващ подлежащ на изпълнение право и задължава СИ съгласно чл.426 ГПК по молба на
титуляра на вземането да пристъпи към изпълнение. Налице е изпълнителен титул, който
овластява и задължава СИ да предприеме принудителни действия и съображенията на длъжника,
че не са налице основанията за дължимост на издръжката не могат да бъдат преценявани от
съдебния изпълнител. Възраженията се отнасят към преценка на основателността на вземането, а в
настоящото производство се преценява единствено дали действията на СИ са предприети в
съответствие със закона. Изложените в молбата на длъжника факти и обстоятелства за
недължимост на сумите за издръжка поради приключване на учебна година и навършване на
2
пълнолетие на лицето, в полза на което е присъдена издръжката. Страните по делото не са
представили доказателства относно относно датата, на която взискателят е навършил пълнолетие,
като СИ е приел за крайна дата на задължението за издръжка –навършването на 20 години от
взискателя, на основание чл.144 СК. В този смисъл няма основание да се приеме, че отказът на СИ
да прекрати изпълнението е неправилен и незаконосъобразен. Отказът е постановен в съответствие
на действащите процесуални правила и съответства на правомощията му по прекратяване и
приключване на изпълнението в разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК.
Неоснователна е и жалбата срещу разпореждането на СИ, с което са определени разноските
и държавната такса, дължима от длъжника в изпълнителното производство. Настоящият състав на
съда, намира, че размера на дължимите такси и разноски по изпълнението са правилно определени
и възложени на длъжника. Съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, в които делото е прекратено на основанията по чл.433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, какъвто
настоящият случай не е. Не е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Поради изложеното жалбата срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство
и разпореждане за разноски, постановени от ДСИ при СИС при ВРС по изпълнително дело №
8233/2017г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№, 2765/09.02.2021г., подадена от Д. П. А. срещу
отказ на ДСИ при СИИ на ВРС да прекрати или приключи принудителното изпълнение по изп.д.
№ 8233/2017г. и определя за събиране на такса по чл.53 от ТЗДТ по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3